"След референдума в Ирландия - Quo Vadis Европа?" (Накъде отиваш, Европа?) Под това заглавие председателят на Европейския Парламент Ханс-Герт Пьотеринг публикува статия във водещи европейски вестници, в това число и в някои български издания. В нея той призовава ратификацията на Договора от Лисабон да продължи и подчертава, че целта остава влизането в сила на Договора преди изборите за Европейски парламент през юни 2009 година.

На 12 юни 2008 година гражданите на Ирландия гласуваха "против"  Договора от Лисабон. Ще трябва да се анализира в детайли как се стигна до този резултат и какво е накарало ирландците да гласуват по този начин, като се има предвид, че те спечелиха от членството си в ЕС повече от почти всяка друга страна. На пръв поглед изглежда, че много от гласувалите с "не" са го сторили от една определена перспектива, при това често от противоречиви перспективи. Някои бизнесмени агитираха "против", понеже виждаха заплаха за икономическата свобода, други, като например част от синдикатите, защото договорът според тях не е достатъчно социален. Трети дори смятаха, че чрез договора абортите биха станали по-лесни или че ирландската данъчна система би била поставена под въпрос. Както генерал дьо Гол е казал някога, при референдум се дават отговори на въпроси, които не са задавани. Не бих искал да стигам толкова далеч, но в тези думи има частица истина. Какво обаче наистина е подтикнало ирландците, защо те не се довериха на Европейския съюз, че е на правилния  път за бъдещето с този договор - това предстои да се анализира подробно.
 
Едно е сигурно днес -  резултатът от гласуването поставя Европейския Съюз пред едно от неговите най-трудни предизвикателства, макар и не първото. Договорът за реформи от Лисабон, произлязъл от Конституционния договор, който бе изработен от публично заседаващ Конвент, съставен от депутати от националните парламенти и от Европейския парламент, носи за ЕС повече демокрация, повече дееспособност, повече прозрачност.  Той засилва ролята на Европейския парламент, дава на националните парламенти повече отговорност при формиране на европейската политика, позволява инициативи на гражданите на ЕС спрямо европейските институции и гарантира зачитане на местното самоуправление. Договорът от Лисабон е отговорът на критики от страна на гражданите с оглед на дефицити на ЕС. Този договор приближава ЕС до неговите граждани. Не трябва да оставим никакво съмнение, че реализирането на Договора за реформи е абсолютна необходимост, за да може ЕС да защити своите ценности и интереси в 21-ви  век. Без реформите, които стават възможни чрез договора от Лисабон, едва ли е мислимо присъединяването на нови страни към ЕС. Ние изискваме от срещата на върха на ЕС в четвъртък и петък в Брюксел да се предприемат всички подходящи стъпки за реализиране на Договора за реформи.
 
Какво следва оттук нататък? Най-напред процесът на ратификация трябва да продължи безрезервно, тъй като 18 държави вече ратифицираха договора. Ратификацията в останалите страни на ЕС важи точно толкова и трябва да се респектира така, както и вотът в Ирландия.
 
От срещата на върха на ЕС в Брюксел на 19 и 20 юни очакваме ирландското правителство да даде първи анализ на резултата от гласуването и да направи от своя страна предложения как можем заедно да преодолеем тази трудна фаза на европейската политика. Ирландското правителство трябва да получи първо думата по този въпрос - не само заради обичая, но и като уважение към ирландския вот. Затова всички спекулации и хипотези за възможни решения преди срещата на върха  са неуместни.
 
Европейският парламент ще се посвети с всички сили и с голям ангажимент за преодоляване на това предизвикателство. Очакваме това и от Европейската Комисия и от всички правителства на държавите-членки на ЕС. Очакваме също Европейският парламент да бъде включен пълноценно в работата. Нашата цел остава влизането в сила на Договора от Лисабон до изборите за Европейски парламент през юни 2009 година.      

Ханс-Герт Пьотеринг