България и Европейския съюз

Съдържание
	Резюме
	1998
	1999
	2000
	2001
	2002
	2003

Развитие на отношенията по Европейското споразумение между ЕС и България (включително двустранни търговски взаимоотношения)

България участваше активно в правилното прилагане на Европейското споразумение и подпомогна плавното функциониране на различните институции.

През октомври 1998 г. се състоя заседание на Съвета по асоцииране. Следващо заседание е насрочено за ноември 1999 г. През юли 1999 г. се проведе заседание на Комитет по асоцииране. Системата от подкомитети продължава да функционира като форум за технически дискусии.

След изготвянето на предхождащия редовен доклад на Комисията, Съвместният парламентарен комитет, състоящ се от представители на българския и европейския парламент, проведе две заседания, през декември 1998 г. и март 1999 г. През януари 1999 г. се състоя и първото заседание на Съвместния консултативен икономически и социален комитет.

Делът на Европейския съюз във външно-търговския обмен на България нарасна от 44.7% от износа за 1997 г. на 50.6% през 1998 г. и достигна 60.3% през първото тримесечие на 1999 г. Делът на Европейския съюз във вноса се увеличи от 38.7% през 1997 г. на 49% през 1998 г. и 49.3% през първото тримесечие на 1999 г. Двете основни стокови групи, както за вноса така и за износа, са текстил и химически продукти. България изнася черни метали за ЕС и внася техническо оборудване от ЕС.

През март 1999 г. Съветът възложи на Комисията да започне преговори с асоциираните страни с оглед на нови реципрочни отстъпки в областта на земеделието.

С приемането на решение на Съвета по асоцииране за промени в протокол N 4 на Европейското споразумение, България въведе и от 1 януари 1999 г. прилага “Паневропейското споразумение за произход на стоки” в отношенията си с търговските си партньори от ЕС, ЕФТА, ЦЕФТА и Турция.

Междувременно през декември 1998 г. беше открита антидъмпингова процедура срещу България в стоманодобивния сектор, свързана с вноса на горещо валцувани рулони.

В съответствие с приоритетите в Партньорство за присъединяване, през юни 1999 г., беше направена съвместна оценка на приоритетите на средносрочната икономическа политика на България. Сформира се съвместна работна група за изготвяне на реалистичен график за затваряне на блокове от 1 до 4 в АЕЦ “Козлодуй”.

В рамката на усъвършенстваната предприсъединителна стратегия и с оглед на съответните решения на Съвета по асоцииране, България участва в следните програми на Общността: “Младежта за Европа”, “Сократ”, “Леонардо да Винчи”, “Сейв II”, “Трета програма за МСП”, “Калейдоскоп”, “Ариана”, “Рафаел”, “Борба със СПИН”, “Борба с рака”. Освен това България участва в Петата рамкова програма в областта на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрациите.

Партньорство за присъединяване / Национална програма за приемане законодателството на ЕС
През март 1998 г. бе приет документ “Партньорство за присъединяване”. Неговото изпълнение се разглежда в раздел Г на този доклад.

През май 1999 г., България представи актуализираната си Национална програма за приемане законодателството на ЕС, в която се очертава нейната стратегия за присъединяване, включително как възнамерява да изпълни приоритетите от Партньорство за присъединяване. (виж Раздел Г).

Пред-присъединителна помощ: Фар
През 1999 г. Фар беше главният финансов инструмент за оказване на помощ по пред-присъединителната стратегия на България.

Програмата е “присъединително насочена”, фокусирайки помощта по приоритетите от Партньорство за присъединяване, с което помага на страните-кандидатки да изпълнят Копенхагенските критерии. Около 30% от парите по Фар се използват за “институционално изграждане” (т.е. за подобряване капацитета на страните-кандидатки по прилагане законодателството на ЕС; виж “побратимяване”), а останалите 70% се използват за инвестиции в укрепване на институционалната инфраструктура, за да се гарантира пълно съответствие със законодателството на ЕС и да се засили икономическото и социалното сближаване, включително ефектът от преструктурирането на важни сектори от икономиката.

