ЕВРОПАРЛАМЕНТЪТ ПОИСКА ТУРЦИЯ ДА ПРИЗНАЕ АРМЕНСКИЯТ ГЕНОЦИД И ДА УРЕДИ СПОРА С КИПЪР
Европейският парламент подкрепи плановете за стартиране на преговори за присъединяване с Турция, но настоя страната да извърши някои предварителни действия.
Евродепутатите искат Анкара да признае за геноцид ликвидирането на хиляди арменци през 1915 година. Турция отрича убийствата на арменци да са били системни.
В сряда освен това депутатите отложиха ратификацията на протокола, с който Анкара разширява митническия съюз на Турция с ЕС до всичките нови страни членки, включително и Кипър, тъй като Турция отказва да признае Република Кипър.
Нито едно от двете решения обаче няма да попречи на началото на преговорите с Турция на 3 октомври 2005 г.
Веднъж започнали, тези преговори се очаква да отнемат около 10 години.
Арменските убийства дълги години бяха тема табу в Турция. Арменците, подкрепени от 15 държави, сред които Франция, Швейцария, Русия и Аржентина, обвиняват отоманското управление за провеждане на геноцид.
Турция отхвърля обвиненията, като казва, че няколко стотин са починали, но това е станало по време на гражданска война, при която също така са загинали и много турци.
Турският министър-председател Реджеп Таийп Ердоган обаче изрази неудовлетворението си от решението на турски съд, разпоредил отмяна на конференцията за масовото убийство на арменци, която трябваше да се проведе миналата седмица, предаде ББС.
По-нататъшни разговори за присъединяването на Турция към ЕС ще продължат в четвъртък в опит да се разреши въпроса за преговорната рамка.
Турция вече даде да се разбере, че няма да приеме опцията “привилегировано членство”, към каквато рамка Австрия се стреми да тласне рамката на преговорите. Турция настоява за пълноправно членство и то при условия, които да не са по-различни от поставяните на досегашните страни-кандидати.
Дори Анкара да получи желаната преговорна рамка, преговорният процес ще е дълъг и болезнен. Това е така, отчасти защото самата Турция трябва да направи твърде много, за да се адаптира към правилата на ЕС. Страната трябва да абсорбира 80 000 страници европейско законодателство във вътрешното си право.
Друг съществен въпрос е свързан реформирането на правозащитната система в Турция.
Европейската комисия обеща да контролира отблизо напредъка на страната. Ако се установи застой или връщане назад, Комисията няма да се поколебае да обяви публично негативните.
Освен всичко друго, съществува и проблемът с обществените очаквания в Турция. Много турци възприемат процеса на преговори като истински преговори – процес, в който се взема и дава. Но истината е, че от Турция се очаква единствено да прави онова, което й се казва, за да се присъедини към клуба – което за мнозина турци си е голяма културна промяна, отбелязва кореспондентът на ББС.
В своята реч към Европейския парламент, комисарят по разширяването Оли Рен припомни, че ЕС има нужда от стабилна, демократична и просперираща Турция, която е в мирни отношения със съседните си страни и е възприела ценностите, стандартите и политиките на ЕС. "Ще повторя отново, че започването на предприсъединителните преговори е само началото на един много сложен процес: Турция ще трябва да продължи и ускори процеса на вътрешна трансформация и прехода към пълна либерална демокрация, която зачита човешките права и малцинствата", подчерта Рен.
Той посочи като пример за добри знаци от страна на Анкара признаването от нейна страна, че има кюрдски въпрос, както и конференцията по арменския въпрос. Рен добави, че има и лоши знаци, като неравностойните права, свързани със свободата на изразяване. Той подчерта, че общата цел на ЕС и Турция е членство, но краят на преговорите зависи от резултатите, които ще бъдат постигнати.