EВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НЕ ПРАВИ ДОСТАТЪЧНО ЗА ЗАЩИТАТА НА КЛИМАТА

Намеренията на Европа са да понижи емисиите си въглероден двуокис с 30 процента до 2020-та година, при положение, че се включат и всички други големи икономически сили, коментира „Дойче веле".

Европейските държави би трябвало най-напред, обаче, да се вгледат директно в неудобните факти. С подписването на актуалното споразумение за климата от Киото 15-те стари държави-членки на Европейския съюз определят първата междинна цел за намаляването на емисиите парникови газове до 2012-та спрямо 1990-та - което за редица държави е предизвикателство, както сочи публикуваният тази седмица доклад на Европейската комисия. Еврокомисарят по околната среда Ставрос Димас обяви, че Европейският съюз би могъл да достигне своята цел от 8 процента, но за това ще са необходими допълнителни усилия.

Само три държави - Германия, Швеция и Великобритания - биха могли да изпълнят националните си цели още на базата на сега съществуващите политически програми. Към повечето останали страни бе отправено настоятелно предупреждение - да се отнесат по-сериозно към планираните или дискутирани мерки. Дания, Испания и Италия разполагат едва със съвсем ограничени шансове все още да достигнат целите си.

Особено в Испания се наблюдава значителен ръст в емисиите въглероден двуокис. Действително - заради икономическото изоставане на страната е дадено разрешение за увеличение на емисиите с 15 процента до 2012-та година, но според прогнозите, при непредприемането на мерки за редукция, увеличението ще достигне 42 процента. Проблемите пред Германия са далеч по-малки, макар нейната амбициозна цел да предвижда намаляване с 21 процента. Една от причините е разпадът на икономиката в източна Германия в рамките на промените.

Европейската комисия даде и указания как все пак биха могли да бъдат достигнати целите, заложени в протокола от Киото. Водещо място заемат залесяванията, а и търговията с емисии към трети страни е решаващ фактор. През 2011-та година към кампанията би могъл да се присъедини и въздушният транспорт - смята Димас. Но засега това предложение е обект на дискусии в Съвета на министрите.

Експертите обясняват нерешителността на Европейския съюз донякъде с проблемите в международен контекст. Съединените щати не са ратифицирали протокола от Киото, същевременно стремително растящи бързоразвиващи се страни като Китай и Индия засега все още не са си поставили никакви цели за редукция на парниковите газове. Най-малкото в средносрочен план самостоятелният поход на Европейският съюз би довел само до негативни отражения в конкуренцията - изтъква федералното министерство на икономиката. На Бали Европейският съюз ще трябва да настоява за повече решителност.

А организациите за защита на околната среда упрекват слабостите в политиката на Общността, обяснявайки ги с успеха на мощните лобистки групи. "Европейският съюз все още дава субсидии в размер на милиарди за твърдите горива" - подчертава Гринпийс. Развитието на възобновяемите енергийни източници тъпче на място, към транспортния сектор се подхожда твърде предпазливо.

Източник на възмущението на Гринпийс е и фактът, че в момента в Европа се планира изграждането на десетки нови топлоелектрически централи. Те предстои да се издигнат в Германия, Великобритания и Италия. По този начин целите за опазване на климата до 2020-та година определено са застрашени - изтъкват от Гринпийс.