Europe.bg
  Начало - Библиотека - Фондовете за България
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Библиотека / Фондовете за България

RSS
  • A+
  • A-
26-11-2008

Взимане на решения и възможности за влияние по Общата селскостопанска политика на ЕС

Представяме ви нова информационна публикация за Общата селскостопанска политика на ЕС в рамките на проекта „ Общата селскостопанска политика - двигател за развитието на българските селски райони".

Подробен преглед на историята и целите на ОСП, на инструментите на политиката и на състоянието й в момента, на политиката на млечните квоти можете да прочетете в предишните ни публикации от поредицата ТУК.

В началото накратко ще припомним каква е законодателната основа за развиване на ОСП.

Общата селскостопанска политика (ОСП) е една от най-старите и добре развити политики на Европейската общност. Нейните цели са заложени в Римския договор за създаване на ЕО - член 32 - 39, от 1957 г.

ОСП спада към първия стълб на ЕС , според схемата на  "гръцкия храм" на основите на общността, съгласно Договора за ЕС /ДЕС/ от Маастрихт - 1993 г. Целите на политиката са:

  • осигуряване на добър стандарт на живот на селскостопанските производители
  • стабилизиране на земеделските пазари
  • разумни цени на земеделските продукти
  • модерна земеделска инфраструктура

Съгласно ДЕС ЕС е изграден от три стълба:

Първият обхваща институциите на ЕС и законодателните процедури, ОСП, транспортната политика, вътрешен пазар, околна среда, граждански права, Икономически и валутен съюз, регионална политика.

Вторият стълб включва обща политика в областта на външните отношения и сигурността. ДЕС се основава на принципа на междудържавното сътрудничество.

Третият стълб представлява политиката в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Спойката между трите елемента намира израз в чл. С ал. 1 на ДЕС : ''единна институционална рамка, която осигурява съвместимостта и приемствеността на провежданите дейности'' за постигане на целите на Съюза.

За осъществяване на ОСП се разходва голям дял от бюджета на ЕС - почти 40 %, две трети от структурните фондове. Тази политика засяга голям брой хора и обширна територия - 90% от територията на общността обхваща селски райони, а в тях живее 69 на сто от населението.

ОСП се състои от правила и механизми за производство, търговия и преработка на земеделски продукти, като се отделя повишено внимание на развитието на селските райони.

ОСП е разделена на два стълба - I-вият стълб представлява мерки за подпомагане пазара и доходите, включващи директни плащания, инвестиции за пазарна подкрепа, експортни субсидии и др.
II-ят стълб - това са мерки за развитие на селските райони.

Механизъм на взимане на решения за Общата селскостопанска политика на ЕС

Решенията, свързани с развитието на ОСП , се взимат по процедурата „консултация". Решенията се взимат от Съвета на министрите на земеделието и рирабството на страните-членки, който е една от най-старите формация на Съвет на ЕС. В момента интересите на България в Съвета се защитават от министър Валери Цветанов.

Съветът на министрите на земеделието заседава поне веднъж месечно, като в срещите участва и представител на ЕК - ресорният комисар или негов представител. Това е комисар Мариан Фишер Бойл. Включва се и комисарят по здравеопазване - постът сега се заема от Андрула Василиу. Този формат от преговарящи заседава в Брюксел и в Люксембург по актуалното законодателство в сектора - регулацация на пазара, реформата „Здравен преглед", нови законователни инициативи и не на последно място бюджет.

Европейският парламент изразява единствено консултативно становище. В някои случаи, като в „чувствителна област" като земеделието, консултацията е задължителна, тъй като правното основание го налага. Тогава дадено предложение може да придобие силата на закон единствено, ако парламентът е изразил своето становище. В тези случаи Съветът не е упълномощен да взема решения самостоятелно.

При взимането на решение за ОСП може да се намеси и Съветът на министрите на финансите на страните - членки - ЕКОФИН, но само в случаите, когато се засяга финансиранито на политиката. Държавните лидери се включват при преговорите на пакетите с реформи.

Представители на 27-те държави-членки в Съвета на ЕС вземат решенията относно формата и прилагането на ОСП въз основа на предложения на Европейската комисия и съобразени със становището на Парламента. По-важните решения се вземат на министерско ниво в Съвета на Европейския съюз.

Подробните правила се изработват съвместно от държавите-членки и служители на Комисията с дейното участие на консултативни групи, съставени от представители на всички заинтересовани страни, включително земеделски производители, представители на различните звена на хранителната верига и потребители.

Накратко процедурата е следната: правилата се установяват от Съвета на Европейския съюз и отчасти от Комисията, а ежедневното управление на ОСП и първоначалните плащания на земеделските производители и на други участници се извършват на национално равнище. Комисията, Европейският парламент и Сметната палата осигуряват контрол, за да гарантират, че управлението е адекватно и ефикасно.

