ШЕФЪТ НА DLAF В РУМЪНИЯ: НЕ МОЖЕ ДА МЕСТИШ ПАПКИ И ДА СИ МИСЛИШ, ЧЕ СЕ БОРИШ С ИЗМАМИТЕ...
Тудор Кюариу, ръководител на Департамент по борба с измамите DLAF - Румъния, пред Портал ЕВРОПА.
Тудор Кюариу е юрист, защитил е дисертация и в румънската Полицейска академия за опазването на европейските финансови интереси срещу злоупотреби. Преподавал е конституционно и административно право. Застава на чело на DLAF през юни 2005 г., от момента на създаването на Департамента. Министър-председателят на Румъния Търичану му е възлагал също така отговорности в ключови сфери за реформите - като държавната администрация и съдебната система. Кюариу е член на Съвета за изпълнение на Националната антикорупционна стратегия.
Чия е идеята за създаването на поста делегиран министър за контрол на изпълнението на международните грантови програми, който също така наблюдава прилагането на acquis?
Това стана в съответствие с присъединителните ангажименти към ЕС, с правителствено решение от 2004 г. Ролята на този делегиран министър е да гарантира, че Румъния спазва задълженията си в борбата срещу измамите и в опазването на финансовите интереси на ЕС в Румъния. Две бяха основните цели за създаването на този пост - първо, да наблюдава и контролира коректното използване на еврофондовете; и второ, да търси съотношение между различните международни финансови източници за избягване на дублирането на институции.
Колко хора работят за Департамента по борба с измамите DLAF?
45 следователи работят в три различни отдела на DLAF: Отдел А: "Законодателство, Политика и Квалификация", натоварен да инициира и одобрява правни проекти за опазване на финансовите интереси на ЕС в Румъния, както и да съставя и координира квалификационните програми по борба с измамите. Отдел Б - "Контрол" извършва инспекции на мястото на събитието, а Отдел С - "Събиране и анализ на данни" се занимава с изготвяне на практически анализи и оценки за състоянието на опазването финансовите интереси на ЕС в Румъния.
По какъв по-точно начин екипът на DLAF упражнява контрола върху еврофондовете - и върху получаването им, и върху използването им - дали има дублиране на функции между Департамента за борба с измамите DLAF и DIPAS - Департамент по изпълнение на програми и структурно регулиране?
По сигнали на компетентните органи, пресата и OLAF (Европейската служба за борба с измамите) или по служебен път, DLAF разследва случаи на нередности или измами, засягащи финансовите интереси на ЕС, а така също осъществява административен контрол. На департамента са дадени широки правомощия в наказателната сфера, т.е. следователите от DLAF имат право да снемат свидетелски показания от очевидци, да задържат веществени доказателства, да оценяват щетите, а така също да издават протокол за конкретните обстоятелства. Протоколът на DLAF има доказателствена стойност в съда. Няма дублиране на компетенции с DIPAS - този департамент следи изпълнението на проекти, анализира неработещите елементи и всяко блокиране от административен, институционален или правен характер, а също така предлага решения на тези проблеми.
В България винаги е имало "слухове" за злоупотреби в използването - а най-вече в печеленето - на еврофондовете. Нищо (или твърде малко) обаче се доказва. Подобно ли беше положението в Румъния преди създаването на DLAF и какво се промени, откакто вашата служба заработи?
Числата говорят сами за себе си. През 2004 г. бившата Координационна служба за борба с измамите AFCOS изпрати 8 случая на прокурорите, което не доведе до обвинителни актове, така че можем да предположим, че положението тогава при нас е било подобно на това, което описвате в България. От друга страна, институционалните и законодателни промени, извършени от румънското правителство през 2005 г., осъществиха преминаването от чисти слухове и обвинения в измами - към разследвания, които доведоха обвиняемите пред съдилищата, към възстановяване на парични щети. През последните 2 години в резултат от разследванията на DLAF са заведени дела по 15 случая, в резултат на които са предявени 9 обвинения. Така че измамите могат да бъдат доказани - ако човек има средствата и волята.
DLAF е партньорската служба в Румъния на Европейската служба за борба с измамите OLAF. В доклада на OLAF от юли 2006 г. са отчетени 15 разследвани случая на злоупотреби в Румъния, докато за България са отчетени едва 9. Какво значи това - че разследващите органи в Румъния са по-ефективни, или че в Румъния измамите са по-често срещано явление? За сравнение, докладът на OLAF за 2005 г. регистрира 47 случая, които се разследват, в Румъния, а в България - 11.
