България и Европейския съюз

Съдържание
	Резюме
	1998
	1999
	2000
	2001
	2002
	2003

Актуално развитие на отношенията по Европейското споразумение за асоцииране, включително двустранни търговски отношения

България продължава да спазва задълженията си по Европейското споразумение за асоцииране и допринася за безпроблемното функциониране на различните съвместни институции.

Съветът по асоцииране проведе заседание през ноември 2001 г. Заседанието на Комитета по асоцииране бе проведено през юли 2002 г. Системата на подкомитетите продължава да функционира като форум за технически дискусии.

Съвместният парламентарен комитет, включващ от представители на българското Народно събрание и на Европейския парламент, проведе заседание през юни 2002 г. Съвместният консултативен комитет заедно с Икономически и социален комитет проведе заседание през април 2002 г. През юли 2002 г. Съветът по асоцииране прие решение за създаването на Съвместен консултативен комитет между представители на българската страна и Комитета на регионите.

Продължава да расте относителният дял на Европейската общност в общия външнотърговски обмен на България. Търговският обмен с ЕО през 2001 г. се увеличи с 19.4 % спрямо 2000 г. и достигна до 51,6 % от външнотърговския обмен на страната. През 2001 г. износът за ЕО се увеличи с 13 % в сравнение с 2000 г., като достигна 54.8 % (3.4 млрд евро) от общия обем на българския износ. Основните български промишлени стоки за износ в ЕО бяха метали (мед и желязо) и текстил (шивашка промишленост). Сред износът на български селскостопански стоки за ЕО водещо място заемаха виното, месото, слънчогледовото семе и тютюнът. През 2001 г. вносът от ЕО нарасна с 24.9 % спрямо 2000 г. и достигна 49.4 % (3.8 млрд евро) от общия обем на българския внос. Основните вносни стоки бяха автомобили и фармацевтични изделия. Селскостопанският внос включваше главно хранителни стоки, фуражи, алкохол и спиртни напитки.

В съответствие със споразумението в резултат от първия кръг от търговските преговори в областта на селскостопанския сектор (прието самостоятелно до подписването на Допълнителен протокол към Европейското споразумение по асоцииране) приблизително 58 % от селскостопанския внос от България в ЕО и 82 % от селскостопанския износ на ЕО за България са безмитни или ползват преференциални мита (търговски данни средно за периода 1998-2000 г.).

В края на 2001 г. започнаха преговори за по-нататъшна либерализация, която да обхване по-чувствителните сектори, в които обемът на търговския обмен засега е малък главно поради високата степен на митническа защита.

По отношение на преработените селскостопански стоки са договорени допълнителни взаимни търговски облекчения и през първата половина на 2002 г. беше сключено споразумение. Приетото от Съвета по асоцииране споразумение влезе в сила през септември 2002 г. То обхваща по-нататъшни търговски облекчения по отношение на вносните мита и квотите.

Преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия с риба и рибни продукти са почти приключени.

Във връзка с правилата за произход България участва в паневропейската зона за кумулативен произход, като прие и приложи измененията и допълненията към многостранните договорени правила за произход между преференциални търговски партньори (Европейски съюз, ЕФТА, ЦЕФТА и Турция), считано от 1 януари 2002 г.

През октомври 2000 г. срещу България (и още няколко държави) беше подадена антидъмпингова жалба във връзка с вноса на урея. Разследването приключи и окончателните мита бяха възстановени от януари 2002 г. През май 2002 г. бяха наложени окончателни антидъмпингови мита за горещо валцована ламарина. България предприе защитно разследване срещу ЕО във връзка с вноса на урея.

През март 2002 г. в отговор на предприетите от САЩ протекционистични мерки, които значително ограничиха достъпа до американския пазар и породиха риск от съществени отклонения в търговията, ЕС приложи временни защитни мерки с всеобщо действие върху вноса на определени стоманени изделия. Мерките бяха частично потвърдени през септември 2002 г.

Партньорство за присъединяване
Актуализираният вариант на Партньорството за присъединяване беше приет през януари 2002 г. Неговото изпълнение се разглежда в раздел Г на настоящия доклад.

План за действие за укрепване на административния и съдебен капацитет
Както беше обявено в Стратегията за разширяването на Комисията от 2001 г., през пролетта на 2002 г. Комисията и България съвместно разработиха План за действие за укрепване на административния и съдебен капацитет на България, по който беше постигнато общо разбиране през април. В тази връзка като отправна точка послужи приетият през януари актуализиран вариант на Партньорство за присъединяване.

