В-к "Наблюдател", Кюстендил: Новото лице на селското стопанство

Представяме ви публикация на вестник „Наблюдател” – Кюстендил, посветена на изложението „АГРА-2009” и семинарите на СТРАТЕГМА-Европейски институт”. Материалът е публикуван на 25.02.2009 г.:


Новото лице на агробизнеса, променено от силното присъствие на иновации и високи технологии, селското стопанство като модерен и печеливш отрасъл, бъдещите възможности пред него – всички това демонстрира Международната селскостопанска изложба АГРА, която се проведе за 18-ти пореден път от 18 до 22 февруари 2009 г.

Най-престижният аграрен форум в Югоизточна Европа се организира от Международен панаир-Пловдив в партньорство със Селскостопанската академия към Министерството на земеделието и храните. Макар и в условия на криза, АГРА 2009 бе по-голяма и по-представителна от предходното си издание, което е доказателство както за нейния престиж, така и за стабилността на аграрния бизнес и добрите перспективи пред него.

На изложението, наред с най-реномираните наши фирми, по традиция присъстваха и световните лидери. В сравнение с АГРА 2008, впечатляващ бе ръстът на чуждестранните участници от 37 държави, сред които Австрия, Беларус, Великобритания, Италия, Канада, Китай, Португалия, Япония, Швейцария, Холандия, Израел и др. Фирмите участнички наброяваха 855, което е с 4 % повече от предходната година, от тях 362 български и 493 чуждестранни.

Тазгодишното издание на международната селскостопанска изложба постави началото на една нова секция „БиоАгра", фокусирана върху биологичното земеделие и животновъдството, които са сред най-перспективните браншове в Европа. В конкурса за иновации бяха дадени награди от организаторите за нови продукти, услуги и подобрения в областта на селското стопанство. В него участваха 89 изделия, сред които световните новости бяха 24, европейските 10, а българските 55. Комисията, която оценява експонатите, бе ръководена от зам. министъра на земеделието д-р Светла Бъчварова. Бяха наградени продукти с иновационен характер или съществени подобрения на съществуващи конструкции и процеси. Бе връчена и една награда за български иновационен продукт, независимо от категорията.

Вестник „Наблюдател" получи специална покана за участие в информационен семинар за Общата селскостопанска политика на ЕС и нейната специална роля и мерки за развитие на селскостопанските райони по проект „Общата селскостопанска политика - двигател за развитието на българските селски райони", изпълняван от Агенция "Стратегма" в партньорство с Европейския институт, съфинансиран от Генерална дирекция „Селско стопанство и развитие на селските райони" на ЕК.

Семинарът се проведе в Палата 3, зала „Приемна" на пловдивския панаир. По време на семинара бяха представени възможностите за земеделските производители и браншови организации да участват в процеса на сформиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) от евродепутата Петя Ставрева - член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент.

„Най-голямата реформа по линия на ОСП е дебатът по отношение на прехвърлянето на средства от първия стълб, чрез който нашите фермери получават директно субсидии към втория стълб - по така наречените политики за развитие на селските райони. Все повече средства на ниво ЕС се планира да станат част от втория стълб за развитие на селските райони. В България средствата от този стълб, които стигат в страната ни чрез Европейския фонд за развитие на селските райони, се изплащат по програмата за развитие на селските райони. Аз имам щастието да бъда докладчик по един доклад в момента на Европейския парламент за допълнително прехвърляне на милиард и половина евро към програмата за развитие на селата и селските райони. Времето за усвояване на тези пари на територията на всичките 27 държави членки на ЕС е периодът 2009 - 2013 година с възможност за допълнително изплащане на средствата по одобрени проекти до 2015 г. Тези пари приоритетно са насочени към селските райони и интернет инфраструктурата, изграждане на мрежи за високоскоростен интернет и към финансирането на проекти, които да подкрепят млечните квоти, а също свързани и с биоразнообразието. Тези милиард и половина евро са част от 5-те милиарда, които европейската комисия спешно одобри като финансова подкрепа за държавите членки на ЕС във връзка с финансовата криза. Новите страни членки, каквато е и България, имат нужда в селските райони да влязат тези пари, но те да отидат там, където реално имаме проблеми. На едно от предложенията, на които залагам като докладчик, е създаването на гаранционен фонд с част от тези средства, тъй като огромен проблем се оказва за нашите фермери и граждани, кандидатстващи по проектопрограмата, липсата на началния капиталов ресурс и липсата на тези пари, с които да се финансират проектите. В условията на тази криза всички знаем, че банките ограничиха кредитирането, така че заделянето за гаранционен фонд на част от 50-те милиона, които от общите милиард и половина евро ще влязат в българското земеделие, е една добра възможност и смятам, че нашият агро сектор има нужда от такава опция и аз лично разчитам на колегите в комисията, с които активно говорим, за да може тя да бъде одобрена и да залегне като една допълнителна възможност за подпомагане. ОСП се опитва да намери един баланс на интересите, на възможностите и изграждането на една защитна мрежа на фермерите. Това разбира се не е лесен процес и колкото по-добре страната ни съумее да се възползва от възможностите, които дава за финансиране и подкрепа на фермерите ОСП, толкова по-бързо ние ще имаме конкурентноспособен аграрен сектор. Като човек участващ във формирането на политиката смятам, че има три нива, по които това влияние може да бъде реализирано. Първото ниво е регионално, следват национално и европейско. Много важна задача за фермерите е участието в браншови организации, защото да влияеш върху вземането на решения, когато си сам не е същото, както в ситуацията да влияеш, когато си в една общност. Браншовите организации се стремят да гарантират, че гласът на фермерите ще се чуе, когато се вземат решения и се определят политики. Това е правилният път и Ви уверявам, че в останалите европейски държави, особено в старите страни членки, този механизъм на работа дава много добри резултати, защото реално техните браншови структури имат силата на влияят при вземането на решения на национално ниво. У нас нещата не изглеждат по най-добрия начин, комуникацията между фермери и държавни институции трябва да се подобри, защото една много важна част от информирането е именно не само да даваш информация, но и да търсиш обратната връзка, да се съобразяваш с това какво казват фермерите. За да има ефект на всички нива комуникацията трябва да тече безпроблемно. Моята лична позиция е, че стачките на фермерите не са каприз. България може да просперира, развивайки земеделието и туризма. Производителите трябва да бъдат активни и да продължат с натиска. Определено е необходима промяна на политиката по отношение на българското земеделие. Възможностите, които се предлагат са неограничени, но на фермерите трябва да им се даде шанс да се възползват от тях", каза пред представители на регионални медии от цялата страна Петя Ставрева.

