ОСП – ефективни инструменти за подпомагане на земеделските производители в ЕС

Общата селскостопанска политика разполага с ефективни инструменти за подпомагане на земеделските производители в ЕС. Основните инструменти на ОСП са директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските производители (1-ви стълб на ОСП) и политиката на развитие на селските райони (2-ри стълб на ОСП).

Реформата на ОСП от 2003 г. въведе нова система за директно плащане, наречена единно плащане, което не обвързва помощта сс наличието и вида на производството (decoupling). Целта на реформата бе засилване на пазарната ориентация на земеделието, при което решенията за инвестиции да се ръководят не от разликите във финансовата подкрепа на различните отрасли на селското стопанство, а от пазарното търсене и изискванията на потребителите.

Реформата следва следните принципи:

- Обвързване на плащанията за фермерите със стандартите за безопасност на храните, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните, опазване здравето на хората, безопасността на труда, както и поддържане на земеделската земя в добро състояние;

- Увеличаване на средствата за развитие на селските райони, въвеждане на нови мерки за повишаване качеството на продуктите, хуманно отношение към животните и подпомагане на фермерите за достигане на производствените стандарти на ЕС;

- Намаляване на преките плащания (производствените субсидии) за големите ферми с оглед заделяне на повече средства за развитие на селските райони и генериране на средства за финансиране на бъдещи реформи;

- Намаляване на интервенционната цена за зърнените култури с 5% и увеличаване на преките плащания за производителите на зърно;

- По-обхватна и по-ускорена реформа в сектора на млякото и млечните продукти с диференцирани намаления на интервенционните цени на маслото и обезмасленото мляко на прах, както и запазване на млечните квоти до 2014/2015 година;

- Реформиране на секторите на ориза, твърдата пшеница, сухите фуражи и др.

За финансиране на земеделието и развитието на селските райони съгласно Регламент № 1698/20.09.2005 г. на Съвета за подкрепа на развитието на селските райони от ЕСФРСР се създават два отделни фонда:

1) Европейски селскостопански фонд за гарантиране на земеделието (ЕСФГЗ) - за финансиране на мерките по първи стълб на ОСП

2) Европейски селскостопански за фонд за развитие на селските райони (ЕСФРСР) - за финансиране на мерките по втория стълб на ОСП. Предвижда се опростяване на процеса на финансиране поради промяната в характеристиката на фонда като земеделски, а не структурен.

За ЕС-15 бе въведена Схемата за единно плащане - СЕП (Single Payment Scheme - SPS), при която фермерите получават плащане, основаващо се на получаваните от тях средства през определен исторически период /2000 - 2002г./. На новите страни-членки, на България се предлага избор да прилагат Схемата за единно плащане в две алтернативи: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Регионална схема за единно плащане. Осем от десетте нови страни-членки ще прилагат СЕПП.

Приетият през 2006 г. нов Финансов регламент pdf (83.36 Kb)- определя принципа, според който държавите-членки трябва да осигурят публикуването на списък с всички получатели на каквито и да е средства от ЕС по селскостопанска линия или по линия на развитие на селските райони за всяка финансова година.

Приетият през март 2008 г. регламент на Комисията, който получи подкрепата на държавите-членки, определя подробностите около въпросното публикуване, след като бе постигната договореност в рамките на Съвета по основното съдържание.

Според новите правила всички получатели на плащания от Европейския съюз за селскостопанска дейност и за развитие на селските райони ще бъдат обявени в подробности до 30 април 2009 г. До тази дата пълното име/наименование и община, а където е наличен и пощенският код на всеки получател ще бъдат публикувани ясно и хармонизирано на управлявани на национално ниво интернет страници, снабдени с опция за търсене, което ще направи обществено достояние сумите, получени от граждани и фирми.

Сумите се разпределят по директни плащания на земеделските стопани и други мерки за подпомагане. По линия на политиката за развитие на селските райони, която се финансира съвместно от ЕС и националните правителства, информацията ще обхваща едновременно средствата от ЕС и тези от правителството. Тя ще бъде предоставяна ежегодно не по-късно от 30 април, като ще се отнася до предходната финансова година и ще трябва да остане на интернет страницата две години след датата на първоначалното публикуване.

Освен това Европейската комисия ще притежава своя собствена интернет страница с регистъра. Регламентът предвижда всяка държава-членка да публикува информацията на интернет страница, която да позволява на гражданите да търсят получателите по име, община, получени суми (във въпросната валута) или по комбинация от тези три критерия, като информацията им се представя в обобщен вид.

