Граждански форум "Антикризисни мерки и социална политика" - пълно обобщение

Портал ЕВРОПА представя пълно обобщение - видео, текст и снимки - от гражданския форум "Антикризисни мерки и социална политика - европейски програми и национални действия", проведен на 26 март 2010 г. в Габрово с участието на евродепутатите Илиана Иванова, Ивайло Калфин и Слави Бинев.

Традиционен организатор бе Информационното бюро на Европейския парламент за България в партньорство с Европейския информационен център "Европа Директно" - Габрово и Портал ЕВРОПА, който излъчи на живо дискусията и чрез чат-платформата си даде възможност на читатели от цяла България да задават въпроси и да изказват мнения по темата.

Гражданският форум бе открит от Галина Михнева, ръководител на Информационния център "Европа Директно" - Габрово. Тя подчерта благодарността на организаторите на дискусията към Областната администрация и Общината за провеждането на събитието.

Тя посочи, че сред хората, които са в залата, е зам.-областният управител на Габрово Пламен Недков, и.д. кметът на Габрово Калинка Пенева, председателят на общинския съвет в Севлиево Христофор Лалев, зам.-кметовете Полина Косева и Ценка Йонкова, зам.-кметът на Община Трявна Георги Пенчев, както и представители на регионалните структури на държавните институции, на социалните партньори, представители на бизнеса, общински съветници, както и НПО.

Калинка Пенева, и. д. кмет на Община Габрово, отправи приветствие към участниците в гражданския форум.

Габрово е един от българските градове, където бизнесът е доминиращ фактор за развитието на региона, ето защо се радвам, че именно ние сме домакин на дискусията по темата за антикризисните мерки. "В условията на криза единствената възможност за справяне със стагнацията са средствата от европейските фондове", каза Калинка Пенева.

За щастие в Община Габрово имаме добре подготвени специалисти по управление на фондовете, но бизнесът не е толкова подготвен, затова препоръката ми към евродепутатите е да има повече разгласа сред фирмите за кандидатстване по различните програми, както и да се облекчат условията за кандидатстването, каза Калинка Пенева.

Като увод по темата ръководителят на Информационното бюро на ЕП за България Виолета Станичич очерта най-важните въпроси пред форума, на който тя беше и модератор.

Мерките, които да предотвратят влошаването на финансово-икономическата ситуация в Европа, е най-важният въпрос, наред с това дали Стратегията "ЕС 2020" е в състояние да създаде нови работни места и да стабилизира европейската икономика, така че тя да излезе от кризата по-конкурентоспособна и с по-голям потенциал за развитие.

Какви мерки ще бъдат приети на европейско равнище - мерки, които ще станат част и от българската икономическа среда, с този отправен въпрос г-жа Станичич представи четиримата евродепутати, които участват в гражданския форум.

Още от гражданския форум: Видеозапис. Фотогалерия.

Евродепутатите са получили шест предварително зададени въпроси - за плана на ЕС за възстановяване от кризата и сумите, предвидени за неговото осъществяване в бюджета за 2010 г., за фондовете за малките и средни предприятия, за прекомерно рестриктивните изисквания към европейския бизнес за безопасност и опазване на околната среда - което намалява конкурентоспособността му в световен мащаб, за защита интересите на българския бизнес при приемане на такова законодателство, за еврофондовете и лобирането в ЕП...

Г-жа Станичич прогнозира, че за представителите на местния бизнес в Габрово и областта ще бъде много интересен въпросът дали ще има европейска директива за закъсняващите държавни плащания към икономическите субекти.

Другият важен въпрос, получен предварително, е за евентуалното отлагане на приемането на България в еврозоната.

Членът на ЕП Илиана Иванова (ЕНП-ГЕРБ), първи зам.-председател на специалната Комисия на ЕП за борба с финансовата и икономическа криза, започна с коментар за решението на евро-лидерите за подпомагане на Гърция.

Иванова, която членува също в комисиите по вътрешния пазар и защита на потребителите и по бюджетен контрол и е зам.-член е на Комисията по икономически и парични въпроси, обясни, че проблемът на Гърция може да е заплаха и за стабилността на европейската валута. Тя посочи как премиерът на Гърция е говорил преди броени дни пред евродепутатите за мерките, които правителството му взима за овладяване на бюджетния дефицит.

