РЕДОВНИЯТ ДОКЛАД ЗА 2004 - ПОЛИТИЧЕСКИ КРИТЕРИИ [превод на български език]

Съдържание
	1. Политически критерии
	1.1. Демокрация и правова държава
	1.2 Права на човека и защита на малцинствата
	1.3 Обща оценка

България продължава да зачита правата на човека и свободите. Такова беше заключението на Становището от 1997 г. и последвалите Редовни доклади, което бе потвърдено през изминалата година. Следващият раздел разглежда най-значимите развития след последния Редовен доклад.

България е ратифицирала основните конвенции по правата на човека (виж Приложение I). Както бе отбелязано и в предишните Редовни доклади, Българската Конституция инкорпорира Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи в българското право и придава на Конвенцията приоритет пред вътрешното законодателство.

Принципът на не-дискриминация е въведен в Конституцията. През м. януари 2004 г. влезе в сила обширно антидискриминационно законодателство, чрез който се постигна голямо съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз. С него се забранява всяка пряка или не-пряка дискриминация, включително на основа на сексуалната ориентация. Чрез измененията в Наказателния кодекс от м. март 2004 г. се отмениха най-дискриминативните разпоредби, които се отнасят до сексуалната ориентация.  Все още предстои създаването на независимия орган, предвиден в закона, а именно Комисията за защита срещу дискриминация, както и, все още, предстои да бъдат разработени критерии за избор на членовете на този орган (виж също Глава 13 – Социална политика и заетост). Досега България не е ратифицирала Протокол № 12 (обща забрана на дискриминацията) на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Законът за омбудсман влезе в сила през м. януари 2004 г., въпреки това, обаче, омбудсман не е избран (виж по-горе). В изпълнение на своите задължения омбудсамнът може да разработи предложения и препоръки по отношение нарушенията на правата на човека и свободите, включително и за отстраняването на причинителите им. Омбудсманът действа по жалби на отделни лица, без значение тяхното гражданство, пол, политическа ориентация или религиозни убеждения, като медиатор между административните органи и засегнатите лица.

Граждански и политически права

Продължават да постъпват доклади за лошо отношение от страна на полицията по време на арести и, най-вече, по време на разпити. Докладите споменават, че делът на хора от ромски произход, които заявяват, че са жертви на такова отношение в полицейските участъци е значително по-висок от средния. Българските власти продължават да предприемат стъпки спрямо съществуващото положение чрез обучение, а в няколко случая са приложени и дисциплинарни мерки. Въпреки това, според някои доклади, полицейската практика все още не отговаря на изискванията на новото законодателство за забрана използването на огнестрелно оръжие по време на арест, или на вътрешните инструкции за условията за разпит, приети миналата година.

Трафикът на хора – и по-специално на жени и деца с цел сексуална експлоатация – продължава да бъде сериозен проблем в България, която е страна на произход и транзитна зона, и в по-малка степен, крайна цел на такъв трафик. Няма надеждни данни за броя на експлоатираните лица и за броя на изчезналите хора в България.

Важността на трафика на хора се свързва с наличието на организирана престъпност. През тази година е докладвано за няколко арести, свързани с трафик на хора. Въпреки факта, че българското законодателство за борба с трафика на хора претърпя значителни подобрения през изминалата година и, че от 2002 г. в Наказателния кодекс се предвиждат наказания, както за презсграничен, така и за вътрешен трафик на хора, броя на присъдите остава ограничен. Съществува законодателна рамка, която криминализира трафика на хора и цели подобряване координацията между държавните органи и неправителствените организации. Законът за борба с трафика на хора от м. май 2003 г. бе допълнен през м. март 2004 г. с постановление, което формулира правилник за структурата и дейността на Националната комисия за борба с трафика на хора, както и правилник за приютите за временно настаняване и на центровете за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора. Въпреки че законът постановява правови механизми и специални институции за защита и подкрепа на жертвите, в действителност все още не съществува схема за защита на свидетелите. Липсата на такава схема препятства политиката на България за успешна борба с трафика на хора.