През периода 1989-1999 г., по програма Фар на България са отпуснати 865.5 МЕВРО.
Националната програма Фар за 1999 г. възлиза на 50.5 МЕВРО, които са насочени към изпълнението на следните приоритети:

• по-нататъшно интегриране на ромското малцинство (0.5 МЕВРО)
• реформиране на икономиката чрез обучение по управление и стимулиране на малките и средни предприятия (4.8 МЕВРО)
• укрепване на институционалния и административния капацитет в областта на държавната администрация (институт за обучение на служители от държавната администрация и Министерство на финансите), на конкуренцията и държавните субсидии (6.5 МЕВРО)
• укрепване на сътрудничеството в сферата на правосъдието и вътрешните работи (гранично управление, полиция, съдебна реформа) (9.5 МЕВРО)
• подкрепа за околната среда (институционално изграждане и инвестиции) (4.9 МЕВРО)
• развитие на селското стопанство (идентификация на животните, превантивен граничен контрол, фитосанитарен контрол, статистика, сближаване на законодателството с това на ЕС, прилагане законодателството на ЕС за виното) (10.3 МЕВРО)
• заетост и социално дело, чрез дейности по активизиране пазара на труда ("Красива България") (4.5 МЕВРО)
• участие в различни Програми на Общността и в ТЕМПУС (9.6 МЕВРО)

Допълнителни 30МЕВРО бяха отпуснати за програмите по Трансгранично сътрудничество (ТГС), които обхващат сега и Румъния. По тези програми ще се оказва помощ в областта на транспортната инфраструктура, телекомуникациите и рехабилитацията на околната среда. Допълнително, финансова помощ ще се отпуска по Пред-присъединителните фондове, за проекти, свързани със създаването на работни места и стимулирането на преките външни инвестиции (14МЕВРО).

България участва, също така, и получава помощ по Фар, по линия на многонационалните и хоризонталните програми, като TАЙЕКС, програмата за малки и средни предприятия и програмата “Широкомащабна инфраструктура”
От 1990 г. Фар оказва помощ по ключови елементи от икономическата и структурната реформа. Това се изразява предимно в техническа помощ, подкрепа за институционалното изграждане и развитие на политиката. Постепенно средствата по Фар бяха, също така, насочени към инвестиции по приоритети определени от Правителството като решаващи за фундаменталното преструктуриране на икономика в дългосрочен план.
Като цяло, резултатите постигнати по Фар са положителни. Помощта по Фар послужи на България в хода на реформите, за да се приравни с критериите на пазарната икономика, демократичното общество и другите изисквания за членство в ЕС. Eфективен трансфер на ноу-хау, скъпо оборудване и финансови ресурси бяха предоставени в няколко значими сфери:

• Във връзка с икономическата реформа и изпълнението на програмата за масова приватизация, която завърши през 1997 г., съдействие бе оказано за приватизирането на 8% от държавното имущество, включително на 1000 предприятия; и за осигуряването на приватизационни агенти, които ускориха процеса на приватизация на големите предприятия, представляващи 6% от държавното имущество.
• В селското стопанство, се подпомогна създаването на 33 частни кредитни кооперации, чрез които беше отпуснат заем на 6,000 частни фермери, за общата сума от 7 МЕВРО.
• Във връзка с процеса на социалното и икономическо сближаване, спешна социална помощ бе предоставена в отговор на икономическата криза от периода 1996-97 г., чрез финансово подпомагане на 25% от най-бедните домакинства. Програмата за създаване на работни места се изпълняваше съвместно с Програмата за развитие на ООН, осигурявайки работа на 3 500 безработни и професионално обучение на други 2 000.
• Във визовата политика беше оказано съдействие за въвеждането на модерна система за визов контрол, предоставяща актуална информация, в съответствие със стандартите на ЕС. Това беше значителна крачка напред, в процеса на хармонизиране на визовата политика на България с тази на ЕС.

Система за управление на Фар
Системата на управление по Фар бе реформирана през 1998 г. и 1999 г., за да се подобри скоростта, ефикасността, ефективността и прозрачността на дейностите по Фар. От самото начало, помощта по Фар се осъществяваше на децентрализирана основа. Властите от страната партньор поеха отговорността за договарянето и изплащането на помощта. При все това, съгласно системата за Финансово регулиране на Европейската общност, Комисията контролира процедурата на договориране и парафира всички договори, финансирани по линия на Фар и подписани от страната партньор, преди те да влезнат в сила. Благодарение на помощта за координиране на процедурите по Фар, САПАРД и ИСПА, която беше одобрена през юни 1999 г., Комисията ще може да използва външен последващ контрол върху договорирането, в случаите когато счете, че финансовият контрол упражняван от страната партньор е достатъчен. Тази възможност ще бъде анализирана за всяка отделна страна и за всеки отделен сектор, и ще бъде въведена постепенно.