Регламентът изисква от държавите-членки да уведомят получателите на помощи, че техните данни ще бъдат обявени публично и че те разполагат с правата, предоставени им от правилата на ЕС по отношение защитата на данните, като по този начин гарантира, че системата е съобразена с изискванията за защита на данните.

Немалко държави-членки вече публикуват имената на получателите на средства от селскостопанските фондове на ЕС. Комисията вече е осигурила интернет адрес, на който обществеността може да намери тези национални страници.

През май 2008 г. Европейската комисия предложи по-нататъшно модернизиране, опростяване и рационализиране на Общата земеделска политика и премахване на оставащите ограничения за земеделските стопани, което да ги подпомогне да отговорят на растящото търсене на храни.

Предложената поредица от мерки включва премахване на земите под угар и постепенно увеличаване на квотите за мляко до тяхната отмяна през 2015 година, както и намаляване на интервенциите на пазара. За да се осигури "меко приземяване", Комисията предлага пет годишни увеличения на квотите с по един процент между 2009/10 и 2013/14 финансови години.

Тези промени ще освободят земеделските стопани от ненужни ограничения и ще им позволят в максимална степен да оползотворят производствения си потенциал.

Комисията предлага и увеличаване на модулацията, чрез което се намаляват преките плащания към земеделските стопани и парите се прехвърлят към Фонда за развитие на селските райони.

Комисията предлага отказ от плащания възоснова на предишни плащания („исторически" подход) и да се позволи на държавите-членки да преминат към система с по-уеднаквена ставка.

Десет от 12-те най-нови членки на ЕС прилагат Схемата за единно плащане на площ. Срокът на нейното действие следва да изтече през 2010 г., но Комисията предлага той да се удължи до 2013 г.

ЕК предлага т.нар. „кръстосано спазване" да бъде опростено чрез отмяна на стандарти, които нямат отношение или не са свързани с отговорността на земеделските стопани. Ще бъдат добавени нови изисквания, за да се запазят ползите за околната среда от оставянето на земи под угар и се подобри управлението на водите.

Понастоящем държавите-членки имат право да запазят по сектори 10 процента от своите бюджетни тавани за преки плащания за мерки за опазване на околната среда или за подобряване на качеството и маркетинга на продукти в съответния сектор. Комисията иска да направи този инструмент по-гъвкав.

Предложението покрива и прехвърлянето на парични средства от пряка помощ към развитие на селските райони: понастоящем за всички земеделски стопани, получаващи над 5 000 евро под формата на пряка помощ, съответните плащания за тях се намаляват с 5 процента и тези парични средства се прехвърлят в бюджета за развитие на селските райони. Комисията предлага този дял да се увеличи на 13 процента до 2012 г.

Мерките за снабдяване на пазара не бива да забавят способността на земеделските стопани да отговорят на сигналите от пазара. Комисията предлага да се премахне интервенцията за твърда пшеница, ориз и свинско месо. За фуражни зърнени култури интервенцията ще се сведе до нула. За хлебна пшеница, масло и обезмаслено мляко на прах ще се въведат тръжни процедури.

Държавите-членки следва да прилагат праг за плащанията от минимум 250 евро за земеделско стопанство или за минимален размер от 1 хектар, или и за двете.

Първи стълб на ОСП - директни плащания

Най-голямата част от подкрепата за различните сектори бе прехвърлена от общата организация на пазара (ООП) - към новата система за директни плащания през 2005 г. и от през 2006 г. Схемата за единно плащане (СЕП) е най-важната от тези директни плащания.

Схема на единно плащане (СЕП) и схема за единно плащане на площ (СЕПП)

Целта на въвеждане на двете схеми е да се компенсират земеделските производители за намалението на доходите им при намаление на интервенционната цена вследствие изменение на Общата организация на пазара.

С Регламент на Съвета 1782/2003 за общи правила за схеми за директни плащания и за някои схеми за подкрепа на фермерите въвежда единното плащане на стопанство, при което се "откъсват" плащанията от размера на производството. Основната цел на единното плащане е да гарантира по-голяма стабилност на приходите на земеделските стопани. Те могат да решават какво да произвеждат, като са сигурни, че ще получат същия размер на помощта без значение избраната култура и така да се адаптират към търсенето. Регламентът е изменен с Регламент №381/2007 г. - pdf (70.77 Kb)

СЕПП се регламентира с решение на Съвета 2004/281/EC от 22 март 2004 г. При СЕПП, общата сума на директните плащания за страната (получена при преговорите) се разделя на допустимата за подпомагане използвана земеделска земя (според дефиницията на ЕВРОСТАТ тя включва обработваемата земя, пасищата, многогодишните култури и семейните градини) и така се получава размерът на помощта в евро на хектар.