Целта на Плана за действие е съвместно да се определят по-нататъшните стъпки, които България следва да направи, за да постигне адекватно равнище на административния си и съдебен капацитет към датата на присъединяване и да гарантира, че всички необходими мерки в тази връзка са предприети, като България получава целева помощ в областите от най-голямо значение за функционирането на разширения ЕС. Поради тази причина Планът за действие е ключов инструмент за постигане на общата цел на ЕС и България – да се гарантира, че подготовката на страната за членство се изпълнява максимално ефективно и в рамките на предвидените срокове.

Изпълнението на Плана за действие се разглежда в раздел Г на настоящия доклад.

Национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕС (acquis)

По време на отчетния период няма актуализация на Националната програма за приемане на достиженията на правото на ЕС (acquis).

Помощ от Общността
За подпомагане на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа в подготовката им за присъединяване съществуват три предприсъединителни инструмента, финансирани от Европейската общност: Програмата ФАР; Програмата САПАРД, която подпомага развитието на селското стопанство и на селските райони и Програмата ИСПА, която финансира инфраструктурни проекти в областта на околната среда и транспорта. Тези програми съсредоточават подкрепата си върху постигането на приоритетите на Партньорствата за присъединяване, които целят да помогнат на страните-кандидатки да изпълнят критериите за членство.

За периода 2000-2002 г. общата финансова помощ, отпускана на България всяка година, възлиза на около 100 милиона евро по ФАР, 53 милиона по САПАРД и между 83 и 125 милиона евро по ИСПА.

От 1989 г. насам Програмата ФАР предоставя помощ на страните от Централна и Източна Европа за преодоляване на периода на фундаменталния икономически и социален преход и на политически промени. Настоящата “предприсъединителна” ориентация бе възприета през 1997 г. в отговор на решението на Европейския съвет в Люксембург за започване на настоящия процес на разширяване.

Програмата ФАР предоставя на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа подкрепа в институционалното изграждане, инвестиции за укрепване на регулаторната инфраструктура, необходима за подсигуряване на привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) и инвестиции в икономическата и социалната кохезия. Подкрепата обхваща съфинансиране на техническа помощ, “побратимяване” (туининг) и проекти за инвестиционна подкрепа, за подпомагане на тези страни в усилията им да приемат достиженията на правото на ЕС (acquis) и да укрепват институциите, необходими за неговото въвеждането и прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis). Програма ФАР също така помага на страните-кандидатки в изграждането на механизми и институции, необходими за усвояването на Структурните фондове след присъединяването и така оказваната помощ е съпътствана от ограничен брой мерки (инвестиции и програми за безвъзмездно отпускани помощи) с регионална или тематична насоченост. В контекста на Плановете за действие за укрепване на административния и съдебен капацитет особено внимание се обръща на въпроса за институционалното изграждане и свързаните с него инвестиции за осигуряване на съответствието с правото на ЕС (acquis). През 2002 г. Комисията мобилизира специална финансова помощ възлизаща на 250 млн евро успоредно с усилията на преговарящите страни извън предвидените за всяка една участваща в Програмата ФАР страна годишни средства, което означава, че през 2002 г. общият размер на помощта от Европейската общност за укрепване на административния и съдебен капацитет на преговарящите страни достигна около 1 млрд евро.

Извън отпусканите годишно по Програмата ФАР суми България получава допълнително финансиране от ФАР в рамките на постигнатата през ноември 1999 г. договореност за предварителното закриване на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй”. Тази договореност предвижда допълнително финансиране от Програмата ФАР в размер на 200 млн евро за периода 2000-2007 г., ако се спазват определени условия. Средствата се използват за извеждане от експлоатация и свързаните с това мерки в енергетиката и се управляват главно от ЕБВР.

По линия на Програмата ФАР на България са отпуснати 1 млрд. евро за периода 1992-1999 г., 146 млн. евро през 2000 г. и 110.8 млн. евро през 2001 г.[2]. Програма ФАР за 2002 г. за България предвижда да се отпуснат 72 млн. евро за Националната програма и още 22.9 млн. евро от допълнителните средства за институционално изграждане по линия на Програма ФАР. Програма ФАР за 2002 г. е насочена към следните приоритети:

Икономическа реформа и приемане и прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis):

• проекти за подобряване на стопанската среда и подпомагане чрез предприсъединителната стратегия за селското стопанство и институционалното изграждане;
• фитосанитарен и ветеринарен контрол и тестове за спонгоформена енцефалопатия по говедата;
• дружествено право;
• политика на конкуренцията;
• защита на потребителите и тяхното здраве;
• либерализация на газовия сектор;
• управление на влажни зони;
• оценка на националното съответствие (24 млн евро);

Икономическа и социална кохезия:

• проекти за насърчаване на младежката заетост;
• развитие на екотуризма;
• подкрепа на реформата в професионалното образование и обучение.

