25-10-2005
Мониторингов доклад за България
Съдържание | |
Резюме | |
Въведение | |
Политически критерии | |
Икономически критерии | |
Ангажименти и изисквания, произтичащи от преговорите за присъединяване | |
Приложения |
България, поради своето геополитическо положение в Югоизточна Европа, е свързващо звено между Европейския съюз (ЕС) и Балканите, както и страните от черноморския регион. След падането на Берлинската стена и установяването на демократичен режим, България установи дипломатически отношения с Европейския съюз през 1989 г. През 1990 г. тя подписа споразумение за търговия и сътрудничество с ЕС, а през 1993 г. изключително важното споразумение за асоцииране, наречено “Европейско споразумение”, в което вече бе посочена целта на България да стане член на ЕС. Това споразумение, създаващо свободна зона за търговия между България и държавите-членки, бе вече част от стратегията на ЕС за подготовка на България за присъединяване, което включваше също съществена финансова и техническа помощ.
През 1993 г. в Копенхаген държавите-членки взеха решение, че асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят да станат членки на Европейския съюз, биха могли да го направят, след като отговорят на икономическите и политически условия. През 1995 г. това доведе до подаването на молба за членство от страна на България. Преговорите за присъединяване започнаха през м. февруари 2000 г. заедно с Румъния и с редица други страни, които се присъединиха към Съюза през 2004 г. Поради тази причина, България е част от петото разширяване, което започна успешно с присъединяването на 10-те нови страни през м. май 2004 г. Процесът на присъединяване на България допринася за утвърждаването на демокрацията, стабилността и икономическото развитие в Европа. Това е в съответствие с основните цели на европейския проект - Европа да се превърне в пространство на свобода и просперитет и да се преодолеят разделенията от миналото.
Преговорите за присъединяване приключиха през м. декември 2004 г. с цел приемането на България като държава-членка през м. януари 2007 г. Договорът за присъединяване бе подписан от 25-те държави-членки, България и Румъния през м. април 2005 г. В момента се осъществява процесът по ратифициране на договора от държавите-членки. От страна на България той вече е ратифициран.
Комисията, в качеството си на пазителка на Договорите, към настоящия момент извършва оценка на готовността на България за присъединяване с цел да се увери, че страната може да посрещне всички задължения и изисквания на пълноправна държава-членка след присъединяването, което е в интерес и на настоящите държави-членки, и на България. Настоящият цялостен мониторингов доклад представя резултатите от оценките на Комисията по отношение на готовността на България за присъединяване. Той обхваща политическите и икономическите реформи, предприети от България за покриване на изискванията на ЕС, както и прилагането от нейна страна на правния ред на ЕС, който следва да бъде спазван от всяка една държава-членка и който е т. нар acquis communautairе. Докладът прави оценка на положението към края на м. септември 2005 г. Констатациите в настоящия доклад могат да бъдат обобщени, както следва: по отношение на политическите изисквания за членство, България е покрила изискванията. Като цяло, тя постигна задоволително ниво на съответствие с изискванията на ЕС. Въпреки напредъка, продължават да съществуват някои пропуски. Засилени усилия са необходими за подобряване на функционирането на съдебната система, особено по отношение на досъдебната фаза и наказателните процедури, разрешаване на проблема със забавянето на делата в съдилищата и ефикасна борба с организираната престъпност и корупцията. По отношение на правата на човека и защитата на малцинствата са необходими допълнителни усилия, особено по отношение на интегрирането на ромското малцинство.
Във връзка с икономическите изисквания за членство, България продължава да има функционираща пазарна икономика. Продължаването на настоящия ход на реформите, следва да позволи на България да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза. България поддържа висока степен на макроикономическа стабилност със силен икономически растеж, относително ниска инфлация и намаляваща безработица. Въпреки това, особено по отношение на бизнес средата, са необходими по-нататъшни допълнителни подобрения.
