БЪДЕЩЕТО НА ЕС СПОРЕД ФЕРХОЙГЕН

Ферхойген няма съмнение: ставащото в момента е израз на трупани явно от години дълбоки съмнения в хода на европейската интеграция.

Затова той препоръчва силно и видимо за всички ръководство, съсредоточаване върху темите, които действително са важни за хората, и комуникация между Брюксел и обществеността. Като подчертава, че обикновено ЕС излиза укрепнал от преживените кризи, Ферхойген казва, че преодоляването на актуалната криза, предизвикана от провала на референдумите във Франция и Нидерландия, зависи “от самите нас”.

Все пак възможно ли е да бъде спасена конституцията? Еврокомисарят отказва да спекулира по този въпрос поне докато страните-членки, които отговарят за приемането на договорите, не я обявят окончателно за мъртва в сегашния й вид. Той подчертава обаче, че не смята преуговарянето на конституцията за реалистична опция. Във всеки случай графикът не може да бъде спазен. “Тази конституция няма да влезе в сила през 2007” – подчертава Ферхойген и препоръчва да се даде повече време на гражданите в страните, които все още не са гласували, за да стигнат до едно отговорно решение.

В отговор на въпроса, дали след провала на двата референдума европейците не се нуждаят в бъдеще от по-малко Европа, Ферхойген изразява убеждението, че е необходима просто една по-добра Европа, изпълняваща изискванията на гражданите, които не могат да бъдат удовлетворени на национално равнище. В този контекст той припомня, че Германия е страната, която се нуждае най-много от европейската интеграция. “Ренационализирането на европейската политика би довело до икономическия ни провал, защото няма да можем да устоим на бурите на глобализацията” – смята еврокомисарят.

Той засяга също темата за прословутата брюкселска бюрокрация, като посочва, че преобладаващата част от европейските закони са от чисто техническо естество и изобщо не засягали европейските граждани. Ферхойген казва, че разграждането на бюрокрацията било неговата лична програма: “онова, което е излишно, се премахва”. Като пример за бюрократическо безумство се посочва например наредбата, забраняваща на строителните работници да работят разсъблечени, за да не хванели кожен рак.

Дали бившият комисар по разширението не е пренебрегнал тревогите на хората, свързани с “пресилването” на Европа? Ферхойген отговаря, че не вижда повод да поставя под съмнение абсолютно нищо от своята досегашна работа. Той уверява, че никой не иска създаването на европейска супердържава, ЕС оставал сдружение на независими държави. Дали с оглед на настроенията сред обществеността не трябва да бъде премислено темпото на евроразширението? “Не – отговаря Ферхойген – да бъде отказан прием на България и Румъния, които постигнаха вече големи успехи, би означавало да престъпим дадената дума, а би било и против собствените ни интереси.”