Преглед на актуалните реформи на Общата селскостопанска политика

Представяме ви нова разяснителна публикация за Общата селскостопанска политика на Европейския съюз - ОСП.

Подробен преглед на историята и целите на ОСП и на инструментите на политиката можете да прочетете в предишните ни две публикации от поредицата ТУК.

Общата селскостопанска политика е една от най-старите, но и динамични политики на ЕС. Тя се развива чрез реформи, които следят тенденциите в сектора, както и имат за цел да адаптират земеделието към новите глобални предизвикателства. В тази публикация се разглеждат актуалните реформи на ОСП, чието прилагане засяга земеделците в ЕС.

На 21 януари 2008 година на редовно заседание на Съвета по Селско стопанство и рибарство на ЕС, който се проведе в Брюксел, министрите от 27-те държави-членки приеха предложенията за изменение на Регламент 1782/2003, въвеждащ схемите за директно подпомагане на земеделските производители, чиято основна цел е да се опростят някои от изискванията при прилагане на схемите:

Министрите приеха промени и при прилагане на Системата за кръстосано съответствие. ppt (205 Kb), която е основен елемент от реформата на Общата селскостопанска политика /ОСП/ от 2003/2004 г. Системата представлява съвкупност от действащи изисквания за опазване на околната среда, здравеопазване на животните, обществено здраве и хуманно отношение към животните, които са част от европейското законодателство.

С реформата на ОСП получаването на пълния размер на директни плащания от фермерите беше обвързано със спазване на изискванията за кръстосано съответствие, които са разпределени в три пакета:

Неспазването на някои от изискванията за кръстосано съответствие води до намаляване на размера на плащането, съответстващо на тежестта на нарушението на правилата.

Съгласно действащото законодателство (Регламент 1782/2003) българските фермери са задължени за прилагат системата за кръстосаното съответствие от 2012 г. В резултат на дискусиите бяха приети промени в регламента, съгласно които българските фермери получиха допълнителни 2 години, в рамките на които няма да бъдат санкционирани чрез намаляване на преките плащания при неспазване на изискванията за прилагане на пакети Б и В. За българските фермери схемата ще се прилага съответно:

Пакет А - от 2012 г., Пакет Б - от 2014 г., Пакет В - от 2014 г.

Министрите проведоха и първата политическа дискусия в рамките на прегледа на реформата на ОСП относно съществуващите Схеми на директните плащания, пазарните мерки и развитието на селските райони.

През април 2008 г. Съветът на министрите одобри и широкообхватна реформа в организацията на общия пазар на вино.pdf (60.56 Kb), по която министрите на земеделието постигнаха политическо решение през декември.

Основните моменти в реформата са:

През март тази година Европейският парламент прие незаконодателен доклад за състоянието на Общата селскостопанска политика. Депутатите препоръчват новите държави-членки, които желаят това, да могат да прилагат опростеното единно плащане на площ до 2013 г. ЕП гласува за по-голяма гъвкавост за държавите-членки, ако я желаят, при отделянето на преките плащания от историческите референтни стойности на национално ниво. Също така те трябва да бъдат подпомагани от ЕС при прилагането на правилата за кръстосано спазване.

Докладът от Луц Гьопел (ЕНП-ЕД, Германия) одобрява с малки изменения Зелената книга на Комисията за равносметката на ОСП с изключение на предложенията за постепенно намаляване на равнището на помощ, успоредно с нарастването на общите плащания, за едрите земеделски производители и допълнителна „модулация" на средствата от първия стълб (подкрепа на пазара - директните плащания и пазарните мерки) към втория (развитие на селските райони).

В Европейския парламент беше изнесена информация, че около 20% от фермерите в общността получават около 80% от субсидиите, което означава, че има една концентрация на средствата в едрите селскостопански производители. Идеята на ОСП е солидарно отношение и подкрепа и за по-малките и за средните производители.

Предвидени са прагове за прехвърляне на средствата и намаляване на плащанията към фермерите, съответно 2% за тези, които получават 100 хил. евро, 5% за тези, които получават над 200 хил. евро и 8% за получаващите над 500 хил. евро.

