Europe.bg
  Начало - Новини - Анализи
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Новини / Анализи

RSS
  • A+
  • A-
26-08-2008

За неправилната употреба на думата бенефициент

Авторска публикация от доц.д-р Мария Костова*

В българския език постоянно навлизат и се усвояват лексеми от другите западноевропейски езици. Това е нормален процес в съвременния интегриращ се свят. Не малка част от тези лексеми обаче, независимо дали идват от английски или от френски, или друг европейски език, са с латински корен. И тук идва трудността – в интерпретирането на значението на латинския корен или семантиката на словообразувателните елементи. Всеки от нас още от сутринта, слушайки радио или телевизия, чува думите алтернатива, прецедент, статут, бенефициент. За съжаление всички те, в 95 % от случаите, се използват неправилно. Цялото интернет пространство на български език е почти залято с неправилната употреба например на думата бенефициент.

Думата бенефициент е форма на сегашното деятелно причастие (beneficient-) на латинския глагол beneficere, който означава облагодетелствам, осигурявам някаква облага, прехвърлям някакво право на друго лице. Следователно сегашното деятелно причастие на този глагол на български е облагодетелстващ. Всъщност бенефициент почти не се употребява в другите европейски езици, защото се замества с името на конкретното лице-праводател или с наименованието на институцията-праводател, например SAPARD. Много по-често се използва терминът бенефициер (от латинското beneficiarius), понеже при възникване на правото или привилегията не винаги веднага става ясно кой е облагодетелстваният. Нека сравним с някои от западноевропейските езици:

Bénéficiaire, фр. – ползващ се от нещо, получаващият изгода от нещо

Benefiziar, нем./ист./ - притежател, арендатор на ленно владение

Beneficiary, англ. - наследник по завещание, плодоползвател

Beneficiario, ит. - ползващ се човек

Beneficiario, исп. – който получава земя за ползване, концесионер

Проблемът с неправилната употреба на бенефициент се задълбочи и поради обстоятелството, че в много английско-български речници съставителите не са направили необходимата справка и предават beneficiary с бенефициент. Неправилната употреба на този термин не е толкова безобидна. От една страна това означава недобра езикова култура, а от друга, да се объркат местата на кредитора и длъжника, може да струва много.

Би било добре отново да се изтъкнат причините за некоректната употреба на бенефициент, както и на други лексеми, които са се превърнали в международни поради своя произход от класическите езици и които не би трябвало да си позволяваме да използваме неправилно. Обучението по антични езици и култура в средното и висшето ни образование не стои на желаната съвременна основа. В учебните програми на някои от специалностите в Софийския университет ”Св. Климент Охридски” например, които дават образование на много голям брой студенти по професии със значима обществена тежест, курсовете по латински език и култура са или само факултативни (специалностите право, международни отношения), или изобщо липсват (специалност българска филология и журналистика).


*Доц.д-р Мария Костова

Доцент по латински език в Катедрата по класическа филология, ФКНФ, СУ «Св. Климент Охридски»; магистър по право; гост-доцент по латински език и римско право във Варненски Свободен Университет «Черноризец Храбър»; хоноруван лектор по латински език към Юридическия факултет в ПУ «Паисий Хилендарски»; член на българската секция на Fédération Internationale des associations d'Études Classiques; член на сдружение и Център за романистични изследвания в България (Сentro di studi romanistici in Sofia)
 
Публикацията е предоставена специално за Портал ЕВРОПА в рамките на "Тема на месеца" за август - езиковото многообразие от проекта "Говори с Европа".
 
Редакцията очаква читателски мнения, реакции и коментари по електронната поща или в коментарното поле по-долу.
 
 
Информационно-комуникационната инициатива на Портал ЕВРОПА и Центъра за модернизиране на политики "Говори с Европа" се изпълнява в рамките на проект по План Д за демокрация, диалог и дебат на Европейската комисия.

