Мониторингов доклад за България

Съдържание
	Резюме
	Въведение
	Политически критерии
	Икономически критерии
	Ангажименти и изисквания, произтичащи от преговорите за присъединяване
	Приложения

В доклада си от 2004 г. Комисията констатира, че България е функционираща пазарна икономика. Продължаването на България да следва настоящия ход на реформи ще й позволи да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския съюз.

Основната цел на тази част от Цялостния мониторингов доклад е да се оцени прилагането на препоръките за осъществяване на напредък в набелязаните в миналогодишния доклад области.

България поддържа висока степен на макроикономическа стабилност, съчетана със силен икономически растеж, относително ниска инфлация и намаляващо равнище на безработица, но външният дефицит остава висок. Реалният БВП достигна 5,6% в резултат на увеличеното търсене на вътрешния пазар и големите инвестиции и  представлява най-високият процент от началото на преходния период. БВП на глава от населението, измерен по стандартите на покупателна способност достигна 30,8% от средния за ЕС - 25. При 12%,  брутото образуване на основния капитал се увеличи силно, като най-голям дял от това увеличения има отново потреблението на домакинствата, което нарасна с 5%. През първата половина на 2005 г., икономическите резултати продължиха да са високи с темп на растеж на БВП 6,2%. Темпът на растеж както на инвестициите, така и на потреблението се увеличи и достигна 13,4% и съответно 6,6%. Средното ниво на инфлация бе 6,1% през 2004 г. и спадна на 4,4% през м. август 2005 г.

В съответствие със силното икономическо развитие, ситуацията по отношение на заетостта продължи да се подобрява. Заетостта се увеличи с 3,1% през 2004 г., но равнището на заетостта продължава все още да е много ниско - 54,2%. През първата половина на 2005 г., темпът на разкриване на работни места спадна на 1,3% в сравнение с първата половина от предходната година. Равнището на безработица намаля още повече от 13,7%  през 2003 г. на 12% през 2004 г. Увеличението на работната заплата се запази относително умерено през 2004 г., с темп на нарастване на реалната работна заплата от 0,9%, но се увеличи през първата половина на 2005 г. и достигна 5%. След като достигна рекордно високо ниво от 9,2% от  БВП през 2003 г., дефицитът по текущата сметка намаля на 7,4% от БВП през 2004 г. Въпреки това, в резултат на високия внос на потребителски стоки и инвестиционни стоки, търговският дефицит се увеличи от 12,5% от БВП през 2003 г. на 14% от БВП през 2004 г. През дванадесетте месеца до м. юни 2005 г. търговският дефицит достигна 15,7% от БВП, което доведе за влошаването на дефицита по текущата сметка до 9,6% от БВП на годишна база. Както през 2003 г., силните притоци от ПЧИ, които представляваха 8,4% от БВП финансираха предостатъчно дефицита по текущата сметка през 2004 г., докато през дванадесетте месеца до м. юни 2005 г., притоците от ПЧИ забавиха темпа си и достигнаха 6,4% от БВП на годишна база.

Режимът на паричен съвет, който фиксира българската валута (BGN) към еврото, продължи да допринася за макроикономическата стабилност. Банковите кредити за домакинствата и нефинансовите предприятия се увеличиха отново до почти 50% през 2004 г., като стимулираха потреблението на вътрешния пазар и растежа на вноса. Българската национална банка (БНБ) предприе допълнителни мерки през м. април 2005 г. с цел да се намали растежа на банковите кредити, като наложи де факто тавани на отпускането на нови кредити. Растежът на кредитирането се увеличи отново отчасти поради очакването от въвеждането на тези мерки, като достигна рекордни нива през първото тримесечие на 2005 г., но значително спадна до под 40% до края на м. юли. Данъчната политика остана ориентирана към стабилност. Поради по-добрите от очакваните приходи, общият платежен баланс приключи с излишък в размер на 1,3% от БВП през 2004 г. (въз основа на счетоводните стандарти на ЕС, Европейската система на национални сметки ESA-95), което допринесе за намаляване на брутния правителствен дълг под 49% от БВП за 2004 г.