Според статистиката 8% от активните фермери, които се занимават със селскостопанско производство на територията на ЕС, са под 38 години. Според експертите това е много нисък процент и законодателството на общността залага нови критерии за подпомагане и насърчаване на младите фермери да се ограмотяват и да получават аграрно образование, да започват своята земеделска дейност. Смята се, че младите хора са по-иновативни и по-бързо се адаптират към променящата се среда.

Парламентът се противопоставя на увеличаване на степента на „модулация", т.е. намаляване на преките плащания и прехвърлянето на парите в бюджета за развитие на селските райони, което ще доведе до намаление от 8% на преките плащания.

Вместо това депутатите считат, че е възможна прогресивна модулация, като се вземат предвид структурата на земеделските стопанства (сдружение и др.), работната ръка и/или разходите за работна ръка и специфичните видове производство в различните системи за преки плащания (напр. специфични проблеми на земеделски стопанства и райони, които са гъсто населени с добитък на сравнително малка животновъдна площ).

Средствата от прогресивната модулация следва да се разпределят в съответствие с правилата, общовалидни за средствата от модулация и да остават в районите или държавите-членки, в които са натрупани.

Депутатите предлагат тази прогресивна модулация, приложима за периода 2009 - 2013 г. да се състои от намаление от 1% на общите директни плащания от 10 000 - 100 000 евро, 2% за тези от 200 000 - 300 000 евро, 3% за 200 000 - 300 000 евро и 4% за преки плащания над 300 000 евро.

Члленове на ЕП подчертават, че всяка промяна в системата за директните помощи (отделяне на преките плащания от историческите референтни стойности) и увеличението в квотите за мляко трябва да се прилагат от държавите-членки на доброволна основа. Отпадането на млечните квоти след 2015 г. означава, че ще приключи подпомагането на млеката, които в момента получават субсидия, защото са част от тези квоти.

През декември Европейската комисия предложи 2% увеличение на квотите за мляко от 1 април 2008 г., за да отговори на нарастващото търсене в Европейския съюз и на световните пазари. Комисията предлага увеличението, възлизащо на 2,84 млн. тона, да се прилага на равна основа за 27-те държави членки.

Комисията по земеделие на ЕП прие в началото на март 2008 г. позиция, според която въпреки че много от членовете на парламентарната комисия подкрепят принципа за увеличение, за да може секторът да се възползва от новите възможности на световните пазари, някои от тях, включително докладчика Елизабит Йегъл (EНП-EД, Германия), се опасяваха, че общото увеличение от 2% ще доведе до по-ниски цени за производителите, които вече имат трудности, защото в много региони квотите не се използват изцяло.

Консултативният доклад на Комисията по земеделието предложи компромисно предложение, което ще позволи на държавите-членки да увеличат квотите си за мляко с 2% на 1-ви април 2008 г. , само ако желаят. Също така те предложиха за квотната 2008/2009 година, такса за свръхпроизводство да се плаща за мляко и други млечни продукти, които се предлагат на пазара в превишение на националната квота, ако след балансиране в рамките на ЕС все още съществува свръхпроизводство.

На 17 март министрите на земеделието на държавите от Европейския съюз одобриха предложеното от Европейската комисия увеличение с 2 % на квотите за мляко от 1 април 2008 г.pdf (178.01 Kb)

Според парламента равносметката на ОСП трябва да помогне за консолидиране на последния кръг реформи, без да намалява допълнително финансирането от първия стълб. Депутатите отхвърлят всяка дискриминация при преките плащания въз основа на размера на стопанството и правната форма. Също така според тях конкретните нужди на секторите и районите със специфични нужди също трябва да бъдат взети под внимание.

Депутатите одобряват принципа на по-бързо отделяне на помощите за производство, както и подкрепят принципа за възможно включване на други реколти (сух фураж, коноп, лен, нишесте от картофи) в системата за единно плащане на площ след подходящ преходен период и при положение, че това не би застрашило тези реколти в райони, където те са от голямо значение.

Според членовете на ЕП на този етап премиите за животни не трябва да се променят предвид трудностите в сектора след покачващите се цени на фуражите. Парламентът подкрепя незабавното премахване на задължението за оставяне на 10% от обработваемата площ на една държава да бъде оставена в угар, както и на преките плащания без кръстосано спазване.

