Ще стане ли ЕС по-добър с Лисабонския договор?

По немската преса

Беше дълъг и неравен път, но елитът въпреки това празнува в Лисабон с шампанско и сладки. Години наред политиците от ЕС се бореха за един нов договор, който всъщност трябваше да стане конституция, коментира "Велт Онлайн". Ирландци, французи и холандци отхвърлиха документа в референдуми, в много парламенти имаше съпротива, накрая чешкият опърничав президент Вацлав Клаус бавеше подписа си седмици наред. Борбата вече мина. От днес Европа вече функционира според нови правила, Лисабонският договор влезе в сила. Документът е сдържан, технически, кратък и разбираем само за специалисти. За ежедневието на европейците новият договор е без последици. В брюкселската машина обаче много неща ще се променят. Появяват се двама нови актьори на сцената - президент на ЕС и европейски външен министър. Отделните страни-членки няма да могат да блокират толкова лесно решенията, както досега, потенцилът за изнудване намалява. Освен това правосъдната и вътрешната политика на една страна ще се прави в бъдеще все повече в Брюксел. Като цяло Лисабонският договр трябва да направи ЕС по-демократичен и по-дееспособен.

Една супер-държава, една тихо мъркаща политическа машина, фар на демокрацията или една нова световна сила - какъв точно ще стане Европейският съюз чрез Лисабонския договор, пита австрийският "Ди Пресе". Вероятно нищо и всичко от това едновременно. Най-малко обаче ще е супер-държава. Еврокритиците наистина посочват ключовата клауза в договора, според която страните-членки могат единодушно да решат, че за единодушно решаваните досиета в бъдеще ще е нужно само мнозинство. Това би могло да доведе до това данъчната политика също да бъде обединена. Бързо ще заброди призракът на един "европейски данък", който се постановява от Брюксел. Само че може ли някой да си представи сериозно, че Лондон или Виена се откажат от ветото си в сферата на данъчните въпроси?

Дали ЕС ще стига по-бързо до решения, също не е сигурно, продължава изданието. Решенията в Съвета, които изискват просто мнозинство, се взимат и сега много рядко със заканата, че малцинството трябва да бъде бито по гласове. Освен това разширените права за вето на Парламента ще хвърлят прах в очите на някои в политическия механизъм. А що се отнася до "световната сила Европа" - Париж и Лондон няма да се оставят да им бъде взета водещата роля във външната политика и няма да напуснат своите постоянни места в Съвета за сигурност на ООН.

С Лисабонския договор би могло да бъде внесено раздвижване в уморения от разширяване Европейския съюз коментира "Дойче веле" и обяснява значението на новия договор за разширяването. Едно е ясно - едновременно присъединяване на десет държави, както се случи през май 2004 г., едва ли вече ще има. През идващите години са наред вероятно само Хърватия и Исландия. С Турция се водят преговори, но те могат да продължат и 20 години. Изданието отбелязва, че Лисабонският договор дава за първи път в историята на ЕС и възможността за излизане от съюза.

За разлика от провалилата се през 2005 г. европейска конституция, която беше по-проста, по-ясна и по-амбициозна, Лисабонският договор не е хомогенен и цялостен, а е един компромис, на който личат следите от корекциите, зачеркванията и националните възражения, пише "Дер Тагесшпигел". Политическото ядро на конституцията можа обаче въпреки цялата съпротива да бъде запазено в Лисабонския договор. Големият победител е Европейският парламент, а с това и европейската демокрация.

От полунощ няма връщане назад. Европейският съюз си има нов правилник. Т.нар. Лисабонски договор полага основата за един Европейски съюз, който в бъдеще трябва да функционира по-добре и по-демократично, надява се и "Цайт Онлайн".