Структурните реформи бяха задълбочени още повече във всички области. Реформите на стоковите и капиталови пазари продължиха и са до голяма степен в съответствие с ключовите цели на програмата от Лисабон. Приватизацията приключи в много сектори. След последния доклад беше отбелязан добър напредък в продажбата на останалите предприятия например в енергийния сектор, не без спънки и забавяния по отношение например на неуспешната приватизация на тютюневото предприятие  или анулиране на приватизационния процес на ТЕЦ. Преструктурирането на предприятия от мрежовите индустрии бе започнато с приватизацията на предприятия и увеличаването на либерализацията на пазарите. Подготовката за разделянето на дейностите на националната електрическа компания започна с отделянето на счетоводните системи за различните звена. Прилагането на националната програма за преструктуриране на стоманодобива, приета през м. март 2004 г., следва да бъде приключено до 2007 г. Напредъкът в прилагането през последната година включи затварянето на някои стоманолеярни заводи, намаляване на персонала и допълнителни инвестиции. Във въгледобива бяха приватизирани още три въгледобивни рудници през отчетния период, като в процес е подготовката за приватизирането на една от двете оставащи мини, които са държавна собственост. Държавната помощ за действащите мини следва да бъде изцяло подкрепена през 2005 г., докато продължава техническата ликвидация на затворените мини. Цените за енергия, газ и телекомуникации бяха приведени изцяло в съответствие с разходите. Все още съществува кръстосано субсидиране по отношение на електроенергията и топлоенергията за домакинствата, но то трябва постепенно да бъде премахнато през 2006 г. В резултат на увеличението на тарифите за железопътните пътнически услуги беше намалено несъответствието до пълно възстановяване на разходите.

голям размер

Навлизането на пазара на нови дружества беше динамично, но както навлизането на пазара така излизането продължават да бъдат затруднявани от относително скъпи, сложни и продължителни процедури. Финансовото посредничество беше още повече задълбочено в банковия и небанковия сектор. Поради високите темпове на нарастване не кредитите, банковите кредити, предоставяни на нефинансови частни предприятия и домакинства се увеличиха с почти 10% до 35% от БВП до края на 2004 г. В съответствие с нарастването на кредитирането, съотношението между депозитите и БВП се увеличи с 10% до над 50%. Въпреки високият кредитен растеж, показателите на банковите резултати не показват очевидно влошаване на финансовото състояние на банките. Делът на нестандартните и лошите кредити се задържа на 3,5% в края на 2004 г., като спадна от 4,2% в края на 2003 г. Съотношението на капиталовата адекватност, намаля от 22% в края на 2003 г. на 16,1% в края на 2004 г., но все още е доста над законовия минимум от 12%. През м. юли 2005 г., влезе в сила нова наредба за капиталовата адекватност на банките. Ролята на небанковия сектор във финансовото посредничество остава ограничена, но продължава да нараства. Капитализацията на фондовия пазар се увеличи като дял от БВП от 7,9 % в края на 2003 г. на 21,21% в края на м. юни 2005 г. Активите на пенсионните фондове също се увеличиха допълнително от 1,5% от БВП на 2,4% през същия период.

2. Прилагане на препоръките за подобряване

В своя доклад от 2004 г., Комисията отбеляза, че дефицитът по текущата сметка, значително е нараснал през 2003 г., и че ако тази тенденция се запази това би могло да предизвика допълнителна политическа реакция.

