ВЕРЖИНИЯ ДИМИТРОВА: „ДОСТЪПЪТ ДО СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ Е ЗАСТРАШЕН ОТ НЕЯСНИТЕ ПРОЦЕДУРИ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА, А НЕ ОТ НЕДОСТАТЪЧЕН КАПАЦИТЕТ НА БИЗНЕСА”

На 13 юни Асоциацията „Българска бизнес мрежа" (ББМ) изпрати писмо до министър-председателя Сергей Станишев и до ръководителя на Представителството на Европейската комисия у нас Майкъл Хъмфрис, в което изразява безпокойството на своите над 100 членове от цяла България - средни и малки предприятия - по повод осем пункта в Постановление № 121 от 31 май 2007г. на Министерския съвет. Документът определя реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, и по Програма Фар на ЕС.

ББМ изрази готовност да съдейства на държавните институции за формиране и провеждане на адекватна политика по отношение на малкия и среден бизнес, представители на който са повечето членове на Асоциацията.

В писмото на ББМ до Станишев и Хъмфрис се съдържат конкретни коментари и предложения за промени на министерското постановление, с които Портал ЕВРОПА вече запозна своите читатели. Можете да си припомните публикацията ТУК.

От Асоциация „Българска бизнес мрежа" споделиха пред Портал ЕВРОПА, че въпреки така наречената съгласувателна процедура между ведомствата при изготвянето на подобен род документи, се оказало, че например в Агенцията за малки и средни предприятия експертите не били наясно, че такова постановление вече е прието. Специалисти от няколко министерства също не са знаели за него.

Междувременно приключи мащабната кампания на Министерството на финансите - „Бъдете активни", чиято цел бе да запознае потенциалните бенефициенти с възможностите, които предлагат Структурните инструменти на ЕС. „Както многократно подчертавахме по време на тази кампания, най-важното условие, необходимо за ефективното усвояване на европейските средства, е про-активната позиция на бенефициентите. Европейските пари ще бъдат отпуснати на добре подготвените кандидати", подчерта министър Орешарски на заключителната пресконференция за кампанията „Бъдете активни", провела се на 3 юли. Можете да си припомните информацията ТУК.

От Асоциация „Българска бизнес мрежа" коментираха, че подходът на кампанията „Бъдете активни" е бил главно срещи на премиера и министри с представители на бизнеса из страната, на които правителството е казвало: бъдете активни, а бизнесът е отговарял - кажете как? Все още няма отговор на този въпрос, от което произтичат неяснотите и притесненията, обобщават още от ББМ, настоявайки за унифицирани и конкретни правила, които да регламентират реда за работа с пари от Структурните фондове.

В. Димитрова

Интервю на Огнян Бояджиев с г-жа Вержиния Димитрова, председател на Управителния съвет на Асоциация „Българска бизнес мрежа".

Г-жо Димитрова, има ли отговор на писмото ви, изпратено до Сергей Станишев и Майкъл Хъмфрис?

От Министерския съвет до момента няма отговор, но получихме отговор от Представителството на Европейската комисия в България, с което ни съобщават, че ще предоставят информацията и предложенията на Асоциация „Българска бизнес мрежа" на компетентните служби, отговорни за програмирането и усвояването на Структурните фондове в страните членки на ЕС.

Защо според вас екипът на Сергей Станишев не ви е отговорил, щом цялото правителство говори за прозрачност в еврофондовете и провежда кампания „Бъдете активни"?

Изглежда все още има много да се работи за културата във взаимоотношенията и за комуникацията между държавната администрация и гражданските структури. Трябва да се гради уважение към всяка форма на активно отношение на гражданите към всеки аспект от дейността на институциите, към всяка от политиките, които държавата провежда. Често се случва, при опит на организации или отделни граждани да заявят позиция по даден въпрос, те да не виждат ефекта и остават с усещането, че властите не ги приемат сериозно. Естествено това блокира инициативността, а оттам - и развитието на гражданското общество. Жалко е, защото държавата има нужда  от партньори, за да се развива добре.

Участвахте ли в консултативния процес по изготвянето на Постановление № 121 на Министерския съвет?

Не разполагаме с информация дали, когато е подготвяно, това постановление е консултирано с бизнеса и ако да - с кого. Мнението на Българската бизнес мрежа не е било искано. Повече за консултативния процес сигурно ще могат да ви кажат от институцията, която е подготвила постановлението: Министерството на финансите.

Министерството на финансите осъществи мащабна кампания за възможностите по Структурните фондове, озаглавена „Бъдете активни". Има ли ББМ впечатление от ефекта на тази кампания?