Междувременно, и с оглед на желаното насочване на изпълнението на програмите по Фар, Комисията прехвърли голяма част от отговорността по надзора върху договорирането на своите Делегации в страните партньорки.
Изпълнителските структури по Фар в България бяха рационализирани, за да се увеличи прозрачността и избегне разпиляването на средства. Този процес увеличава отговорността на страната-кандидат чрез използването, доколкото е възможно, на устойчиви институции и изпълнителски агенции, които след приемането на страната за член ще отговарят за управлението и изпълнението на програмите, финансирани от фондовете на Общността.
През декември 1998 г. бе създаден Национален фонд към Министерство на финансите, като централно звено, по линията на което ще постъпват средствата по Фар, както и от други фондове на ЕС. Националният фонд носи пълната отговорност за финансовото управление на средствата и за спазване правилата за доставки по Фар, за отчитане и финансов мениджмънт, както и за наличието на съответната информационна система по проектите. Създадено бе, също така, Централно звено за финансиране и договориране към Министерство на финансите, за да се увеличи прозрачността на финансовата администрация, счетоводството и разплащанията. Във връзка с инвестициите по Фар, България започна изграждането на ограничен брой изпълнителски агенции, които ще носят отговорността за изпълнението на конкретни проекти.

България отбеляза прогрес в изпълнението на програма Фар, но правителството трябва да отдели по-голямо внимание за гарантиране на необходимия солиден управленски капацитет.

Пред-присъединителна помощ 2000
През периода 2000 - 2006 г., пред-присъединителната помощ за страните-кандидатки ще бъде повече от удвоена. Успоредно с програма Фар, от 2000 г., ще бъде отпускана помощ за развитието на земеделието и селските райони (САПАРД), както и по линия на структурния инструмент (ИСПА), при който приоритетно място ще се отделя на мерки близки до тези на фонда за сближаване, в сферата на околната среда и транспорта.
През периода 2000-2002 г., индикативната сума на финансовата помощ ще възлиза на около 300 МЕВРО по Фар (включително ТГС), 156.3 МЕВРО по САПАРД и 249 до 375 МЕВРО по ИСПА.

Побратимяване
Едно от големите предизвикателства, пред които са изправени страните-кандидатки, е необходимостта от укрепване на техния административен капацитет за приемане законодателството на ЕС. Европейската комисия предложи да мобилизира значителни човешки и финансови ресурси, за да помогне в тази насока, чрез побратимяване на ведомства и агенции. Богатият опит на страните-членки е предоставен сега на страните-кандидатки, по линия на дългосрочното изпращане на държавни служители от страните-членки. Силната подкрепа и ответна реакция на страните-членки, означава, че побратимяването, което обхваща 108 проекта, в които са се включили всички страни-кандидатки и почти всички страни-членки, е в момента в процес на реализация.

Досегашното финансиране на проекти за побратимяване по Фар се фокусираше основно върху приоритетни сектори като земеделие, околна среда, публични финанси, правосъдие и вътрешни работи и подготвителни мерки за Структурните фондове.

Досега за България са финансирани 10 проекта за побратимяване. В областта на земеделието Италия ще оглавява проект за усъвършенстване на националната система за ветеринарен контрол, а Франция, Холандия и Великобритания ще работят в областта на фитосанитарния контрол. Германия ръководи проект за уеднаквяване на законодателството в областта на фитосанитарния контрол. В сферата на околната среда Германия, Австрия и Франция сформираха консорциум, който да подпомогне уеднаквяването на законодателството и разработването на Национален план за действие. Във финансовия сектор се очаква преразглеждане на Закона за митниците и укрепване на структурите за борба с корупцията. Дания ще ръководи проект по безопасност на труда. Испания подкрепя разработването на регионални и структурни стратегии. Великобритания и Гърция оглавяват проекти за създаване на звена по ИСПА и Сапард.

Побратимяване е предвидено за осем проекта в програмата за 1999 г. В допълнение се предвиждат широк кръг проекти в областта на правосъдието и вътрешните работи, проект за укрепване на Агенцията по застрахователен надзор, институционално изграждане на Министерството на околната среда и водите и развитие на административния капацитет за приемане и прилагане на законодателството на ЕС в сферата на земеделието.

Аналитичният преглед на законодателството на ЕС за България приключи с изключение на частта, касаеща земеделието, която е запланувана за средата на октомври 1999 г.