ГЕОРГИ КРАЕВ, УПРАВИТЕЛ НА “МАД ГРУП”

Комисията на Министерството на финансите отстрани "ПИАР консорциум" от участие в процедурата, защото в предоставената оферта копията на баланси и приходни отчети били неподписани и заверени от счетоводител и ръководител на фирмата, липсвали документи, удостоверяващи образованието и професионалната квалификация на екипа, а така също липсвали доказателства за опита на участника в подобни проекти.

Интервю на Портал ЕВРОПА с управителя на "МАД груп" (част от "ПИАР Консорциум") Георги Краев:

• Решението на Министерството на финансите МФ за обявяване победител в поръчката 
• Решението на Комисията за защита на конкуренцията КЗК по жалбите
• Определението на Върховния административен съд ВАС, с което се потвърждава решението на КЗК 

Г-н Краев, „Пиар консорциум" кандидатства в обществената поръчка на МФ за мащабна информационна кампания за структурните фондове. Според Вас кои бяха силните пунктове на Вашата оферта, заради които си заслужаваше участието в този конкурс?
 
Най-силният пункт в нашата оферта беше, че възнамерявахме да изпълним поръчката. Докато останалите участници имаха съвсем други цели - двама от тях са за прикритие, а „службата" на третия е „победител". Т.е. намеренията им, в унисон с тези на МФ, бяха да вземат едни пари и да ги разпределят на принципа „всекиму според заслуженото". Конкретно на въпроса, искахме да приложим нетрадиционен за България подход - с подвижни информационни центрове. Предимството му е личен контакт със заинтересованите хора и даването им на нещо като наръчник по интересуващата ги тема. Като основен недостатък може да се посочи относително ограниченият обхват. С други думи сме избрали по-малък таргет, но с максимална полезност. Струва ми се, че обратното би било разхищение на средства. Защо да информираш всички за нещо, от което малцина имат интерес, а същевременно - разпростирайки се в такъв мащаб - да не помогнеш качествено на тези, които имат интерес или нужда?

Печелил ли е „Пиар консорциум" подобни крупни обществени поръчки за комуникационни стратегии на държавни ведомства?

Не, няма как. Това е един затворен кръг от фирми, които непрестанно печелят тези поръчки. В случая с „информационните кампании" или тези с код на обществена поръчка, свързан с рекламата, участват само три фирми. От които единствено винаги печели „ПР енд медиа", а останалите две са "мюрета". Нахалството е стигнало дотам, че те не се свенят да кандидатстват в един и същ състав и да определят (абсолютно винаги) един и същ победител. Както и вашият портал писа в материала „Открийте разликите" за процедура в МОН и МДААР, в документацията на няколко обществени поръчки, в раздел „Пълно описание на поръчката" текстовете се припокриват над 95% като се премахнат наименованията на министерствата и това на обществената поръчка. Към горните две министерства можем спокойно да добавим и МФ. Властимащите наричат тази еднаквост „нелепа случайност", а в една нормална държава това би означавало само едно - просто авторът е един и същ. Кой би могъл да е той тогава? Това са три различни министерства, със съвсем различни отдели за подготовка на документацията. Общото звено е ясно - победителят в конкурса. Само в последната процедура имаше „външен" участник, който веднага беше отстранен - ние.
 
"ПИАР Консорциум" бе отстранен от участие в процедурата, което вие обжалвахте последователно пред КЗК и ВАС. Жалбата бе отхвърлена. Какви бяха мотивите Ви да обжалвате решението?
 