Някои от нашите членове в страната са участвали в част от проявите - форуми и дискусии. Усещането ни е, че кампанията се фокусира основно върху големия бизнес, въпреки че основните бенефициенти ще бъдат малките и средни предприятия. Инициативата се прие по-скоро като „пропаганда" и PR, отколкото като информационна кампания със задълбочено разясняване и съветване на потенциалните бенефициенти, даване на отговори в детайли и премахване на колебания за участие сред бизнеса. Тя изигра своята роля като първа стъпка, но в никакъв случай не влезе в необходимата дълбочина по темата. Нашите членове обаче активно търсят информация от различни източници. Те инвестират в обучение на своите служители,   обръщат се към консултантски фирми специализирани в тази област,  планират внимателно стратегическото развитие на бизнеса си и се опитват навреме да идентифицират възможностите да бъдат подкрепени от структурните фондове. И наистина повечето фирми от ББМ смятат, че тези фондове действително ще дадат шанс за ново развитие. Проблемите биха произтекли само от едно - от неясни и неадекватни процедури.

Сред членовете на ББМ има бенефициенти по грантовата схема за конкурентоспособност по Програма ФАР. Портал ЕВРОПА вече писа по темата. Доволни ли са от тези проекти вашите колеги от малкия и среден бизнес?

Безспорно, когато финансовата подкрепа е адекватна, тя е добре дошла. Колегите вече привикнаха към тежките бюрократични процедури, характерни за ФАР и САПАРД. Истината е,  че те отнемат твърде много време от момента на кандидатстване, през оценката, до започване изпълнението на проекта- от 8 до 12 месеца. Вие разбирате, че бизнесът не може „да спре" и да чака процедурите, за да си реши належащ проблема. Това важи както за инвестиции в оборудване и технологии, така и за консултантска помощ и развитие на човешките ресурси. Като цяло фирмите - бенефициенти приемат това с разбиране, но има и случаи, в които компании с одобрени проекти по ФАР се отказват от финансиране, тъй като то се разминава твърде много с техните моментни цели на развитие.

От ИА по ФАР в МИЕ биха репликирали, че нуждите на фирмите трябва да са описани в дългосрочен план - в тригодишните бизнеспланове, които се представят при кандидатстването за грантове...

Не трябва да забравяме, че още една от многото разлики между българските и европейските компании от старите страни членки, е голямата динамика в развитието на бизнеса, достигаща ръстове 30- 150% годишно. Три години са много дълъг период за пазара, който е твърде динамичен и се налага да се реагира бързо - още повече, че той вече не е просто български, а е и европейски,  налице  е  и конкуренция от азиатските пазари. Никоя компания не може сериозно и ангажирано да определи примерно днес, че след три години ще инвестира в нова машина, за да разработи еди-какъв си нов продукт. Причината е, че животът на един продукт е много кратък: почти няма продукти, които да не остареят на пазара за 7-8 месеца. Те непрекъснато трябва да се обновяват. Налага се необходимостта от по-краткосрочни програми, без разбира се да се елиминира нуждата и от стратегическо планиране. Що се отнася до информираността на фирмите за възможностите, които европейските фондове предоставят, реалността е съвсем различна от това, което се говори на срещите между администрацията и представителите на бизнеса. Причината за това е форматът на тези срещи: те са по-скоро политически, по-скоро протоколни. Сред част от бизнеса остават и съмненията за непрозрачност и корупционни практики, което води до  нежелание да се участва в търгове - въпреки че фирмите имат потенциал и капацитет да изпълняват проекти по Структурните фондове, те биха могли да се  отдръпнат, тъй като корупцията не се вписва в ценностната система на мениджърите. Това налага и допълнителни усилия, както от страна на компаниите, така и от администрацията, за съкращаване и оптимизиране на процедурите и сроковете за разглеждане и оценка на проектни предложения.

Ценен ли е натрупаният опит с Програма ФАР и ще помогне ли той за Структурните фондове според вас?

Този опит безспорно е ценен. Проблемът обаче е, че той сякаш не е дооценен, когато се е изготвяло Постановление № 121 за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативните програми. Няма яснота по отношение на сроковете за кандидатстване и за одобрение на проектите; преди информационните кампании бяха задължителни, а сега не са; преди имаше ясни рамки и правила за кандидатстване, а сега вече всяко ресорно министерство като управляващ орган самостоятелно решава нещата. Друго несъвършенство е, че сякаш постановлението „копира" не собствения ни опит - например от ФАР, а практики на други държави-членки, които са в по-различно от нашето положение, поради което техните правила у нас едва ли ще работят толкова добре. Прозрачност и яснота са най-важните неща, които трябва да бъдат гарантирани. Дори самото Постановление, когато беше прието, не беше откриваемо и за него нямаше информация в публичното пространство. По отношение на Програма ФАР имаше и някои не дотам добри практики, свързани с управлението на проектите. Този горчив опит трябва да бъде проучен и анализиран, за да не се повторят грешките в работата по Оперативните програми.

Какво прави ББМ, за да бъдат подготвени вашите близо 100 членове - малки и средни фирми от цяла България - за предизвикателствата на Структурните фондове?