Преди всичко трябва да помним, че където има пари, там има и измами. Следователно броят на случаите зависи от това, колко са активни структурите, занимаващи се с борба срещу измамите, в разкриването на криминалните и нередните деяния. DLAF е всепризнат като структурата с най-засилени оперативни правомощия измежду всички служби за борба с измамите в новите страни-членки на ЕС. Всепризнат е и с голямата си активност. Това обяснява внушителния брой случаи. Твърде малко вероятно е да разкриеш измами, ако стоиш в някой офис и местиш папки от едно бюро на друго. Обаче трябва да отбележа, че броят на случаите не е най-показателното нещо, човек трябва също да погледне размера. Да вземем за пример проектите по ИСПА за 2005 г. - за България е докладван един-единствен случай на злоупотреба на стойност 5 милиона евро, докато за Румъния са докладвани 22 случая на злоупотреби, но стойността им е едва 1.6 млн. евро.
Каква е статистиката за Румъния по отношение на злоупотребите с фондове на ЕС - разкрити, разследвани случаи и присъди...? Съответно по какъв количествен начин можем да докажем ефикасността на DLAF?
В България неотдавна бе създадено специално звено към прокуратурата под директния контрол на главния прокурор срещу злоупотребите с европейски фондове. Шефът му каза пред журналисти, че е трудно да се докажат и разкрият подобни случаи, заради понякога твърде хлабавите изисквания на ЕС за отпускане на средства. Вие споделяте ли това становище?
Не мисля, че разкриването и преследването на случаи на измами се затруднява от европейските изисквания за отпускане на грантове. Според мен най-важният елемент е да имаш ефективно институционално устройство, подкрепено от солидна правна рамка. В нашия случай вече е извършена транспозицията на Европейската конвенция за защита на финансовите интереси на Европейските общности (PIF-Convention). В румънското наказателно право този тип нарушения вече са криминализирани и те се санкционират със строги наказания - до 20 години затвор. Включили сме също отговорност на ръководителите на предприятия, както и на юридически лица.
Кое улеснява и кое пречи на вашата работа?
На базата на опита ви, мислите ли, че изискванията на европейско финансиране (по-специално по програмите ФАР и САПАРД) са недостатъчно точни и не позволяват разкриването и противодействието на случаи на злоупотреби?
Като цяло бих казал, че процедурите са добре съставени. Проблемите изникват - както винаги - в процеса на прилагането им. От моя гледна точка е много важно процедурите да останат достъпни, а не непостижимо трудни: не трябва да забравяме, че целта е парите да бъдат похарчени.
Реагират ли румънските медии по теми за отклоняване на европейски средства?
Тук трябва да разграничим миналото и настоящото, като отпратката е промяната в правителството от 2005 г. Преди имаше голяма чувствителност към проблема поради две основни причини. От една страна, между 2000 и 2004 г. имаше случаи на замесени политически лидери в злоупотреби с европейски пари. Най-популярният пример е този с бившата министърка на европейската интеграция г-жа Хилдегард Пувак, която бе замесена в скандал с европейски фондове. Вследствие на това румънските медии загубиха доверие в публичните власти. От друга страна, имаше много случаи на вероятни измами в ущърб на европейски фондове, които съответните институции не бяха в състояние да решат в разумно време. Институциите реагираха бавно или въобще не реагираха, а и не си взаимодействаха. Медиите писаха за тази нерешителност и неефективност. 2005-а година донесе радикална промяна в нашите отношения с пресата. Масмедиите се превърнаха в реален партньор за нас - и двете страни загърбиха предишните си вражески позиции! Промяната в отношението беше реципрочна. От началото на 2005 румънските медии имат положително отношение към DLAF. Ние също така се опитваме да подобрим познанията на разследващите журналисти по въпросите на европейските проекти и финансирането. Това е признание за факта, че медийните разследвания могат да бъдат изключително ценен източник на информация. Досега сме образували 18 разследвания на евентуални измами с еврофондове, заимствайки обвиненията в злоупотреби от вестникарските публикации.
На европейско ниво сега има сериозни критики за ефективността на OLAF - Европейската служба за борба с измамите. Дали OLAF не може да ползва за бъдещата си работа някои примери и модели от опита на DLAF? Висши представители на OLAF посочиха миналото лято, че румънският опит може да бъде модел и пример за подражание за целия Съюз.
