Развитие на биологично земеделие в ЕС

Все повече европейски потребители, включително и български, търсят означенията за биологичен произход върху етикетите на различни продукти на пазара и в супермаркета или пък в местния ресторант. Според изследванията, пазарът на биологични продукти нараства с 10-15% годишно.

По данни от международната консултанска компания Organic Monitor, цитирани от  фондация за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА, сертифицираните площи в света са общо 32,2 млн. хектара. При континенти класацията се оглавява от Океания (37,6 % от сертифицираните площи в света), следвана от Европа (24,1 %) и Южна Америка (19,9 %). Страните с най-голям процент сертифицирана земя спрямо общата земеделска земя са: Австрия (13,4%) и Швейцария (11 %).

Пазарът на биологични продукти в света е повече от 46 милиарда долара (данни за 2007 г.). Най-много биопродукти и храни се консумират в Северна Америка и Европа.

Научете повече за възможностите на биологичното земеделие в най-новата информационна публикация за Общата селскостопанска политика на ЕС в рамките на проекта „Общата селскостопанска политика - двигател за развитието на българските селски райони".

Всички досега публикувани разяснителни материали от поредицата търсете ТУК.

Какво представлява биологичното земеделие?

Биологичното земеделие е земеделска система, която цели да осигури на потребителите прясна, вкусна и естествена храна, докато в същото време отчита и уважава естествените природни цикли. За да постигне това, биологичното земеделие разчита на набор от цели, принципи и практики, чието предназначение е да се сведе до минимум човешкото въздействие върху околната среда и да се осигури функциониране на земеделската система по възможно най-естествения, близък до природата начин.

Широко използвани практики

• Използва се методът "сеитбообращения на полските култури" като предпоставка за ефективното използване на наличните земеделски ресурси.
• Прилагат се много стриктни ограничения върху използването на пестициди и изкуствени торове, антибиотици за животни, хранителни добавки, спомагателни вещества в преработката на храните, както и други добавки от този тип.
• Абсолютно е забранено използването на генетично модифицирани организми.
• Използват се ресурсите "на място", като например животински тор за обогатяване на почвата или фураж, произведен в самото стопанство.
• Избират се растителни и животински видове, устойчиви на заболявания и добре адаптирани към местните условия.
• Животните се отглеждат в свободни, открити пространства и чрез хранене с биологичен фураж.
• Прилагат се животновъдни практики, отчитащи специфичните нужди на вида.
  

Биологичното земеделие е част от дълга верига на производство и доставки, обхващаща секторите на преработване, дистрибуция и продажби на биологични продукти и в края на веригата самите потребители. Всяка дейност в тази верига е организирана така, че да има полезни въздействия в широк кръг от сфери като хуманното отношение към животните, потребителско доверие, влиянието върху обществото и икономиката.

Европейско законодателство за биологично земеделие

На 24 юни 1991 г. Съветът на ЕС прие Регламент (ЕИО) № 2092/91  (4.5 Mb) за биологичното производство на земеделски продукти, както и свързаните с това означения върху земеделските продукти и храни. Въвеждането на Регламента съставлява част от реформата на Общата земеделска политика на ЕС и кулминация на процеса на официално признаване на биологичното земеделие в определени държави-членки.

В Регламент (ЕИО) № 2092/91 са заложени разпоредби, приложими само към цялото производство на продукти от биологични култури в Общността. Последващите разпоредби, приети през 1992 г. и 1995 г. дават възможност за разработка на конкретно лого за биологичния сектор и разрешаване на технически въпроси като означаване и износ.

През 1999 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 1804/1999  (187 Kb)от 19 юли 1999г., дефиниращ разпоредбите на Общността относно производството на биологични продукти от животински произход и въпроси като храните, превенция на заболяванията и ветеринарни лечения, хуманно отношение към животните, практики в животновъдството и употреба на животинския тор.

Регламентът от 1999 г. също изключва производството, използващо ГМО и производните им продукти, разрешавайки вноса на биологични продукти от трети страни, чиито критерии за производство и системи за контрол са приети за еквивалентни от ЕС.

От 1 януари 2009 г. в сила е Регламент 834/2007 (230.2 Kb), който регулира биологичното производство и обозначаването му, разработван от 2005 г. насам. Някои от правилата относно етикетирането обаче ще влязат в сила от следващата година.

Новият Регламент пояснява изискванията както за биологичните земеделци, така и за потребителите, рамкирайки пълен набор от цели, принципи и основни правила за биологичното производство. Той е по-прозрачен и дава възможност за известна гъвкавост с оглед регионалните разлики в климата и условията.

Съгласно новия Регламент, производителите на биологичнa хранa в ЕС са задължени да използват логото за биологично производство на ЕС. Вносителите на биологична храна имат избор дали да използват логото.