Изискванеито за угар има пряко отношение към производството. Досега това ограничение влияеше по един или друг начин върху производството и обработваемите земи. С отпадането на това ограничение има възможност за увеличаване ръста на производство в период, който в световен мащаб става дума за недостиг на храни и повишаване на цените на храните и горивата.

Депутатите отхвърлят, с оглед на намаляващите преки плащания, разширяването на полето на приложение на кръстосаното спазване, докато държавите-членки и Комисията не постигнат съществен напредък при опростяването и хармонизирането на разпоредбите за осъществяване на контрол.

Те подчертават, че новите държави-членки трябва да бъдат подпомагани от ЕС при прилагането на правилата за кръстосано спазване по времето на преходен период.

Парламентът одобрява предложението на Комисията да намали до нула праговете на интервенция в областта на нефуражните земеделски продуктиdoc (94.5 Kb), като поддържа - евентуално понижен - праг на интервенция само по отношение на пшеницата.

По отношение на земеделските продукти ЕС предприема интервенция на пазара. Това е една от най-старите мерки на пазара на земеделски продукти възникнала още в началото на 60-те години. Основната цел на интервенцията е да стабилизира пазарите на земеделски продукти и да се избегнат колебания в техните цени.

Интервенцията се състои основно в изкупуването на определени земеделски продукти от т.нар. интервенционни агенции на държавите членки, чрез което се изтегля част от продукцията на пазара и това води до повишаване на цените на земеделските продукти. Тази мярка се прилага в няколко сектора, като един от най-важните е зърнения - прилага се всяка година в определен интервенционен период независимо от цените на зърнения пазар. Т.е. интервенционните агенции са длъжни да изкупят цялото количество зърнени продукти, които производителите им предлагат, по определена интервенционна цена.

На зърнения пазар целите на интервенцията са стабилизиране на цените и осигуряване на един минимален стабилен доход на земеделските производители. В момента обект на интервенция са обикновената пшеница, твърдата пшеница, ечемика и царевицата. Интервенционната цена е твърдо фиксирана и еднаква за всички зърнени продукти - 101.31 евро и се увеличава в периода на интервенция, като по този начин се компенсират на земеделските производители разходите по съхранението на зърното. Интервенционната цена се коригира и в зависимост от качеството на зърното.

Периодът на интервенция за България е от 1 ноември до 31 май. При интервенцията има изисквания за минимално количество, което може да бъде предлагано - 100 тона, като изключение се прави само за твърдата пшеница - 10 тона. Трябва да се има предвид, че офертите могат да се подават и от група производители и така да се изпълни горепосоченото изискване.

С оглед на нарастващия брой очаквани заплахи за околната среда и климата и опасностите от епидемии, както и с оглед на големите колебания на цените на селскостопанските пазари, е крайно необходима допълнителна превенция на риска, която да изпълнява ролята на мрежа за сигурност, се казва в доклада на ЕП.

Също така депутатите призовават Комисията да разгледа възможността за въвеждането или подкрепата на общностен режим за допълнително застраховане за в бъдеще. Според тях схемите за застраховане в частния сектор или смесените схеми на застраховане, като застраховката срещу множество рискове, трябва да бъдат спешно развити с оглед на нарастващите рискове.

Депутатите отхвърлят предложението на Комисията в настоящия му вид за постепенно намаляване (до 45%), тъй като няма ясна връзка между размера и благосъстоянието на едно земеделско стопанство и не взема предвид необходимата работна сила за управлението на едно по-голямо земеделско стопанство. Според тях предложението на Комисията би поставило по-големите земеделски стопанства или сдружения в неоправдано неизгодна позиция.

Депутатите изискват бюджетните кредити по механизма от член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 (упоменаван като "член 69"); , който дава възможност на държавите-членки да запазят и да преразпределят до 10% от директните плащания на фермерите от първия стълб, да се използват предимно за мерки, свързани с териториалното сближаване и укрепване на отделните сектори, по-специално за мерки, които ще предотвратят преустановяването на селскостопанското производство и особено на животновъдството в области, където това би довело до съществени щети за природата, ландшафта или регионалното развитие (особено планински райони, влажни райони или райони, засегнати от недостиг на вода, други особено необлагодетелствани райони и високопланински пасища) или за мерки, които служат за преструктурирането и укрепването на ключови селскостопански сектори (напр. сектор за производство на краве мляко и месо, сектор за овче месо) и за екологични мерки, свързани с площта (напр. биологично земеделие), които до този момент не се включват във втори стълб, както и за управление на риска.