Нужно е да се ревизират структурите за защита на свидетели и жертви, с цел да се гарантира поверителността, както и за изравняване с най-добрите европейски практики по отношение подхода към жертвите. Към настоящия момент осъществяването на превенция и социална реинтеграция на жертвите остава най-вече в ръцете на неправителствените организации, въпреки че през изминалите години е нараснало и осъзнаването на отговорността от страна на националните органи.

Условията в българските затвори в голяма степен остават неадекватни, най-вече поради пренаселването и лошите битови условия в по-старите съоръжения. Все пак се полагат усилия за подобряване условията на живот в затворите и другите съоръжения за задържане посредством програми за обновление. През 2002 г. и 2003 г. бяха затворени 9 съоръжения, а през 2004 г. се предвижда затварянето на 13.  Бяха построени четири нови сгради, а три затвора бяха ремонтирани. През отчетния период са постъпили и доклади за унизително отношение от страна на  охраняващи служители в дисциплинарни съоръжения, най-вече в помещенията за изолация и административни помещения в затворите. Условията при досъдебното задържане са се подобрили, въпреки че броя на жалбите за незаконна употреба на сила от страна на полицията все още остава висок. 

По отношение на правната помощ, проведените проучвания сочат ограничено подобрение в достъпа до правна помощ по време на съдебния процес. Значителен брой подсъдими все още се съдят без адвокат на защитата. През отчетния период положението не се е променило във фазата на досъдебно задържане, но приетият през м. юни 2004 г. Закон за адвокатурата следва да гарантира подобрения в достъпа до правосъдие за всички граждани. Досега не е създаден отделен фонд за правна помощ, отделен от бюджета на съдебната система. 

В областта на предоставяне на убежище, българските власти продължават усилията си изцяло да изпълнят закона от 2002 г., който бе изменен през настоящата година с цел понататъшно привеждане в съответствие с международните стандарти за бежанците. Броят на лицата, които търсят убежище в България остава ограничен. През 2003 г. Държавната агенция за бежанците получи общо 1 549 молби, от които 1 036 получиха отказ. 411 лица получиха хуманитарен статут, а 19 лица окончателно получиха статут на бежанци. (виж също Глава 24: Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешни работи).

Продължават да се получават доклади за публични изяви на расизъм и  расово мотивирани актове на агресия, най-вече спрямо хора от ромски произход. По-решителни действия от страна на гражданското общество – включително медиите – биха могли да спомогнат за насърчаване на постигане на по-отворен към интеркултурен диалог социален климат, и да предотвратят изблиците на нетолерантност към някои групи, които продължават да бъдат регистрирани.

Свободата на изразяване е гарантирана от Конституцията и законодателството е разработило последващи правни разпоредби. Въпреки това, правната рамка спрямо клеветата и оклеветяването, описани в предходните доклади не е променена. Клевета от страна на журналист продължава да се счита за престъпление според Наказателния кодекс и се наказва с глоби до 7 000 евро. Броят на случаите, които са достигнали до съда се е увеличил и, въпреки че само няколко от тях са завършили с осъждане на журналисти, заплахата от преследване води до авто-цензура.

По отношение на аудио- визуалните медии, все още не е разработен механизъм за публично финансиране чрез лицензни такси, предвидени в настоящото законодателство, което препятства пълната независимост на Съвета за електронни медии, органът, който регулира радио- и телевизионната дейност. Деветчленният състав на Съвета за електронни медии се избира с квоти на Народното събрание и на Президента. През м. март 2004 г., Генералният директор на Българската национална телевизия бе освободен от длъжност с решение на Съвета за електронни медии, поради лошо управление. Доклади поставят въпроса за ефективната независимост на съвета и сочат, че обществените радио- и телевизионни оператори се нуждаят от допълнителни защитни мерки срещу политическо влияние. Съветът трябва да докаже способността си да взема прозрачни, аргументирани и безпристрастни решения, и следва да засили административния си капацитет (виж също Глава 20: “Култура и аудиовизия”).

След решението на Европейския съд по правата на човека от м. декември 2003 г. по делото Янков срещу България, следва да се предприемат мерки за предотвратяване на унизителното отношение към задържаните лица и да се осигурят гаранции за спазване на тяхното право на свобода на изразяване.