При всички положения обаче то се комбинира с информация за произхода. За да бъде един продукт означен като биологичен, най-малко 95% от земеделските съставки на крайния продукт трябва да бъдат биологични.

Всички останали крайни хранителни продукти, произведени съгласно разпоредбите, могат да съдържат справка за биологичните съставки само в списъка на съставките.

Употребата на ГМО е строго забранена в биологичното производство. Продуктите, съдържащи ГМО, не могат да бъдат означени като биологични, с изключение на тези, съдържащи по-малко от 0,9% ГМО вследствие случайно замърсяване. Вносът на биологични продукти е разрешен, ако тези продукти са придружени от идентични или еквивалентни гаранции от страната на произход.

И ако в списъка с разрешени в биологичното земеделие субстанции не се въвеждат никакви изменения, то за първи път се създава база за допълване на разпоредбите с правила за биологичното производство на аквакултури, вино, водорасли и дрожди. Съществуващите стриктни разпоредби ще бъдат трансформирани в Регламент на Комисията, допълващ този нов Регламент. Въвеждането на новия Регламент ще бъде придружено от набор от подробни прилагащи правила както в сектора на биологичното земеделие, така и в неговите подсектори.

Новият Регламент отразява заключенията на Съвета от октомври 2004 г., свързани с Европейския план за действие за биологични храни и биологично производство от юни 2004 г., предлагащ цялостна стратегическа визия за приноса на биологичното земеделие към Общата земеделска политика на ЕС.

Планът се базира на разширени консултации с държавите-членки и ключовите участници в сектора, включително онлайн консултация през 2003 г., публична среща през януари 2004 г. и срещи с представители на държавите-членки и групите ключови участници.

Той включва 21 инициативи, целящи разработване на пазара на биологичните храни и усъвършенстване на стандартите чрез увеличаване ефективнотта, прозрачността и доверието на потребителите.

Планът  цели въвеждане на мерки, като увеличаване на информацията за биологичното земеделие, оптимизация на обществената подкрепа чрез развитие на селското стопанство, усъвършенстване на производствените стандарти или засилване на изследователските дейности. Той отразява бързото увеличение в броя на биологичните производители и нарасналото търсене на потребителите през последните няколко години.

Взимане на решения и консултативни органи по въпросите на биологичното земеделие в ЕС

Новите нормативни актове се предлагат от Европейската комисия чрез нейните главни дирекции, след което се одобряват от Съвета и приемат като закон от Европейския парламент.

Едновременно с това, Европейската комисия, подпомагана от държавите-членки в Постоянния комитет по биологично земеделие, може да приема решения и разпоредби във връзка с технически въпроси, по т.н. "комитология".

Постоянният комитет по биологичното земеделие се състои от представители на държавите-членки на ЕС и е председателствана от представител на Комисията. Комисията е създадена, за да гарантира тясното сътрудничество между отговорните страни в биологичния сектор и единното прилагане на законодателството на ЕС.

Европейската комисия работи също така и с две други групи, които й помагат да приеме решенията, касаещи биологичното земеделие:

• Консултативна група по въпросите на биологичното земеделие - обединява представители с различни социални и икономически интереси, като по този начин. Комисията може да се консултира с групата по всеки един въпрос или председателят на групата може да предложи на Комисията консултация по въпрос от неговата компетенция. Комисията не е обвързана с решенията на групата, но ги приема много сериозно и уведомява членовете на групата за своите действия в отговор на тези решения.
• Експертната група за популяризиране на биологичното земеделие може да консултира Комисията по въпроси, свързани с информационната и промоционална кампания за биологично земеделие, осъществявана съгласно Европейския план за действие по отношение на биологичните храни и производство.

Дейностите на експертната група включват:

• Установяване на тясно сътрудничество между институциите на държавите-членки и Комисията по въпросите на биологичното земеделие
• Моноторинг върху развитието на политиките в този сектор
• Подобряване обмена на информация, опит и добри практики
  

Информационна система за биологично земеделие (OFIS)

Информационната система за биологично земеделие е ключов инструмент, използван от държавите-членки и Европейската комисия за обмен на данни върху биологичните продукти, както и предоставяне на актуална информация на обществото.

Базата данни на Информационната система за биологично земеделие включва:

• Разрешения за внос, предоставени от държавите-членки на ЕС на трети страни (съгласно член 11(6) от Регламент (ЕИО) № 2092/91)
• Разрешения за употреба на съставки от земеделски произход, които не са произведени по биологичен метод (съгласно член 3 от Регламент (ЕИО) № 207/93 определящ съдържанието на Приложение VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета)
• Списък на органите или обществените институции, отговарящи за инспекцията, предвидена в член 15 от Регламент (ЕИО) N° 2092/91

Пълна информация за развитието на политиката на биологично земеделие в ЕС четете на специализираната интернет страница на Европейската комисия на български език ТУК.

