Ришард Карнецки: Преходът ще продължи, докато ЕС не затвори пропастта между по-богатите и по-бедните страни от Европа
Ришард Карнецки е роден в Лондон, Великобритания. Той е бил архивист, журналист във в-к "The Polish Daily", Лондон (1988-1990 г.); секретар в редакцията на в-к "Głos" (1990-1991 г.); заместник-главен редактор във в-к "Wiadomości Dnia" (1991 г.); главен редактор на в-к "Dziennik Dolnośląski" (1991 г.). В периода 1997-1999 г. е заемал поста на министър на европейската интеграция.
Г-н Карнецки, къде и как посрещнахте падането на Берлинската стена и демократичните промени през 1989 г.?
Една поправка: първо имаше демократични промени в Полша и едва тогава, под тези влияния падна и Берлинската стена. По това време, през 1989 г., бях в Лондон и тъй като съветските войски все още бяха разположени в Полша, аз бях доста скептичен за "мирната революция". И в действителност промените бяха много бавни.
Как 1989 г. Ви промени като личност и професионален журналист? Има ли нещо, за което да съжалявате от времето преди 1989 г.?
Със сигурност тези промени донесоха редица свободи. Това беше и възможност за младите журналисти да направят кариера.
На 27-годишна възраст, бях заместник -редактор на влиятелно месечно списание, след което станах заместник главен редактор на полски национален вестник. На 28 г. застанах начело на регионално списание. Единственото нещо, за което съжалявам, е, че комунизмът продължи твърде дълго.
Вие имате богата професионална биография - на архивист, журналист, министър. Промени ли се и как гледната Ви точка към събитията от края на 80-те години при различните ви професионални ангажименти?
Преди бях много критичен към всякакъв вид компромиси с комунистите. Днес вярвам, че прахосахме огромно количество колективна енергия и ентусиазъм и установената политическа класа се отцепи от обществото. С влизането си в парламента или в правителството огромна част от нас нямаха много опит.
Вие сте бивш министър по въпросите на европейската интеграция от края на 90-те години на миналия век. Как се променят обществените нагласи в Полша към ЕС през последните 20 години?
Преди бяхме много скептични към Европейския съюз. Въпреки това, и днес много поляци вярват, че в рамките на ЕС ние все още трябва да се борим за нашите национални интереси така, както го правят немците и британците.
Какви уроци научиха обществата от Централна и Източна Европа /ЦИЕ / и т.нар. „стари" държави-членки на ЕС от преходния период след 1989 г.? Може ли да се каже, че преходът е приключил?
Преходният период ще продължава, докато новият Европейски съюз не затвори пропастта, която съществува между по-богатите и по-бедните страни от Европа. Като цяло, определено има усещането, че Европейският съюз днес е съюз на политически и икономически интереси.
Според Вас, какво и защо се подхранва носталгията към времената на СССР и Желязната завеса в държавите от Централна и Източна Европа ?
Това може да се обясни с копнеж за миналото, където действително нямаше много потребителски стоки, но от друга страна безработицата и страхът от загуба на работни места бяха рядкост.
След премахването и на последната пречка пред ратификацията на Лисабонския договор, как очаквате да се промени в живота на обикновените граждани? Може ли да говорим за единна Европа?
Лисабонският договор в действителност разпали интереса на политическия елит и на журналистите, но не и на обикновените граждани. Твърде е рано да се говори за обединена Европа. Особено след като т.нар. "стари" държави-членки понякога се отнасят към страните от "новия Съюз" като към средство.
Какво е посланието на Европа към гражданите на Общността 20 години след промените - към поколенията, преживели промените, и към младите?
Европа е по-различна, отколкото беше преди: можеш да пътуваш, където искаш, да учиш, където искаш, но все още не можеш да работиш, където искаш.
От друга страна, много хора са безработни. Мнозина нямат доверие в демократичните институции. Това определено е една по-добра и по-свободна Европа, но тя има сериозни проблеми и недостатъци.
| |
Разговорът с евродепутата Ришард Карнецки е част от проекта "Взаимодействаме с Европейския парламент", сред целите на който е разработване и разпространение на информационни и аналитични материали по ключови въпроси от работата на ЕП.