Бюджетните средства, предвидени за преразгледания член 69, биха могли въз основа на оценка на въздействието и на доброволна основа да покриват до 12% от преките плащания на държава-членка.

Квоти за мляко

Досегашната система на млечни квоти по всяка вероятност няма да бъде продължена след 2015 г. в сегашния й вид. ЕП призовава комисията да направи широкообхватна проверка относно това как би могъл да изглежда пазарът на мляко на бъдещето, като за периода след 2015 г. да представи убедителен план за млечния сектор, който да гарантира продължаването на производството на мляко в Европа, в т.ч. в планинските и отдалечените райони, както и в други райони със специфични трудности.

Депутатите отхвърлиха изменение от ЕОЛ/СЗЛ след 2010 г. към втория стълб да няма трансфер на 50% от пряката помощ за тютюн, "за да получат производителите на тютюн същото отношение като другите селскостопански производители".

През юни 2008 г. България и още девет от новите членки на ЕС поискаха да получават същите земеделски субсидии като старите 15 членки на общността. Премиерите на десетте внесоха официално писмо в Европейския съвет, който заседава в Брюксел. От Европейската комисия (ЕК) обаче заявиха, че такава възможност няма.

България в момента получава от евробюджета едва 30% от парите за преки плащания на декар, които получават старите страни членки. Сумата започна от 25% при присъединяването ни. Предвидено е през първите пет години от членството да нараства с по 5% годишно, а през следващите пет - с по 10%.

Така България, а също и Румъния, ще могат да получават същите земеделски субсидии като старите страни-членки едва след 2016 година. За десетте страни, които се присъединиха преди нас, скалата на нарастване на сумите е същата. При тях обаче изравняването се очаква с две години по-рано заради по-ранната стартова дата.

Говорителят на Европейската комисия по въпросите на земеделието Майкъл Ман отхвърли възможността подобно искане да бъде удовлетворено. "Честно казано, това не е реалистично - за всички страни, които се присъединиха след 2004 година, действа същата система за постепенно нарастване на размера на плащанията и затова има причини" - поясни Ман. По думите му няма начин сегашният регламент да бъде променен, още повече, че той фигурира и в присъединителния договор. "Разбира се, България и останалите нови страни могат да допълнят плащанията от собствените си бюджети" - каза още Майкъл Ман.

От началото на октомври ЕК вече предоставя информация за бенефициентите на плащания чрез ОСП на български език. Интернет страницата включва връзки към уебсайтовете на страните-членки, предоставящи информация за получателите на средства по линия на ОСП (споделено управление). България все още не е представила иктивен интернет адрес с тази информация.

В член 44а от Регламент (ЕО) № 1290/2005 pdf (148.85 Kb)се предвижда държавите-членки да осигуряват ежегодно ex-post публикуване на информация за получателите на средства по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и на сумите, отпуснати на всеки получател в рамките на всеки един от фондовете.

Целта на тази публикация, която трябва да съответства на информацията от счетоводните книги и документи на разплащателните агенции и която трябва да включва само плащания, получени през предходната финансова година, е да засили прозрачността относно използването на средствата от фондовете и да подобри тяхното правилно финансово управление.

Първите публикации съгласно новото законодателство ще бъдат направени съответно до 30 септември 2008 г. (ЕЗФРСР за плащания от 1 януари до 15 октомври 2007 г.) и 30 април 2009 г. (ЕФГЗ). Тези връзки стават достъпни, когато съответните уебсайтове на страни членки са създадени и техните интернет адреси са съобщени на Европейската комисия.

Публикацията е част от проекта "Общата селскостопанска политика /ОСП/ - двигател за развитието на българските селски райони", който се реализира от Агенция СТРАТЕГМА в партньорство с Европейския институт и се финансира от Европейската комисия /ЕК/.

Проектът включва планирана информационна кампания, насочена към повишаване на информираността на земеделските стопани, медиите и широката общественост в България по отношение на основните елементи на ОСП и нейната специална роля и мерки за развитие на селските райони. Вашите въпроси, мнения и предложения са добре дошли на нашата електронна поща за контакти с екипа на проекта: agency@strategma.bg.