В-к "Знаме": За да се чува гласът ви и в София, и в Брюксел, Фермери, обединявайте се!

Представяме ви публикация във вестник "Знаме" от 23 февруари 2009 г., която отразява съпътстващите прояви от изложението "АГРА-2009" в Пловдив във връзка с изпълнението на проекта "ОСП - двигател за развитието на българските селски райони".

Понякога компромисът не е загуба, а единственият ти шанс да постигнеш нещо

ПЛОВДИВ. Макар през последната година да нямаше месец, през който някъде из страната да не бе организиран земеделски протест, Пазарджишка област остана незасегната от истеричната протестна вълна. През 2008-а на бунт се вдигнаха единствено производителите на домати, заради ниските цени по борсите и тържищата. В средата на лятото те раздаваха безплатно домати на кооперативния пазар в Пазарджик.

Макар тогава да нямаше местен доматопроизводител, на който да не му се искаше да продава по-изгодно продукцията си, мнозина не подкрепиха дори този протест.

- Не това е начинът да постигнем целите си и да решим проблемите си - обясняваха пред “Знаме”. И аргументираха нежеланието си да се присъединят към колегите си със собствения си горчив опит. Защото

години наред те също участвали в зрелищни демонстрации,

били са в центъра на обществения интерес, надявали са се управниците да удържат обещанията си. Но реална полза от всичко това не усетели.

Както впоследствие не я усетиха и хората, които, преди близо шест месеца, накачиха по сергиите си табели с надписи: “Безплатни домати”.

- Да чакаш от държавата или от Европейския съюз помощ просто ей така, звучи наивно - изказваха се бойкотиралите бунта. - Не може шепа хора да се съберат по съседски и да решат, че помощта им се полага по право. Обикновено подобни привилегии трябва да бъдат извоювани. И то с доста пот и в продължение на години. А за да им тежи повече думата, тези хора най-малкото трябва да бъдат обединени в асоциация. Или поне в кооперации.

Защото

при тази разпокъсаност на земята у нас ще дойде време, когато няма да има оцеляване, без обединение

Освен това, когато повече стопани обработват заедно площите си, по-евтино излиза и оранта, и торовете, и пестицидите. За горивото ще си върнат парите от акциза - възможност, обвързана пряко с броя на обработваните декари, а от другите консумативи ще пестят, защото ще ги купуват на едро.

Въпросът за обединението бе повдигнат и от евродепутатката от нашата област Петя Ставрева по време на международната селскостопанска изложба “Агра” в рамките на пловдивския панаир:

- Обединяването в браншови организации е eдинствената гаранция, че гласът на фермерите ще бъде чут не само в българските, но и в европейските институции. Браншовата организация е

връзката на отделния стопанин с местата, където се решава бъдещето му

Само чрез нея той може да накара тези, които взимат решенията, да се съобразяват с мнението му, да им влияе по един или друг начин.

 

На организираната от агенция “Стратегма” и Европейския комитет открита дискусия г-ца Ставрева бе поканила Мари-Кристин Рибера,  търговска директорка на Copa-Cogeca,

една от най-влиятелните организации за защита интересите на фермерите и земеделските организации в Европа

Copa-Cogeca представлява земеделски производители от цяла Европа. Съществува от половин век, т. е. от времето, когато за пръв път се заговори за обща европейска политика в областта на земеделието. 50 години по-късно в Copa-Cogeca членуват 76 организации от почти всички държави-членки. 50 процента от тях са от присъединилите се при последните 2 разширявания на ЕС страни, което говори за силно източно присъствие и е добре за България, чиито стопански интереси са сходни. Въпреки това

от нашата страна има само един асоцииран, но не и пълноправен член

В Copa-Cogeca решенията се вземат с работни групи. Те са съставени от представители на всяка една членуваща организация. Всеки въпрос се дискутира задълбочено и продължително, като целта е да се изслушат възможно най-голям брой гледни точки. Стремежът пък е крайната позиция да удовлетворява най-много интереси. Тя обикновено заляга в проектодоклад, който трябва да бъде приет от ръководството на Copa-Cogeca. Щом това стане, решението заляга в цялата по-нататъшната политика на организацията.

- След като имаме позиция, ние я представяме в европейските институции и се опитваме да ги убедим, че сме прави - обяснява г-жа Рибера. - Не винаги е лесно.

В Брюксел не можеш просто да отидеш и да заявиш: “Аз искам това и това, ако не стане, ставам и си тръгвам!”

Там така не се работи. Търсят се компромиси, правят се отстъпки - и от двете страни. Понякога сме доволни, дори само да не се случи най-лошото за нашите членове. Никога не гледаме на направените компромиси като на загуби. Често с компромиса просто се вписваш в общото желание. Друг път той е твоят шанс да бъдеш чут. И на по-късен етап да го използваш в своя полза. Това е пътят, по който ние от Copa-Cogeca успяваме да прокараме интересите на нашите членове и фермерите, които те представляват.

- В Европа политиката се диктува от браншовите организации

- допълни Петя Ставрева. - Европарламентът не гласува доклад на Европейската комисия, без да се е запознал с позицията на Copa-Cogeca. За европейските институции тази позиция изразява волята на фермерите или поне това, около което те са успели да се обединят и да приемат. Ето защо има толкова голяма тежест и буди респект.

Българските фермери също трябва да последват този пример, ако искат думата им да тежи. Колкото по-бързо го сторят, толкова е по-добре. Защото вече се обсъжда как ще изглежда европейската политика след 2013-а година. Как на нашите стопани им се иска тя да изглежда, ще разберат в Брюксел най-вече с помощта на организации като Copa-Cogeca.

Мария ДЪБОВА, в-к "Знаме", Пазаржик.