Петя Ставрева (ЕНП-ЕД - БЗНС-НС/ГЕРБ) - Отговори на Въпросника на българския евродепутат

Представяме ви отговорите на г-жа Петя Ставрева на Въпросника на българския евродепутат, съставен от Портал ЕВРОПА в края на мандата на ЕП.

Към екипа на евродепутата:

1.    Брой на направените изказвания в пленарната зала на ЕП.

17  изказвания в пленарна зала

2.    Брой на зададените въпроси:

Четири  писмени въпроси

3.     Доклади, становища, докладчик в сянка:

1  път докладчик в комисията по земеделие - Доклад на Петя Ставрева за осигуряване на допълнително финансиране от милиард и 20 млн. евро за селските райони в ЕС.

1 път докладчик по становище в Комисията по земеделие  за измененията на условията за разрешителни за пускане на пазара на лекарствени продукти

4  пъти докладчик в сянка - два пъти в Комисията по земеделие и два пъти в Комисията по бюджетен контрол на ЕП.

4.  Брой и местоположение на създадени информационни офиси в страната.

В България Петя Ставрева има 3 информационни офиса - в София, в Пловдив и в Пазарджик

5.  Брой на лицата, работили под различни форми в екипа в България и в ЕС.

Техният брой е 12.

Още за Петя Ставрева - вижте на нейния уебсайт.

Към самия депутат:

1.    Какви предизборни ангажименти поехте към избирателите си през 2007 г. и какъв процент от тях смятате, че сте изпълнили в края на настоящия мандат?

Още в предизборната кампания определих приоритетните сфери в моята работа -  европейската подкрепа за развитие на земеделието и селските райони у нас, екологичните проблеми, младежката политика и образованието. След като бях избрана за евродепутат през 2007 г. станах член на три парламентарни комисии – по земеделие и развитие на селските райони, по бюджетен контрол и по равенството на половете.

Като представител на Земеделския съюз работата ми в аграрната комисия на ЕП за мен е  изключително важна, имайки предвид трудното положение на българските фермери, липсата на адекватна национална подкрепа и блокираните пари по еврофондовете. Работих активно, участвах в заседания, дискусии, защитих предложения, които подкрепят развитието на българското земеделие. Инициирах много срещи, семинари и международни конференции в Брюксел и в България с участието на мои колеги евродепутати и представители на различни европейски институции. Важно е българските граждани, българските фермери, регионалните власти и неправителствените организации да имат подкрепата и съдействието на европейските ни партньори. Смятам, че с работата си показах, че хората, свързани с агросектора, имаха свой представител в ЕП през първите години от членството.

Ангажирах с разрешаването на екологични проблеми у нас сред които замърсяването с арсен в село Поибрене и обгазяването на Стара Загора.  Отправих питане до еврокомисар Ставрос Димас и поисках сформиране на независима експертна комисия, която да установи източниците на замърсяването на въздуха Стара Загора. Отговорът му беше представен на обществеността там, както и на българските власти.

Много млади хора посетиха ЕП по моя покана - студенти, ученици, представители на Детския и младежкия парламент. Включих се в много инициативи, свързани с насърчаването на младежкото участие в гражданските и политическите процеси и разясняването на новите възможности за обучение и реализация на младите хора в ЕС.

Винаги съм смятала, че членството в ЕС ни дава много нови възможности, но от нас зависи дали ще се възползваме от тях. Като евродепутат положих много усилия, за да усетят българските граждани истинската роля на най-демократичната институция на Обединена Европа.

2.    Вашето мнение за най-значимите постижения, извършени лично от Вас като член на ЕП?

Подготвих доклад за допълнително финансиране на фермерите и селските райони в ЕС в размер на милиард и двадесет милиона евро. Той беше приет с голямо мнозинство от ЕП и така на практика фермерите и жителите на селските райони ще получат ценна подкрепа в условията на икономическата криза.

Инициирах създаването на Обществен съвет за граждански мониторинг върху усвояването на средствата ат еврофондовете в агросектора с участието на експерти, браншови организации и медии.