По отношение свободата на вероизповеданията, липсата на ясни процедурни указания в Закона за вероизповеданията, доведе до някои трудности свързани с прилагането на изискванията за регистрация на местно ниво. През м. юли 2004 г. изпълнителната власт се намеси с полицейско участие в повече от 200 източноправославни църкви на основание конфликт относно реституцията на собствеността на Българската православна църква, която се е разделила през 1992 г. Някои духовници бяха временно задържани. Правата на собственост на местните църкви следва да бъдат изяснени.

Правото на свобода на събиранията и сдружаването се спазва в задоволителна степен в България. Гражданското общество продължава да играе значителна роля в обществения живот. Редица обществени частни консултативни органи като Националния съвет за рехабилитация и социална интеграция, Съвета за социално подпомагане и Националния съвет за закрила на детето са насочени към привличане на неправителствени организации в подготвителната фаза на законодателния процес. България следва да положи повече усилия за насърчаване развитието на неправителствените организации и да насърчи тяхното участие в подготовката за присъединяване.

През отчетния период, Европейският съд по правата на човека се произнесе срещу България в четири дела за нарушения на член 3 (забрана на изтезания или нечовешко, или унизително отнасяне или наказание) и по 3 дела за нарушение на член 5 (право на свобода и сигурност). 

Икономически, социални и културни права

Напредъкът във връзка с приемането на обща нормативна уредба за равните възможности продължава с влизането в сила на изчерпателно антидискриминационно законодателство през м. януари 2004 г. (виж по-горе).  Транспонирането на достиженията на правото на Европейския съюз продължи да напредва чрез измененията в Кодекса на труда, приети през м. юни 2004 г., които целят въвеждането на достиженията на правото на Европейския съюз за отпуск за майчинство/бащинство и за бременни работнички. Още повече, те отменят забраната за нощен и извънреден труд за някои категории жени. В началото на 2004 г. към МТСП бе създадена Консултативна комисия за равните възможности на жените и мъжете, която отговаря за разработването, координацията и изпълнението на държавната политика в тази област. Бяха отменени и някои забрани за набор на жени на редовна военна служба (виж Глава 13: “Социална политика и заетост”).

Жените са представени в основите институции на обществения и политически живот в България, въпреки че присъствието им на изборни длъжности остава понякога доста скромно. Броят на жени в Народното събрание е 63 от общо 240 депутати.

В състава на Правителството има пет жени от общо 21 министри, 16 жени са заместник-министри от общо 50. Само 7% от областните управители са жени. Все пак относителният дял на жените в управлението на държавната администрация, където те са над 42% от директорите и над 52% от началник-отделите, е по-голям.

През отчетния период в областта на правата на децата бяха приети множество стратегии, планове за действие и нормативни актове, най-вече насочени към успешно прилагане на съществуващия Закон за закрила на детето. Национална стратегия и програма за закрила на детето 2004-2006 цели да гарантира условия за провеждане наблюдението на правата на детето. Известен напредък бе постигнат в изпълнението на План 2003-2005 за намаляване броя на деца, настанени в институции, посредством изработването на методи за превенция на изоставянето на деца, както и чрез подобряване на координацията между агенциите за помощ на местно ниво.

Положението, обаче, на специализираните училища към Министерството на образованието и науката не е обхванато от Закона за закрила на детето, нито от Плана за деинституционализиране.

По време на отчетния период бяха приети Национална стратегия и План за действие за закрила правата на уличните деца. Те са насочени към усъвършенстване на превантивната работа и модерни социални услуги, като семейно планиране, консултативни и дневни центрове. През м. ноември 2003 г. бе прието въвеждащо законодателство за подобряване качеството на предоставяните услуги за деца, настанени в институции и за предоставяне на възможности за преместване в семейна среда. Все още, обаче, настаняването в семейна среда е практически на ранен етап.

Като цяло бе постигнат съществен напредък в приемането на законодателна рамка, свързана с благосъстоянието на децата. Въпреки немалките усилия, условията за живот на децата, настанени в институции, в някои случаи продължава да бъде неадекватно.