След временно подобряване през 2004 г., дефицитът по текущата сметка отново нарасна значително през първата половина на 2005 г. и е следва да се наблюдава внимателно. В случай на продължително влошаване могат да се окажат необходими допълнителни корективни мерки. Без възможност за активна парична политика и политика на валутен обмен в рамките на режима за валутен борд, строгата данъчна политика и политиката на работните заплатите са критични за поддържането на вътрешната и външната стабилност. Въпреки по-добрите от очакваните резултати от износа, дължащи се главно на благоприятното развитие на цените на стоките, търговският баланс допълнително се влоши през 2004 г., поради рязкото увеличаване на вноса. Въпреки това, високи приходи от туризма, както и големи трансфери заедно с леко подобрения приходен баланс допринесоха за намаляването на дефицита по текущата сметка, свързан с БВП. През първата половина на 2005 г. търговията със стоки продължи силно да се разраства с темп по-висок от 20%, като растежът на вноса отново изпревари увеличаването на износа. В резултата на това търговският дефицит и дефицитът по текущата сметка значително нараснаха през дванадесетте месеца до м. юни 2005 г. до 15,7% и 9,6% от БВП, като за това допринесе също и неотдавнашното увеличение на цената на петрола.

Продължаването на разумна данъчна политика играе ключова роля в овладяването за 2004 г. външен дефицит. Общото управление постигна бюджетен излишък от 1,3% от БВП (въз основа на данни от ESA 95) за 2004 г., които допринесоха за овладяването на дефицита по текущата сметка. Относително строга данъчна позиция бе поддържана през първата половина на 2005 г., когато основно благодарение на голямо нарастване на приходите, общото управление натрупа излишък от 2,7% от прогнозирания БВП на парична база. За цялата 2005 г. данъчната цел предвижда излишък от поне 1% от БВП на парична база.

Увеличаването на реалната работна заплата  беше относително умерено през 2004 г., но ускорено през първата половина на 2005 г. Реалната работна заплата нарасна с по-малко от 1% през 2004 г. и това беше свързано главно с подобряването на производителността през последните години. Въпреки това, в резултат на значително нарастване от 25% на минималната работна заплата през м. януари 2005 г., реалната средна работна заплата нарасна с 5% през първата половина на 2005 г. Поддържането на общо ограничаване на работната заплата следователно ще е от съществено значение за осигуряване конкурентноспособността и предотвратяване на допълнителни потенциални рискове по отношение на търсенето, свързани с външния баланс.

Нарастването на кредита продължава да бъде високо, но централната банка предприе допълнителни стъпки, за до го постави под своя контрол. Въпреки някои мерки, предприети от БНБ през втората половина на 2004 г. банковите кредити продължават да нарастват с темп от почти 50% за втората последователна година. Допълнителни мерки за овладяване на кредитния бум влязоха в сила през м. април 2005 г., които ефективно налагат тавани на бъдещето отпускане на кредитите чрез увеличаване на минималния задължителен резерв до забранени нива, ако средния темп на нарастване на кредитите надвишава 5% за период от три месеца, 12,6% за период от шест месеца, 17,5% за период от девет месеца и 23% за период от двадесет месеца. До известна степен, в очакване на тези мерки, нарастването на кредитите на нефинансови частни предприятия и домакинства отново се увеличи значително с повече от 70% на годишна основа към края м. март 2005 г., но оттогава спадна с повече от 40% на годишна основа към м. юли.

В доклада си от 2004 г. Комисията отбеляза, че бизнес-средата, по-специално ефективността на административната и съдебна система, както и регулаторните процедури, следва допълнително да бъдат подобрени, за да се повиши привлекателността на България за инвестиции.

Усилията за подобряване на бизнес-средата продължават, но остават много пречки и някои реформи бяха забавени или все още е необходимо да бъдат изцяло извършени. Въпреки някои подобрения, бизнес проучвания показаха, че процедурите за влизане на и излизане от пазара, както и изпълнението на договорите все още са твърде продължителни, скъпо струващи и сложни. Бяха направени няколко първоначални стъпки с цел да се опрости регистрирането на икономическите дейности чрез приемането на 27 април 2005 г. на дългоочаквания Закон за регистър Булстат и последвалото приемане на правителствената стратегия за действителното създаване на централен регистър на юридическите лица, както и на електронен регистър на България. Целта е да се обедини регистрирането на икономическите дейности в Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието, да се превърне регистрирането на икономическа дейност от съдебна процедура в чисто административна процедура и да се въведе единен Булстат номер за данъчни цели и за тези на социалното осигуряване. Тези мерки ще бъдат важна стъпка за повишаване прозрачността и опростяване на регистрирането на икономическа дейност, но те все още трябва да бъдат изцяло приложени на практика.