Допълнителният участник „Пиар консорциум" беше изхвърлен от „спретната" процедура на МФ, която бе създадена за да се „усвоят едни пари от едни хора". Отстраняването ни, разбира се, беше с много смешни аргументи - неподписан баланс на консорциум от счетоводител на съставно дружество, а само от управителя на консорциума, непредставени копия от дипломи и копия от реализирани рекламни кампании. Няма нужда тук да коментирам несъстоятелността на тези основания за отстраняване. Толкова некоректни неща има записани в документацията на поръчката, че едно повече или по-малко не може да опорочи повече процедурата. Например там е записано, че се оценяват с от 0 до 30 т. всички участници, реализирали други мащабни информационни кампании на МФ. Досега такава е реализирана само една - от обявения за спечелил. Както се сещате 30 т. бонификация преди още да си си подал документите е едно добро начало. Подадохме искане за налагане временна мярка „спиране на процедурата", за да попречим на присвояването. Но то беше отхвърлено първо от КЗК, а впоследствие и от ВАС с аргументи за евентуално увреждане на  обществения интерес, вследствие неинформирането на българите.

Според Вас, в кой случай би се увредил общественият интерес: ако не се проведе навременна информационна кампания за структурните фондове, или ако се спестят на данъкоплатеца тези над два милиона лева?

Запознат съм в дълбочина с тази процедура и мога смело да кажа, че тя няма за цел да информира когото и да било, за каквото и да е. Основната цел на тази обществена поръчка е създаване на предпоставки за прехвърляне на държавни средства (тези на МФ) в частни джобове. В едно интервю за в.„Капитал" управителката на „ПР енд медиа" обяви, че е ангажирана с медиапланирането на спечелилия кандидат-президент. Медиапланирането не е функция, с която тази агенция да е известна. При наличието на тези предпоставки и факта, че въпросната агенция досега е имала кратка, но за сметка на това бурна история, организирайки кампании само на държавни институции (Агенция по заетостта, МОН, МФ, МДААР, Милен Велчев като кандидат-кмет) ми се струва, че връзката сама ни се набива в очите. В този ред на мисли, според мен, ще бъде най-добре да се запазят тези 2 милиона 250 хиляди лева на данъкоплатците, вместо с тях да се заплатят „едни други услуги", както това става и в други ведомства.

Според Вас успешни ли са комуникационните кампании на министерствата и другите държавни ведомства като цяло? Например - Комуникационната стратегия на МВнР за присъединяването към ЕС, е-образованието на МОН, е-правителството на МДААР и др.? Ако не - може ли да се направи изводът, че изборът на изпълнители на такива важни комуникационни проекти е необективен, което води до неефективни резултати?

Последните две - със сигурност не са успешни. Тази на МДААР е прекратена по доста странен начин. Един от кандидат-изпълнителите се оказа автор на тръжната документацията за е-правителството. Рекламирането на несъществуващо нещо като е-правителството и е-образованието е своеобразен принос в практиката на обществените поръчки. Но то само доказва, че въпросните поръчки са написани с една друга цел - да се присвоят обществени средства. За личния образ на министъра на образованието се грижи фирмата, спечелила конкурса за рекламиране на е-образованието. Да сте забелязал някаква реклама по темата? Аз не съм. Това е само начинът да се заплатят с обществени средства услугите на въпросната фирма. По отношение на комуникационната стратегия на МВнР не знам какво да кажа, защото това е тема от изключителен медиен интерес и не мога да определя кое е направено с целенасочените усилия на пиар/рекламна агенция и кое се дължи на инициативи на самите медии. Действително спомням си, че имаше един сайт за няколко десетки хиляди лева, но наистина не мога да оценя самата кампания. Според мен с лекота може да се направи изводът за неподходящи изпълнители - ниска ефективност. Трябва обаче да се разграничат обществените поръчки с ясно определена цел и безцелните. Разбира се, могат да се направят и множество други класификации - дали целта е измерима или не. Например ако искате да асфалтирате определен пътен участък, то там може относително точно да се измери резултата, но ако искате да информирате „цялата вселена" за себе си - няма метод, който да измери ефективността. Освен това аз поставям под съмнение доколко има смисъл от провеждането на определени кампании. Чудесен пример в този смисъл е е-образованието.
 
Логично ли бе за Вас решението на КЗК, а впоследствие и на ВАС?