Защо проблемът на Гърция е толкова важен, щом самата държава и нейното население представляват незначителна част от територията и икономиката на Съюза като цяло, попита Илиана Иванова и отговори, че въпросът опира до това, кой ще бъде спасяван после, след Гърция. Колко държави "ще се наредят на опашката" - Португалия, Испания, Ирландия, Италия... Всички тези страни, взети заедно, ето това вече би било заплаха за еврото.

По думите на Илиана Иванова в момента основният проблем е устойчивостта на публичните финанси, т.е. прекалено голямата задлъжнялост на много държави-членки. За 2010 г. прогнозите сочат, че средно за ЕС бюджетният дефицит ще бъде 7% от БВП, а равнището на държавния дълг 80%. "Това са тревожни цифри на фона на критериите по Маастрихт и по Пакта за стабилност и растеж", коментира Иванова.

Илиана Иванова: Без стабилност на публичните финанси, действието на антикризисните мерки няма да е устойчиво, смята тя, действието им ще е като да вземеш аналгин, за да ти мине временно главоболието, но после да се появи пак, ето защо е важно държавата да балансира между стремежа си да стимулира икономиката и да запазва стабилността на публичните финанси. Времето ще покаже доколко антикризисните мерки, прилагани в различните държави, са били ефективни. Илиана Иванова цитира председателя на Групата на ЕНП, че става дума за "медал с две страни - от едната страна е солидарността, а от другата - отговорността".

Илиана Иванова се спря също на плана за икономическо възстановяване на Европа, предложен през 2008 г. на стойност 200 млрд. евро, който цели икономическо укрепване чрез стимулиране на потребителското търсене и смекчаване на ефекта от безработицата чрез по-голяма фирмена конкурентоспособност. Около 40% от тези 200 милиарда са били директно насочени към подпомагане на покупателната способност на гражданите, 16 на сто - към подкрепа на пазара на труда, 20% за насърчаване на инвестиционната активност и 25% за подкрепа на бизнеса.

"Повечето мерки са с краткосрочен характер", обясни Илиана Иванова и каза, че се очаква своевременно и координирано те да започнат да бъдат изтегляни от икономиките. 30 млрд. евро бяха определени за заеми за малки и средни предприятия чрез ЕИБ - това е увеличение с 10 млрд. През април миналата година бяха осигурени допълнителни 5 млрд. евро за проекти в енергетиката.

Каква част от тези пари идват за България? По ПРСР, България получи допълнително 36.8 млн. евро, предназначени за дейности по Ос 1 Ос 3 от ПРСР. Ще бъде увеличен и процентът на авансовите вноски - от 20 на 50 на сто. По отношение на енергийните проекти, ЕК одобри през март 43 мащабни проекти, които ще имат принос за икономическото възстановяване на ЕС, припомни още Илиана Иванова, която обясни, че от тези пари по проекта "Набуко" за България са предвидени 200 млн. евро - за газопреносните връзки България-Гърция, България-Сърбия и България-Румъния.

Освен това ЕК осигурява микро кредити за хора, изгубили работа и желаещи да започнат собствен бизнес, това е една съвсем нова инициатива - по Програма "Прогрес" на ЕС: предоставят се гарантирани кредити до 25 000 евро на човек или на микро предприятие без да има географски ограничения за кандидатстването. Лихвите могат да бъдат поети от Европейския социален фонд или от други източници. Около месец юни се очаква да бъдат обявени условията и критериите за България на сайта на социалното министерство, съобщи Иванова.

Европейския фонд за приспособяване към глобализацията е друга възможност - със своя бюджет около 500 млн. евро годишно, този фонд подпомага работници, съкратени заради кризата, разказа Илиана Иванова. "Ние в ЕП почти всяка седмица гласуваме проект на някоя държава-членка", сподели тя и каза, че България също е подала заявление до ЕК за средства за работници, съкратени от "Кремиковци", от Пристанище Лом и БДЖ. В момента молбата се разглежда от ЕК, каза още десният евродепутат.