В този контекст също трябва да бъдат приети Данъчен процесуален кодекс и Кодекс за социално осигуряване, които ще осигурят интегрирането на събирането на данъци и на вноски за социално осигуряване, като по този начин ще положат основата за функционирането на Националната агенция по приходите. Проектът за модернизиране на системата за имотната регистрация бе забавен, въпреки че бе отбелязан известен напредък в работата на Агенцията по кадастъра, и по-специално на регионално равнище. Слаб напредък беше отбелязан по отношение подобряване ефективността на процедурите по несъстоятелност. Освен това, допълнителните планирани изменения на законодателството в областта на неплатежоспособността са все още в процес на подготовка.

Бяха положени допълнителни усилия за подобряване функционирането на администрацията и опростяване на съществуващата нормативна уредба в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, приет през м. декември 2003 г. Продължи преразглеждането на съществуващите, лицензионни, регистрационни и разрешителни режими, с цел да се облекчат или премахнат тези режими и въвеждането на услуги на едно гише. По-голямата част от административните звена се опитаха да засилят тяхната ориентация към предоставяне на услуги чрез приемането на клиентска карта и чрез увеличаване предоставянето на услуги от страна на електронното правителство. Законът за насърчаване на инвестициите беше също така изменен през м. април 2005 г., чрез който бяха снижени праговете за потенциални инвеститори с цел да им бъде предоставено преференциално третиране. Въпреки това, не винаги е ясно до каква степен тези мерки водят до осезателни подобрения на условията за осъществяване на стопанска дейност. Би било от съществено значение за по-нататъшното подобряване на бизнес-средата, по-специално за МСП, прилагането на по-системна и цялостна оценка на въздействието върху стопанската дейност на съществуващото и ново законодателство, освен преразглеждането на упоменатите по-горе регулаторни режими, включително такива на местно ниво. Тъй като Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност предвижда въвеждането на оценки на въздействието на регулирането, то трябва да бъде извършено по-систематизирано. Същото се отнася за въвеждането на “мълчаливо съгласие” като общ принцип в административните производства.

Бяха предприети известни стъпки за подобряване функционирането на съдебната система, но все още съществуват значителни предизвикателства пред нея. Беше отбелязан известен напредък в съдебната реформа (виж също раздела относно политическите въпроси), но подобряването на функционирането на съдебната система остава от основна значение за осигуряването на прозрачна, стабилна и надеждна правна рамка за осъществяването на стопанска дейност и упражняването на вещните права. Беше забавено приемането на Административния-процесуален кодекс и преразглеждането на Гражданския-процесуален кодекс, което ще бъде от съществено значение за ускоряване на правните производства, улесняване преразглеждането на административните актове и осигуряване на по-голяма яснота и правна сигурност. През м. декември 2004 г. влезе в сила Закон за медиацята като алтернативна извънсъдебна процедура за решаване на спорове. Изпълнението на решенията от частни съдя-изпълнители бе по-принцип улеснено чрез приемането на закон през м. май 2005 г. И двете мерки все още трябва да бъдат напълно приложени, и би следвало да подобрят функционирането на съдебната система, и по-специално условията за изпълнение на договорите.

В доклада си от 2004 г. Комисията отбеляза, че въпреки постигнатите значителни резултати, приватизацията все още трябва да бъде завършена.

