БРЮКСЕЛ: СОФИЯ НЕ ПРАВИ НИЩО ПО КРИТИКИТЕ НИ

София е получила предупреждения, че е възможно да бъдат спрени средства от предприсъединителните фондове още в края на миналата година, съобщава днес вестник „Дневник". Докато в Европейската комисия продължават да недоумяват защо въпреки това не са били взети адекватни мерки, българските власти свеждат проблема до "недостатъчно резултатна комуникация". В интервю пред "Нова телевизия" в неделя президентът Георги Първанов също нареди "нарушената комуникация" сред причините за спрените европари и се обяви за по-голям контрол, пълна прозрачност, включително обявяване в интернет на всички проекти, финансирани със средства от ЕС. От Еврокомисията обаче обясниха, че най-важни са действията срещу корупционни практики и нарушения, а не кореспонденцията.

През ноември и декември Главна дирекция "Разширяване" на Европейската комисия е изпратила предупредителни писма до министерството на финансите, научи "Дневник". Те алармирали за същите слабости в управлението на европейските средства, които бяха посочени и от шефа на дирекцията Майкъл Лий при спирането на средствата. Още тогава комисията обърнала внимание, че ако не бъдат предприети действия, ще следва санкция. Тази информация беше потвърдена от говорителя на "Разширяване" Кристина Наги. "Българските власти бяха многократно информирани за проблемите с управлението на фондовете и за необходимите поправителни мерки", каза тя. Високопоставен служител в същото звено стигна по-далеч. Според него Европейската комисия не изпраща пощенски картички на страните членки, а много сериозна кореспонденция, която изисква сериозно отношение. Източници от изпълнителната власт неофициално обясниха, че в различни дирекции на Министерството на финансите са получени няколко писма, на две от които не е било отговорено.

Спрените плащания ще бъдат една от темите на предстоящото на 28 март посещение на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, съобщи БНТ. Пред "Дневник" говорителят на ЕК Майкъл Ман заяви, че действително има идея за такава визита, но тя все още не е сигурна. За нея се заговори след срещата в Брюксел в петък на министрите на финансите и на европейските въпроси Пламен Орешарски и Гергана Грънчарова с Франц-Херман Брюнер - директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), която продължава разследване как са изразходвани част от средствата по САПАРД в България. Министрите настояха за "по-добра резултатност от комуникацията". Самата среща беше поискана, след като премиерът Сергей Станишев също говори за "проблеми с комуникацията" между българските и европейските власти.

С шефа на ОЛАФ не са били коментирани разследването на злоупотребите по САПАРД за 7.5 милиона евро, нито други конкретни казуси, каза Орешарски след срещата. Темата е била "рамката на взаимоотношенията и как да я подобрим - комбинация от свършена работа на различни нива на контрол", поясни министърът. Според него нередности в комуникацията има на всички етапи.

Евроексперти: Фонд "Земеделие" е компрометиран

От Брюксел напомниха, че постоянно обясняват на българските власти, че няма да плащат за проекти, които са официално разследвани от ОЛАФ. Това би трябвало да ги стимулира да хващат нередностите навреме, каза експерт, запознат с работата на службата. Той изрази учудване от изказването на шефа на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков, че не знае защо са спрени парите и че не е негова работа да разследва подозрения за нередности. Според експерта Тадаръков се държал като политик, а не като шеф на агенция, а работата на фонд "Земеделие" е компрометирана от "масово протежиране, което отива към корупция". В неделя пред БНР Тадаръков обясни, че се придържа към европейските регламенти (виж стр. 12). "Тадаръков е професионалист, а не политик и да хвърля кьорфишеци. Тадаръков прави това, което българското законодателство и европейските регламенти изискват", каза той. Ден по-рано председателят на Софийския градски съд Светлин Михайлов заяви пред радио "Дарик", че съдът е потвърдил прекратяването на делото срещу група бизнесмени, обвинени в злоупотреби със средства по САПАРД. Доколкото съм запознат, няма преки или косвени доказателства за участието на основния заподозрян в тази престъпна схема, заяви той, без да уточнява дали става дума за собственика на курорта "Дюни" Людмил Стойков.