Бюджетът се определя всяка година съвместно от Съвета на министрите и от Европейския парламент. Все пак тези институции се съобразяват с многогодишната рамка (обикновено седемгодишна), позната като „Финансови перспективи", и по този начин разходите се контролират в дългогодишен план. Настоящите финансови перспективи покриват периода 2007-2013 г.

Законодателните мерки по земеделие в ЕС преминават през тежката и тромава машина на брюкселската бюрократична система. 12 работни групи от експерти на национално ниво по ресори подготвят предложенията на Съвета на министрите. Изготвените досиета се проучват от КОРЕПЕР /Комитета на постоянните пресдставители/ или от Специалния комитет по селско стопанство /СКСС/ и след това се препращат към Съвета.

КОРЕПЕР обикновено се занимава с въпроси, свързани с рибарството, безопасността на храните и бюджет. Комитетът разглежда предлложенията, свързани с пазарните мерки, развитието на селските райони.

Важно е да се отбележи, че докато при взимането на решение по ОСП се прилага процедурата „консултация", то за безопасносността на храните, която отчасти се засича с политиката в областта на земеделието, се гласува при „съвместно взимане на решения".

Според Лисабонския договор, който би трябвало да влезе в сила от 2009 г., решенията по земеделската политика ще се вземат съвместно от парламента и Европейския съвет.

Решения и координиране на действията по ОСП на национално ниво

На национално ниво Министерство на земедиелието и храните подготвя програмните документи по програмата за развитие на селските райони /2007-2013 г./ и Националния стратегически план за същия период.

Министърът на земеделието акредитира Разплащателната агенция, контролира дейността й, и докладва за това на ЕК. Той определя и сертифициращ орган.

Звеното „Наблюдение и координация на дейността на разплащателната агенция" подпомага работата на министъра. Две дирекции - „Развитие на сеилските райони" и Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция, организират работата по двата стълба на ОСП.

Първата диреция изготвя и съгласува Програмните документи с ЕК. Тя наблюдава и осигурява публичност на мерките и изпълнението по Програмата за развитие на селските райони.

Фонд „Земеделие" прилага първия и втория стълб на ОСП. Той се занимава с директните плащания и с Програмата за развитие на селските райони.

Специализираното звен за контрил към министерството извършва одити съгласно международните одитни стандарти.

Политика на прозрачност и информираност за ОСП на ниво ЕС

Дирекция „Земеделие и развитие на селските райони" на ЕК, Съветът на министрите по земеделие и рибарство на ЕС, ресорната комисия в Европейския парламент имат активни интернет страници, които представят новини, пълна информация, документи и проекти за законодателната база, мерки и реформи на Общата селскостопанска политика. На страниците на тези институции има активни обществени допитвания и резултатие от проучвания, анализи и експертни публикации.

Важно е да се знае, че на тези страници можете да открлиете пълни координати - адрес, телефон и електронна поща на съответните отговарящи за развитието на политиката, на техните сътрудници и пресаташета. Всеки може да зададе своя въпрос, да изпрати коментар или мнение на всеки един от официалните 23 езика на ЕС. Получава се потвърждение за полученото електронно съобщение и отговор. Ако въпросът е зададен на английски, немски или френски език, то вероятно и отговорът ще пристигне и по-скоро, но какъвто и да е избраният език, институциите се опитват да бъдат максимално открити и последователни във връзките си с гражданите и медиите, както показва опитът на Портал Европа.

Нека разгледаме още няколко интересни канала за комуникация с представителите на европейските институции по ОСП. Първата възможност е да се свържете с българските представители в Комисията по земеделие и развитие на селските райони на ЕП. Това са Петя Ставрева /ЕНП-ЕД - БЗНС - НС/ГЕРБ/ и Димитър Стоянов / независим - Атака/.

Петя Ставрева поддържа активна интернет страница и блог. Можете да се свържете с нея и чрез контактите й, представени и на страницата на ЕП.

Тя иниициира Обществен съвет за мониторинг върху удвояването на еврофондовете в земеделието, член на който е и Портал Европа. Инциативата има за цел да съдейства за изобличаването на лоши практики и корупция, взаимодействие с институциите, внедрявянето на добър опит от другите държави-членки.

Еврокомисарят Мариан Фишер Бойл е от новото поколение европейски политици, които поддържат и блог. Нейната интернет страница предоставя богата информация за графика й, разкрива приоритетите в работата й, дава достъп до основни документи, но ако искате лично да говорите с нея, макар и виртуално, пишете в блога й. Той съдържа както лични бележки, така и комнтари върху отминали или предстоящи гласувания, обсъждания, интересни срещи.

