ДОКЛАД 3171 НА ЕРВЕ ДЬО ШАРЕТ ЗА БЪЛГАРИЯ – ИЗБРАНО

Дебатът в пленарната зала на Френската национална асамблея започна, както предвиди пръв Портал ЕВРОПА, в 17.15 ч. българско време.

Почти зелена светлина за членството...

Из доклада на Ерве дьо Шарет, депутат в Националната асамблея – от името на Комисията по външни работи на вниманието на депутатите, след като Комисията реши да препоръча на Националната асамблея да ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния.

• България и Румъния са почти готови за ЕС; няма никакъв смисъл да чакат още година.
• България остава по-малко позната за французите. Нашето присъствие в България е много по-малко, отколкото в Румъния.
• Приемането в ЕС не може да бъде чиста формалност.
• Благоразумие и сериозност – това е отношението на ЕС и на Франция.
• Компетентността на госпожа Моника Маковей е безспорна

Докладът е изготвен на 20 юни и е обнародван от вчера, 26 юни.

Оригинала вижте на френскоезичната версия на Портал ЕВРОПА.

Тук ви предлагаме някои извадки от 93-страничния документ.

Докладчикът Ерве дьо Шарет говори за целите на Европейския съюз и за ползите от предишното разширяване през 2004 г. След влизането на България и Румъния, изтъква дьо Шарет, не можем да си позволим нови вълни за разширяване за момента. “Нещата стоят така и може би това не е справедливо за останалите страни-кандидатки, но положението е такова”, пише той и апелира за промяна в организацията, функционирането и структурата на ЕС, преди да се пристъпва към по-нататъшно разширяване.

“България и Румъния са почти готови да се присъединят към нас. ЕК отбеляза това на 16 май. Да ги караме да чакат още една година, до 2008-а, както го позволява Договора за присъединяване, не би имало никакъв смисъл. Трябва да ги приемем, оставайки бдителни и помагайки на тези две страни да напредват още в следващите години. Техният напредък ще е и напредъкът на Европа.”

Според Ерве дьо Шарет, след дългия и сложен преговорен процес, се оформя двоен извод: от една страна, България и Румъния трябва да се присъединят към Съюза. Доказват го както усилията, положени от Румъния и България, така и фактът, че “Румъния и България – това е Европа”, посочва дьо Шарет. От друга страна, допълва той, влизането в ЕС не може да бъде просто формалност, понеже Съюзат е сложна и взискателна юридическа и политическа система.

“В интерес на ЕС, но също и на България и Румъния, е да доминират предпазливостта (благоразумието) и сериозността. Това е отношението, което европейските институции са възприели. Това е и отношението на Франция.” 

Ерве дьо Шарет пише, че в България парламентарните избори от юни 2005 г. са спечелени с относителна победа на БСП, и че е създадена “голяма коалиция за Европа”, която в момента управлява страната. “Афишираната цел на това правителство е точно присъединяването към ЕС”, подчертава депутатът и допълва: “След първата фаза, през която правителството се ориентираше в обстановката, наблюдателите се съгласяват, че широката коалиция работи добре. Трябва да се отбележи, че през есента ще има президентски избори”, допълва дьо Шарет. 

Той припомня, че на 14 юни е приел в Националната асамблея българска парламентарна делегация – “фрапиращо е, че дори депутатите, самоопределящи се като нациолисти или патриотични, декларират подкрепата си за присъединяването на България към ЕС”, споделя той.

В точката “Румънското изключение – латинска идентичност в Източна Европа”, докладчикът пише, че в този регион населението е основно славянско или маджарско, и че Румъния заема специфично място в него. “Франция има пълен интерес да я подкрепя – държава, с която сме свързани отдавна в тесни връзки”.

Той отбелязва, че у румънците са смесени латинската идентичност и балканският темперамент.

“От своя страна, България остава по-малко позната за французите, но съществува реална воля на властите в София да интензифицират връзките с нашата страна”, пише Ерве дьо Шарет.

“Френско-българските отношения трябва да се задълбочат”, е озаглавена една от точките на обширния доклад на Ерве дьо Шарет. В нея той отбелязва, че икономическите връзки между Франция и България “не се отличават с кой знае каква интензивност, трябва да го признаем. Нашето присъствие в тази страна е много по-малко, отколкото в Румъния.”

Респективно, точката, касаеща Румъния, е озаглавено “Силно икономическо присъствие”. Докладчикът изброява големите компании, “добре имплантирани там, като Orange, Renault, Lafarge, Carrefour, Veolia, Eurocopter, GDF, Saint-Gobain...

Дьо Шарет специално отбелязва, че Франция е “много по-напред” от Великобритания и САЩ в ранглистата на румънската външна търговия.

“Френското присъствие в Румъния разбира се има и франкофонско измерение” – пише дьо Шарет и отбелязва, че Букурещ ще домакинства 11-ата среща на върха на франкофонията наесен. “За пръв път събитие от такъв мащаб се провежда в страна, различна от Франция”, пише дьо Шарет. “На фона на глобално увеличаване на мощта на английския език, френският остава в Румъния вторият чужд език, който се преподава, и е чувствително по-напред от немския”, подчертава депутатът и съобщава, че процентът на франкофоните сред румънците е достигнал 18%.

Ерве дьо Шарет пише, че предпазливостта на европейските институции спрямо присъединителния процес в България и Румъния “трябва да бъде поздравена”.

Конкретните трудности на България са в борбата срещу организираната престъпност, цитира Ерве дьо Шарет първо миналогодишния мониторингов доклад на ЕК и допълва: “Най-вече България не е успяла да овладее организираната престъпност”.

