ПЕТЯ СТАВРЕВА: ИМА ОПАСНОСТ ДА ВЪРНЕМ МИЛИОНИ НЕУСВОЕНИ ЕВРО ПО САПАРД

Първата част на интервюто с  г-жа Ставрева може да прочетете тук.

Каква част от средствата от САПАРД са усвоени реално?

Има опасност да върнем милиони евро неусвоени средства по програмата. Една от причините е, че при смяната на ръководствата на Фонд „Земеделие" беше забавено с 5 месеца подписването на 150 проекта, които са били приети, на стойност 50 млн.лева. Това затруднява бенефициентите, защото голяма част от тях са теглили кредити, за да започнат да финансират проектите си. При такова сериозно забавяне, някои от фермерите се отказват за реализират проектите, защото междувременно цените са се повишили значително и заложената стойност на отделните компоненти вече има други параметри.

Друг проблем е забавеното публикуване на наредбите, които регламентират проверките на място - на случаен принцип. Как ще се проверява и какви ще са санкциите, стана ясно едва след като хората бяха подали заявления за директните плащания.

Не е добър сигнал за Европа, че връщаме пари, които са ни предварително одобрени. Димитър Тадаръков, директор на фонд "Земеделие", каза , че над 38 млн.лева се връщат, защото става дума за недекларирани или надписани земи. Като представител на България в Комисията по земеделие в ЕП, винаги съм лобирала за максимално финансиране, защото виждам реалната ситуация в агросектора.

НА 26 май ще бъде представена официалната одиторска проверка на програма САПАРД. Очаквате ли тя да доведе не само до връщане, но и до спиране на нови средства за земеделие по структурните фондове?

Много ми се иска да не допускаме ново спиране на европейски пари в агросектора. За да стане конкурентоспособно, българското земеделие силно се нуждае от свежия финансов ресурс на общността. Министър Нихат Кабил обаче обяви в Брюксел, че след външния одит на Фонд „Земеделие" и агенция САПАРД има опасност да бъдат спрени още финансирания.

Сигурна съм в едно - установят ли се злоупотреби, има ли съмнения за такива, европейските ни партньори няма да се поколебаят да спрат финансирането. Не очаквам да има спирания по Програмата за развитие на селските райони, но смятам, че ще има по-сериозен мониторинг върху начина, по който се разходват средствата по нея.

Къде се къса връзката между българските и европейските институции?

На всички български граждани вече им стана ясно, че комуникацията на българските институции и ЕК не протича по най-адекватния начин. Виждаме, че забавени отговори на администрацията на земеделското министерство и най-вече на Разплащателната агенция стават причини за проверки и последващо спиране на средства.

Ние сме част от ЕС. Хората, които са на отговорни позиции, трябва да свикнат с новите отговорности, които произтичат от тях. Не можем да бъдем некоректни и да се опитваме едностранно да коментираме, да решаваме, че нещата зависят предимно от нас.

За мен е странна и тезата, че има антибългарска кампания, че едва ли не европейските институции са изключително критични към нас. Това не е вярно, напротив те са изключително коректни. Очакват от нас да започнем да прилагаме европейските правила, да черпим ресурс, да наваксаме изоставането в някои области.

Не можем да очакваме, че ако тук има злоупотреби, корупционни практики, от ЕК няма да реагират. Трябва да се научим да работим по европейските правила, защото това са средства на европейските данъкоплатци, каквито вече сме и ние, българските граждани.

Кои са „очите" и „ушите" на ОЛАФ във България?

Служителите на ГД „Земеделие " на ЕК и на ОЛАФ поддържат редовни контакти с представители на българските министерства и агенции. Разбира се, те не разчитат само на тази информация, защото докладите, които страната ни изпраща, винаги са много оптимистични. Уверявам ви, че представителите на ЕК и ОЛАФ разполагат със широк кръг инструменти, за да стигнат до необходимата им информация за реалностите в агросектора ни.

Често ОЛАФ получава сигнали и от отделни фермери, от различни бенефициенти на европейски плащания. За момента не мога да кажа дали има такива сигнали от български бенефициенти. Вероятно има, и част от разследванията, които текат, са по сигнали на фермери.

Смятате ли, че имената на замесени в корупция по европейските фондове политици и чиновници на високи постове, ще бъдат огласени?

Това е в интерес на българските граждани. Не вземем ли сериозни мерки в борбата срещу корупцията, не положим ли усилия за осигуряване на прозрачност в работата с парите от европейските фондове, то ще продължаваме да страдаме от липса на достатъчно средства.

Общественият съвет за граждански мониторинг ще проверява всички сигнали и когато става дума за сериозни злоупотреби, случаите ще се предават на съответните власти.

Вие поддържате активна връзка със земеделските браншови организации и фермерите. Кои са най-сериозните проблеми, с които те се сблъскват при привличането на европейски средства?

За съжаление голям процент от българските фермери не са конкурентоспособни на европейския пазар. За миналата година земеделските ни стопани получиха като субсидии само 25% от сумата, която получават европейските им колеги. За 2008 г. преките плащания ще са 30%. Едва през 2016 г. българските и европейските земеделци ще се изравнят по размер на субсидиите, които получават.

Това, което фермерите най-често споделят като проблем, е липсата на достатъчно информация за възможностите за кандидатстване за европейско финансиране. Наблюденията ми показват, че разяснителната кампания на земеделското министерство, по-специално за финансирането от еврофондовете, не даде очаквания резултат. Непрекъснато се парадираше „Ти имаш право на тези пари", но се оказа, че да стигнеш до тези средства не е толкова лесно.

Фермерите не успяха да научат подробностите и в повечето от тях остава усещането, че това са едни пари, на които всеки има право, а на практика има строги правила за достъп до тези средства - да се подготви качествен проект, да се кандидатства, да се реализира успешно и т.н.

От една страна не е ефективна комуникацията между самите структури на агроведомството и агенциите към него, а от друга - между фермерите и браншовите организации и самото министерство. Често решенията за бъдещето на агросектора се взимат, без да има необходимото съгласуване със земеделците, без да се отчитат реалностите и възможностите.

Нямаме цялостна, национално отговорна стратегия за развитието на земеделието. Говори се, че секторът е приоритетен, но по никакъв начин това не личи.

Интервю на Мая Цанева