Участието на гражданите във формирането на политиките на ЕС се реализира и по възможно най- открития канал- чрез преки обсъждания на предстоящо законодателство. До средата на октомври до края на годината продължава обсъждането на т.нар. Зелена книга относно качеството на селскостопанските продукти: продуктови стандарти, изисквания към селскостопанското производство и схеми за качество.

Това обсъждане, организирано от Европейската комисия, представлява консултация, на която са поканени земеделски производители, потребители, търговци и преработтватели, обществени и неправителствени организации, институции. Те имат възможност да изпратят своите становища по предложенията на ЕК на всеки един от официалните езици на ЕС, като те се публикуват официално, при предвидената защита на личните данни.

Засега няма нието едно българско мнение или становище. В консултацията са се включили граждани, експерти, фирми и университети от Великобритания, Холандия, Германия, Белгия, Люксембург и Чехия.

Активното участие в тази консултация, както и във всички подобни инициативи, свързани с развитието на ОСП, осигурява зачитане на мнението ни, което, може да се превърне в двигател за нови реформи в полза на новите държави-членки, които често твърдим, че сме ощетени.

Прозрачност на бенефициентите на проекти по Програмата за развитие на селските райони и земеделски субсидии от ЕС

От октомври в рамките на портала на Европейската комисия е активна страница, която представя данни за бенефициери на плащанията по линия на ОСП при споделено управление. До реализирането на тази инициатива се стигна след дълги обсъждания доколко тази информация е чувствителна.

Новото законодателство на ЕС - Регламент на Комисията (ЕО) No 259/2008 г. определя единна рамка за публикуване на получателите на средства и на сумите, получавани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (EЗФРСР). То влезе в сила на 19 март 2008 г. и важи за разходи по ЕФГЗ от 16 октомври 2007 г. и за разходи по ЕЗФРСР от 1 януари 2007 г.

Първите публикации съгласно новото законодателство бе предвидено да бъдат направени съответно до 30 септември 2008 г. (ЕЗФРСР за плащания от 1 януари до 15 октомври 2007 г.) и 30 април 2009 г. (ЕФГЗ).

Регламентът предвижда информацията да бъде достъпна на един уебсайт във всяка страна-членка. За България това е порталът на Министерство на земеделието и храните, който все още не предоставя такава информация.

Всяка страна членка номинира орган, отговарящ за създаването и поддържането на този уебсайт. Информацията трябва да бъде достъпна чрез инструмент за търсене, позволяващ на потребителите да търсят получатели на средства по име, община, получени суми или комбинация от тези данни и да получават цялата информация като един набор от данни.

Публикацията трябва да включва следната информация:

  • лично и фамилно име, когато получателят на средства е физическо лице;
  • пълно регистрирано юридическо наименование, когато получателят на средства е юридическо лице;
  • пълното регистрирано наименование на асоциацията или приетото официално наименование, когато получателите на средства са асоциации от физически или юридически лица без собствена юридическа правосубектност;
  • общината, в която пребивава или е регистриран получателят на средства и, когато това е уместно, пощенския код или частта от него, идентифицираща общината;
  • за ЕФГЗ - сумата на получените от всеки получател на средства през дадената финансова година преки плащания;
  • също за ЕФГЗ - сумата на плащанията, които не са преки, получени от всеки получател на средства през дадената финансова година;
  • за ЕЗФРСР - общата сума на публично финансиране, получено от всеки получател на средства през дадената финансова година, която включва финансирането на равнище Общност и на национално ниво;
  • сборът от изброените по-горе суми, получени от всеки получател на средства през дадената финансова година;
  • валутата, в която са тези суми.

Страните-членки могат да публикуват по-подробна информация от изброената по-горе.

Публикуваната информация трябва да съответства на информацията в регистрите на разплащателните агенции. Информацията трябва да бъде публикувана до 30 април всяка година за предходната финансова година.

Информацията ще остане на разположение на уебсайта две години от датата на първоначалното публикуване. Страните-членки изпращат на ЕК интернет адресите на техните уебсайтове, когато те бъдат създадени.

 


Публикацията е част от проекта "Общата селскостопанска политика /ОСП/ - двигател за развитието на българските селски райони", който се реализира от Агенция СТРАТЕГМА в партньорство с Европейския институт и се финансира от Европейската комисия /ЕК/.

Проектът включва планирана информационна кампания, насочена към повишаване на информираността на земеделските стопани, медиите и широката общественост в България по отношение на основните елементи на ОСП и нейната специална роля и мерки за развитие на селските райони. Вашите въпроси, мнения и предложения са добре дошли на нашата електронна поща за контакти с екипа на проекта: agency@strategma.bg.



 
Заедно
Актуално
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Анализи
 
 
 
    Още 
Новини
 
 
 
    Още 
Конкурси
 
 
 
    Още 
Новини от ЕП
 
 
 
    Още 
Портал ЕВРОПА представя
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.