Освен това беше предвидена неразпределена сума за институционално изграждане, чиято главна цел е да се подпомогнат институционалните промени и укрепването на капацитета в подкрепа на стратегията на България за преход към структурните фондове (14 млн. евро);

Укрепване на държавната администрация:

• проекти за изпълнение на стратегията за съдебната реформа;
• борба срещу корупцията (четири проекта);
• укрепване на прокуратурата;
• укрепване на капацитета на човешките ресурси в държавната администрация;
• разработване на митнически стандарти и практики и граничен контрол;
• изпълнение на Националния шенгенски план за действие;
• укрепване на граничния контрол и управление;
• подобряване на регионалната статистика;
• разработване на данъчни стандарти и практики (36 млн. евро);

Етническа интеграция и гражданско общество:

• проекти за насърчаване на по-активно и устойчиво гражданско общество;
• насърчаване на социалното развитие в райони с малцинствено население в неравностойно положение (8 млн. евро).

Допълнителна помощ в размер на 28 млн. евро е отпусната за програми за презгранично сътрудничество главно за инфраструктурни проекти по границите на България с Гърция и Румъния.

България също така участва и ползва средства по линия на финансирани от ФАР многостранни и хоризонтални програми като например Бюрото за техническа взаимопомощ и обмен на информация, програмата за малки и средни предприятия, СИГМА и програмата за ядрена безопасност.

Освен това България в момента участва в следните програми и агенции на Общността, които ползват средства по линия на Програма ФАР: Култура, Митници 2002, Многогодишна програма за предприятия и предприемачество, Европейско цифрово съдържание за глобалните мрежи, Европейска агенция по околната среда, Леонардо да Винчи II, Медиа плюс, Сократ II и Младеж. България участва и в Петата рамкова програма за научни изследвания, включително ЕВРАТОМ. Програмата ФАР оказва съдействие за поемане на част от разходите по участието в тези програми и агенции. С цел да се облекчат правни процедури на Общността и по този начин да се улесни бъдещето участие на България в програмите на Общността в процес на приемане е решение на Съвета по асоцииране ЕС - България, в което се определят основните принципи за подобно участие.

Като цяло резултатите от дейността на Програмата ФАР в България са положителни. В редица важни области като селското стопанство, митниците, граничната полиция, публичните финанси и околната среда е реализиран ефективен трансфер на ноу-хау, оборудване и финансови средства. Подкрепата на ФАР в митническата област укрепи действията на митниците и тяхното управление, като положи основите за изпълняваните в момента от българското правителство реформи и усъвършенствания.

В България Програма ФАР изигра особено важна роля в следните направления:

• Подкрепа за институционалното изграждане и сближаването на законодателството по отношение на качеството на въздуха чрез договор за “побратимяване” (туининг) на стойност 550 хиляди евро. Проектът беше полезен с подробния си анализ и програмата за подобряване на качеството на въздуха в община Перник. Той допринесе за разпространението на знания за оценката и управлението на качеството на въздуха и може да се възпроизведе и на други места;
• ЕС отпусна около 600 000 евро по Програма ФАР за 1998 и 1999 г. за подкрепа на системите за идентификация на животните и ветеринарен контрол, както и за подпомагане на идентификацията, регистрацията и контрола върху движението на говедата. Постигнатите досега резултати значително подобриха наблюдението на епидемиологичната обстановка в България във връзка с говедата, което има първостепенно значение за възобновяването на неограничената търговия с ЕО;
• Създаването и оборудването на агенция САПАРД в България бе подкрепено от поредица проекти по ФАР, изпълнени от консултанти и експерти на СИГМА. България бе първата страна- кандидатка, която през май 2001 г. получи частична акредитация за своята агенция САПАРД, което създаде условия за започване на програмата.

Прегледът по ФАР за 2000 г. потвърди предприсъединителната насоченост на Програмата и подчерта необходимостта от подпомагане на страните в подготовката им за усвояване на структурните фондове. Започналите през 1997 г. тенденции се запазват, като се засилва ролята на делегациите на Комисията, усъвършенстват се процедурите и се обръща все по-голямо внимание на проверимия и количествено измерим ефект от проектите по Програма ФАР за институционално изграждане, инвестиции в прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis) и икономическата и социална кохезия.

Освен това Прегледът предвижда възможности за по-нататъшна децентрализация на управлението на ФАР чрез премахване на изискването за ex ante одобрение от страна на делегациите на Комисията в тръжните процедури и договарянето. За целта трябва да бъдат изпълнени строги изисквания за управлението на програмите, финансовия контрол и структурите в областта на публичните финанси. Във всяка преговаряща страна трябва да се създаде разширена система за децентрализирано изпълнение (РСДИ) не по-късно от датата на присъединяване. В отделните държави се формират работни групи на високо равнище за наблюдение на процесите успоредно с други важни процедурни стъпки в подготовката за присъединяване.