Членът на ЕП Слави Бинев (Независим-Атака), член на Комисията по икономическите и парични въпроси и зам.-член в Подкомисията по правата на човека обобщи проблемите, пред които се изправя бизнесът в България вследствие на кризата и начините, по които трябва да бъдат решени.

Гърция изисква помощ от европейските институции в момент, в който целият регион, включително България, се бори за получаване на средства от фондовете за справянето с кризата. Това става проблем, понеже примерът на Гърция може да предизвика ефекта на доминото и "всеки да се нареди на опашката за получаване на средства не спазвайки правилата, а напротив - бидейки непослушен", както каза Слави Бинев.

Гърция не е спазила правилата, наложени от европейските институции, допълни той.

Бавният икономически растеж, високата безработица и застаряването на населението не са нови проблеми, те са на дневен ред още от началото на 90-е години на 20-и век. те обаче се усетиха с особена острота по време на пика на икономическата криза. Мнозина смятаха, че ключов механизъм за решаване на тези проблеми е единният европейски пазар - "те има от какво да се притесняват днес", коментира Слави Бинев, защото според него кризата ще повлияе на по-нататъшното задълбочаване на интеграцията на европейския пазар. "В момента всеки сам търси решението на проблемите в своята страна", идеята за колективни действия не е чак толкова популярна, допълни евродепутатът.

По думите му се е променил из основи ландшафтът на европейските банки. Някои от най-големите банки в ЕС бяха национализирани и правителствата предоставиха обществени гаранции за банковите заеми - "Правителствата се намесиха за рефинансирането на банките".

Финансовата криза подчерта ползите от членството в Европейското икономическо пространство. Еврото като че ли имунизира своите членове - това е възможност да решим голяма част от проблемите.

Слави Бинев: "Старите държави-членки обаче се опасяват, че новоприсъединилите се може да повлияят с грешките си върху еврозоната. Ние в момента сме много по-дисциплинирани от гърците, тях обаче не ги вадят от еврозоната, а нас пък не ни приемат".Коментирайки конкурентоспособността на европейския бизнес, евродепутатът посочи, че като че ли заплатите в ЕС се повишиха по-бързо от самото производство. Застаряващото население и по-ниската раждаемост не са само социален проблем, а и икономически: "Каквото и да си говорим, емигрантите настъпиха твърде много в ЕС - днес политиците търсят начин за регулация на настъплението на емиграцията в Европа", каза евродепутатът. Той е категоричен, че това се отразява и на заплатите в ЕС, и на повишаващото се равнище на престъпността.

Коментирайки въпроса за изменението на климата, Слави Бинев подчерта, че Европейският съюз е отговорен само за около 13 процента от вредните емисии въглероден диоксид в световен мащаб. ЕС обаче подпомага и насърчава само онези автомобилни компании, които работят с нови технологии. В автомобилната индустрия работят твърде много хора и еко-изискванията са по-рестриктивни, отколкото се полага.

Слави Бинев коментира и европейската директива, която ще лимитира времето, в което държавата може да задържа плащанията си към фирми, които са изпълнявали държавни поръчки. В обществения сектор на ЕС средното закъснение на плащанията е 160 дни, а се отбелязват и закъснения от по 1000 дни... - както беше отчел евродепутатът от десницата Отмар Карас, когото г-жа Виолета Станичич цитира в началото на гражданския форум в Габрово.

"Това е голям проблем на българския бизнес. Осигуровките и данъците си изискват моментално от бизнеса, а в същото време задлъжнялостта на държавата към икономическите субекти е голяма", коментира Бинев, според когото в страната ни трябва да влезе ново законодателство, регулиращо тази материя. "Не трябва да чакаме тази европейска директива, България трябва да побърза - поне по отношение на данъците", каза той.

Евродепутатът Ивайло Калфин (С&Д-КЗБ), който е зам.-председател на Комисията по бюджети в ЕП и зам.-член в комисиите по бюджетен контрол и по промишленост, изследвания и енергетика - започна с това, че европейските политики биха могли да подпомогнат държавата, но не и да решат националните проблеми или да заместят националните, правителствени решения.

Калфин, който е бивш български външен министър и сега ръководи Делегацията на българските социалисти в ЕП, каза: "Там, където националните политики съвпадат с европейските цели, бизнесът получава достъп до еврофинансиране. ЕС може да помогне, но не може да замести националната политика".