 

Асен Динчев: Създадохме делови контакти с повече от 500 земеделски производители

Община Кюстендил е отправила косвена покана към всички български участници на Аграрно-промишленото изложение „Агра-2009", което се проведе в Пловдив от 19 до 21 февруари. Директорът на дирекция „Земеделие, гори и стопански дейности" Асен Динчев каза, че кюстендилският регион е бил представен и от Института по земеделие в лицето на неговият директор проф. д-р Димитър Домозетов. Според Динчев българските производители са били около 500 на брой. „Имаше и засилено международно участие от всички страни, членки на Европейският съюз", поясни Динчев. Целта на нашето представителство е с цел създаване на контакти за разширяване мащабите на кюстендилските аграрни изложения:"Празникът на черешата" и „Деня на плодородието". Динчев допълни, че е оптимист в посока развитие на земеделието в нашият район, но за съжаление нещата не могат да станат толкова бързо, тъй като в продължение на почти 20 години няма големи реални инвестиции в земеделието. „Общината, като институция, може само да помага на земеделските производители, но инициативата е в ръцете на собствениците на земя. Само за сравнение - през 1988 година в Кюстендилско е имало 5000 броя овце, сега се отглеждат едва 300", коментира Динчев.

Автор: Петя Петрова, в-к „Наблюдател” – Кюстендил

 

Специално участие в семинара взе и Мари Ривера - представител на най-голямата организация на фермерите и земеделските кооперации в Европа „Копа Коджека", която обясни влиянието на тази организация при вземането на решения. „Копа Коджека" представлява земеделските производители и техните асоциации и сдружения в Брюксел.

Тя съществува от 50 години, почти оттогава е създадена и общата селскостопанска политика на ЕС. В нея се събират интересите на всички производители и фермери в Европа, така че да бъдат дефинирани техните общи цели, които да бъдат отстоявани на европейско ниво, което е в интерес на всички производители в държавите членки на ЕС. Всичко това се прави, защото е важно фермерите и земеделските производители да казват това, което е добро за тях самите, както и за техните семейства и близки, а не други да говорят вместо тях и от тяхно име. Ето защо е необходимо да съществува една такава силна организация като „Копа Коджека", която да защитава този интерес. В момента нашата организация има 76 членуващи организации, половината от които са представители на новите страни членки на ЕС, което показва, че Новата Европа има сериозно влияние в нашата организация. Начинът, по който работи организацията, касае сформиране на секторни хоризонтални групи, свързани с развитието на селските райони и проблематиките в тях. Всяка от членуващите организации избира експерти, които са членове на тези работни групи. Те дискутират проблематиката, която е свързана със съответния сектор. Тези групи изготвят проектопозиции въз основа на документи, които се превръщат в политики и накрая се приемат от най-високото ниво - президиума (ръководството на организацията). В крайна сметка важното е всички позиции, свързани със земеделската проблематика да бъдат вземани предвид и да бъдат чувани, включително и позицията на българските земеделски производители. След като имаме изработена позиция по съответния важен проблем, ние я представяме в институциите в Европа като Европейската комисия, Съвета, Европейския парламент и се опитваме да разясним защо според нас нашата позиция е правилна. Нашата цел е да прокараме гледната точка на земеделските производители, тъй като ви е известно, че решенията в Брюксел се вземат от акредитирано мнозинство, като се търси компромис. Така че нашата функция е да търсим компромиса и сме доволни, когато не се случва най-лошото и почти винаги успяваме и надделява нашата лична позиция",обясни Мари Ривера.

По време на семинара бяха представени актуални теми, свързани с програми, мерки и схеми на „Пазарни механизми" от експерти на Държавен фонд „Земеделие". Бяха засегнати различни сектори, сред които сектор „Мляко", „Плодове и зеленчуци", „Вино", „Семена" и „Месо и пчеларство". Бе представена Общата селскостопанска политика на ЕС, програмата за развитие на селските райони 2007-2013 година - практики и грешки при подготовка на проекти, както и влиянието на ОСП върху сектора в България от лекторите Магърдич Хулиян от „Европейски институт", Емил Дърев - зам. директор на Държавен фонд „Земеделие", Станка Делчева от Агенция "Стратегма".