Коментари (10)

За неправилната употреба на думата бенефициент | изпратено от Николов | 27-08-2008 12:58
Уважаеми колеги,

Става въпрос за понятие, намерило от поне 7-8 години обществена популярност, с ясен смисъл и ясно определение. Може би, то не е намерило „правилния” си латински корен, но това на практика няма никакво значение при неговата употреба, защото не поражда двусмислие.

Преди около година, това понятие беше дефинирано и с национален нормативен акт:

Дефиниция, съгласно ПМС 121 от 31.05.2007г., Допълнителни разпоредби, ал.1, т. 3: „Бенефициент на безвъзмездна финансова помощ” от Програма ФАР са всички физически лица и юридически лица и техни обединения – получатели на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобрен проект, който се финансира със средства от програма ФАР на ЕС, а „бенефициент на безвъзмездна финансова помощ” от оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, са лицата, посочени в чл. 2, ал.4 от Регламент (ЕО) No 1083/2006.

В този контекст, употребата на понятието е съвсем правилна и зад него се крие определение в нормативен акт.
За неправилната употреба на "бенефициент" | изпратено от Г. Йорданова | 03-09-2008 09:28
Въпреки че у нас понятието "бенефициент" получи своята практическа, а вече и легалната си юридическа дефиниция, съм изненадана от тълкуването на истинското значение на думата. Но очевидно тъй като вече "грешното тълкуване" е придобило гражданственост и популярност, то то следва да се счита за "вярно тълкуване".
Този на пръв поглед дребен пример е показател за това как използваме чуждиците в българския език без да си даваме ясната сметка дали познаваме тяхното истинско значение.
Поздравления към екипа на Портал Европа за поместеният материал и на доц. Костова за споделеното. Пожелавам й да няма повече поводи да пише такива разяснителни статии, но съдейки по действителността очевидно по-честичко ще й се налага да ни разяснява подобни теми.
бенефициент | изпратено от Томова | 11-03-2009 18:34
„Думата бенефициент е форма на сегашното деятелно причастие (beneficient-) на латинския глагол beneficere, който означава облагодетелствам, осигурявам някаква облага, прехвърлям някакво право на друго лице. Следователно сегашното деятелно причастие на този глагол на български е облагодетелстващ.“

Коментар:
На английски език benefit означава както облагодетелствам (ако се употреби с пряко допълнение - to benefit = to do good, to be of advantage to (Oxford Dictionary)), така и облагодетелствам СЕ ОТ (ако се употреби с непряко допълнение to benefit from/by = to receive benefit, to profit (Oxford Dictionary). На френски език bénéficier означава само и единствено облагодетелствам СЕ ОТ и се употребява с непряко допълнение: bénéficier de.

Думата е навлязла в българския от английски език (може би в много по-малка степен от френски). Не виждам с какво горната статия за употребата и значението на латинския глагол beneficere е от полза в дискусията дали употребата на бенефициент е правилна или не (дори ако на латински означава единствено и само облагодетелствам, a не облагодетелствам СЕ ОТ).