България извърши значителен напредък по отношение на привеждането в съответствие на своето законодателство. България следва да е готова да поеме задълженията, произтичащи от членство към предвидената дата за присъединяване, при положение, че увеличи усилията си за тази цел в някои области и че насочи усилия за цялостно повишаване на административния й капацитет. Докладът установява три степени на готовност за присъединяване:
• Първо, области, в които България е готова или в които подготовката е в процес и следва да бъдат разрешени с присъединяването при положение, че се поддържа настоящият ход на подготовката. Те включват, например, политика на конкуренция, свободно движение на капитали и плащания и култура и аудиовизуална политика.
• Второ, области, в които са необходими повишени усилия. Тук българските власти са насърчени да насочат по-добре усилията си за реформа с цел хармонизиране с изискванията на ЕС в оставащия период преди присъединяването. Това обхваща например необходимостта от насърчаване на социалната интеграция или осигуряването на цялостно спазване на стандартите на ЕС в областта на въздушния и морски транспорт и по отношение на индустриалното замърсяване.
• И накрая, някои области, будещи сериозни безпокойства, изискващи незабавно действие от страна на България, за да може тя да се възползва от предимствата на присъединяването към ЕС, но също така и с цел да се запази баланса в Съюза. Тези области включват капацитета за усвояване на европейски фондове, определени за български бенефициенти, необходимостта от осигуряване на високо ниво на безопасност на храните и ефикасен и активен метод за борба с корупцията и организираната престъпност. Българските власти горещо се приканват да не пестят усилия за справяне със съществуващите пропуски без забавяне.
Заключенията на Доклада могат да бъдат намерени в подточки Б.3, В.3 и Д.3.
Комисията оказва финансова помощ на България в нейната подготовка за присъединяване и ще обърне внимание на мерките за справяне с пропуските, посочени в Доклада. Общият обем на предприсъединителната помощ, определена за България, е голям – приблизително 545 000 000 евро през 2006 г. Те ще бъдат използвани по предприсъединителните програми.
Договорът за присъединяване предвижда присъединяването на България да бъде на 1 януари 2007 г. Той включва и някои разпоредби, според които Съюзът може да предприеме действия за предотвратяване на сериозни нарушения на функционирането на вътрешния пазар или за справяне с някои пропуски в областта на сътрудничеството по граждански и наказателни дела, допуснати от България. Съществуват и други предпазни клаузи в правния ред на ЕС. Ако е налице явен признак, че степента на подготовка за приемане и въвеждане на правния ред в България представлява сериозен риск и България е очевидно неподготвена да отговори на изискванията за членство в редица важни области, тогава присъединяването й може да бъде отложено с една година.
Комисията ще продължи да наблюдава подготовката на България и да насърчава страната в хода на реформите й в периода до присъединяването й с цел да осигури плавно интегриране в ЕС.
През 1993 г. в Копенхаген държавите-членки взеха решение, че асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят да станат членки на Европейския съюз, биха могли да го направят, след като отговорят на икономическите и политически условия. През 1995 г. това доведе до подаването на молба за членство от страна на България. Преговорите за присъединяване започнаха през м. февруари 2000 г. заедно с Румъния и с редица други страни, които се присъединиха към Съюза през 2004 г. Поради тази причина, България е част от петото разширяване, което започна успешно с присъединяването на 10-те нови страни през м. май 2004 г. Процесът на присъединяване на България допринася за утвърждаването на демокрацията, стабилността и икономическото развитие в Европа. Това е в съответствие с основните цели на европейския проект - Европа да се превърне в пространство на свобода и просперитет и да се преодолеят разделенията от миналото.
Преговорите за присъединяване приключиха през м. декември 2004 г. с цел приемането на България като държава-членка през м. януари 2007 г. Договорът за присъединяване бе подписан от 25-те държави-членки, България и Румъния през м. април 2005 г. В момента се осъществява процесът по ратифициране на договора от държавите-членки. От страна на България той вече е ратифициран.