Няма широк подход към затварянето на институции на основа на постигнатите критерии и към развитие и насърчаване на алтернативни форми за грижа. Броят на децата, настанени в институции, продължава да определя разпределянето на средства към тези структури, което не дава необходим стимул за деинституционализиране.

Институционалната уредба на закрилата на детето е твърде сложна. Тя включва пет министерства, както и две агенции (Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане) и техните местни структури, най-вече в общинските дирекции за социално подпомагане, към които има отдели за закрила на децата, с оскъдни ресурси. Въпреки отговорността за мониторинг от страна на Държавната агенция за закрила на детето, компетентността на този орган продължава да бъде ограничена, а координационната му функция е необходимо да бъде разширена; липсва достатъчна яснота и в пълната и крайна отговорност за благосъстоянието на децата.

Правилата за осиновяване на български деца бяха променени посредством изменения в Семейния кодекс, както бе отчетено миналата година. Осиновяването извън страната е позволено, само ако са изчерпани всички възможности за настаняване при сродници и семейни приятели или за настаняване при приемни семейства, и три български кандидати са отказали да вземат детето в рамките на шест месеца. Все пак, липсва национална база данни за деца, които потенциално могат да бъдат осиновени и на национален регистър за подходящи приемни семейства.

Първите процедури, последвали новия закон, започнаха през м. януари 2004 г. и все още е твърде рано да се прецени степента, до която промените в законодателството за осиновяване са въздействали върху броя на международните осиновявания, който остава висок според някои източници. България трябва да продължи усилията си за прилагане разпоредбите на Семейния кодекс, приет през 2003 г., в интерес на детето.

Бяха предприети мерки за подобряване положението на хората с увреждания (вж. Глава 13, Социална политика и заетост). Въпреки че съществува широко политическо внимание, насочено към промяна от медицински към социален модел на грижи, най-вече от институционализирани грижи към обществени услуги, съответната стратегия и план за действие остават твърде неясни в конкретното изпълнение и подходящо финансиране.

Някои институции за хора с психически увреждания бяха затворени, но недостатъчно внимание бе отделено на създаването на обществени форми на обслужване. Условията за живот в значителен брой психиатрични институции и домове за социални грижи за хора с психически увреждания продължава да бъде неадекватно, с оскъдни възможности за рехабилитация и терапия. Методите за диагностика са твърде неточни и не се прави преразглеждане на диагнозите от решенията за настаняване. Продължават и докладите за лошо отношение.

Европейският съд по правата на човека, произнасяйки се по делото “Върбанов срещу България”, откри недостатъци относно предоставяне на процедурни гаранции (медицинска експертиза и съдебен контрол) по време на задържането в психиатрични институции. Новият Закон за здравето, който включва глава за психичното здраве, бе приет от Народното събрание през м. август 2004 г. и той е в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека в частта й за задържане на психично болни лица. Новият закон ще влезе в сила през м. януари 2005 г. и необходимите правила ще бъдат въведени. Освен това, през м. юли 2004 г. бяха приети стратегия и план за действие за психично здраве 2004-2012 г. Значителни усилия, включително и точно разпределяне на финансови ресурси, ще бъдат необходими, за да се изпълнят ефективно намеренията, заложени в тези документи.

По социалните права, бе постигнат напредък в определянето на организациите на работници и работодатели на основа критериите на Кодекса на труда. Както е по-подробно описано в Глава 13: Обща политика и заетост, тристранният и, най-вече, двустранният социален диалог ще спечели като се задълбочи. През м. ноември 2003 г. бе създаден Икономическия и социален съвет като независим консултативен орган по икономически и социални въпроси, който включва, както социалните партньори, така и гражданското общество. България е страна по ревизираната Европейска социална харта.

Права на малцинствата и закрила на малцинствата

Хората, принадлежащи към етническите и културни малцинства и, най-вече, към ромската общност, продължават да бъдат маргинализирани. Изпълнението на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество все още е в своите ранни етапи и продължава да съществува широко разпространено неравенството, както и de facto дискриминация в образованието, заетостта, достъпа до здравеопазване и достъпа до обществени услуги, подчертани в миналогодишните доклади. Продължават да постъпват доклади за полицейска злоупотреба срещу хора от ромски произход.