Председателят на Комисията по земеделие на ЕП г-н Нийл Париш посети България по моя покана и се срещна с български фермери с браншови организации с представители на аграрната наука и агробизнеса.

На празника на виното - 14 февруари 2009 г. организирах в Пловдив международна конференция с участието на евродепутати от Гърция и Румъния. Форумът е част от инициатива за регионално сътрудничество и бе посветен на проблемите и предизвикателствата пред развитието на земеделието в ЕС.

През февруари 2008 г. организирах Първия салон на българското вино в ЕП в Страсбург, за да покажем новото лице на винопроизводството ни.

Представих  Пловдив в ЕП в Брюксел чрез изложба от картини на пловдивски художници  и кукерски маски от региона.

3.    Кои ваши идеи не успяхте да реализирате като евродепутат?

В Комисията по земеделие на ЕП и при срещите си с еврокомисаря по земеделие Мариян Фишер-Бойл поставих въпроса за бързо изравняване на плащанията за фермерите в новите страни-членки.  Изложих много аргументи в подкрепа на това искане. Председателят на аграрната комисия в ЕП г-н Париш и еврокомисарят Фишер-Бойл ме увериха, че дискусиите по темата продължават и в най-кратки срокове трябва да се намери решение, приемливо,за всички държави-членки.

Продължавам да полагам усилия, за да имат неправителствените и браншовите организации, както и аграрната наука по-добро присъствие на европейско ниво и да участват при взимането на важните решения за развитието на Общността.

4.    Каква оценка бихте поставили сам/а/ на себе си по шестобалната система за цялостно представяне като евродепутат през мандата?

Смятам че българските граждани най - добре могат да оценят работа ми. За мен е показателен фактът, че имам много добър диалог и партнърство с гражданите  чрез моите приемни при срещите ми различни региони на страната.

5.    Как оценявате Вашия личен принос към работата на политическата група в ЕП, към която принадлежите?

ЕНП – ЕД като най –голяма група в ЕП има и голямо влияние. Смятам че аз и колегите ми положихме не малко усилия, за да се чуе гласът на българските представители в европейската десница по всеки важен въпрос, който се обсъжда.

Участвах активно в обсъжданията на политическата група за промяната на Общата селскостопанска политика. Заедно с мои колеги евродепутати от ЕНП-ЕД организирахме в Брюксел конференция за бъдещето на европейското земеделие, на която обобщихме позицията на ЕНП за подкрепата на агросектора.

Включих се в една от работните групи на ЕНП, която изработи позицията на групата за борбата с климатичните промени.

6.    Каква оценка бихте поставили на вашата политическа група в ЕП по шестобалната система за цялостно представяне на европейската сцена през изтичащия мандат на ЕП?

В европейски план ЕНП – ЕД продължава да бъде най – одобряваната политическа група. Европейската десница демонстрира воля и решителност при провеждането на важните реформи, свързани с енергетиката, борбата с климатичните промени, земеделието, заетостта и разширяването на Общността. Затова ЕНП-ЕД получава голяма подкрепа и доверие  от гражданите на Обединена Европа.

7.    Каква оценка бихте поставили на вашата българска политическа сила по шестобалната система за цялостно представяне на европейската сцена през изтичащия мандат на ЕП?

Земеделският съюз присъства в европейското политическо семейство на ЕНП от дълги години.

8.    Чия оценка за вашата лична дейност в ЕП смятате за най-важна: на партията, към която принадлежите в България, на политическата група в ЕП, в която членувате, или на вашите избиратели?

Най – важна е оценката на българките граждани.

9.    Възнамерявате ли да направите публичен отчет на своята дейност в периода 2007-2009 г. и кога и къде; ако не – защо?

Подготвила съм отчет за работа ми като евродепутат в периода 2007 - 2009 г. и ще го представям при срещите си с хората по време на предстоящата кампания. Той ще бъде публикуван и на моя сайт в интернет - http://.petyastavreva.eu.

10.    В случай, че възнамерявате да направите публичен отчет, ще включите ли в него и финансови аспекти – ако да, какви ще са те, ако не – защо?