Според Калфин България отдавна гледа на ЕС като на донор. "Логиката не е да се субсидира една по-слаба икономика, а икономиките - и регионите - да се доближат до средното европейско равнище", каза още той.

С присъединяването на България и Румъния, а и на 10-е държави преди нас, субсидиите за Португалия и Испания силно намаляха. При следващо разширяване средствата ще спрат и за България, предупреди Калфин, който каза, че европейската помощ винаги има само временен характер.

"Страните-членки вече много внимават за всеки изхарчен лев", каза Калфин по отношение на страните-донори, които се интересуват дали има злоупотреби, има ли ефект от средствата, които дават. Евродепутатът препоръча да възприемаме европейските фондове като временна възможност да оправим инфраструктурата си - средства, които един ден ще спрат. "Без да желая да чертая черни сценарии, на мен ми се струва, че този ден не е твърде далеч в бъдещето", предупреди социалистът.

143 млрд. евро е бюджетът на ЕС за 2010 г., посочи още той. Сумата по думите му изглежда огромна, но всъщност представлява само 1% от икономиките на страните. В България пък около 40% от икономиката минава през бюджета и се преразпределя. По думите на българския евродепутат тези средства трябва да се използват максимално ефективно, при положение, че има национална политика, която да ги засили - или както се нарича - "синергия" между европейското и националното финансиране.

Ивайло Калфин: "Европа ще дава пари за мозък, а не за тухли" - така коментира Стратегията "ЕС 2020" ексвъншният министър и изрази опасения, че България участва сравнително малко в приоритетните политики на Европа за следващото десетилетие в сфери като иновации, технологии, образование. Зависи от държавната политика и от ориентацията на фирмите доколко ще се впишем в приоритетите на ЕС за следващите години, обобщи Калфин, според когото националната политика трябва да подкрепя областите, които са приоритетни за ЕС, в противен случай ще се получи отдалечаване на България от ЕС.Ексвъншният министър се спря и на проблемите в Гърция. "Основният проблем на Гърция е, че от години тази страна води грешни статистики - задълженията и пасивите се изкарват извън баланса на държавата", каза Калфин. Рано или късно сметката за това се плаща. В резултат Европейският съвет взе решение да има много по-строг контрол върху провеждането на националните политики. "В момента примерно ЕВРОСТАТ дава единна методология, но не може да задължи страните-членки да я ползват, включително България", обясни той.

Проблемът в България не е като гръцкия - проблемът не е с разходите, а с приходите, със събираемостта на приходите, коментира Ивайло Калфин, според когото няма смисъл "да се плашим" с гръцки сценарий. Официално за месец януари 2010 г. има 36% по-малко приходи, също така около 40 на сто са спаднали приходите от ДДС, каза евродепутатът. Най-мрачната прогноза според него е МВФ да ни наложи ограничения, които ние сами принципно бихме могли да си наложим.

Ето неговото обяснение по случая със забавените плащания за бизнеса:

"Евростат" ни казва - изпълнената дейност на вас ви се брои като направен разход, а ние го водим на касова основа, в смисъл - платили ли сме или не, и така си правим статистиката. Затова в края на миналата година се получи това, че правителството спря да плаща на бизнеса, за да постига целта, която само ние си поставихме в ЕС: да имаме нулев бюджетен дефицит. По критериите на "Евростат" ние имаме много по-висок дефицит от тези 1.8%. Тези плащания се преместиха за тази година и затрудниха изключително много бизнеса. За да не се случват подобни неща, съществува идея Европейската статистическа служба да има доста по-голяма роля в страните-членки, включително с правене на проверки, а поводът за това е Гърция, обобщи Ивайло Калфин.

След встъпителните изказвания на Илиана Иванова, Ивайло Калфин и Слави Бинев, думата бе дадена на гражданите в залата в Габрово.

"Приватизацията беше проведена по лош начин, дори след нея имаше престъпно бездействие"; "Българското земеделие бе унищожено", бяха първите реакции.

