ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И “ЕВРОВИЗИЯ” - ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА НА СРЕДНАТА ВЪРЗАСТ

"ЕС - нула точки!" Коментар в EUobserver.

Първото издание на музикалния конкурс "Евровизия" предшества с една година подписването на Римския договор през 1957-а - и Съюзът, и конкурсът се появиха от руините на войната, и двете имат за цел мир и разбирателство, и двете приласкаха "новата Европа" и преминаха през теста на времето. Дали напълно?

Това пита днес в коментар за авторитетното, базирано в Брюксел, електронно издание EUobserver известният британски журналист Матю Чарлз, кореспондент в Лондон на телевизия BBC News.

Кой ли смяташе, че Европейският съюз ще доживее възрастта на Евровизията, пита наблюдателят и разсъждава за гласуването - телефонен вот, надмогващ патриотичните пристрастия по време на нощта на "Евровизия", и гласуването в изборите за Европейски парламент.

Авторът пише, че Европейският съюз би трябвало да е в състояние да преодолее симптомите на кризата на средната възраст, щом като неговият "връстник" - "Евровизия" - успява да се адаптира към новите времена и да продължава да се харесва и на млади, и на стари.

Според Матю Чарлз е ясно, че годишният музикален празник има масов успех сред гражданите на континента. "Тъжно е, че не може да се каже същото за нашия политически и икономически съюз. Нашите лидери загубиха посоката, в резултат на което Европейският съюз драматично се проваля в излъчването на посланието си, тъй като никой вече не е съвсем сигурен какво е това послание. ЕС опасно губи целта си. Той остави своите граждани, електората, объркан и враждебен. Със сигурност ЕС не заслужава дванайсетица (най-високата оценка на "Евровизия" е 12, бел. ред.)" - пише авторът на коментара и отсича: "ЕС - нула точки".

Матю Чарлз отбелязва, че петдесетият юбилей на ЕС тази седмица би следвало да е радостен повод за всеки европеец, "... но на кого му пука за това и кой го разбира?" - пита авторът. Той допълва, че има далеч по-интересни петдесетгодишни юбилеи тази година, сред които например посочва рожденият ден на съветския сателит "Спутник".

"Европейският съюз е с третото по численост население в света след Китай и Индия, но колцина европейски граждани изобщо биха забелязали, ако Европейският съюз просто се изпари? Колцина признават направеното от Съюза за правата на работника, потребителя или пътуващия?" - пише коментаторът. Оценката му е, че сме се откъснали от идеята на съюза, най-вече защото повечето от нас не разбират каква е тя, какво означава и какво представлява.

Матю Чарлз пише, че Брюксел е неефективен в комуникацията със своите граждани - не обяснява за какво бяха изтичащите 50 години и - още по-важно - каква е идеята за следващите 50. По думите му ние трябва да разчитаме на националните правителства да предадат посланието "... и кой знае колко видоизменено е станало то", отсича авторът. 

Той посочва: "Няма съмнение, че Европа има комуникационен проблем и че без паневропейска медия ще е трудно той да бъде решен. Но проблемът е много по-сложен. Европа в момента е континент, който търси целта си, а без нея е ясно, че няма послание, което да комуникира."

Според Матю Чарлз Европа няма избор, освен да се пресъздаде. "Вместо фойерверки и торта, ЕС трябва да осъзнае настоящото си здравословно състояние и да създаде рамка, в състояние да го адаптира към 21-я век - рамка, която е приемлива за всичките му граждани. Нека се надяваме, че Берлинската декларация ще отрази това" - се казва в коментара на журналиста.

В заключение той посочва, че и "Евровизия", и Евросъюзът имат същата аудитория и щом музикалният конкурс може гъвкаво да се променя, за да се адаптира към новите условия, би следвало и ЕС да е в състояние да стори това.

В края на коментара е цитирана следната мисъл на един от бащите-основатели на Европейския съюз Жан Моне: "Хората приемат промяната само когато са заставени от нуждата, а осъзнават нуждата, когато над тях тегне криза."

Матю Чарлз допълва: "Ако ЕС някога е бил в криза, то тази криза е сега."