Н. ПР. ПОСЛАНИК ДЖЕФРИ КИЙТИНГ: С ПРОВЕЖДАНЕТО НА РЕФЕРЕНДУМ ИРЛАНДИЯ НЕ РЕШАВА ВМЕСТО ЕВРОПА

Договорът от Лисабон е темата на месеца на Портал ЕВРОПА, в тази връзка потърсихме за интервю посланика на Република Ирландия в София, Негово Превъзходителство Джефри Кийтинг. Ирландия е единствената страна-членка която официално е обявила, че ще подложи договора на референдум.

Н.Пр. Джефри Кийтинг е роден през 1957г. Завършил е престижния Тринити колидж в Дъблин. Преди назначението си в София, което е първото му като посланик, г-н Кийтинг е бил на дипломатически постове във Ватикана, Бостън, Лондон и Шанхай. Посланик в София е от 2005г.

Ваше превъзходителство, Ирландия е единствената страна, която ще одобри Договора от Лисабон с Референдум. Защо върховния съд на страната ви е взел решение всички европейски договори да се одобряват чрез референдуми?

Да това е решение на нашия върховен съд, който е пазител на конституцията ни. Те решиха, че всяка промяна на договорите представлява промяна на връзките ни с Европа, което е конституционен факт и поради тази причина трябва да мине на референдум.

Не е ли твърде голямо бреме да искаме от ирландците да решат от името на всички европейци?

Всяка страна в Европа има своя система за справяне с тези въпроси и това е едно от хубавите неща в ЕС - разнообразието. Не сме диктатура и другите страни-членки са решили да ратифицират договора в парламентите си и това е тяхно демократично право, а Ирландия ще реши с референдум. Ирландия решава сама за себе си, а не вместо Европа.

Много политици, особено от крайната десница и националистически партии, се опитват да провеждат кампании в Ирландия против договора. При одобряването на договора във френския парламент имаше гласове, че той трябва да бъде подложен на референдум. България също ще одобри договора чрез парламента си.

Разбира се има групи, които идват в Ирландия за да организират кампании срещу договора, така че наистина дебатите излязоха извън чисто националното ниво. Но ето вие споменахте България. България донякъде се различава от Ирландия защото ние нямахме кампания за ратифицирането на конституцията. България ратифицира конституцията като част от процеса на присъединяване към ЕС, така че в някаква степен дебатите в България вече са се провели. Ние сега започваме да провеждаме дебати в Ирландия, по тази причина е много трудно да сравняваме двете ситуации.

Какви са най-спорните въпроси, които се повдигат при тези дебати?

Не бих казал, че за сега има въпроси които предизвикват много остри спорове. До момента хората не знаят много за договора и това се вижда от социологическите проучвания. Това е нормално защото документът е много сложен. Много малко хора биха могли да признаят, че са го прочели от начало до край. Предполагам, че в Ирландия ще предстоят дебати, които са се провеждали вече многократно. Това е дали договорът ще има ефект върху суверенитета ни, дали ще се отрази на традиционната ни политика на неутралитет.

Ирландия не е член на НАТО и има трайна политика да не членува в никакви военни съюзи. Ще се обсъжда и дали се придвижваме към създаването на Европейска „свръх-държава", където малките страни-членки ще загубят гласа си. Трябва да кажа, че в Ирландия тези възгледи се подкрепят от доста малък брой хора. Повечето политически партии, участващи в управлението или в опозиция, подкрепят договора. Като цяло Ирландия е много про-европейска, ние сме приятели на Европа. Така че аз не мисля, че в дебатите ще има крайности и остри спорове.

Казахте, че повечето партии са за договора. Кои са против? Шин Фейн вече започна кампания против приемането му?

Да Шин Фейн е против. Аз мисля, че в момента те имат подкрепата на 5-10% от гласоподавателите. Разбира се исторически те са важна партия, те имат много ясна, бихте могли да я наречете националистическа гледна точка. Освен това членове на зелената партия, която е в правителството в момента, се притесняват от някои положения в договора. В момента там текат дискусии, но все още няма официално становище.

Бихте ли ни разказали за начина по който ще се проведе кампанията? Доколкото научихме правителството няма право да харчи пари на данъкоплатците за да води кампания за или против?

Да това е много интересна ситуация в Ирландия, която отново се дължи на решение на Върховния съд. Имаме организация, наречена „Национален форум за Европа", която е създадена след договора от Ница. Не знам дали знаете, но първия път, когато в Ирландия бе представен договора от Ница, той бе отхвърлен. Така че бе създаден този форум за да се обсъждат европейските въпроси. Този форум е подкрепян от правителството и на него се срещат представители на политическите партии и неправителствени организации. Срещите на форума се провеждат из цялата страна. Основните дебати по договора ще се проведат на този форум.