Започна изработването на дългосрочен план за действия по инициативата “Десетилетие на ромското включване”. Съществуващият План за действие 2003-2004 за изпълнение на Рамковата програма, предвижда по-специфични дейности, времева схема и бюджет за изпълнението му. Въпреки това, в ключови области, като образованието, здравеопазването, жилищното настаняване не се предвиждат никакви адекватни законодателни реформи. Някои от целите на този план, включително онези, които се отнасят до сегрегирано образование, не са финансово обезпечени. Броят на действията, които се отнасят към заетостта, споменати в Плана, не са специално насочени към хората от ромски произход.

Въпреки изчерпателната антидискриминационна нормативна уредба, която е  в сила от м. януари 2004 г. (виж по-горе), предвижданата от закона независима Комисия за защита от дискриминация все още не е създадена. Съответно ефективността на този закон остава тепърва да бъде преценявана. Все пак, през м. юли 2004 г. местен съд произнесе решение, основаващо се на този закон, за компенсация на лица от ромски произход, по случаи на дискриминация в достъпа до услуги.

През м. юни 2004 г. бе приета стратегия, насочена към училищното образование на деца от малцинствата. Изменения в Закона за образованието от м. септември 2002 г., предвиждащи задължително безплатно предучилищно обучение, влязоха в сила с началото на учебната 2003-2004 г. De facto сегрегираното образование остава на някои места главната пречка за достъп на деца от ромски произход до качествено образование. Значителен брой ромски деца с нормално психическо развитие продължават да бъдат настанявани в специализирани училища поради зле контролираното оценяване. Министерството на образованието и науката издаде инструкции за десегрегация на децата от ромски произход в училищата през 2002 и 2003 години. Изглежда, обаче, че няма достатъчна решимост да се разработи специфична политика в тази област от краткосрочен до дългосрочен план. Въвежда се длъжността помощник-учител като медиатор между децата от малцинствата и техните учители в интегрирани предучилищни групи в детските градини, в подготвителните и първите класове на началните училища. Досега, обаче, задачите и отговорностите на тяхната мисия остават недостатъчно ясни. Някои доклади сочат, че практическото изпълнение среща финансови пречки. Значителен брой национални програми за заетост, насочени, inter alia, към дългосрочната безработица сред хората от ромски произход, продължават своето действие, като например, “От социални грижи към заетост”, “Заетост чрез подкрепа за бизнеса ” и “Красива България”.

Въпреки че Рамковата програма призовава за спешни мерки за узаконяване жилищното настаняване на хора от ромски произход, включително чрез изменения в правовата рамка, са предприети само изолирани действия за разработване на зонирани карти. Изчерпателен план, обхващащ цялата страна, за узаконяване на жилищното настаняване на хора от ромски произход, все още не е приет.

Много хора с ромски произход продължават да бъдат изключени от достъпа до здравни услуги. Съществуващата система за финансиране разходите за здравеопазване на безработни роми чрез общинския бюджет среща пречки в най-бедните общини.

Предвижданата стратегия за подобряване жилищните условия за хора с ромски произход не е изработена.

Капацитетът и статутът на държавната структура по проблемите на малцинствата, Националният съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет няма необходимите правомощия за ефективна защита правата на малцинствата. Мястото му в българската администрация следва да се изясни. Към настоящия момент на Съвета липсва политическо влияние и персонал, за да изпълни своята мисия.

Като цяло продължават да съществуват инициативи, насочени към положението на ромското малцинство, но ще бъдат необходими съсредоточени и постоянни усилия, преди да се постигне значително подобрение на жилищните условия за хората от ромски произход.

Турското малцинство продължава да бъде интегрирано в политическия живот чрез изборно представителство на национално и местно ниво. Все още има нужда от по-нататъшни усилия за социално-икономическата интеграция на етническите турци и други малцинства, които живеят в икономически неразвити региони.