Комисията, в качеството си на пазителка на Договорите, към настоящия момент извършва оценка на готовността на България за присъединяване с цел да се увери, че страната може да посрещне всички задължения и изисквания на пълноправна държава-членка след присъединяването, което е в интерес и на настоящите държави-членки, и на България. Настоящият цялостен мониторингов доклад представя резултатите от оценките на Комисията по отношение на готовността на България за присъединяване. Той обхваща политическите и икономическите реформи, предприети от България за покриване на изискванията на ЕС, както и прилагането от нейна страна на правния ред на ЕС, който следва да бъде спазван от всяка една държава-членка и който е т. нар acquis communautairе. Докладът прави оценка на положението към края на м. септември 2005 г. Констатациите в настоящия доклад могат да бъдат обобщени, както следва: по отношение на политическите изисквания за членство, България е покрила изискванията. Като цяло, тя постигна задоволително ниво на съответствие с изискванията на ЕС. Въпреки напредъка, продължават да съществуват някои пропуски. Засилени усилия са необходими за подобряване на функционирането на съдебната система, особено по отношение на досъдебната фаза и наказателните процедури, разрешаване на проблема със забавянето на делата в съдилищата и ефикасна борба с организираната престъпност и корупцията. По отношение на правата на човека и защитата на малцинствата са необходими допълнителни усилия, особено по отношение на интегрирането на ромското малцинство.
Във връзка с икономическите изисквания за членство, България продължава да има функционираща пазарна икономика. Продължаването на настоящия ход на реформите, следва да позволи на България да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза. България поддържа висока степен на макроикономическа стабилност със силен икономически растеж, относително ниска инфлация и намаляваща безработица. Въпреки това, особено по отношение на бизнес средата, са необходими по-нататъшни допълнителни подобрения.
България извърши значителен напредък по отношение на привеждането в съответствие на своето законодателство. България следва да е готова да поеме задълженията, произтичащи от членство към предвидената дата за присъединяване, при положение, че увеличи усилията си за тази цел в някои области и че насочи усилия за цялостно повишаване на административния й капацитет. Докладът установява три степени на готовност за присъединяване:
• Първо, области, в които България е готова или в които подготовката е в процес и следва да бъдат разрешени с присъединяването при положение, че се поддържа настоящият ход на подготовката. Те включват, например, политика на конкуренция, свободно движение на капитали и плащания и култура и аудиовизуална политика.
• Второ, области, в които са необходими повишени усилия. Тук българските власти са насърчени да насочат по-добре усилията си за реформа с цел хармонизиране с изискванията на ЕС в оставащия период преди присъединяването. Това обхваща например необходимостта от насърчаване на социалната интеграция или осигуряването на цялостно спазване на стандартите на ЕС в областта на въздушния и морски транспорт и по отношение на индустриалното замърсяване.
• И накрая, някои области, будещи сериозни безпокойства, изискващи незабавно действие от страна на България, за да може тя да се възползва от предимствата на присъединяването към ЕС, но също така и с цел да се запази баланса в Съюза. Тези области включват капацитета за усвояване на европейски фондове, определени за български бенефициенти, необходимостта от осигуряване на високо ниво на безопасност на храните и ефикасен и активен метод за борба с корупцията и организираната престъпност. Българските власти горещо се приканват да не пестят усилия за справяне със съществуващите пропуски без забавяне.
Заключенията на Доклада могат да бъдат намерени в подточки Б.3, В.3 и Д.3.
Комисията оказва финансова помощ на България в нейната подготовка за присъединяване и ще обърне внимание на мерките за справяне с пропуските, посочени в Доклада. Общият обем на предприсъединителната помощ, определена за България, е голям – приблизително 545 000 000 евро през 2006 г. Те ще бъдат използвани по предприсъединителните програми.
Договорът за присъединяване предвижда присъединяването на България да бъде на 1 януари 2007 г. Той включва и някои разпоредби, според които Съюзът може да предприеме действия за предотвратяване на сериозни нарушения на функционирането на вътрешния пазар или за справяне с някои пропуски в областта на сътрудничеството по граждански и наказателни дела, допуснати от България. Съществуват и други предпазни клаузи в правния ред на ЕС. Ако е налице явен признак, че степента на подготовка за приемане и въвеждане на правния ред в България представлява сериозен риск и България е очевидно неподготвена да отговори на изискванията за членство в редица важни области, тогава присъединяването й може да бъде отложено с една година.
Комисията ще продължи да наблюдава подготовката на България и да насърчава страната в хода на реформите й в периода до присъединяването й с цел да осигури плавно интегриране в ЕС.