Отчетът включва и финансови аспекти за направените разходи във връзка с работата ми в Брюксел, в Страсбург и в България.

11.    От срещите Ви с българските избиратели, кое е нещото, което най-много Ви впечатли и с какво?

Най-силно се откроява желанието за промяна в управлението на страната и кризата на доверието към националните институции. Все по-често чуваме нашите сънародници да казват „Няма държава”. На практика голям процент от българските граждани  вярват повече на  европейските институции, отколкото на националните. И това не е случайно.

12.    Има ли бъдеще Лисабонския договор? Защо?

Да. Очаквам Чехия и Ирландия да ратифицират договора и той да влезе в сила. Друг път пред ЕС няма. Ако всички ние искаме един работещ Съюз, способен да посреща нови предизвикателства, Лисабонският договор трябва да бъде приет час по-скоро. Убедена съм, че реформирането на европейските институции, а и на ЕС като цяло, е процес, който трябва да продължи. Договорът от Лисабон е следващата стъпка.

13.    Каква е вашата позиция – мит или реален проблем са промените в климата? Защо?

През последните години много се говори за климатичните промени. Смятам, че всички ние все по-осезаемо чувстваме "бунта" на природата и все по-силно се нуждаем от устойчиво развитие. Измененията на климата са проблем, който засяга всички. Обединена Европа търси успешни решения, но те изискват истинска ангажираност и ефективно сътрудничество на европейско, национално и регионално ниво. Вярвам, че заедно можем да опазим природата чиста. Времe e да спрем да бъдем безразлични към случващото се около нас. Климатичните промени не са мит.

14.    Необходима ли е Обща енергийна политика на Европейския съюз?

Според мен да. Общата енергийна политика трябва да отчита интересите на всички 27 страни-членки. В момента някои европейски страни предпочитат да имат двустранни отношения с Русия в тази област, което в известна степен затруднява постигането на обща позиция при възникване на криза, като тази от началото на годината. Но с оглед на нашата прекалена зависимост от доставките на енергийни ресурси от Русия, страната ни също трябва да прояви инициатива и да търсим постигането на обща европейска политика в тази сфера.  Тази политика включва диверсифициране на доставките на газ, развитие на газопреносните мрежи в рамките на ЕС, повече хранилища в ЕС и по-лесен достъп до тях от всички страни в случай на криза.

15.    Как оценявате отношенията Европейски съюз – Русия?

Отношенията между ЕС и Русия са доста динамични. ЕС и Русия често имат противоположни позиции по различни въпроси. Държавите-членки също нямат единна позиция към Русия по ред причини.

16.    Адекватно ли реагира Европейският съюз на икономическата криза?

ЕС търси успешни решения в борбата с икономическата криза. По време на сесията на ЕП в Страсбург гласувахме Европейски план за икономическо възстановяване, който предвижда около 5 млрд. евро за ускорено адаптиране на европейските икономики към настоящите предизвикателства. От тях четири млрд. евро ще финансират проекти в областта на енергетиката, а близо 1 млрд. евро ще подкрепят развитието и модернизирането на селските райони в общността. 

Европейската комисия набеляза и различни мерки за подкрепа на бизнеса и стабилизиране на банковата система и финансовото регулиране.

17.    Кой според вас е основният въпрос, който ще бъде в дневния ред на ЕП през новия мандат – до 2014 г.?

Има много въпроси, които са и ще продължават да бъдат в дневния ред на ЕП и през следващия мандат. Един от тях е борбата с последиците от икономическата криза върху икономиките на страните-членки. Не трябва да забравяме и разширяването на ЕС, имиграцията, сигурността, борбата с климатичните промени, реформата на Общата селскостопанска политика и т.н.

18.    Вашето мнение за рубриката “Осемнайсетте” на Портал ЕВРОПА?

Рубриката е много добра инициатива на Портал ЕВРОПА, която позволява на българските гражданите от близо да следят нашата работа в Европейския парламент и в страната. Благодаря Ви за обективния поглед!