В-к "Знаме" - Пазарджик: До края на 2013-а 116 милиона влизат в българските лозя

Стартира Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор. През следващите четири години българските гроздопроизводители ще чакат помощ най-вече от нея, като максимумът, който могат да усвоят, е 112 милиона евро. В по-голямата си част финансирането е осигурено от Европейския съюз, България обаче дофинансира.

Марките са три - “Преструктуриране и конверсия на винените лозя”, “Промоция в трети страни” и “Застраховане на реколтата”. Първата е в сила от три години, останалите са отворени за пръв път.

Именно

двете нови мерки забавиха с няколко месеца отварянето на програмата,

защото тя трябваше да тръгне още в началото на 2009-а.

 

За пари по нея може да се бори всеки собственик, наемател или арендатор на лозов масив с регистрирано стопанство.

 

- Дори един-единствен декар, очертан в Системата за идентифициране на земеделските парцели, е достатъчен - подчерта Матрин Синжирлиев, експерт в сектор “Вино” към Държавен фонд “Земеделие” по време на организираната от агенция “Стратегма” и Европейския комитет среща със земеделски производители и журналисти в рамките на Международното селскостопанско изложение “Агра” в Пловдив.

По първата мярка се финансират преструктурирането на винените лозя. Целта е да се повиши конкурентоспособността на българските гроздопроизводители.

Пари са предвидени и за изграждането на тераси и системи за капково напояване, за увеличаване размера на обработваните декари, за

замяната на по-нискокачествените винени сортове с по-добри

Финансова помощ може да се иска също за присаждане, подмяна на местонахождението на масивите, засаждане на повече лози на хектар, подобряването на методите и технологиите за управление на самите стопанства и други. Възвращаемостта на направените инвестиции е до 75 процента, като за всяка отделна дейност процентът е различен.

Европа обаче толерира най-вече презасаждането на площи

- Мярката за преструктуриране и конверсия започна да се прилага в България още преди 3 години - уточни г-н Синжирлиев. - Всъщност тя бе мярката, с която Разплащателната агенция стартира дейността си. Налице са и първите усвоени средства - от 2007-а досега те са близо 20 милиона евро.

За тази година са предвидени нови 6 милиона и 431 хиляди евро, а очакванията на експертите са, че интересът към първата мярка ще е най-голям. Ето защо те работят над възможността пари, останали от останалите две мерки, да могат да се прехвърлят по първата.

 

Средствата по втората мярка се отпускат за

промоции в трети страни

- Целта е да се повиши интересът към българските регионални и трапезни вина, да покажем пред света разнообразие от сортове, да убедим тамошните потребители, че нашето вино е по-добро от много други. Означенията за сорт и реколта са задължителни. Насърчаването на търговията в чужбина също е сред целите на мярката - обясни експертът от сектор “Вино”.

Бюджетът по нея за следващите четири години е 11 милиона евро, а за 2009 - 1 милион и 500 хиляди евро. Те трябва да бъдат използвани за популяризиране и реклама,

за участия в международни събития, панаири и специализирани изложби,

както и за съвместни промоции с други страни-винопроизводителки. Малките и средните предприятия, които организират тези кампании, също могат да кандидатстват по втора мярка. Както и сдруженията.

Ползването на рекламни агенции е позволено

Възстановяват се до 80 процента от направените разходи.

 

Третата мярка е “Застраховане на реколтата”.

- За пръв път българските гроздопроизводители ще бъдат предпазвани от загуби, следствие от събития, независещи от човешка намеса - подчерта Мартин Синжирлиев. - Загуби, срещу които лозарите не могат да се защитават сами. Нито пък да ги планират. Тук имам предвид

градушки, пожари, наводнения, измръзване, изсъхване на лозите, бури, нападение от животни, птици, болести

и други природни бедствия.

Всеки стопанин сам избира застрахователната компания. Ще му бъдат изплатени 80 процента от полицата. До 2013-а по третата мярка на България ще бъдат отпуснати 10 милиона евро, а за тази година - 1 милион и 560 хиляди евро.

И по трите мерки инвестициите, получили финансиране, могат да се реализират в продължение на 5 години. Всеки сам решава кога ще си вземе парите - накрая, поетапно или предварително. За

авансовите плащания

одобрените трябва да представят единствено банкова гаранция в размер на 120 процента от инвестицията.

- Възвращаемостта е наистина голяма - подчерта г-н Синжирлиев. - Общият бюджет на програмата до 2013-а ще се увеличава с около 3 милиона евро през всяка следваща година. Но пък после идва краят на буферния за България период и подпомагането от ЕС ще намалее. Ето защо моят съвет е

лозарите да кандидатстват през следващите четири години

Документите се попълват по образец и се приемат само в централното управление на Държавен фонд „Земеделие”. Най-важен е инвестиционният проект, описващ планираната инвестиция. Изготвянето му не е сложно и

не е необходимо да се ползват услугите на консултанти,

е мнението на хората в сектор “Вино”.

Припомняме, че подпомагането за закупуване на съоръжения, изграждане на сгради и т. н. е по Националната програма за развитие на селските райони.

В Европа има свръхпроизводство на вино и ЕС отпуска средства за трайно изкореняване на насаждения. България е част от общия европейски пазар и затова подобна схема също се очаква да стартира. Тя обаче в момента се разработва и най-вероятно ще тръгне на 1 август.

Автор: Мария ДЪБОВА, в-к "Знаме" - Пазарджик, дата на публикуване: 5 март 2009 г.