Бе отбелязан допълнителен напредък в тази област, въпреки известни забавяния. Приватизационният процес напредна, като бяха приватизирани до м. март 2005 г. почти 90% от всички активи, подлежащи на приватизация в средносрочен план. В много сектори приватизацията вече приключи. За 2005 г. е предвидена приватизацията на други 46 предприятия с мажоритарно участие, 20 обособени части и 167 миноритарни пакети съгласно плана за действие на Агенцията за приватизация. До м. юни 2005 г. са приключени 37 сделки за 29 мажоритарни пакета и 8 обособени части от дружества. В допълнение, продадени са 156 миноритарни пакета, главно на фондовата борса.

Добър напредък беше отбелязан по отношение на приватизацията на дружества в енергийния сектор. В края на 2004 г. бяха успешно приватизирани мажоритарните дялове от седемте регионални електроразпределителни дружества. През м. май 2005 г. бяха обявени спечелилите търговете за топлоелектрически централи във Варна, Русе и Бобовдол. Въпреки това, беше забавяно многократно окончателното решение за продажбата на електроцентралите в Русе и Варна поради преговори по някои детайли от регулаторната рамка и негативното решение на Комисията за защита на конкуренцията относно продажбата на двете централи на един и същи участник в търга. Продажбата на електроцентралата в Бобовдол беше анулирана, тъй като предложената цена на спечелилия търга беше счетена за твърде ниска. Три водноелектрически централи бяха продадени през м. май, като в момента се извършва подготовката за продажбата на още 7 такива централи. Приватизацията на бившия телекомуникационен монополист приключи, като оставащите 35% от дела на Българската телекомуникационна компания бяха продадени на българската фондова борса през м. януари 2005 г. През м. юни 2005 г. бяха избрани спечелилите търга за останалите 70% от дела на дружеството “Българско речно плаване“ и студията на “Бояна филм”. Въпреки това, и двете сделки понастоящем са блокирани поради съдебен преглед в резултат от обжалване на участници, загубили търга. Приватизацията на “Булгартабак” пропадна за трети път, когато единственият останал участник в търга за цигарените дружества от холдинга оттегли офертата си през м. февруари 2005 г. Плановете за приватизация на “България Еър” и параходство “Български морски флот” не бяха одобрени от парламента и през м. септември 2005 г. беше обявено преразглеждане на приватизационните стратегии за двете дружества. Двадесет и пет български търговски банки съвместно придобиха мажоритарния дял от картовия оператор “Борика” през м. май 2005 г. Започна подготовката за продажба на голям брой оръжейни производители (“Тератон”, “Кинтекс” и ВМЗ “Сопот”). Приватизационният план за ВМЗ “Сопот” бе одобрен през м. юни 2005 г. от Министерския съвет.
  
В Доклада си за 2004 г. Комисията отбеляза, че е необходим по-нататъшен напредък в действителното преструктуриране и либерализиране на мрежовите отрасли, за да бъде повишена конкуренцията и ефикасността.

Добър напредък беше отбелязан в либерализирането и преструктурирането на енергийния сектор. Приватизацията в енергийния сектор напредна значително с продажбата на регионалните електроразпределителни дружества в края на 2004 г., на няколко регионални топлофикационни дружества през 2004 г. и 2005 г. и на няколко водно-електрически централи и въгледобивни мини. Либерализирането на сектор електроенергия продължи със снижаване на прага за директно договаряне между производителите на електроенергия и големите индустриални потребители. До м. август 2005 г. либерализираният пазарен сегмент включваше 11 лицензирани купувачи и 5 лицензирани производители и покриваше 12,5% от брутното потребление. Този процес ще продължи постепенно до достигане на пълно либерализиране в средата на 2007 г. Изравняването на цените за електрическа енергия с нивата на възстановяване на разходите вече е постигнато на няколко етапа до средата на 2004 г., въпреки че известно кръстосано субсидиране на битовото потребление на електрическа енергия и на отоплителната енергия продължава да съществува. Във връзка с успешното преструктуриране на енергийния сектор, държавните помощи са почти изцяло преустановени. Преструктурирането на националната електрическа компания все още не е завършено по отношение на счетоводното разделяне на дейности, което трябва да се извърши преди присъединяването. По отношение на енергийния сектор, либерализирането на пазара на газ също е започнало през 2004 г. и по същество покрива 80% от целия пазар. Въпреки че нараства, пазарът на газ остава относително малък и действителната степен на отваряне е само около 6,6% от цялото потребление.  Няколко инвестиционни проекта за осъвременяване на съществуващите съоръжения са били осъществени по време на отчетния период, но по-нататъшни инвестиции ще бъдат необходими в близките години.

