Честит рожден ден, Лисабонски договор?

Днес на 1 декември преди една година Лисабонският договор влезе в сила. „ЕурАктив" прави междинна равносметка и публикува коментар на евродепутата Маркус Фербер, който говори за отлетял ентусиазъм, раздор за правомощия, соловия изпълнител Херман ван Ромпой и безличната Катрин Аштън. Маркус Фербер е евродепутат от 1994 г. и член на комисията за икономика и валута.

Лисабонският договор празнува днес своя първи рожден ден. Ентусиазмът, който съпровождаше договора при въвеждането му преди една година, отдавна вече е отлетял. Ако в началото по-голямото право за участие на Европейския парламент при взимане на решения беше приветствано и единодушно одобрено от всички институции на ЕС, сега година по-късно светът изглежда доста по-различно.

Отстъпването на власт, което направи Европейският съвет в полза на Парламента, днес почти не се усеща, вместо това раздорът за правомощия достига съвсем нови измерения. Европейският съвет се опитва да откъсне колкото може от властта за взимане на решения. Когато става дума за реализиране на обещанията на Съвета да се разпределят правомощията еднакво на всички институции на ЕС, държавните и правителствените ръководители на страните-членки не искат да бъдат прекъсвани от Парламента.

Безрезултатни срещи на високо равнище

На постоянния председател на Съвета Херман ван Ромпой обаче също му харесва самопредставянето. Той се опитва да се профилира, като през редовни интервали от време свиква държавните и правителствените ръководители на срещи на върха на ЕС, от които няма полза. Подходящ пример за такъв вид срещи на високо равнище беше тази през септември, сама по себе си абсолютно безрезултатна, ако междувременно не се беше появил проблемът с ромите като спасителна тема. Просто нямаше нищо за дискутиране.

Докато председателят на Съвета Ван Ромпой се опитва да се утвърди чрез усърдното свикване на конференции и така да спечели повече влияние за Европейския съвет, неговата партньорка, новият върховен представител по външната политика на ЕС Катрин Аштън, остава безлична. За какво отговаря тя, и година след нейното встъпване в длъжност на никой не му е станало наистина ясно. Само с налагането на новата европейска служба за външна дейност тя успя досега да привлече внимание върху себе си, когато се правали в избирането на екипа поради съпротивата на ЕП.

Раздор за власт

Аштън и Ван Ромпой - две личности, които създаде Лисабонският договор, две личности, относно чиято необходмост оттогава насам има много различни мнения.

Заключението след една година Лисабонски договор е отрезвяващо. Идеята за общностна Европа с равнопоставени институции беше добра, основите на договора са правилните. В ежедневния живот и в конкретното решение обаче този общностен дух почти отлетя в борбата за власт в Европа.