ДВЕ ГОДИНИ ДО КРАЯ НА МАНДАТА

Сегашният петгодишен мандат на Европейския парламент изтича в средата на 2009 г. След това от 18 броят на българските евродепутати ще намалее с един и нашите представители в ЕП ще са 17. Съответно след следващите евроизбори Румъния ще има 33 вместо сегашните 35 представители.

Председателският съвет на ЕП определя годишен график за работата на институцията, който е разделен на сесии и заседания. Графикът включва 12 месечни сесии от по 4 дни в Страсбург и 6 допълнителни месечни сесии от по 2 дни в Брюксел, 2 седмици в месеца за заседанията на парламентарните комисии и междупарламентарните делегации, 1 седмица в месеца за заседанията на политическите групи и 4 седмици годишно, посветени изключително на работата и присъствието на члена на ЕП в избирателния му район.

Парламентът прекарва четири дни месечно в Страсбург - там се провеждат гласуванията и по-голямата част от ежемесечните пленарни заседания на евродепутатите. Подготвителната работа по законодателството и срещите на парламентарните комисии се провеждат в Брюксел, а администрацията на ЕП е разположена в Люксембург. Разходите за непрекъснатото местене възлизат на около 200 милиона евро годишно. Въпросът за двете седалища е във висока степен политически. В него на диаметрални позиции са Белгия - която настоява за Брюксел; и Франция, която държи на Страсбург.

Сегашният председател на ЕП Ханс-Герт Пьотеринг оповести през февруари тази година като принципи в своята работа човешкото достойнство, спазването на закона и солидарността на европейските народи.

По време на третата съвместна парламентарна среща за Лисабонската стратегия, състояла се на 5-ти и 6-ти февруари тази година в Европейския парламент в Брюксел бяха формирани работни групи по следните ключови теми: устойчива енергетика, вътрешен пазар и човешки капитал. По въпроса за устойчивата енергетика бе изтъкната спешната нужда от мерки за борба срещу глобалното затопляне, намаляване на емисиите на въглероден двуокис, повишаване на количеството на обновяемата енергия с 20% до 2020 година. Докладчикът на работната група по вътрешен пазар изтъкна необходимостта от свободно движение на работна ръка - особено важна грижа за депутатите от новите страни-членки, а сред приоритетите по темата човешки капитал бяха формулирани - борба срещу дискриминацията, социален диалог, по-добра координация между държавите-членки и инвестиране в обучението през целия живот.

Месец по-рано предшественикът му Жозеп Борел отчете за периода 2004-2006 г., че  "...Европейският съюз бележи напредък в защитата на потребителите и защитата на общественото здраве. Благодарение на REACH, Европейският съюз ще е единственият в света, притежаващ законодателство за химическите вещества. С черния списък на авиокомпаниите, той засилва безопасността на пътниците. С подобряването на качеството на водите за къпане, той предпазва от замърсяване. Той бележи напредък в либерализирането на вътрешния пазар, като успоредно с това защитава правата на трудещите се. Европейският парламент е този, който съумя да намери необходимия компромис във връзка с прословутата "Директива за услугите"... Той напредва в областта на международната политика. Наблюдатели и мироопазващи групи от държавите-членки на ЕС присъстват във всички региони, в които е застрашена международната стабилност. Освен това, ЕС играе роля на посредник. Европейският парламент подпомага тези усилия.  От юли 2004 г. насам той е изпратил 33 делегации в 26 държави. В много от тях неговите делегации са изиграли ключова роля за мирното провеждане на изборите."

Парламентът има три основни роли - да приема европейски закони, да упражнява демократичен контрол върху другите институции на ЕС (най-вече върху дейността на Комисията - например утвърждаване или отхвърляне на кандидатурите за еврокомисари), както и да приема - или отхвърля - бюджета на ЕС. Законодателната роля се извършва съвместно със Съвета в много области на европейските политики.

Най-честата практика за приемане на европейското законодателство е т.нар. "codecision". Тази процедура поставя Европейския парламент и Съвета на равнопоставена база и се прилага за широк спектър от сфери. Обаче в определени области - например земеделие, икономическа политика, визов режим и имиграция - Съветът законодателствува самостоятелно и се консултира с Парламента. Освен това съгласието на ЕП се изисква за някои важни решения - като например даването на зелена светлина на нови страни да станат членки на ЕС. Наред с това Европейският парламент стимулира ново законодателство чрез мониторинг върху годишната работна програма на Европейската комисия, вземайки отношение за това, какви нови закони би следвало да се приемат и призовавайки Комисията да състави предложения за такива.

ЕП осъществява демократичен надзор върху останалите европейски институции, като начините за това са няколко. Когато встъпва в длъжност нов състав на Европейската комисия, нейните членове се номинират от правителствата на страните-членки, но комисарите не могат да бъдат назначени без одобрението на ЕП. Всеки кандидат за еврокомисар - както и кандидатът за председател на ЕК - преминават през индивидуално интервю с депутатите, които след това гласуват състава на Комисията в пакет. През целия си мандат ЕК се отчита политически пред ЕП. Парламентът упражнява контрол чрез редовно запознаване с докладите, които Комисията изпраща на депутатите - например общия годишен доклад, докладите по изпълнението на бюджета и др. Наред с това евродепутатите редовно задават въпроси на Комисията и еврокомисарите са длъжни да им отговарят. Парламентът контролира и дейността на Съвета - евродепутатите редовно задават въпроси на Съвета, а председателят му присъства на пленарните сесии на ЕП и участва във важните дебати. Европейският парламент може да осъществява демократичен надзор и по друг начин - като се запознава с петициите на европейските граждани и като сформира комисии, които да ги проучват. И още - в началото на всяка среща на върха, председателят на Европейския парламент е поканен за изказване, в което да изрази гледната точка на ЕП, както и становищата му по ключови теми от дневния ред на Съвета.

Що се отнася до годишният бюджет на Европейския съюз, той е плод на съвместно решение на ЕП и на Съвета. Парламентът го обсъжда на две поредни четения. Бюджетът не може да бъде приет и да влезе в сила без подписа на председателя на ЕП. Парламентарната комисия по бюджетен контрол следи как се харчат средствата и всяка година ЕП решава дали да одобри начина, по който ЕК е изпълнила бюджета за предишната финансова година.

ЕП участва в немалка степен в определянето на европейската политическа визия. Съветът на ЕС се обръща за консултация към ЕП по основните аспекти и ориентации на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). От своя страна, Парламентът може да отправи към Съвета въпроси и препоръки. Освен това ЕП одобрява резултатите от преговорите, водени ЕС в рамките на Световната търговска организация (СТО) като отправя препоръки към ЕК, която е основният преговарящ за ЕС. Парламентът може да оказва натиск над определени държави с цел освобождаването на политически затворници или присъединяването на тези държави към международните ангажименти в областта на защитата правата на човека. Парламентът упражнява законодателната власт заедно със Съвета при голяма част от законодателните актове, необходими за създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се спазва Хартата на основните права на Европейския съюз и се зачитат съдебните системи и традициите на всяка държава-членка. Европейският парламент представя ежегодно доклад, в който се разглежда степента на спазване на правата, изложени в Харта на основните права на Европейския съюз.

Депутатите от Европейския парламент членуват в осем политически групи - това са формирования обединяващи представители от всички страни-членки и имат различни възгледи - от убедени федералисти до евроскептици.