Читател на Портал ЕВРОПА запита: фактът, че в Габрово се открива нов МОЛ - при това по съвпадение именно в деня на дебата - не е ли знак, че всъщност криза няма, че темата е преувеличена? Друг въпрос, поставен в чат-платформата на Europe.bg, беше дали решението на ЕС за помощ на Гърция ще забави присъединяването на България към еврозоната. Дали антикризисните политики не следва да бъдат прилагани поотделно към страните-членки заради големите разлики между тях, бе другото интерактивно питане към евродепутатите. И още един въпрос - колко струва на ЕС възстановяването на европейската икономика, особено има ново разширяване, и какъв мониторинг ще има върху резултатите от възстановяването на икономиката с тези европейски пари.

Евродепутатът Ивайло Калфин коментира в отговор на първата серия въпроси, че еврозоната ще е полезна за България, когато ние я догоним.

Планът за икономическо възстановяване на ЕС е на стойност 5 милиарда евро, от тях 60 млн. са за България - за газовите връзки със съседните страни.

Още никой не е изчислил колко е струвало разширяването на ЕС с България и Румъния. "Ние трябва да дадем аргументи на страните-донори, че от разширяването има взаимна полза, че с нашето членство в ЕС например се разширяват пазарите", каза Калфин. Той цитира статистика, според която в резултат на разширяването на ЕС, брутният вътрешен продукт (БВП) на "старите" страни-членки се е вдигнал с 2%.

Евродепутатът Илиана Иванова от своя страна репликира предишното изказване на Ивайло Калфин, че не можем да говорим, че единствено намаляват приходите в България. "Приходите намаляват, защото намаляват оборотите - криза е", посочи Иванова. Намаляват също потреблението и търсенето - това се случва навсякъде. Да видим как се движи разходната част. Преди сегашното правителство да дойде на власт, бяха направени около 150 анекса на вече сключени договори с фирми на стойност 2.5 млрд. лв. - поет ангажимент при ясното съзнание, че няма ресурс. Месеци наред се отричаше, че има криза и че тя ще засегне България и бяха заложени погрешни очаквания за 4.7% икономически растеж в предишния бюджет. Това доведе до над 7 млрд. по-малко очаквани приходи, каза Илиана Иванова и също спомена непрозрачния начин, по който предишното правителство е харчило средства от излишъка. По думите й в края на 2008 г. резервът се е стопил с 30%, което е около 4 млрд. лева. Скритият дефицит, възлизащ на над 2 млрд. лв., с който се сблъсква правителството в резултат на неправомерно сключените договори от предишните управляващи, допълнително утежнява положението на страната ни в този труден период, подчерта Илиана Иванова.

Структурата на българската икономика е сбъркана - не може да очакваме два сектора да я движат - строителството и недвижимите имоти, и - разчитайки на външни пари, да очакваш устойчиво развитие, заяви още Иванова. Не трябва да бъдем изцяло зависими от един или два икономически сектори.

Според десния евродепутат не може да се прави съпоставка между състоянието на публичните финанси в Гърция и в България. "Нашата страна има значителен фискален резерв, има и валутен борд, равнището на държавния дълг е под 15 процента", каза Илиана Иванова. По думите й отношението към нашата страна на останалите страни от еврозоната влияе върху това, кога България ще бъде поканена.

"Най-вероятно ще има забавяне - уви не заради това, което прави българското правителство, а заради опасността от ефекта на доминото и притесненията у повечето европейски държави", заяви Иванова. "България, благодарение на дисциплинираната фискална политика на Правителството е готова да бъде приета в ЕRM II, но нестабилното финансово  състояние на съседна Гърция най-вероятно ще забави нашето присъединяване към еврозоната", допълни тя.

В отговор на въпрос от интернет-читател на Портал ЕВРОПА, тя каза, че е съгласна антикризисните мерки да бъдат различни за различните страни-членки - "няма универсална рецепта, действително са различни и условията". Необходима е обаче координация между страните в ЕС - както по антикризисните мерки, така и по стратегиите за излизане от кризата.

Колко струва възстановяването? Първоначалният план е на стойност 200 млрд. евро, а допълнителните 5 млрд. евро е за инфраструктурни проекти, повтори Иванова.

