Владимир Уручев (ЕНП-ЕД - ГЕРБ) - Отговори на Въпросника на българския евродепутат

Представяме ви отговорите на г-н Владимир Уручев на Въпросника на българския евродепутат, съставен от Портал ЕВРОПА в края на мандата на ЕП. 

Към екипа на евродепутата:

1.    Брой на направените изказвания в пленарната зала на ЕП. СЕДЕМ

2.    Брой на зададените въпроси: а/ писмени - ДВА, б/ устни - НЕ.

3.    0 пъти докладчик.

4.    Един път докладчик в сянка.

5.   Брой и местоположение на създадени информационни офиси в страната. ТРИ – по един офис с гр. Враца, Смолян и Козлодуй

6.    Брой на лицата, работили под различни форми в екипа в България и в ЕС. В България – Седем лица, в Брюксел и Страсбург – Шест лица.

Още за Владимир Уручев - вижте тук.  

Към самия депутат:

1.    Какви предизборни ангажименти поехте към избирателите си през 2007 г. и какъв процент от тях смятате, че сте изпълнили в края на настоящия мандат?

Основните предизборни ангажименти, които съм поел са:

- категорична и компетентна защита на българските позиции и интереси в цялата си дейност в ЕП;

- създаване на общи европейски политики в интерес на българските граждани, които ще представляваме в ЕП;

- да осигурявам обширна информация за ЕС, като заедно с другите евродепутати създадем информационни офиси и приемни в големи градове, чрез които ще бъдем в постоянен контакт с местните органи на властта, браншовите организации, гражданското общество;

- да търся мнението и очакванията на хората по различни въпроси чрез провеждане на срещи и посещения в населените места, особено в отдалечените райони на страната;

- да спомогна за активизиране на дейността по усвояване на еврофондовете чрез провеждане на обучителни семинари, срещи, лекции със различни групи заинтересовани хора;

- да работя за промяна на отношението към ядрената енергетика в ЕС, която може и ще има важно значение за решаване на енергийните проблеми и промяната в климата;

- да работя за постигане на справедливост по отношение на преждевременното спиране на ядрени блокове в АЕЦ Козлодуй;

- да спомагам доколкото е възможно за решаването на конкретни проблеми, с които хора в нужда са се обърнали към мен.

За изпълнението на ангажиментите е важно каква оценка дават хората, а по личната ми самоценка съм постигнал изпълнение на тези ангажименти в рамките на 70-80%.

2.    Вашето мнение за най-значимите постижения, извършени лично от Вас като член на ЕП?

На първо място бих поставил постигнатото ангажиране на авторитетни фигури в ЕП с казуса за АЕЦ Козлодуй, които открито настояват извършената несправедливост със спиране на блокове да бъде поправена. В резултат на персонална работа с колеги евродепутати от всички страни и политически спектри считам, че в ЕП имахме постигнато твърдо мнозинство, което да гласува в полза на каузата на България за АЕЦ Козлодуй, ако въпроса би достигнал до ЕП за гласуване. 

3.    Кои ваши идеи не успяхте да реализирате като евродепутат?

Намирането на по-действени начини за комуникация на европейските политики към обикновените хора, които реално да почувстват важността на тези политики за самите тях, да станат по заинтересовани към нашето европейско членство, защото то наистина дава огромни възможности страната ни да стане нормална.

4.    Каква оценка бихте поставили сам/а/ на себе си по шестобалната система за цялостно представяне като евродепутат през мандата?

Възприемам мисията в парламента като важна ежедневна и в много отношения експертна работа, а не като място за правене на лична реклама.

С отчитане на този аспект самооценката ми е между добър (4) и мн. добър (5).

5.    Как оценявате Вашия личен принос към работата на политическата група в ЕП, към която принадлежите?

Като се отчита, че в групата на ЕНП-ЕД съм работил по-малко от половината от мандата, за този период бях концентрирал усилията си основно в подпомагане изработването на енергийната политика на групата, доколкото моята експертиза и познания са в областта на енергийните проблеми, опазване на околната среда и климата. Считам, че постигнахме добър успех в законодателството в тази област, който по балансиран начин отчита както интересите на отделните страни, така и дава необходимите решения за устойчиво и екологосъобразно развитие на енергетика в ЕС.

6.    Каква оценка бихте поставили на вашата политическа група в ЕП по шестобалната система за цялостно представяне на европейската сцена през изтичащия мандат на ЕП?

Групата на ЕНП-ЕД е най-голямата в ЕП, което безусловно я определя като най-влиятелната политическа сила в парламента. Считам, че групата успя да защити дясно-центристките виждания и ценности в европейското законодателство.

Оценката може да бъде само отлична (6).  

7.    Каква оценка бихте поставили на вашата българска политическа сила по шестобалната система за цялостно представяне на европейската сцена през изтичащия мандат на ЕП?

ГЕРБ е млада политическа сила, която през този мандат не само се роди, но успя да се наложи на международната сцена в център-дясното пространство. ПП ГЕРБ беше приета за пълноправен член на ЕНП, с което получи възможността реално да участва в изработването на дясно-центристката позиция за общоевропейските политики.
ПП ГЕРБ е реално припозната от ръководителите на ЕНП като политическата сила в България, която представлява по-най влиятелен начин дясно-центристките идеи в страната.

8.    Чия оценка за вашата лична дейност в ЕП смятате за най-важна: на партията, към която принадлежите в България, на политическата група в ЕП, в която членувате, или на вашите избиратели?

