Договор от Лисабон

На 13 декември 2007 г. лидерите на ЕС подписаха Договора от Лисабон, слагайки край на продължилите няколко години преговори по институционални въпроси.

Договорът от Лисабон изменя сега действащите закони за ЕС и ЕО, без да ги заменя. Той ще осигури на Съюза необходимата законова рамка и инструменти, за да отговори на бъдещите предизвикателства и на исканията на гражданите.

По-демократична и прозрачна Европа, със засилена роля на Европейския парламент и националните парламенти, повече възможности мнението на гражданите да бъде чуто и по-ясна представа кой какво прави на европейско и национално равнище.

Засилена роля на Европейския парламент: Европейският парламент, избиран директно от гражданите на ЕС, ще има важни нови правомощия във връзка със законодателството на Съюза, неговия бюджет и международните споразумения. Например по-широкото използване на процедурата на съвместно решение при приемането на закони ще гарантира, че Европейският парламент е равностоен на Съвета, представляващ държавите-членки, по отношение на голяма част от законодателството на ЕС.

Засилено участие на националните парламенти: националните парламенти ще имат повече възможности да участват в работата на ЕС, най-вече благодарение на нов механизъм, гарантиращ че Съюзът действа само тогава, когато резултатите могат да бъдат постигнати по-добре на равнище ЕС (субсидиарност).

Заедно със засилената роля на Европейския парламент това ще повиши демократичността и легитимността на функционирането на Съюза.
По-силен глас за гражданите: благодарение на гражданската инициатива 1 милион граждани от известен брой страни членки ще имат възможността да призоват Комисията да внесе предложения за нови политики.

Кой какво прави: отношенията между държавите-членки и Европейския съюз ще станат по-ясни с категоризацията на компетенциите.  Напускане на Съюза: Договорът от Лисабон изрично посочва за пръв път възможността държава-членка да напусне Съюза.

По-ефективна Европа с опростени методи на работа и правила за гласуване, ефикасни и модерни институции за ЕС с 27 страни членки и повишена способност за действие в приоритетни за днешния Съюз области.

Резултатно и ефикасно вземане на решения: гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета ще обхване и нови области от политиката, за да стане вземането на решения по-бързо и ефикасно. От 2014 г. изчисляването на квалифицираното мнозинство ще се базира на двойно мнозинство - на страни членки и брой хора, представляващо двойната легитимност на Съюза. Двойно мнозинство ще бъде постигнато, когато решението е взето от 55 % от държавите-членки, представляващи най-малко 65 % от населението на ЕС.

По-стабилна и опростена институционална рамка: Договорът от Лисабон създава поста председател на Европейския съвет, избиран с мандат от две години и половина, въвежда пряка връзка между избора на председател на Комисията и резултатите от европейските избори, приема нови разпоредби за бъдещия състав на Европейския парламент и за по-малък състав на Комисията, както и по-ясни правила за засиленото сътрудничество и финансовите разпоредби.

Подобряване на живота на европейците: Договорът от Лисабон подобрява способността на ЕС да действа в няколко политически области, които днес са приоритетни за Съюза и неговите граждани. Става въпрос преди всичко за области от политиката на свобода, сигурност и правосъдие като борба с тероризма и престъпността. В известна степен това се отнася и за други области, сред които са енергийната политика, общественото здраве, гражданската защита, изменението на климата, услугите от общ интерес, изследванията, космосът, териториалното сближаване, търговската политика, хуманитарната помощ, спортът, туризмът и административното сътрудничество.

Европа на правата и ценностите, свободата, солидарността и сигурността, популяризиране на ценностите на Съюза, включване на Хартата за основните права в първичното европейско законодателство, предоставяне на нови механизми за солидарност и гарантиране на по-добра защита на европейските граждани.

Демократични ценности: Договорът от Лисабон уточнява и утвърждава ценностите и целите, на базата на които е изграден Съюзът. Тези ценности са отправна точка за европейските граждани и демонстрират какво предлага Европа на партньорите си по света.

Права на гражданите и Харта за основните права: Договорът от Лисабон запазва съществуващите права и въвежда нови. По-специално той гарантира свободите и принципите, изложени в Хартата за основните права, и дава на нейните клаузи задължителна юридическа сила. Става въпрос за граждански, политически, икономически и социални права.

Свобода на европейските граждани: Договорът от Лисабон съхранява и засилва „четирите свободи“ и политическата, икономическата и социалната свобода на европейските граждани.

Солидарност между страните членки: Договорът от Лисабон постановява, че Съюзът и неговите страни членки действат съвместно в дух на солидарност, ако някоя държава-членка стане обект на терористично нападение или е жертва на природно или предизвикано от човека бедствие. Поставен е акцент и на солидарността в областта на енергията.

Повишена сигурност за всички: Съюзът ще получи по-голяма възможност да действа в областта на свободата, сигурността и правосъдието, което ще се отрази пряко и благоприятно на способността му да се бори с престъпността и тероризма. Нови разпоредби за гражданската защита, хуманитарната помощ и общественото здраве също имат за цел да повишат способността на Съюза за реагиране на заплахите за сигурността на европейските граждани.

Европа като световна сила ще бъде постигната чрез обединяването на инструментите на европейската външна политика както при разработването на нови политики, така и при вземането на решения за тях. Договорът от Лисабон ще направи ясна позицията на Европа в отношенията с нейните партньори по света. Той ще използва силните страни на Европа в икономиката, хуманитарната сфера, политиката и дипломацията за отстояване на европейските интереси и ценности по света, като в същото време уважава специфичните интереси на страните членки във външните работи.

Нов върховен представител на Съюза във външните отношения и политиката на сигурност, който ще бъде и заместник-председател на Комисията, ще увеличи въздействието, съгласуваността и забележимостта на външната дейност на ЕС.
Нова Европейска служба за външна дейност ще оказва помощ и подкрепа на върховния представител.

Статутът на единно юридическо лице на Съюза ще увеличи правомощията му за преговори, правейки го по-ефективен на световната сцена и улеснявайки партньорството му с трети страни и международни организации.

Напредъкът в европейската политика на сигурност и отбрана ще запази специалните клаузи за вземане на решения, но освен това ще открие пътя към засилено сътрудничество между по-малки групи държави-членки.