Евродепутатът Антония Първанова: "Испанското председателство дава добър пример в борбата срещу дискриминацията"

Разговор на Портал ЕВРОПА с д-р Антония Първанова, зам.-председател на Групата на АЛДЕ в ЕП, член на Комисията по правата на жените и равенството между половете и на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.

Поводът е, че д-р Първанова е съорганизатор на семинара на АЛДЕ на 24.02.2010 г. в Брюксел на тема „Двойна дискриминация – жените от малцинствените групи се нуждаят от повече внимание в Европейската година за борба с бедността и социалното изключване”.

Д-р Първанова, бихте ли посочили някои ситуации, в които има заплаха от двойна дискриминация?

Да кажем, млади жени, които са станали майки, а работодателят им има двоен стандарт и съответно ги заплашва загуба на работното място; или възрастни жени - вдовици, останали с нисък доход заради по-дългата си в сравнение с мъжете продължителност на живота – това е характерно за България и за уредбата на нашата социална система; или жени, които имат някаква форма на увреждане, заради която са получили временна или трайна загуба на работоспособността и съответно се ограничават рязко възможностите им за реализация на трудовия пазар, достъпът им до образование и до социални услуги.

Какви са предизвикателствата в сферата на общественото здраве, когато говорим за дискриминация?

Най-големият проблем в здравеопазването е достъпът до него – и то не само до медицинска помощ, но и до превенция, и до профилактика. Със социална значимост е фактът на късното откриване на раковите заболявания, което е причинено от несъвършенствата на системата за профилактика, която не обхваща достатъчно широк кръг от рисковите контингенти. Именно това беше една от причините да направим предложението в Резолюцията на ЕП за борба срещу рака – което беше подкрепено – за максимално обхващане на населението и специално да се обърне внимание на превенцията, на ранната диагностика. Ние в България все още губим жени заради рак на гърдата и рак на маточната шийка, защото ги регистрираме чак в 3-та и 4-та фаза, където шансът за успех е минимален. А бихме могли да ги спасим, ако откриването се случи в първата и втората фаза. Да не говорим, че и инвестицията ще е по-малка.

Вие сте зам.-председател на АЛДЕ – тази инициатива на либералите ще допринесе ли по някакъв начин за по-добър климат на толерантност в Европа?

Днешната проява е част от поредица от изслушвания и семинари, които правим по темите, свързани с правата на жените. Те ни помагат да намерим максимално убедителни аргументи за предложенията и поправките, които АЛДЕ прави. И тази цел се осъществява в няколко аспекта. Първо – голямата инициатива за Европейска харта за правата на жените. Второ – Директивата за борба с насилието срещу жени. Трето – резолюцията за платформата „Пекин + 15” на ООН, която разглежда теми като бедността при жените и социално-икономическото развитие, равнопоставеността на половете и в частност правата на жените. Имаме и резолюция за трафика на хора. В момента се намираме в период на активна обмяна на мнения относно активните политики в тази сфера между ЕП, ЕК и Съвета. Ние бихме искали държавите-членки да откликнат по най-адекватния начин – с европейска директива или регламент на Съвета, където е възможно, или по друг начин – така че да се въвеждат мерки и съответно да се контролира ефектът от тяхното прилагане. Създават се много сериозни елементи на неравнопоставеност между страните-членки. Например по отношение на пазара на труда, в България по данни на ООН имаме статистика, че 86% от уволнените вследствие на икономическата криза са жени. В другите страни е около 40 на сто, дори по-малко, т.е. в България е твърде висок делът на жените сред гражданите, които са загубили работата си. Подобна е тенденцията по отношение на достъпа до медицински услуги. Разбира се в ЕС има и добри практики – като пример ще спомена за една инициатива на Испанското председателство: това, което прави Мадрид, е най-съвършеното, което сме виждали дотук. Става дума за детайлно оглеждане на всички правни инструменти в държавата за евентуални предпоставки за възникване на дискриминация, т.е. едно детайлно обследване на законодателството от гледна точка на анти-дискриминацията. Този преглед обхваща и обследване на годишния държавен бюджет. Знаете ли, че държавният бюджет също би могъл „да насърчи” дискриминационни практики? Т.е. идентифицират се евентуални форми на неравнопоставеност, които могат да произтичат от начина, по който е заложено разпределението на финансовия и на публичния ресурс в държавата! Много държави има, които се интересуват живо от това ноу-хау на Испанското председателство и искат да го приложат. Дори самата аз не съм предполагала, че разпределението на бюджета може да се яви източник за създаване на неравнопоставеност.