18-е български евродепутати прогнозират темите в следващия мандат на ЕП

Броени дни преди изборите за Европейски парламент, Портал ЕВРОПА обобщава мнението на досегашните ни евродепутати за основните въпроси, които ще влязат в дневния ред на ЕП през новия мандат до 2014 година.

Финансовата и икономическа криза, заплахата от енергийна криза и климатичните промени са темите, които евродепутатите посочват без колебание като новите предизвикателства пред ЕП. Реформите в ЕС по Лисабонския договор, чиято ратификация зависи от референдума в Ирландия, дебатите по бюджета на ЕС за следващата финансова рамка и реформите в Общата селскостопанска политика са допълнителните акценти, които евродепутатите посочват.

Според Атанас Папаризов (ПЕС-БСП), ключови теми ще бъдат Общата енергийна политика и измененията в климата. Освен това „за нас много важни ще бъдат ревизията на бюджета на ЕС до 2013 г., обсъжданията на новата финансова рамка, новите принципи на структурната политика и средствата, заделени по европейските фондове за България”, пише Папаризов в отговор на специалния Въпросник, който Портал ЕВРОПА подготви за всеки от осемнайсетте.

Припомняме, че 18-те български евродепутати получиха от нас въпросник за самооценка на дейността им в мандата в Европейския парламент – от 2007 до 2009 г. 11 от тях изпратиха отговори, които в цифри, факти и оценки представят техния личен мандат като евродепутати.

Както е написал с своите отговори евродепутатът от ПЕС-БСП Евгени Кирилов, една от хубавите страни на Европейския парламент е, че съществува голяма приемственост по отношение на дискутираните въпроси. Ето защо Портал ЕВРОПА ви предлага обобщение на прогнозите на осемнайсетте. Освен на читателите, тези гледни точки сигурно ще са от полза и на бъдещите седемнайсет български представители в ЕП: част от кандидатите за които, между другото, са измежду настоящите ни евродепутати.

„Предстоят и сериозни дебати по бъдещето на Общата селскостопанска политика, която е от непосредствено значение за българите. Финансовата криза ще наложи и приоритет на развитието на общи действия в областта на икономическата политика и развитието на общите финансови инструменти включително издаването на европейски облигации”, смята Атанас Папаризов. Трансграничната финансова супервизия ще е също сред приоритетите на ЕП, е мнението на Мариела Баева (АЛДЕ-ДПС). Не трябва да забравяме и имиграцията, сигурността – пише Петя Ставрева (ЕНП-ЕД – БЗНС-НС/ГЕРБ).

Биляна Раева (АЛДЕ-НДСВ) допълва – „В следващия мандат сериозни теми ще са и климатичните промени, и въпросите с евроразширяването.”

На същото мнение е Владимир Уручев (ЕНП-ЕД – ГЕРБ), който наред с борбата срещу климатичните промени поставя мерките за справяне с финансовата криза.

Неговата колега Душана Здравкова (ЕНП-ЕД – ГЕРБ) обаче смята, че основният въпрос пред Европейския парламент за следващия мандат ще бъде довършване на реформите, започнати с Лисабонския договор и отразяването им в европейското законодателство. На същото мнение е Филиз Хюсменова (АЛДЕ-ДПС). Кристиан Вигенин (ПЕС – БСП) допълва, че Лисабонският договор, неговата ратификация и прилагане на практика ще изисква реорганизация и на работата на ЕП, тъй като той ще стане съзаконодател по редица политики, които сега не са в неговата компетентност.

От гледна точка на Маруся Любчева (ПЕС-БСП), ЕП ще работи и за реализиране на новия социален модел в Общността, повишаване конкурентноспособността на ЕС и изравняване на нивото на развитие на регионите.

Обобщението прави Румяна Желева (ЕНП-ЕД – ГЕРБ): „Всичко това за повечето хора може би звучи далечно и абстрактно и това, което ги вълнува, са злободневните проблеми и какво ще стои в дневния ред на нашата страна през този период, дали ще бъдат решени най-наболелите проблеми, свързани с корупцията и организираната престъпност, от които пряко зависи способността ни да усвоим предоставените ни от ЕС средства. Но искам да кажа, че без да участваме в решаването на общите проблеми и ако си казваме "да, ама ние си имаме други проблеми", всъщност няма как да преодолеем и своите собствени трудности. Така е в глобализирания свят, в който живеем.”

Всички въпросници вижте ТУК.
Всички кандидати за ЕП'2009 вижте ТУК.
Как читателите оцениха онлайн 18-е? Вижте ТУК.

Икономическата криза

Икономическата криза в Европа и света предизвика Европейски парламент да реагира бързо. Как българските евродепутати оценяват ефекта? Отговорите не са еднозначни.

“Съюзът е сложно организирана машина. Той се старае да реагира възможно най-бързо и отговорно на случващото се”, казва Филиз Хюсменова от ДПС. “Тук проличават ограниченията във възможностите да се вземат общи решения, най-вече в областта на финансовата и валутната политика”, пояснява Атанас Папаризов от БСП. “Европейският съюз реагира по възможно най-добрия начин на сегашната икономическа криза”, категорична е Душана Здравкова от ГЕРБ.