И от езиковедска гледна точка и от практическа (фактът, че бенефициент се е наложила в българския език през последните 10 и повече години и е залегнала в нормативната ни база, както е отбелязано в по-горните коментари)
бенефициент Е правилна форма.
логиката понакуцва | изпратено от Шева | 29-04-2009 16:20
Логиката на г-жа доцентката доста куца, странното е, че подобни размишления са дело на преподавател по език. Съвсем нормално е дадена дума, идваща от чужд език, да е претърпяла известни промени в "приемния" език. Ами ако заемката не е от мъртъв език като латинския, а примерно от английски и там думата претърпи промяна какво правим - и ние променяме? Ако тръгнем да коригираме всички думи, които са навлезли в български, за да отговарят на "правилните" първоизточници сигурно ще се наложи да "поправим" поне една четвърт от сегашните думи. Да не говорим, че ако авторите на многото английско-български речници бяха направили справка за думата "бенефициент" в български тълковен речник щяха да открият следното определение - "Лице, в полза на което се сключва даден договор или възникват права по дадена правна сделка". Излиза, че може би все пак са направили справка. Или е трябвало да се допитат не до речник от специалисти по български език, а до такъв от специалисти по латински?
Става дума за термин, не за общоупотребима лексика | изпратено от Попов | 01-04-2010 23:18
Трябва да се направи уговорката, че общоупотребимата лексика е нещо различно от термините в една или друга област на знанието. Предполага се, че специалистите филолози знаят за тази разлика. Формата bénéficient се използва в общоупотребимия френски, но не и в юридическата терминология. Когато трябва да означи третото лице ползвател по договор, френският юрист ще употреби думата bénéficiaire, а английският - beneficiary. Тъй като в нашия език сме заели доста думи с латински произход през френски, тази дума се предава с бенефициер. Произходът на думата е латински. Този, който получава концесия, е концесионер, а който получава бенефиций (облага), е бенефициер. Абсурдът в нашите луксозни френско-български и английско-български речници е, че bénéficiaire и beneficiary са преведени не на български, а на общоупотребим френски, който звучи на латински – бенефициент!!!
довода куца | изпратено от Господинов | 07-06-2010 21:28
Не мога да се съглася, че няма значение, че е грешно след като е придобило "гражданственост".
В такъв случай какво правим със "силиконовата долина", ще сменяме учебниците по химия заради гражданствеността на израза или ще дадем собствен принос към IUPAC?!
бенефициент | изпратено от доц. д-р Мария Костова | 22-02-2011 14:30
Логиката, че някоя форма на дума щом е получила широко разпрастранение през последните години, трябва да я приемем за правилна е крайно неприемливо.
Да преимем тогава ПРИМОЦИЯ или ДОООБРЕ ???
Бенефциент | изпратено от Константин Г | 10-08-2011 16:47
Промяната на смисъла при заемките е нерядко явление. Тогава, когато сме нямали институции или още се организира нацията - преди Освобождението и малко след него някак си е оправдано. Но сега е просто недопустимо, но явно се случва. И като се случи понякога се налага да се примирим. Но обяснения като тези на доц. д-р Мария Костова са абсолютно необходими и полезни. А който не иска да знае да не чете, а не да се кара, че някой дава такова добро и изчерпателно изясняване на проблема. А що се отнася до написаното от Томова, не виждам, къде в примерите, които дава, намира езиковедски доказателства за тезата си.
Бенефициер | изпратено от 101 | 06-10-2011 18:03
Напълно права е доц. Костова. Това, че една глупост била придобила "гражданственост" не е основание да се повтаря до безкрайност, тъй като глупостта си остава глупост дори и да влезе в законодателна разпоредба. Всъщност подобен факт може само да потвърди констатацията за ширещото се у нас законодателно и езиково невежество ...
Латински език | изпратено от Анонимен | 18-11-2011 14:34
Доц.д-р Мария Костова,

Предстои ми ликвидация при Вас, след като на изпита, от дадените 10 думички не знаех нито една. Чудя се сега да сядам да уча целия речник, който е няколко хиляди думи ли..., да Ви намеря лекциите се оказва недостижимо, след като няколко часа вече се ровя в интернетпространството, а преди време нямах възможност да Ви посещавам лекционните курсове.
Хубаво би било да следвате призванието си,като един добър учител на бъдещите юристи и да отворите вратички към вашите знания да са по-откриваеми. Искам да се науча, искам да си взема успешно изпита, но съгласете се, че ще ми трябват няколко месеца, за да запаметя толкова много думи и то при условие, че с никой не мога да ги практикувам в ежедневието, нещо, което е необходимо при усвояването на всеки един чужд език.

Благодаря.

Добави коментар

CAPTCHA
Оставащи символи: 1000


Новини
Актуално
Анализи
Интервюта


 
Заедно
Актуално
 
 
 
    Още 
Анализи
 
 
 
    Още 
Портал ЕВРОПА представя
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.