Евродепутатът Слави Бинев коментира в отговор на реакциите на публиката, че досегашните правителства не са направили ясна стратегия за развитие на икономиката на България. По думите му от една страна бизнесът и гражданите трябва да бъдат солидарни в посрещането на затрудненията, свързани с кризата, но от друга отличниците трябва да бъдат награждавани, докато двойкаджиите - наказвани. Така Слави Бинев обясни отношението си към предложението за въвеждане на т.нар. "Данък Лукс". Евродепутатът отбелязва, че тези, които реализират най-големи приходи, плащат и съществени данъци на държавата.

В тревожен момент като сегашния, бизнесът има нужда от грижа, а не от допълнителни тежести, налагани от страна на държавата, допълни той.

Олекотяване на данъчната тежест е един от начините за справяне с кризата в България, каза Бинев. Не могат да се търсят половинчати решения - спорадичните мерки дават половинчат ефект, смята той.

Ако преговорите на България за еврозоната се забавят, ще се окаже, че нас ни наказват заради Гърция по думите на Слави Бинев.

Антикризисните мерки трябва да се съобразяват със спецификата на отделните страни-членки, а това, което идва от ниво Брюксел, трябва да са в сферата на основни насоки и препоръки.

Слави Бинев смята, че бъдещото разширяване на ЕС в момента не е на дневен ред, преди да се решат вътрешните проблеми в ЕС, с изключение на Хърватия, чието присъединяване е на дневен ред на 01.01.2012 г.

Млад човек в залата отправи въпрос за увеличаването на ДДС и ефекта от тази мярка върху бизнеса, както и за т.нар. "данък лукс".

След това директорът на Бюрото по труда в Габрово попита за националните антикризисни действия, за връзката между устойчивостта на публичните финанси и антикризисната програма, така че да не се повишава безработицата.

И.д. кметът на Габрово Калинка Пенева даде отговор на въпроса, поставен от читател на Портал ЕВРОПА, дали откриването на МОЛ не противоречи на твърденията, че сме в криза:

И.д. кмет на Габрово Калинка Пенева: "Изграждането на МОЛ е крачка към модерна Европа". Пенева покани всички да посетят МОЛ-а в Габрово, понеже е "уютен и красив". Новооткирият МОЛ създава много нови работни места в сферата на услугите. По думите на кметицата, кризата се усеща в Габрово, но местният бизнес се стреми да съхрани работната ръка, доколкото може. "В момента не бих искала да коментирам мерки, които още не са предложени официално" - включително за увеличението на ДДС и "Данък Лукс". Нека приключат преговорите, да знаем какво действително се предлага, за да коментираме, каза евродепутатът от ЕНП-ГЕРБ Илиана Иванова.

Тя се съгласи с шефката на местното Бюро по труда, която коментира преди нея от залата, че публичните финанси не трябва да са за сметка на грижата за безработните. "Нужен е баланс", поясни Иванова.

Евродепутатката смята, че антикризисните мерки у нас трябва да се приложат както по отношение на приходната, така и на разходната част. Трябва да има и съкращаване на всички неефективни разходи, да има инвестиции в образованието и иновациите. "Кризата е повод да преструктурираме икономиката си", заяви тя. Инфраструктурни проекти, създаване на работни места и на условия за развитие на бизнеса и в тази връзка използване на европейските фондове - това са според Илиана Иванова посоките за стратегическото развитие на страната. Тя подчерта колко трудно се преодолява създаваният дълго време отрицателен образ на България в ЕС.

Приходите спадат 35%, обяви той. Причината е изцяло сбърканата фискална политика на правителството в края на миналата година - не са ни виновни нито световната криза, нито Гърция, посочи бившият външен министър.

Грешното решение да се спрат плащанията и да се отложат с няколко месеца за тази година е довело до много фалити, заяви още той.

Последваха реплики и коментари на зам.-кмета Добрин Савчев, на председателя на Регионалния съвет на КНСБ Стефан Сталев, и други, след което отговори дадоха членовете на Европейския парламент - поред - Ивайло Калфин, Слави Бинев и Илиана Иванова, с които те направиха и своите заключителни изказвания на гражданския форум, който бе закрит от ръководителя на Информационното бюро на ЕП за България Виолета Станичич.

Бележка на редакцията: Портал ЕВРОПА изказва благодарност на Община Габрово за съдействието в реализацията на прякото предаване на събитието.