БЪЛГАРСКАТА ПРЕСТЪПНОСТ Е ЗЛОКАЧЕСТВЕН ТУМОР, КОЙТО НЕ БИВА ДА СЕ РАЗПРОСТРАНИ В ЕВРОПА

Европейският парламент прие с 397 гласа “за”, 95 “против” и 37 “въздържали се” доклада за прилагането на стратегията за разширяването на Европейския съюз. Документът е изготвен от германския депутат Елмар Брок. Ето и подробностите от пленарната сесия на евродепутатите в Страсбург.

При представянето на стратегията за разширяването на Европейския съюз председателят на външната комисия Елмар Брок заяви,      че в момента организацията няма капацитет дори да поеме сегашните 25 страни-членки. 

"Трябва да разберем, че сега не можем да продължим с разширяването на Европейския съюз. Европейската конституция бе изготвена, за да функционира правилно при 10 плюс 2 нови държави. Не е сериозно да продължаваме с разширяването, без да погледнем проблемните области, очертани още в договора от Ница, и без да се съобразим с проблемите от разширяването с до 27 страни, за които вече е взето решение. Не е добре да продължим, без да задълбочим вътрешните реформи. Ние трябва да дефинираме как трябва да изглежда Европейският съюз в бъдеще и трябва да прегледаме някои от механизмите, заложени в критериите от Копенхаген, които не се оказаха работещи."

Брок изтъкна, че ако организацията държи да е готова институционално за следващо разширяване и стриктно се придържа към това, тя няма да може да приема следващи страни, защото няма да има капацитет, дори съответната държава да е изпълнила критериите за пълноправно членство. Ние трябва да се пазим от това, защото не можем да виним други страни за това, че сами не може да си проведем реформите. Но със сигурност вече достигнахме до момента, в който трябва да преценим какъв ни е капацитетът за приемане на нови държави, заяви още Елмар Брок. Шефът на външната комисия в Европейския парламент заяви, че този проблем е съвсем актуален заради следващите кандидатки Хърватия и Турция. Нямаме ясно виждане и за Западните Балкани, каза още Елмар Брок:

"Искам още веднъж да кажа, че това не е спор за членството на Турция. Това е въпрос, който засяга всички потенциални европейски партньори. Трябва ни един трети инструмент – нещо средно между политиката на добросъседство и пълноправното членство. Политиката на добросъседство не винаги е достатъчна, а пълноправното членство би отнело доста време на някои държави, за да се подготвят в определени области."

Става въпрос за нещо като асоциирано членство, което първоначално да включва по –тесни връзки с Евросъюза в сферата на икономиката и сигурността. Като основа на този нов статут може да послужи изграждането на по-широко икономическо пространство, в което да се включат страните-кандидатки.

Във връзка с приемането на България Елмар Брок бе попитан от  Дойче веле дали Европейският съюз е разяснил на българското правителство какви мерки очаква за противодействие на организираната престъпност. Той отговори:

“Това сме го обяснили ясно на представителите на българското правителство, както и при техни участия на заседанията на външната комисия на Европарламента. Въпросът с борбата срещу организираната престъпност и корупцията е една от най-важните предпоставки за пълноправно членство, за да предотвратим разпространяването на този злокачествен тумор в рамките на съюза.”

В речта си еврокомисарят по разширяването Оли Рен потвърди приоритетите в разширяването – а именно България и Румъния, Хърватия и Турция, а след това и останалите страни от Западните Балкани. Рен единствено предупреди, че Евросъюзът трябва  по-предпазливо за поема нови ангажименти за приемане на нови страни.

Външната министърка на Австрия Урсула Пласник подчерта, че по отношение на България и Румъния целта е присъединяване на 1 януари 2007 г., като има малка вероятност за отлагане.