Не мисля, че можем да говорим за критики по отношение на OLAF, по-скоро за обективни трудности да изпълнява отговорностите си, дължащи се на специфичния статут на тази институция. Тук говорим за институция с компетенции, надхвърлящи националното ниво, резултатите от чиято работа обаче се използват на национално ниво - в сфера, намираща се все ще изцяло в отговорностите на конкретните страни-членки - наказателното правосъдие. Разнообразието на националните правни системи, с които OLAF трябва да се съобразява при своите разследвания, представляват фактор, усложняващ задачата на OLAF - именно това я прави различна от тази на националните контролни органи. Сферата на компетенциите на OLAF и много широка, защото е свързана с опазването на финансовите и икономически интереси на Общността, а така също и в борбата срещу трансграничната организирана престъпност, измамите и всички други незаконни дейности, които биха могли да ощетят бюджета на Общността. OLAF не поема отговорности, отредени на Европейската комисия от законодателството на Общността и от споразумения, сключени с трети страни. Мащабът на дейност на DLAF не е толкова широк, колкото на OLAF. Функциите на нашия Департамент е контролът върху европейските фондове. DLAF може бързо да разследва по обвинения в злоупотреби, без да трябва да подава предварително уведомление до органите на национално ниво, занимаващи се с управлението на фондовете на Общността, нито пък до икономическите субекти. Разликите между OLAF и DLAF са както по вид и характер, така и като концепция, така че не вярвам моделът на DLAF да може да се приложи спрямо контролния орган на Европейската комисия. По втората част на въпроса ви - действително трябва да кажа, че г-н Франц Херман-Брюнер, генералният директор на OLAF, каза на срещата на AFCOS през юни в Букурещ, че "институционалният модел, въведен от Румъния през 2005 г. за опазване на фондовете на ЕС е пример за останалите страни-членки и страни-кандидатки". Това разбира се за нас е чест.
Каква е ролята на чуждестранните експерти и съветници в създаването и функционирането на DLAF?
DLAF е получавал подкрепа от съветници по предприсъединителна линия, с експертиза по административен капацитет и обществените комуникации. Техният принос беше много съществен в новата политика за борба с измамите, лансирана от правителството през 2005 г.
Бихте ли описали накратко някои от най-фрапиращите примери на злоупотреби с европейски пари в Румъния?
Ще ви дам два примери, които представят цялостната картина на контролния процес - от началото на разследването да обвинителната фаза.
Случаят Cordun. Целта на проекта бе строителството на два пътя, с общо финансиране 1 млн. евро. Разследването на DLAF разкри незаконни търгове с непълни оферти и нелегитимен победител. Следователите също разкриха форми на измама във фазата на изпълнение на проекта: бе установено, че строителят е използвал материали, различни от посочените в договора, което е довело до дефектно изпълнение, а също така някои от съпътстващите документи са били с подправено съдържание. Контролният доклад на DLAF бе изпратен на Националната дирекция по антикорупция, която започна криминално разследване, като паралелно бяха инициирани процедури по обявяване в несъстоятелност. Трима обвиняеми - всички представители на строителя - бяха изправени пред Букурещкия съд за престъпления срещу финансовите интереси на Общността. Предстои процесът срещу тях.
Случаят A.N. Отново през 2005 DLAF започна служебно разследване вследствие на обвинения в румънските медии, отнасящи се до средства по програмата ФАР, които изчезваха сякаш в "Бермудски триъгълник на европейските пари". Бяха идентифицирани три проекта, в които едно и също лице, подкрепяно от солиден политически гръб, са използвали незаконно еврофондове и са прикривали това незаконно присвояване зад фалшива документация. Целта на проектите бе, съответно, създаване на услуги по заетостта, предоставяне на софтуерни решения и интернет-свързване на училища. Разследването на DLAF разкри противозаконни търгови процедури, включително конфликт на интереси. Наред с това бенефициентът е подправял документи както за финансовите си искания, така и за отчет на изпълнението на целите на проектите. Практиките, използвани за злоупотреби, се оказаха впечатляващо еднакви и за трите проекта. DLAF предаде своите разкрития на Националната дирекция по антикорупция, която започна криминално разследване срещу A.N. и вече е изправи обвиняеми пред съда. Тъй като бенефициентите поискаха прекратяване на грантовите договори, плащанията бяха стопирани за възстановяване на пълните суми. Така че в момента средствата се възстановяват, а съдебният процес ще се състои в близко бъдеще. Заради медийният интерес по този случай, DLAF включи отчет на това разследване в годишния си доклад за 2005 г.
Дали български официални лица (ваши колеги от което и да е ниво на българската администрация) някога са се свързвали с вас за съвет, обмяна на опит или на добри практики?
В споменатата среща на AFCOS през юни 2005 участваше и българска делегация. Българските представители участваха във всички дискусии, проекти и инициативи, дебатирани в рамките на този форум.
Имате ли наблюдения върху ефективността на българската администрация в сферата на борбата срещу злоупотребите?
Както посочва последният мониторингов доклад на Европейската комисия, има подобрения в борбата срещу злоупотребите в България, в частност създаването на ново централно звено в рамките на българската AFCOS.
Румъния е единствената държава, в която има институция, която работи по контрол върху фондовете на Общността, в изпълнение на Национална стратегия за борба с измамите. Дали представители на българската администрация са се свързвали с вас някога - за съвет или за сътрудничество в тази област?
Досега не са, но ние сме отворени за всякакви предложения от нашите български партньори.