НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРИЕ ЧЕТВЪРТАТА ПОПРАВКА НА КОНСТИТУЦИЯТА

Със 192 гласа "за", 28 "против" и шестима въздържали се депутатите приеха окончателно четвъртата поправка в Конституцията на Република България, съобщи Агенция "Фокус".

Изцяло против гласуваха всички депутати от ДСБ, част от депутатите от "Атака" и някои независими. Единственият лидер на политическа партия, който не присъства на гласуването бе Волен Сидеров. Общият брой на отсъстващите депутати е 14.

При гласуването парламентарната група на "Атака" се раздели на "въздържали се" и "против". От тях единствено Георги Георгиев гласува "за". Парламентарната група на ОДС също гласува "за" с изключение на Елеонора Николова и Надежда Михайлова, които се въздържаха и Яне Янев, който гласува "против".

Основните поправки в Конституцията включват професионализация на българската армия и отпадане на наборната военна служба, отпадането на кворум при обсъждане на законопроект в пленарна зала, създаване на Инспекторат към Висшия съдебен съвет и въвеждане на самостоятелен бюджет на Народното събрание.

голям размер

ДСБ гласувахме "за" на първото четене на четвъртата поправка, защото по принцип сме за реформирането на Конституцията. Очаквахме до окончателното приемане на поправката, управляващите да потърсят консенсус за крайно необходимите изменения и допълнения, заяви от парламентарната трибуна председателят на ПГ на ДСБ Иван Костов

„ДСБ имахме възражения по някои текстове на поправката. Бяхме категорично срещу самостоятелен бюджет на Народното събрание, срещу създаването на Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Бяхме против изкуствените и ненужни ограничения върху местната власт от страна на държавата при определянето на местните данъци и такси. Имахме резерви за това какъв ще бъде ефектът от необмислените докрай нива на местно самоуправление, които практически ще реализират децентрализацията", посочи Костов.

голям размер

По отношение на съдебната реформа, вместо да се направи нещо, което е възможно и се препоръчва от Европейската комисия, а именно Висшият съдебен съвет да стане постоянно действащ орган, който да носи по-голяма отговорност, се прие един текст, който не само е безполезен, но е и вреден", заяви депутатът Димитър Абаджиев.

По думите му се е създал Инспекторат, който се избира от Народното събрание с политическо мнозинство, "което съществува и сега". "Това е безсмислена поправка, която замества необходимостта от дълбока реформа в съдебната власт", категоричен бе депутатът.

голям размер

Според Анелия Мингова от НДСВ четвъртата поправка е логично продължение на предишните три, защото ги доразвива. "Категорично искам да отхвърля твърденията, че четвъртата поправка е направена някъде в Брюксел. Това е унизително за самия автор на това твърдение", категорична бе жълтата депутатка. По думите й все пак тази четвърта поправка е можела да стане още в рамките на предишните, но най-важното е, че тя вече е факт.

Портал ЕВРОПА припомня, че поредната промяна в конституцията в частта й за съдебната власт и създаването на независим контролен орган в правосъдието бяха подкрепени от Европейската Комисия. При посещенията си в България през миналата година комисарят по правосъдието Франко Фратини настоя за бързи промени в Конституцията в частта за осигуряване на независимостта на съдебната власт, както и в борбата с корупцията. Европейският комисар подчерта важността на нуждата от доверие в магистратите и премахването на съмненията за корумпираност.

В септемврийския мониторингов доклад на ЕК се посочва, че за да избегне налагането на придружаващи мерки в областта правосъдие и вътрешен ред, България трябва да приеме промени в Конституцията, които да премахнат всякакво двусмислие по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.

Другите необходими мерки в правосъдието са:

- осигуряване на по-прозрачен и ефикасен съдебен процес, чрез приемане и прилагане на нов закон за съдебната власт и нов гражданскопроцесуален кодекс. Докладване на въздействието на тези нови закони, както и на наказателнопроцесуалния и административнопроцесуалния кодекси, особено в досъдебната фаза;

- продължаване на реформата в съдебната система с цел да се увеличи професионализма, отчетността и ефикасността. Оценка на въздействието на тази реформа и ежегодно публикуване на резултатите;

- извършване и изготвяне на доклади относно професионални и безпристрастни разследвания по твърдения за корупция по високите етажи на властта. Да се докладва за вътрешни инспекции в държавните институции и за публикуването на имуществените декларации на лица, заемащи висшите държавни длъжности;

- предприемане по-нататъшни мерки за превенция и борба срещу корупцията, по-специално на границите и в местните власти;

- прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, като се наблегне върху тежката престъпност, изпирането на пари, както и върху системното конфискуване на имущество на престъпници. Да се докладва за нови и текущи разследвания, обвинения и присъди в тази област.