Д-р Андрей Ковачев: Лисабонският договор не е краят на интеграционния процес за европейските народи

Отзвук от международната конференция "Европа 2020 - гражданска визия", която се проведе в София на 29 и 30 януари 2010 г.

За демократичния дефицит в ЕС и за това, какви развития се очакват вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон, говори в Панел 1 "Европейската демокрация - мисията възможна?" на конференцията евродепутатът д-р Андрей Ковачев (ЕНП-ГЕРБ), член на Комисията по външни работи в ЕП.

Пред Портал ЕВРОПА д-р Ковачев коментира значимостта на Лисабонския договор за европейската интеграция и интересни подробности около гражданската иницитива в европейското законотворчество, която се създава с него.

Изказването на д-р Андрей Ковачев на конференцията можете да прочетете ТУК (на български и на английски език).

Как изглежда Европа след 10 години през погледа Ви на евродепутат от семейството на европейските десни?

Първо, разбира се, аз не мога да не бъда удовлетворен, че след повече от 10 години „родилни мъки”, бих казал, Договорът за реформи на ЕС – Лисабонският договор - най-сетне влезе в сила през декември миналата година. Той е  компромис между тези, които искаха една по-интегрирана и даже бих казал по-федерална Европа, и тези, които бяха по–резервирани към тази идея и искаха държавите-членки да запазят повечето сфери на отговорност. Въпреки всичко смятам, че Лисабонският договор е добра стъпка напред, но той не е краят, той не е т. нар. „стълбове на Херкулес” - оттам нататък нито крачка повече в процеса на интеграция на европейските народи. Напротив. Смятам, че трябва да имаме визия за по-нататъшното развитие на нашия Съюз - не само като икономически и монетарен съюз, но и като политически съюз, защото ЕС е политическа организация: ние се интегрираме с другите държави – членки на базата на нашите ценности, на ценностната система, която споделяме с останалите наши партньори като граждани на Европа.

Какво е мястото на гражданите в тази визия? Как смятате, че те ще се успеят да се възползват от новите възможности, които им се предоставят?

Гражданите трябва да бъдат по-активни във вземането на решенията и да участват в референдуми или допитвания, които са възможни по Лисабонския договор. Те трябва да се възползват от т.нар. европейска гражданска инициатива - а именно, когато граждани от най-малко 9 държави на ЕС съберат над 1 000 000 подписи, те могат да представят тези подписи на Комисията и тя е длъжна да реагира. Разбира се сега се говори за детайлите, но както се казва, дяволът е в подробностите. Детайлите са това кой как ще контролира форсирането на тези допитвания, кой ще идентифицира подписите и ще ги оторизира, по кои теми могат да се правят референдуми, защото както преди малко казах, нашият ЕС се базира на ценности. Надали ни е възможно да правим референдум, който излиза извън тези ценности - давам пример – надали може да има референдум за въвеждането на смъртното наказание или да има референдум за това какви да са правата на една или друга малцинствена група. Така че тези детайли се изчистват в момента от Испанското председателство и този процес протича съвместно с държавите-членки. Аз много се надявам неправителствените организации и гражданските инициативи да бъдат активни и да участват във формирането на европейските политики.

Международната конференция "ЕВРОПА 2020 - ГРАЖДАНСКА ВИЗИЯ" е част от инициативата „Взаимодействаме с Европейския парламент", осъществявана от Европейския институт, Центъра за модернизиране на политики и Портал ЕВРОПА с финансовата подкрепа на ГД „Комуникация" на Европейския парламент.