Биологичното земеделие в България

Биологичното земеделие в България има вече 22-годишна история, твърдят от фондация БИОСЕЛЕНА. Началото е поставено през 1987 г. в Аграрен Университет - Пловдив, където се създава Агроекологичен център с демонстрационна биологична ферма.

Преди 11 години на българския пазар се появяват първите сертифицирани биологични продукти. През 2005-2006 г. в дистрибуцията на органични храни се включват и търговските вериги.

Първите сертифицирани български продукти се появяват през 2001 година. Произвежданите био продукти в България основно се изнасят под формата на суровини в ЕС, Северна Америка и Япония.

Производителите на биопродукти могат да кандидатстват по Мярка 214 "Аргоекологични пращания" от Програмата за развитие на селските райони /2007-2013 г./. За да се възползват от субсидията, те трябва да бъдат сертифицирани  официално или да са в процес на конвергенция.

Запознайте се с нормативната база на мярката в Интерактивния списък на отворените мерки от Програмата за развие на селските райони /2007-2013 г./ ТУК.

На интернет портала на МЗХ е публикуван Националният план за биологично земеделие 2007-2013 г.

Можете да се запознаете с Плана, с нормативната база за развитие на биопроизводство у нас, с необходимите формуляри за дейността, в секцията ""Планове и програми" на рубриката Библиотека на Портал ЕВРОПА ТУК.

В рамките на публикацията ще намерите и актуални регистри на получили разрешение от МЗХ да упражняват  контрол за съответствие на биологичното производство, както и списък на лицата, които с цел търговия произвеждат/преработват по биологичен начин или внасят в страната растения и/или животни, растителни и/или животински продукти и храни от растителен и/или животински произход.

Официална база данни за биологични семена и посадъчен материал в България - OrganicXseeds.bg

Отскоро има и официална база данни за биологични семена и посадъчен материал в България, част от европейската OrganicXseeds - OrganicXseeds.bg

Тя  може да се намери и в рамките на портала  OrganicXseeds.com като се избере знаменцето на България.

OrganicXseeds база данни е призната за официална база данни съгласно Регламент 1452/2003 г. на ЕС в Белгия, Германия, Люксембург, Швейцария и Великобритания. Тази база данни, вече попълнена и с вариант на кирилица обработва общо около 10 000 продукта от семена и има повече от 1000 посетители на седмица.

Съгласно чл. 6 от Регламент 2092/91 и Регламент 1452/2003 държавите-членки на Европейския съюз трябва да обезпечат условия за въвеждане на база данни, в която да могат да се регистрират биологично произведени семена и семена от картофи. В тази връзка българското правителство реши да приложи на практика лесната за използване база данни в интернет OrganicXseeds на швейцарския научен институт по органично земеделие (FiBL).

Използването на OrganicXseeds България е безплатно за всички фермери и производители, които търсят семена чрез нея. Селекционерите и доставчици на семена трябва да заплатят една чиста годишна такса, за да регистрират всички свои биологични семена в базата данни.

Чрез базата данни в интернет може лесно да се потърсят всички налични биологични семена или чрез използване на систематична търсачка по категории или чрез бърза търсачка, която търси определен растителен вид и респективно сортове. Друга възможност е да се потърси определен доставчик на семена или селекционер като се използва търсачка за доставчик. С резултатите от търсенето се предоставя и допълнителна информация отнасяща се до конкретните семена и доставчика на семената.

Българският вариант на OrganicXseeds ще се попълва с биологични семена, семена от картофи, а също и вегетативен посадъчен материал, които се предлагат в България. Фермерите и производителите, както и доставчиците на семена и селекционерите получават пълна прозрачност по отношение на наличностите от биологични семена на пазара. Това е важно предварително условие за разумно развитие на пазара на биологични семена в страната.

Основавайки се на предложението за семена, показано в базата данни, инспектиращите органи и респективно институциите по тази линия, може да предоставят дерогация /изключение/ за използването на не-биологични семена, което не е възможно да стане вече без да се погледне базата данни.

Публикацията е част от проекта "Общата селскостопанска политика /ОСП/ - двигател за развитието на българските селски райони", който се реализира от Агенция СТРАТЕГМА в партньорство с Европейския институт и се финансира от Европейската комисия /ЕК/.

Проектът включва планирана информационна кампания, насочена към повишаване на информираността на земеделските стопани, медиите и широката общественост в България по отношение на основните елементи на ОСП и нейната специална роля и мерки за развитие на селските райони.

Вашите въпроси, мнения и предложения са добре дошли на нашата електронна поща за контакти с екипа на проекта: agency@strategma.bg.