Бързото приближаване на Исландия към членство в ЕС може сериозно да обезсърчи останалите кандидат-членки, се посочва в анализ на Агенция „Ройтерс”.

В анализа си Дейвид Брунстрьом акцентира върху възможността Исландия да изпревари сегашните страни-кандидатки за членство в Европейския Съюз. Цитирани са различни дипломати, които предвиждат риск от забавяне на реформите в държавите от Западните Балкани. Посочват се и проблемите на Исландия при преодоляването на затрудненията в банковия сектор и разминаването й с европейските изисквания в риболовната политика.

На 17 юли в официално съобщение от Брюксел бе оповестено, че Исландия може да се нареди най-отпред на опашката от страни (предимно държави от Югоизточна Европа), чакащи за присъединяване към Европейската общност и изненадващо да се превърне в следващия член на ЕС. Това обаче може сериозно да забави реформите в Общността и да подсили негодуванието към присъединителния процес в другите държави, кандидатстващи за членство.
 
В четвъртък исландският парламент подкрепи, макар и трудно, плана на правителството за присъединяване на страната към  27-членния съюз – броени месеци след тоталния срив в икономиката на северноатлантическия остров.

Европейски дипломат, цитиран от „Ройтерс”, предупреждава обаче, че при вземането на окончателното решение за присъединяването на Исландия, е изключително важно да се подходи деликатно към всички държави, кандидатстващи за членство.

Исландия е добре подготвена за светкавичен прием в Евросъюза. Тя вече отговаря на повечето изисквания за присъединяване поради редица обстоятелства, като например дългогодишната демократична традиция на Исландия, членството й в Европейската асоциация за свободна търговия и интеграцията й в Европейското икономическо пространство.

Ако гласоподавателите предпочетат членство в един предстоящ референдум и преговорите протекат добре, политическите анализатори  твърдят, че Исландия може да се присъедини към ЕС преди юли 2011 г. Това означава, че ще изпревари дори Хърватия, която се очакваше да е следващата държава-член на Съюза, въпреки граничните спорове със Словния, които сложиха временна бариера по пътя й към Европа. “Има вероятност Исландия да изпревари Хърватия”, коментира дипломат от ЕС, цитиран от „Ройтерс”.

Страните, които искат да се присъединят към ЕС, трябва както да покрият стандартите и изискванията за членство в Съюза, така и да финализират успешно многостранните продължителни преговори за икономически и политически реформи.

Според автора на анализа Дейвид Брунстрьом, другите балкански страни също са изправени пред сериозни пречки в техния преговорен процес. Сръбската кандидатура за членство е трайно блокирана, защото Белград не съдейства на Холандия в разследването на военните престъпления, а кандидатурата на Македония е възпрепятствана главно заради спора с Гърция за името на бившата югорепублика.

Кандидатурата на Босна е възпирана от вътрешните неуредици в страната. Според някои дипломати пък Германия е причината да се замрази временно разглеждането на албанската молба за членство. Турция започна преговори през 2005-та година, но пътят й към Европа е спиран от отколешния спор за остров Кипър и множеството държави-членки, начело с Франция, противопоставящи се на евентуалното приемане на страна с преобладаващо мюсюлманско население.

Евросъюзът вижда интеграцията на Западните Балкани към Общността като добро средство за подсигуряване на стабилността в регион, разтърсван от множество войни през деветдесетте години. Други пък виждат евентуалния прием на Турция като път към дългосрочно затопляне на отношенията между мюсюлманския и западния свят, се казва още на анализа на „Ройтерс”.

Според автора Брунстрьом рискът е по-скоро от разочарование у страните-кандидатки, породено от липсата на видим прогрес в процеса за присъединяване, отколкото от евентуално нарастване на напрежението в региона.

Той пише още, че според мнозинството дипломати, шансовете за възникване на нови конфликти на територията на бивша Югославия са малки, въпреки че доста експерти прогнозират сериозно разочарование по отношение на европейските перспективи на Балканите. Може би се намираме в ситуация, при която стагнацията в реформите и умереният национализъм се завръщат в някои страни – като вече се спори дали това не се случва на практика в Македония и Босна. Според цитиран от „Ройтерс” европейски дипломат, Брюксел не би искал да види подобен сценарий в действие, а напротив – Европа предпочита да е свидетел на подобрение в политиката на управление в предприсъединителния процес.

Оли Рен

Комисарят по разширяването на Европейския съюз Оли Рен приветства решението на исландския парламент от миналия четвъртък и добави, че то изобщо няма да се отрази на предприсъединителните процеси в Югоизточна Европа, които в момента са в ход. Според Рен има реална вероятност присъединяването на Исландия и Хърватия към голямото европейско семейство да приключи по едно и също време през 2011 година.