Казвайки това, трябва да посочим, че правителството е задължено от Върховния съд да предоставя информация, която е балансирана. Така че трябва да се предоставят данни за и против. Тази информация се разпространява из страната. Правителството обаче има собствени възгледи. Позицията на правителството е, че договорът е добър за Ирландия. Представители на правителството като министъра на външните работи и самия министър-председател се изказват силно в подкрепа на договора. През миналата седмица и двамата изнесоха речи в подкрепата му. Правителството има своя гледна точка и я представя.

Каква ще бъде „цената" за Ирландия от договора? Какви ще са основните проблеми за страната от договора?

Ние не виждаме проблеми, виждаме ползи. По-ефективен механизъм за взимане на решения, виждаме по-последователен подход чрез новия председател на Европейския съвет, виждаме по-последователен и единен подход по външната политика чрез създаването на висш представител. Това е един от проблемите на Европа - как представя образа си в света. Освен това според нас чрез договора ще се излезе от това вглеждане навътре в институционалните ни проблеми, тези дебати продължават от години, това гледане навътре. Надяваме се това да сложи край на тези дебати и да преминем към големите въпроси като как ще се борим с климатичните промени, международния тероризъм, замърсяването. Това са въпроси, по които отделните страни, особено малка държава като Ирландия или дори България могат да имат много малко влияние. Надеждата ни е, че заедно ще можем да се справим с тези предизвикателства.

Освен това договорът съдържа различни точки, които защитават интересите на по-малките страни, именно за това той е важен за нас, а и за България.

Ирландия също реши да се изключи от някои положения от договора, както това направи Великобритания?

Да, всъщност ние подкрепяме Хартата, но за сега не се включваме в правосъдието и вътрешните работи. Причината за това е техническа. Великобритания излезе от договора по тези въпроси и тъй като имаме общо право с тях, бяхме малко притеснени, че ако има правни решения в Европа, те може да имат някакво влияние върху нашата правосъдна система. Това бе един много предпазлив възглед и правителството заяви, че намерението е ние да се включим в общите правосъдни точки на принципа случай по случай. Ние ще се включваме в общата система възможно най-бързо. Такъв случай е например международният тероризъм. Така че според мен това изключване за нас ще има много малко практическо влияние. Според мен ние просто решихме да си дадем възможността да сме изключение, ако е необходимо, но не мисля, че това ще остане постоянно.

През 2005г. когато французи и холандци отхвърлиха конституцията, поради тази причина политици от другите страни-членки ги обвиниха за провала. Ако поради някаква причина ирландските гласоподаватели решат да не подкрепят договора, могат ли да бъдат държани отговорни? Ще има ли лоши чувства срещу Ирландия?

Ирландските граждани имат демократичното право да приемат или отхвърлят договора. Ако те го отхвърлят, това естествено ще има последици за всички страни-членки и естествено ще има недоволни. Предполагам, че в този случай просто ще трябва да живеем с избора си. Моето дълбоко убеждение обаче е, че ирландците ще приемат договора и мисля, че те ще го видят като нещо в техен интерес и в интереса на цяла Европа.

Можете ли да ни кажете повече за програмата на правителството в подкрепа на договора. Казахте, че не могат да се харчат обществени средства в подкрепа?

Държавата трябва да предоставя балансирана информация, за което се създава независима комисия. Но правителството може да има своя позиция за договора и ще участва в кампанията за приемането му. В кампанията ще участват и управляващите партии и самото правителство.

Европейски политици като Бруно Голниш и Жан-МариЛьо Пен ще участват в кампанията против договора. Защо това предизвика толкова остра реакция в някои ирландски партии?

Мисля, че хората не приемат идеята политици отвън да се намесват в нещо което в същината си е национална дискусия и се опитват да се възползват от факта, че ние ще имаме референдум за да се опитат да отхвърлят договора. Разбира се хубавото на Европа е, че имаме свобода на придвижване. Ние освен това сме дълбоко привързани и към свободата на изразяването, така че да хора ще идват в Ирландия и ще изразяват мнението си. В същото време смятам, че има определено ниво на недоволство от това, че се опитват да се възползват от националните ни дебати.

Портал Европа вече стартира кампания сред читателите си да номинират кой да стане първи председател на Европейския съвет. Вашият министър председател Бърти Ахърн е една от фигурите, споменавани в европейските медии като възможна кандидатура?

Няма нищо официално, но е очевидно, че името на премиера излиза във връзка с различни висши европейски постове. Той е с огромен опит и мисля, че в момента е най-дълго управляващият европейски министър-председател. Така той има много опит на европейско ниво, а освен това е много способен. Моето лично мнение, е че той ще се справи отлично с всяка европейска работа, ако се съгласи да я приеме, но не мога да дам становище.

Очаквайте и втора част на интервюто с Негово Превъзходителство Джефри Кийтинг, в която ще сподели опита на Ирландия с членството в ЕС и усвояването на европейските средства, както и перспективите пред България. Посланик Кийтинг отговаря и на въпроси за разширяването на ЕС и позицията на Ирландия по Косово.