Да, разбира се. КЗК и ВАС се обиждат на тема компетентност, бъркайки двата коренно различни смисъла на тази дума - законови пълномощия и подготвеност, т.е. професионализъм. Ние сме информирали няколко компетентни европейски и една американска институция. Не очакваме голям ефект от това, а още по-малко незабавен, но все пак чуждите ни партньори ще се осведомят за действията на българските институции. В никакъв случай не си мисля, че ние сме първите с подобна информация до тях, няма и да сме последните.

Ако ВАС бе преценил жалбата Ви за основателна и сключването на договор с изпълнителя "ПР енд медиа" бе възпрепятствано, рискуваше ли българският народ да си остане невеж по отношение на структурните фондове?
 
Не, в никакъв случай. Така или иначе има много информационни канали, по които да се информират заинтересованите лица по темата. Да разгледаме обаче по-внимателно тръжната документация. Известно е, че провеждането на рекламни кампании има технология или алгоритъм, който всеки възложител спазва. На професионален жаргон заданието се нарича „бриф", а процесът - „брифиране на рекламна агенция". Т.нар. „бриф" следва да съдържа някои реквизити като например таргет (целева) група, бюджет, рекламиран продукт или услуга, време, медии и др.т. В документацията на МФ за целева група - макар и не изрично посочена се смятат всички български граждани, отделните социално-икономически групи, физически и юридически лица... Както е казал J. W. Thompson, "Непосветеният в рекламата възложител се разпознава първо по желанието си да осведоми всички за своите продукти и услуги". Определянето на сегментите от страна на МФ е толкова смешно и „всеобхватно", че за всеки рекламист е ясно, че постигането на тези цели е абсолютно невъзможно. Затова се осмелявам да твърдя, че целите са съвсем други - никой не може да информира „цял един народ".

Какво сочат наблюденията Ви върху "пазара" на обществени поръчки като цяло - има ли корупционни практики и непрозрачност?

В конкретния случай, за който говорим, авторите на тръжната документация почти са написали името на печелившия кандидат. Прозрачността в известен смисъл е осигурена - публикуват се обявления за откриване, за избор на изпълнител в интернет страницата на Агенцията за обществени поръчки и т.н., но за съжаление това е само публично обявяване на извършваните кражби. При наличието на няколко хиляди рекламни и няколко стотици PR-агенции, имаме символично участие в процедури за милиони, а последните не са останали скрити за масовата публика. Как си обяснявате тази незаинтересованост у агенциите? Те просто знаят, че има „назначен" победител и че усилията за участие в определена поръчка не си струват. Според мен трябва да се осветят двата най-тъмни процеса -  този на вземане на решение за откриване на процедура, респективно изготвянето на документация, и оценяването на постъпилите предложения. Най-важното, според мен, е изясняването на мотивите на всеки един етап. Но не скрити зад претенциозни фрази, изпразнени от съдържание, а с възможно най-ясната и обективна обосновка.

Мислите ли, че с Вашето обжалване и с факта, че коментирате тези въпроси пред нашата медия, не "затваряте" вратите пред Вашата агенция за бъдещи обществени поръчки в сферите, в които можете да кандидатствате?

Не, не мисля, че интервюто би отворило или затворило някакви врати. Те са априори затворени за нечленове на обръчи. Независимо от многото добри постановки в ЗОП, въпросът с „обръчите" ще си остане. Трябва да се направят прозрачни процесите на вземане на решения при възложителите - както на етап „откриване на процедура и писане на тръжната документация", така и на етапа оценяване на постъпилите предложения. С отнемането на квазисъдебната функция от КЗК и даването й на административните съдилища това няма да стане, въпреки че, според мен, това е стъпка в правилна посока. Тя просто ще даде „хляб" на друга институция, професионално по-компетентна, но това няма да промени много картината.

По темата четете още в рубриката "Тема на месеца": По какъв начин текат в София и Букурещ комуникационните и PR-дейности, свързани с промоцията на финансовата перспектива за периода 2007-2013 г.? Проучване на Портал ЕВРОПА в две части.