РУМЪНИЯ ПАК Е РЕКОРДЬОР ПО БРОЙ РАЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ЗЛОУПОТРЕБИ С ЕВРОПАРИ, ОТЧИТА OLAF
Неофициално източници на Портал ЕВРОПА в румънската държавна администрация коментираха доклада на ОЛАФ с думите: “В Румъния се е крало повече, отколкото в целия Европейски съюз и в България, взети заедно”.
Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ обнародва годишния доклад за дейността си, отнасящ се за периода 1 юли 2004 – 31 декември 2005 г.
Редакцията на Портал ЕВРОПА разполага с над 80-страничния оригинален документ. Бихте могли да го видите ТУК:
OLAF_report.pdf (2.05 Mb)
За пръв път през 2005 г. ОЛАФ отчита по-голям брой на приключени случаи с последствия, отколкото на приключени случаи без последствия – 113 спрямо 100 разследвания – отчита докладът.
В документа също така четем, че през 2005 г. спрямо 2004 е нараснал с 20% обемът информация, получена за подозрения за злоупотреби. Тези, които са подавали тази информация, са главно персоналът на Европейската комисия, както и “информатори”.
През първата пълна календарна година от последната вълна на разширяването – т.е. от приемането на 10-те нови страни-членки, ОЛАФ е започнала 24 разследвания в новоприети държави и 23 в присъединяващите се държави и в страните-кандидатки.
Най-много измами и злоупотреби са констатирани в структурните дейности на ЕС, и в частност най-корумпиран се оказва Европейският Социален Фонд, подчертава докладът.
ОЛАФ изпрати офицери за свръзка в България и Румъния, четем в доклада в частта му за разширяването на ЕС. Те работят в тясно сътрудничество с местните власти и съдебната система, пише още в документа.
Статистически, най-много случаи на разследвания сред страните-членки има в: Белгия 102, Германия 87, Италия 81, Испания 72. Най-малко са случаите в Кипър, Малта, Словения и Естония.
Броят на случаите, разследвани от ОЛАФ, в присъединяващите се страни и страните-кандидатки, е: 61 в Румъния, 15 в България, 9 в Турция и по 3 в Хърватска и в Македония.
По отношение на разследванията в България, “активните случаи” към края на 2005 година – общо 11 на брой – са били в следните сектори: 2 селско стопанство, 4 цигари, 2 митници, 1 директни разходи, 1 ESTAT, 1 външна помощ.
За сравнение, броят на “активните случаи” в Румъния по същото време са 13, 7 в Македония, 6 в Турция, 3 в Хърватска.
В присъединяващите се държави и страните-кандидатки, случаите, които се разследват, са главно за злоупотреби с външни помощи, отчита ОЛАФ.
Само пред 2005 г., броят на започнатите случаи в България е 6: 2 за злоупотреби с външна помощ и по един в секторите – земеделие, цигари, митници, ESTAT. Общият брой на започнатите случаи през 2005 г. в присъединяващите се държави и в страните-кандидатки, е 47, най-много са в Румъния – 13, следвана на второ място от България с 6.
По отношение на броя на информациите и сигналите, получени за злоупотреби с външно финансиране, рекордьор е Румъния с 44, следвана от Полша с 12.
За сравнение Портал ЕВРОПА припомняя, че миналата година докладът на ОЛАФ отчете, че броят на разследванията за злоупотреби с европари, водени в Румъния, е бил 47, а в България – 11.
Днес прес-съобщение на българското Министерство на вътрешните работи коментира доклада с изречението, че в него се подчертавало “доброто сътрудничество с българските институции, ангажирани със защитата на финансовите интереси на Европейската общност” и “усилията ни в посока на засилване на сътрудничеството с ОЛАФ, подпомогнато от актуализираните Стратегия за борба с измамите, засягащи финансовите средства на ЕО и Плана за действие към нея.”
Ефективността на работа на структурите за борба с измамите се гарантира с усъвършенстваната през м. юли 2006 г. организационна структура на Съвета за координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕО (АФКОС), като същевременно ще се постигне задълбочаване на оперативното сътрудничество с ОЛАФ – пише още в прес-рилийза на МВР.
Само преди дни в австрийския вестник "Винер цайтунг" директорът на Европейската служба за борба с измамите и корупцията (ОЛАФ) Франц Херман предупреди, че България трябва да създаде структури за борба с корупцията, за да бъде готова да защитава финансовите интереси на ЕС. По думите му българските власти са се опитали да пригодят старите структури към новите изисквания, но всичко това е игра на думи. Очаква се българските власти да обявят и него за некомпетентен експерт.
Портал ЕВРОПА припомня публикация на вестник “СЕГА” от миналата година:
Какво е ОЛАФ?
Европейското бюро за борба с измамите е създадено през 1999 г. и започва да функционира на 1 юни същата година. Дейността му се наблюдава от комисаря, отговарящ за бюджета. ОЛАФ има статут на независима следствена служба в рамките на Еврокомисията и се ръководи от генерален директор с петгодишен мандат. В момента ОЛАФ се оглавява от немеца Франц-Херман Брюнер, работил като съдия, прокурор и началник-отдел в правосъдното министерство.
За да се гарантира независимостта на ОЛАФ в неговите разследвания, на генералния директор са вменени задължения да не приема и да не иска инструкции от никое правителство от еврообщността, нито от институция на ЕС. Предвиден е обаче редовен контрол на дейността на бюрото - той се извършва от пет външни лица от Комитета за наблюдение. Комитетът дава оценка за дейността на ОЛАФ по молба на неговия директор или по собствена инициатива, но без да се меси в текущите разследвания.
ОЛАФ е приемник на целевата група "Координация на борбата с измамата" - УКЛАФ, създадена през 1988 г. Основен повод за реформата на службата бяха разкритията на ревизора Пол ван Буитинен за злоупотреби в самата Европейска комисия, които доведоха до оставката на "Комисията Сантер".
Основната функция на ОЛАФ е да защитава финансовите интереси на Европейската общност - парите от бюджета на съюза, с които се финансират общи европроекти. Службата проследява за измами в митниците, отклоняване на помощи, укриване на данъци, както и всякакви прояви на корупция и друга незаконна дейност. На ОЛАФ е възложено и да координира сътрудничеството между компетентните национални власти в тази посока.
ОЛАФ се задейства при всякакви злоупотреби на европейски пари - дори при надути хонорари за преводи или командировки или пък при раздаване на средства по проекти за роднини, "близки" фирми и т. н.
Междувременно в поредицата си "Мътна прозрачност", Портал ЕВРОПА писа:
ОЛАФ е не особено ефективна структура и сериозно бави разследванията: средната им продължителност в момента е 23 месеца. Най-сериозният обем несвършена работа идва от масата документи на претърпялата фиаско комисия Сантер. Еврокомисарят по административните въпроси Сийм Калас е подготвил пакет дългосрочни реформи на ОЛАФ, писа Euobserver на 24 май. Естонецът Калас, който е и един от зам.-председателите на ЕК, предвижда ОЛАФ да назначава допълнителен “специален съветник”, който да защитава интересите на разследваните лица, както и да се създаде втори фланг от политически съветници, които да работят в тандем със съществуващата надзорна комисия. С тези мерки Сийм Калас цели постигането на по-голяма прозрачност и ускоряване на разследванията. Въпросните съветници трябвало два пъти годишно да се срещат с надзорната комисия, за да стимулират “приятелските междуинституционални отношения”. Възниква обаче въпросът с независимостта на ОЛАФ, тъй като въпросните съветници щели да са представители на Европейския парламент и могат да оказват политическо влияние върху работата на органа.