Когато споменава майския мониторингов доклад, Ерве дьо Шарет пише, че той дава “една почти зелена светлина” за членството на България и Румъния в ЕС.

Съдебна реформа – говорейки за констатациите в майския доклад на ЕК за България, дьо Шарет пише: “Постигнатият напредък не трябва да прикрива факта, че някои въпроси все още са във висящо положение в България. ЕК настоява в частност върху необходимостта съдебната система да бъде направена по-отговорна, по-прозрачна и по-ефективна.” Той пише, че трябва и работата на магистратите да бъде оценявана по по-прозрачен начин.

Ерве дьо Шарет пише: “Както съвсем ясно посочва докладът на Европейската комисия, България трябва да представи видими доказателства за резултати в областта на борбата срещу корупцията. В тази област Румъния видимо е постигнала по-осезаем напредък...”

Френският докладчик обяснява за успехите на Румъния в корупцията по високите властови етажи, споменава оставката на бившия премиер Адриан Нъстасе и посочва за румънския министър на правосъдието: “Госпожа Маковей е единственият член на правителството, непринадлежащ към никоя партия. Нейната компетентност е безспорно призната, а волята й за активна борба срещу корупцията се подкрепя изключително широко.”

Ерве дьо Шарет отбелязва, че и България, и Румъния имат пропуски по спазване човешките права на ромските си малцинства. Той цитира Жером Ламбер – докладчика за България на Националната асамблея (за когото Портал ЕВОРА вече писа – бел.ред.), че “... за чуждестранния посетител, едно от най-учудващите неща в България, е спонтанността, с която събеседниците му – българи изразяват негативните си мнения за ромите.” Дьо Шарет казва, че ромите в България са 10% от населението и че ромската общност е изправена пред “реална враждебност от страна на голяма част от българското население.” Дьо Шарет отчита като позитивна стъпка приемането на плана за действие “Десетилетие на ромското включване” у нас, но отчита, че е трудно да се осъществява напредък със закостенели манталитети...

По-нататък в доклада си Ерве дьо Шарет говори за присъединителния ни договор и заложените в него защитни клаузи, сравнявайки ги с “Дамоклиев меч”, както и за отлагателната клауза.

“Без да демонстрираме излишен оптимизъм, бихме могли да мислим, че Румъния и България ще се присъединят към нас след 6 месеца. Докладът на ЕК без никакво съмнение ще изиграе ролята на ефикасен стимул.” Дьо Шарет споделя, че парламентарната делегация от България, която наскоро е приел в Париж, го е информирала за т.нар. “екшън-план” на българското правителство. Нашите парламентаристи са му казали, че екшън-планът е насочен конкретно върху борбата срещу корупцията и престъпността. 

Много подробно докладът се спира на ефекта, който ще се предизвика от влизането на двете страни в ЕС с тяхното 30-милионно население.

В геополитически план, дьо Шарет отбелязва волята на Румъния да се наложи като важен международен играч, особено чрез своя президент Траян Бъсеску и външния министър Унгуряну, който е цитиран да казва, че “Румъния е решена да поеме нова роля в международен план”. Отбелязва се, че черноморското сътрудничество е приоритетна цел.

Припомняйки за така наречената ос Букурещ-Вашингтон-Лондон, докладчикът пише, че визията на Румъния за ЕС е по-скоро в икономически план, като на заден план отиват общата отбрана и сигурността. Според дьо Шарет, в това няма нищо чудно, имайки предвид историята на Румъния, както и сегашната слабост на европейската политика по отбраната.

Ерве дьо Шарет отбелязва, че Румъния се ангажира в инициативи за стабилност на Балканите, че се ангажира да подпомага Молдова в нейния път към ЕС.

Докладчикът коментира и българо-румънските отношения: “Забелязва се, че отношенията между Румъния и България не се характеризират с кой знае колко голяма близост. Все пак двете страни се ангажират да развиват двустранните си връзки, в частност за улесняване на трансграничния и митнически поток.”

По отношение на България Ерве дьо Шарет посочва, че в страната ни е налице консенсус за външнополитическите приоритети, а така също България, както Румъния, се стреми да играе активна роля и в региона. “Пред лицето на Румъния, тази страна също полага усилия да представлява фактор на стабилност на Балканите, действайки чрез славянската солидарност в тази част на Европа.”

България и Румъния имат “твърде близки” отношения със САЩ, пише дьо Шарет, както повечето бивши комунистически държави. Той накратко припомня, че София и Букурещ са дали въздушното си пространство “на американците” по време на войната в Ирак, че ще се изграждат американските военни бази на наша територия и че сме “привилегировани партньори” на Вашингтон в борбата срещу тероризма.

“Привилегировани отношения със САЩ” и “отношения на уважение” с Русия са формулировките в доклада по тази тема. Що се отнася до Русия, дьо Шарет цитира изказване на Симеон Сакскобургготски, че без оглед на това кой е на власт в Москва, отношенията със София остават много важни. “От тази гледна точка, ЕС може само да има полза от добрите връзки на България с Русия”, казва френският депутат, изтъквайки, че сам по себе си ЕС иска да подобри отношенията си с Москва.

Описвайки ролята на България в стабилизацията на Балканите, Ерве дьо Шарет пише, че нова вълна на разширяване може и да няма на този етап, но ЕС трябва да поддържа интереса си към страните от Западните Балкани. Той привижда ролята за тяхното интензифициране в дипломатическата активност на София.

В заключение Ерве дьо Шарет казва, че Франция “днес не бива да чака повече да ратифицира Договора. Правителството беше предпазливо (благоразумно) по отношение на графика, изчаквайки ЕК да се произнесе през май, сега е време бързо да покажем нашата подкрепа за присъединяването на България и Румъния.”