Добър напредък беше отбелязан в либерализирането и преструктурирането на транспортния сектор, но процесът трябва да продължи. Стабилният напредък в преструктурирането на железопътния сектор, реализиран чрез закриване на губещи линии и услуги, както и чрез намаляване на персонала, подобри продуктивността и финансовото състояние на националния железопътен превозвач. В следствие на Решение на Министерския съвет от ноември 2004 г. следва да бъдат закрити още линии през 2005 г. и 2006 г. Увеличението на тарифите е увеличило съотношението на възстановяване на разходите и правителствените трансфери са базирани върху по-прозрачна и стабилна основа чрез сключването на договор за обществена услуга, който редовно ще бъде преразглеждан. С лицензирането на втория частен национален превозвач през април 2005 г. се положи основата за по-голяма конкуренция. Макар че модернизирането на мрежата и на подвижния състав е започнало, по-нататъшни усилия са необходими за намаляване на разходите и за привеждане в съответствие на тарифите с разходите. Концесии за частни превозвачи са предоставени на летище Варна и на летище Бургас, където сделките са спрени, в резултат на обжалване от някои от загубилите участници в търга. Концесии са предоставени също на едно морско и на едно речно пристанище. Като цяло, повече от 20 речни и морски пристанища подлежат на предоставяне на концесия. През м. март 2005 г. се подписа концесионен договор за изграждането и функционирането на автомагистрала Тракия. Тази сделка понастоящем е предмет на съдебно преразглеждане, след като през м. юни 2005 г. заместник главният прокурор оспори възлагането на концесията пред Върховния административен съд, поради факта, че не е била възложена чрез открита тръжна процедура. Макар че привличането на частни инвеститори чрез концесионни договори следва да подпомогне така необходимото модернизиране на националната транспортна инфраструктура, осигуряването на прозрачност на процеса ще бъде от изключителна важност за поддържане на доверието на потенциалните бъдещи инвеститори и за избягването на продължителни съдебни спорове.

Либерализирането на сектор телекомуникации продължи, но следва да се обърне внимание на ефективното увеличаване на конкуренцията. По отношение на телекомуникациите, приватизацията на предишния монополист завърши с продажбата на останалите акции-държавна собственост на българската стокова борса през януари 2005 г. Шест допълнителни лицензии за фиксирани телефонни линии бяха предоставени през първата половина на 2005 г., като с това общият брой на лицензиите стана 16. Осем договора за взаимна връзка са подписани до момента между новите оператори и мрежовия доставчик. Действителната конкуренция на пазара на фиксираните телефонни линии все още е ограничена, поради малкия пазарен дял на новите участници. Макар че конкуренцията в областта на мобилните телефонни услуги следва да се увеличи с пускането на третия GSM оператор, което се забави до края на годината, цените на мобилните разговори все още са относително високи. Три UMTS лицензии са предоставени през април 2005 г., но услугите се очаква да започнат не по-рано от средата на 2006 г. Либерализирането и преструктурирането на сектор телекомуникации е отбелязало добър напредък, но гарантирането на недискриминационен достъп до мрежата на доставчиците на кабелни, интернет услуги и услуги за фиксирани линии, както и предотвратяването на злоупотреба с пазарно влияние от страна на основните доставчици, ще бъде от изключителна важност за подобряване на конкуренцията. Това предполага все по-важната роля на регулаторите, които вече са приели голям брой важни решения в тази връзка през първата половина на 2005 г.