Схемата за плащане на единица площ представлява плащане на единица площ (хектар ), което у нас ще се прилага 3 години ( за периода 2007 - 2009 год. ). Размерът на плащането на хектар за България се изчислява, като се раздели годишният финансов пакет, определен за страната, на използваната земеделска площ ( ИЗП ).

Плащания се получават само за земя, а размерът е един и същ за всички производители в страната. Минималната площ за подпомагане на стопанство е от 0,3 до 1 ха, като всяка страна-членка взема решение за точния размер. За получаване на плащане земята трябва да се поддържа в добро земеделско състояние и да се опазва околната среда.

За някои сектори директните плащания обаче остават обвързани с размера на стопанисваната земя.

България, така както е и при десетте нови страни-членки, има право да доплащане от националния бюджет към директните плащания, които могат да се използват за различни сектори в зависимост от решението на страната. След изтичане на определения в законодателството период за прилагане на СЕПП се преминава към Схемата за единно плащане на стопанство (СЕП).

Прилагането на Схемите за единно плащане има два модела :

- Плащане на база на получаваните директни плащания в стопанството през определен референтен период;

- Регионален модел, при който общата сума за директните плащания се разпределя между районите въз основа на обективни критерии.

Земеделският производител в сектора ще има възможност да получава директни плащания по следните схеми:

- единно плащане на стопанство;

- в сектора подкрепата на някои култури остава обвързана с размера на производството:

- твърда пшеница, в традиционните райони за производство - 40 евро на хектар;
протеинови култури - 55.57 евро на хектар;

- в зависимост от решението на страната, може да се запази частично обвързване с размера на производството за следните култури - до 25% от - директните плащания за общия списък на полски култури или до 40% от плащанията за твърда пшеница по досега действащите в ЕС схеми.

За да може да се възползва от единното плащане, земеделският производител се нуждае от права на плащане.Тези права се изчисляват въз основа на получените плащания през референтния период (исторически модел) или въз основа на броя хектари, с които е разполагал земеделският производител през първата година от прилагането на схемата за единно плащане (регионален модел).

Държавите-членки могат да решат да намалят стойността на правата на плащане, за да продължат да прилагат директни плащания, свързани с продукцията на важните култури и хмела, или свързани с броя на животните за овче и козе месо, както и за говеждо месо.

Други схеми за помощ

Освен единното плащане земеделските производители могат да се ползват от други специални схеми за помощ, свързани с площта на културата или продукцията, като зависи от държавата-членка дали тези схеми ще се прилагат или не.

Специални схеми за помощ са въведени или запазени за следните продукти: твърда пшеница, протеинови култури, ориз, черупкови плодове, енергийни култури, картофи за нишесте, млечни продукти, семена, памук, тютюн, маслинови горички, зърнено-бобови култури, отделно плащане за захар (единствено за новите държави-членки, които прилагат СЕПП).

Тези схеми за помощ оказват слабо влияние върху разходите в областта на селското стопанство.

Кръстосано спазване

Земеделският производител се ползва от директни плащания, при условие че спазва определени норми в областта на общественото здраве, здравето на животните и растенията, околната среда и хуманното отношение към животните, както и че поддържа земите си в добро земеделско и екологично състояние. Ако земеделският производител не съблюдава тези условия, директните плащания, на които има право, ще бъдат намалени или напълно прекратени за годината, през която са били констатирани нередностите.

Държавите-членки не трябва да допускат никакво значително намаляване в процента на постоянните пасища в общата земеделска площ.

Втори стълб на ОСП- Политика за развитие на селските райони 2007-2013 г.

Политиката за развитие на селските райони е от жизненоважно значение, като се има предвид, че в тях живее над 56 % от населението на 27-те страни от Европейския съюз (ЕС). Те представляват 91 % от неговата територия.

Важните правила, управляващи политиката за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и политическите мерки в страните-членки и регионите, са изложени в Регламент на Съвета (ЕО) № 1698/2005 - eu_rural_development_reg.pdf (209.19 Kb).

През февруари 2006 г. бяха съставени европейски стратегически насоки за развитие на селските райони. Новата правна рамка и Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони подчертават необходимостта от насърчаване на растежа и създаване на заетост в тези райони с цел подобряване на устойчивото развитие съгласно Лисабонската стратегия и Съвета в Гьотеборг от 2001 г.