Най-важана е оценката на избирателите, защото те са и работодателите на евродепутата, и негов съдия, и защото тяхната оценка винаги е справедлива.

Не бих подценил и оценките на партията и групата, защото несъмнено ще има благоприятно влияние върху оценката на избирателя, ако политиките и програмите на партията и групата са добре приети поддържани от повечето избиратели.

9.    Възнамерявате ли да направите публичен отчет на своята дейност в периода 2007-2009 г. и кога и къде; ако не – защо?

Да, по време ма предизборната кампания при срещите си с хората от различни региони и с различни интереси и проблеми. Така считам ще постигна и ефекта в пряк контакт да запозная повече хора с възможностите, проблемите и перпективите пред ЕС по конкретни въпроси.

„Европа по-близо до гражданите” може да остане само писмен лозунг, ако сериозно не се работи по въпроса.

10.    В случай, че възнамерявате да направите публичен отчет, ще включите ли в него и финансови аспекти – ако да, какви ще са те, ако не – защо?

Засега не планирам такъв цялостен публичен финансов отчет, защото тази информация принадлежи на ЕП и касае други хора, без разрешението на които не е редно да се огласява такава информация. А в ЕП тази информация не е със свободен достъп, за което може само да се съжалява. Частично обаче никога не съм отказвал да давам информация за какво се изразходват средствата, които ЕП дава за сътрудници и асистенти. Освен това горещо поддържам идеята за реформа в ЕП, която да уреди статута на сътрудниците и да се даде публичен достъп до финансови документи в ЕП, за да се прекрати възможността за спекулации по темата. 

11.    От срещите Ви с българските избиратели, кое е нещото, което най-много Ви впечатли и с какво?

Най-много ме впечатли безперспективността и чувството за изоставеност на хора и селища в някои региони на страната. Това споделяха избирателите и питаха има ли някаква европейска или държавна политика за техния хал.

12.    Има ли бъдеще Лисабонския договор? Защо?

След последното разширяване РС се нуждае от институционална реформа, за да не забуксува окончателно проекта за обединение на Европа. На една глобална икономическа сцена с глобален характер на проблемите, ЕС трябва да е много по-ефективен във вземането на решения, в отстояването на интересите на европейските граждани, в определянето на насоките за развитие на този свят. Без лисабонския договор това няма как да стане.

13.    Каква е вашата позиция – мит или реален проблем са промените в климата? Защо?

Проблемите с промяната на климата са реални и за никакви митове не може да става дума. Над 90% от учените споделят това, че индустриалната дейност на човечеството и най-вече изгарянето на изкопаеми горива (нефт, въглища, газ) са довели до нарушаване на баланса в кръговрата на въглеродния двуокис и днес неговата концентрация в атмосферата непрекъснато се покачва, причинявайки и загряването на планетата.

Споделям мнението, че нашето поколение носи отговорността за вземане на необходимите мерки за спиране на по-нататъшното затопляне, за да не поставим следващите поколения пред неразрешими проблеми.

14.    Необходима ли е Обща енергийна политика на Европейския съюз?

Не просто е необходима, а задължителна. Отсъствието на обща външна енергийна политика на ЕС не позволява на този съюз да се възползва от факта, че представлява най-големия енергиен пазар, почти 500 млн консуматори. Отделните страни сега сами решават енергийните си проблеми, защото в тази област те имат изключителна компетенция съгласно договорите за ЕС, но каква изгода или защита на интересите си може да постигне една малка страна пред гигантските енергийни монополи. А Европа ще се нуждае от все повече вносни енергоресурси, за да осигури икономическия ръст и комфорта на европейските граждани.

15.    Как оценявате отношенията Европейски съюз – Русия?

Тези отношения се развиват на приливи и отливи, предизвикани от едно или друго политическо събитие. По същество през последните години Русия се замогна икономически от високите цени на нефта и започна претендира и да възстановява влиянието си в сфери, които тя смята за стратегически важни. Русия води политика за присъствие на световната сцена като незаобиколим фактор и играч, разполагащ с природни и индустриални ресурси за такова самочувствие.

От друга страна Европа представлява най-големия и надежден пазар за тези ресурси и Русия ще се нуждае от този пазар още много десетилетия напред.

Затова няма друга алтернатива, освен отношенията с Русия да се строят на база дългосрочно взаимоизгодно и прозрачно сътрудничество и преодоляване на стереотипите и идеологизацията на проблемите и различията.

16.    Адекватно ли реагира Европейският съюз на икономическата криза?

Сравнително адекватно, макар и със закъснение.

Докато необходимата реформа във финансовата сфера все още е с неясни параметри и организация, пълна подкрепа заслужават програмите за инвестиции на общоевропейски средства в някои сектори, което наистина ще подпомогне следкризисното възстановяване на икономиката, ще допринесе за незабавно създаване на заетост, но и ще спомогне за решаването на остри проблеми (например в енергетиката, където отсъствието на връзки между енергийните системи прави принципа за солидарност в ЕС напълно неработещ).

17.    Кой според вас е основният въпрос, който ще бъде в дневния ред на ЕП през новия мандат – до 2014 г.?

По мое мнение, през следващия мандат ще има две основни теми:

-    Мерки за справяне с кризата

-    Борба срещу климатичните промени

18.    Вашето мнение за рубриката “Осемнайсетте” на Портал ЕВРОПА?

Много добро и полезно начинание за запознаване и оценка на работата на българските евродепутати и на една от най-важните европейски институции – ЕП. За съжаление с рубриката се обхващат само част хората, които активно ползват интернет и имат интерес към европейските политики.