В Доклада си за 2004 г., Комисията отбеляза, че съществуващото намаляване на безработицата следва да продължи да се подкрепя от по-голяма гъвкавост в регулирането на пазара на труда.

Макар че ситуацията на пазара на труда продължи да се подобрява, по отношение на гъвкавостта на пазарите на труда е отбелязан само ограничен напредък. През м. март 2005 г. изменение на Кодекса на труда улесни до известна степен удължаването на нормалното работно време през седмицата. Все още правилата за работното време не са достатъчно гъвкави и дават малка възможност за въвеждане на по-гъвкав режим на работно време, включително чрез колективни договори. Мерките, насочени към насърчаване на заетостта сред групите в неравностойно положение на пазара на труда,   са свързани с известно затягане на критериите за отпускане на обезщетенията за безработица през април 2005 г., което заедно с подходящ контрол и активиране следва да увеличи инициативата за поемане на работа. Реформата в системата на осигуряване при безработица и прехвърлянето на отговорностите за администрирането и контрола на вноските и обезщетенията към Националния осигурителен институт следва да допринесе за намаляването на размера на неформалния сектор. Транспонирането на законодателството на ЕС относно работата по срочно правоотношение, което поставя работниците по срочно правоотношение в равностойна позиция с работещите на постоянни трудови договори по отношение на заетостта и условията на работа, не е използвано като възможност за избягване на съществуващите ограничения за използването на срочни договори. Трудовата мобилност продължава да е затруднена от преносимостта на допълнителните възнаграждения въз основа на трудовия стаж. Дискусиите между социалните партньори относно включването на тези допълнителни възнаграждения към нормалния размер на заплащането, както и диалогът относно приемането на по-изчерпателни мерки за подобряване на гъвкавостта на пазара на труда, все още не са довели до резултат. Действащите програми на пазара на труда целят включването на групите в неравностойно положение към пазара на труда и подобряването на пригодността на работната сила за пазара на труда чрез осигуряване на образование и обучение. Редовната оценка на тези програми е важна, с оглед гарантирането на тяхната ефективност. Функционирането на пазара на труда също продължава да е затруднено от ниската регионална мобилност на работната сила и от несъответствията в способностите, дължащи се на постоянната липса на гъвкавост на пазара на труда и на системата за образование и обучение, която не е адаптирана към нуждите на пазара на труда и не създава адекватни предпоставки за непрекъснато усъвършенстване на уменията чрез обучение през целия живот.

3. Обща оценка

По отношение на икономическите критерии за присъединяване, България продължава да бъде функционираща пазарна икономика. Продължаването на настоящия ход по пътя на реформата следва да позволи на България да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Съюза. България в общи линии поддържа макроикономическа стабилност, въпреки допълнителното нарастване на външния дефицит. Изпълнението на програмата за структурна реформа продължава, макар и не достатъчно убедително във всички области.

Напредък беше отбелязан в повечето области, където бяха предложени подобрения в предишния доклад, но все още остават някои предизвикателства. След стесняване през 2004, търговският дефицит и дефицитът по текущите сметки значително се разшири отново през първата половина на 2005 г. По-нататъшни мерки бяха предприети за обуздаване нарастването на банковите кредити, но продължаването на предпазливата данъчна политика и умереното нарастване на заплатите остават критични до степен, която съдържа потенциални рискове за външния баланс, следователно ситуацията трябва да се следи отблизо. По-нататъшни реформи са необходими за подобряване на бизнес средата и по-специално за функционирането на административната и съдебната системи. Опростяването на регистрирането на бизнеса е започнало, но не е завършено. Макар че е отбелязан добър напредък, инерцията при приключване на приватизационната програма трябва да се запази. Малък напредък е отбелязан за подобряване на гъвкавостта на пазара на труда, който заедно с цялостната реформа в образователната система би бил от особена важност за справяне с несъответствията в способностите и за подобряване на адаптивността на българската икономика.

голям размер