Според този регламент политиката за развитие на селските райони за 2007-2013 г. е съсредоточена върху три теми (известни като „тематични оси"). Те са:

- повишаване на конкурентоспособността на селскостопанския и горския сектори;

- подобряване на околната среда и ландшафта;

- подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване на диверсификацията на тяхната икономика.

За да се гарантира балансиран подход към политиката, страните-членки и регионите са задължени да разпределят финансирането си за развитие на селските райони между трите тематични оси.

Друго изискване е част от финансирането да подкрепя проекти, основани на опита с общностните инициативи „Leader". „Подходът Leader" към развитието на селските райони включва индивидуални проекти, създадени и изпълнени от местни партньори в отговор на конкретни местни проблеми.

Както преди 2007 г., всяка страна-членка (или регион, ако правомощията са делегирани на регионално ниво) трябва да създаде програма за развитие на селските райони, която уточнява какви средства ще бъдат похарчени за отделните мерки в периода 2007-2013 г.

Ново за периода 2007-2013 г. е поставянето на по-силен акцент върху цялостната стратегия за развитие на селските райони в целия ЕС. Това ще се постигне чрез национални стратегически планове, които трябва да се основават на стратегическите насоки на ЕС.

Този подход би трябвало да помогне за:

- определяне на областите, в които използването на помощи на ЕС за развитие на селските райони генерира най-висока добавена стойност на равнище Съюз;

- свързване на основните приоритети на Съюза (например на определените съгласно дневния ред от Лисабон и Гьотеборг);

- осигуряване на съгласуване с другите политики на Европейския съюз, и по-специално в областите на политиката на сближаване и опазването на околната среда;

- подпомагане на изпълнението на новата пазарно ориентирана Обща селскостопанска политика и на необходимото преструктуриране, до което тя ще доведе в старите и новите страни от Съюза.

На теория всяка страна членка може да определя и да прилага напълно независима политика за развитие на селските райони. Но този подход няма да е много ефективен на практика. Не всички страни в ЕС биха могли да си позволят политиката, от която имат нужда. Освен това много въпроси, свързани с политиката за развитие на селските райони, нямат ясни национални или регионални граници, а засягат много повече хора (например замърсяването с лекота прекосява граници, а като цяло устойчивостта на околната среда се превърна в европейска и международна грижа). Също така политиката за развитие на селските райони е свързана и с някои други политики, определяни на равнище ЕС.

Затова ЕС има обща политика за развитие на селските райони, която все пак оставя значителна част от контрола в ръцете на отделни страни членки и региони.

Политиката е финансирана отчасти от централния бюджет на ЕС и отчасти - от националните или регионални бюджети на страните членки.

На земеделски производители и на други лица в селските райони се предоставя помощ за действия като:

Потенциални бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) - (2007-2013) :

Приоритетна ос 1 - земеделски производители; полу-пазарни стопанства, млади фермери; организации на производители; лица, които са заети в селското и горското стопанство; собственици на гори вкл. техни сдружения - частни и общински; микро-, малки и средни предприятия от хранително-преработвателния сектор; институции или организации (публични или частни) осигуряващи консултантски услуги, професионално обучение и информационни дейности;

Приоритетна ос 2 - земеделски производители от необлагодетелствани райони, земеделски производители желаещи да се занимават с биологично земеделие; собственици на гори вкл. техни сдружения; собственици и/или ползватели на гори и земеделски земи, чиито места попадат в обхвата на Европейската екологична мрежа Натура 2000;

Приоритетна ос 3 - Общини от селските райони (посочени в Приложение №6 на ПРСР): земеделски производители; микропредприятия; общини; юридически лица с нестопанска цел (включително читалища); юридически и физически лица; образователни и квалифициращи институции;

Приоритетна ос 4 - Местни инициативни групи (МИГ), физически и юридически лица, неправителствени организации и общини в районите, където има одобрена и действаща МИГ.

Публикацията е част от проекта "Общата селскостопанска политика /ОСП/ - двигател за развитието на българските селски райони", който се реализира от Агенция СТРАТЕГМА в партньорство с Европейския институт и се финансира от Европейската комисия /ЕК/. Проектът включва планирана информационна кампания, насочена към повишаване на информираността на земеделските стопани, медиите и широката общественост в България по отношение на основните елементи на ОСП и нейната специална роля и мерки за развитие на селските райони. Вашите въпроси, мнения и предложения са добре дошли на нашата електронна поща за контакти с екипа на проекта: agency@strategma.bg.