Давайки си сметка, че има тенденции, върху които не можем лесно да повлияем - имам предвид държавната администрация, ние си поставихме като приоритет в нашата работа за следващата една година  максимално подпомагане на членовете на ББМ с разбираема и навременна информация за хода на всеки един от проектите, които ще бъдат анонсирани, както и за фондовете, по които ще може да се кандидатства. Добре би било нашите усилия да бъдат допълвани от тези на отделните министерства и агенции, за да не търсим след една- две години помежду си вината за ниската степен на усвояване на парите от ЕС.

В отговор на въпроси на наши читатели, Портал ЕВРОПА научи от Министерството на финансите, че предстои създаването на 28 информационни центрове на областно равнище - като дейност по ОП „Техническа помощ". Те обаче още не функционират, тъй като Оперативната програма не е одобрена. Доколко ще са от полза те за потенциалните бенефициенти според вас?

Инициативата е чудесна, обаче трябва да си даваме сметка, че не само бизнесът, а и държавната администрация е изправена пред сериозния проблем за липса на човешки ресурс. В случая имам предвид служителите, които ще работят в тези информационни центрове. За да бъде работата им наистина качествена и полезна, е трябвало обучението им да започне още преди една година. Надяваме се да бъдат идентифицирани и привлечени качествени служители, които имат компетенции не само в обществения сектор, но и в бизнеса. Предвид широкия географски обхват на дейност на членовете на ББМ, ние имаме интерес да работим активно с екипите по места, стига разбира се те да имат ясната визия за такъв вид сътрудничество, което е и въпрос на държавна политика.

Как виждате ролята на медиите в процеса на информиране за тези „митични" еврофондове?

Според мен ролята на медиите е да следят колкото се може по-отблизо и системно целия процес, който ще започне да тече. Има неща, които ще могат да се коригират в ход, но за да се стигне до такива корекции, трябва да се предизвика съответната реакция. Важно е медиите да видят детайлите, да следят и отразяват поведението както на институциите, така и на отсрещната страна. Ако продължим с ограниченото мислене, че смисълът на фондовете е „някои кръгове" отново да спечелят, няма да напреднем много. Бих отбелязала, че малкият и среден бизнес в страната има усещането, че диалогът с него е оставен да се осъществява най-вече по линия на политическите познанства; че за да имаш диалог с властта, трябва да минеш по „политическа пътека". Фактът, че ние нееднократно отправяме призиви и покани за диалог с изпълнителната власт, а от нея реакция няма, също подхранва това убеждение - че единственият път да бъдеш чут или да можеш да повлияеш, е да се срещнеш със съответните политически лобита.

Кое според вас е най-тревожното в Постановление № 121 по отношение на потенциален конфликт на интереси?

Всички наши коментари са тревожни и заслужават необходимото внимание. Да вземем за пример оценителните комисии и статута на така наречените помощник-оценители. Допуска се те да бъдат в конфликт на интереси, стига това да не засяга пряко конкретното проектно предложение, което оценяват. (Чл. 18, ал. 2 и Чл. 18, ал. 7, т. 2 - бел. ред.) От наша гледна точка това е недопустимо, защото - нека сме реалисти - става дума за комисии, чиито членове комуникират помежду си и се познават добре. Това са смущаващи неща. Когато има двусмислие и не са парирани подобни „свободи", бизнесът - особено предвид опита му в предишни кандидатствания по ФАР и по САПАРД - би се замислил дали въобще си заслужава да участва в такива конкурсни процедури. Това води разбира се и до по- ниска степен на усвояване на фондовете, което ще доведе до неизпълнение на заложените индикатори за развитие на икономиката, т.е. ще се отрази върху всички нас. В този смисъл нашето послание е когато се вземат решения, пряко касаещи малкия и среден бизнес, той трябва да бъде представен в процеса на обсъждането им.

Споделят ли други организации вашите тревоги?

Нямаме информация някоя от останалите работодателски организации да е заявила своята позиция по този въпрос. Вероятно ще го направят в близко време, а е и възможно те да са участвали в съгласуването на постановлението и да са съгласни с него. За нас при всички положения е важно да се предизвика обществена дискусия по тази важна тема, а и по многото следващи въпроси,  свързани с „парите от Европа", за да не останат надеждите на българските собственици и мениджъри на компании само в архивите на българското членство в Европейския съюз.

Повече за ББМ - Асоциация „Българска бизнес мрежа"

Асоциацията е учредена на 24 май 2006 г. Членовете й са собственици и ръководители на компании от цялата страна от различни сфери на икономиката. Сред приоритетните цели на ББМ е повишаване на мениджърските умения на собствениците на компании, модерното управление на човешките ресурси в тях, подпомагането на чуждестранните инвеститори да се ориентират в българските условия и да намират партньори, както и подкрепа на държавните институции при формиране на политиката им по отношение на малкия и среден бизнес. Ето и сайта на ББМ. 

Редакцията на Портал ЕВРОПА припомня на своите читатели, че продължава да следи темата с оползотворяването както на предприсъединителните, така и на структурните инструменти, предвидени за България. Всички мнения, реакции, въпроси и сигнали са добре дошли на редакционната ни електронна поща.