ЕС – Русия

Ясно формулирани мнения има и по темата за отношения ЕС-Русия. Обща е убедеността на българските евродепутати, че е необходимо “по-ефективно и по-ефикасно партньорство”, казва Румяна Желева от ГЕРБ. “Скорошната газова криза е тъжен пример за това. Необходимо е да създадем рамка, която се състои от ясни и законово обвързващи правила в областта на трансфера на енергия”, пояснява тя. Кристиан Вигенин насочва вниманието и към други акценти на отношенията Брюксел –Москва: “ЕС трябва достатъчно ясно да поставя проблемите с човешките права и свободата на медиите в Русия. Вярвам, че новото начало в отношенията между САЩ и Русия ще допринесе за подобряването на климата и в отношенията ЕС-Русия”, пише той.

Най-категорична в оценката си е Мариела Баева от ДПС. Тя описва отношенията ЕС-Русия като “незрели”. В ситуацията тя съзира “неумение да се комуникират важните и за двата партньора стратегически въпроси от взаимен интерес”.

(Само)оценка на мандата

В края на мандата си 11-те български представители в ЕП, отговорили на въпросника, като цяло не са склонни да си поставят категорични самооценки по шестобалната система като в училище. Но дори и някои от тях да са склонни да рискуват с конкретна оценка, дебело се подчертава, че избирателят има последната дума. Високо се цени и мнението на европейските партийни лидери.

“Ние от ГЕРБ бяхме единствените, които нямахме наблюдатели и, така да се каже, скочихме директно в морето... Аз не съм учителка, за да пиша оценки”, казва Румяна Желева, която сега е водач на листата на ГЕРБ за нов мандат в ЕП. “Самооценката никога не звучи убедително, особено от устата на политик, така че нека оставим това на гражданите”, казва Кристиaн Вигенин, който също се бори за втори мандат. “Винаги съм съобразявала себе си по оценката на другите за мен”, казва и Биляна Раева, също отново в листата на своята партия. “Поставям отлична оценка за шестте неща например, които утвърдиха доброто ни име /на НДСВ – б-р./”, обяснява тя.

Филиз Хюсменова, отново водач на листа, поставя оценка 5 на личната си работа в Европарламента, както и на ДПС. Дейността на АЛДЕ оценява с “отличен”.

Владимир Уручев се колебае между “добър” и “много добър” в самооценката си, а на ЕНП -ЕД поставя уверено “отличен”.

Маруся Любчева от БСП оценава своя принос в ЕП като “много висок”, а дейността на БСП и ПЕС като “отлична”.

(Не)изпълнени предизборни ангажименти

Попитахме евродепутатите доколко според тях са изпълнили своите предизборни обещания, дадени преди вота на 20 май 2007 г.

“ Считам, че съм изпълнила поетите ангажименти и за тези 2,5 години съм постигнала това, което се очаква от един член на ЕП”, казва Маруся Любчева.

Кристиaн Вигенин изброява подробно своите ангажименти и подчертава, че “избирателите преценят доколко съм бил ефективен в тяхното отстояване”. “Като член на ръководството на Групата на ПЕС не успях в достатъчна степен да активизирам младежката политика на социалистите. Ако получа отново шанс, това ще бъде един от основните ми приоритети в първата половина от мандата”, пише той.

“Смятам, че с работата си показах, че хората, свързани с агросектора, имаха свой представител в ЕП през първите години от членството”, казва Петя Ставрева, която отново се кандидатира за евродепутат – този път от листата на Синята коалиция, в която обединените земеделци са партньор.

Отчет на дейността

Българските представители в ЕП в отминалия му мандат представят и подробна справка за работата си като докладчици, зададени писмени и устни въпроси, декларации, отворени приемни в страната. Много от тях имат практика да представят редовни отчети за дейността си, както и имат активни интернет страници.

Не всички обаче са склонни да представят финансови справки.

Кристиан Вигенин обяснява подробно позицията си: “По принцип няма практика да се правят финансови отчети. Миналата година публикувах финансов отчет за 2007 г., но примерът ми не беше последван. Ето защо сега се колебая дали да публикувам отчет за 2008 г. Ако бъда избран отново обаче, имам намерение да поискам ежегоден независим одит на разходите ми, наред с всички декларации за имуществено състояние, конфликт на интереси и т.н.”

Румяна Желева пише, че в публикувания й и разпространен отчет “не са включени финансови аспекти, тъй като не това е неговата цел”. “... и в много от случаите би прозвучало нескромно, ако се акцентира на финансовата страна например в случаите на дарения за подпомагане на деца в неравностойно положение, пояснява тя.

Петя Ставрева обаче казва, че отчетът й включва и финансови аспекти за направените разходи във връзка с работата ми в Брюксел, в Страсбург и в България. Маруся Любчева от Коалиция за България също е представила финален публичен отчет.

Владимир Уручев от ГЕРБ е категоричен: “Засега не планирам такъв цялостен публичен финансов отчет, защото тази информация принадлежи на ЕП и касае други хора, без разрешението на които не е редно да се огласява такава информация”.

Евродепутатите за нас

Евродепутатите оценяват положително рубриката “Осемнайсетте” на Портал ЕВРОПА, която представя многоаспектно дейността на българските евродепутати.

Една от препоръките е свързана с изменянето на “базата формални критерии”, така че сравняването между евродепутатите да е по-коректно. “Като пример бих споменал, че председателят на Групата на ПЕС Мартин Шулц не е бил докладчик нито веднъж за 5-те години на този мандат, което не му пречи да е най-влиятелния евродепутат в парламента”, казва Кристиан Вигенин.

От своя страна Владимир Уручев изразява съжаление, че “с рубриката се обхващат само част хората, които активно ползват интернет и имат интерес към европейските политики.”