Комисията одобри българската Програма САПАРД през октомври 2000 г. Примерните суми по САПАРД за България през 2002 г. възлизат на 54.6 млн. евро по цени от 2002 г. (отпуснати средства през 2001 г.: 54 млн. евро по цени от 2001 г.).

Оперативната програма се основава на четири приоритета:

• подобряване на производството, преработка и маркетинг на селскостопански и горски продукти, както и на преработката и маркетинга на рибни продукти в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis);
• насърчаване на екологичното земеделие и опазване на околната среда;
• хармонично развитие на селските райони с цел закрила и укрепване на икономиките и общините на тези райони; инвестиции в човешки ресурси и техническа помощ.

Многогодишното финансово споразумение (МФС), с което се определят правилата за прилагане на САПАРД, бе подписано през декември 2000 г. Годишното финансово споразумение (ГФС), в което са заложени финансовите ангажименти на Общността за 2000 г., влезе в сила през април 2001 г. ГФС за 2001 г. беше подписано през февруари 2002 г. То ще влезе в сила, когато България уведоми Комисията за изпълнението на всички необходими национални формалности.

За изпълнението на САПАРД отговарят следните структури: Националният фонд към Министерството на финансите управлява средствата по САПАРД под ръководството на националния ръководител на програмата (НРП) и отговаря за националната акредитация на агенция САПАРД; за компетентни органи са определени министрите на финансите и земеделието; Държавният фонд “Земеделие” (ДФЗ) е определен за агенция по САПАРД, която отговаря за изпълнението на програмата и изплащането на финансовите помощи на бенефициентите; управляващ орган е Министерството на земеделието.

България беше първата страна-кандидатка, чиято агенция по САПАРД получи акредитация и временно възлагане на управленски правомощия (Решение на Комисията от май 2001 г.). Първоначалният мандат на агенцията включва напълно децентрализирано изпълнение на три от единадесетте мерки по Програма САПАРД (които обхващат 61 % от предоставените за България средства и насочват инвестиции към земеделски стопанства, преработка и маркетинг и диверсификация на стопанската дейност).

По сметката на САПАРД в евро в Националния фонд беше преведено първоначалното плащане в размер на 13 млн. евро. До май 2002 г. бяха извършени допълнителни плащания на стойност 1.4 млн. евро. Към 2002 г. агенцията по САПАРД е получила 258 молби за проекти, подадени от потенциални бенефициенти и е одобрила договори за изпълнение на 156 избрани проекта, които ангажират държавна подкрепа в размер на около 20.7 млн. евро.

Управляващият орган е създал Комитет за моноторинг, който досега е провел три заседания.

Програмната рамка на ИСПА се определя от националните стратегии за развитие на транспорта и околната среда, разработени от българските власти съгласувано с Комисията. По отношение на транспортната инфраструктура особено внимание се обръща на изграждането или модернизацията на основните трансевропейски мрежи и развитието на граничните връзки. Приоритетите включват модернизация на железопътната инфраструктура по приоритетните участъци на коридорите по ТИНА (ТИНА: Оценка на потребностите от транспортна инфраструктура) – пет от десетте приоритетни коридора по ТИНА преминават през територията на България. По такъв начин ще се постигнат по-високи скорости и по-добро обслужване, както и приключване на реконструкцията и модернизацията на основни участъци на магистралите по паневропейските транспортни коридори. Що се отнася до околната среда, българското правителство насочва усилията си към подобряване на качеството на водите. Други приоритетни насоки са управлението на градските отпадъци и замърсяването на въздуха.

През 2001 г. бяха одобрени три проекта с екологична насоченост: пречиствателни станции за отпадъчни води в Горна (12.5 млн. евро) и Пазарджик (12.4 млн. евро) и пречиствателна станция за отпадъчни води в Благоевград (8.5 млн. евро). През 2001 г. бяха одобрени два транспортни проекта: модернизация и електрифициране на железопътния участък между Пловдив и Свиленград (153 млн. евро) и проект за техническа помощ във връзка с моста над река Дунав (железопътен и автомобилен) (5 млн. евро).

Изпълнението на проекти по Програма ИСПА в България напредва мудно, а някои от агенциите, които изпълняват програмата, разполагат с ограничен капацитет. Одитът на системите за финансово управление и контрол през декември 2001 г. доведе до някои препоръки за укрепване на структурите и подобряване на процедурите. Трябва да се подготвят достатъчен брой предложения за проекти, така че да се постигне пълна готовност за усвояване на средства по ИСПА. Техническа помощ от ИСПА може да се ползва за всички подготвителни етапи на проектите, включително технически, финансови и икономическите обосновки и оценяване на околната среда. В момента България върви към разширена децентрализация (РДСИ) по ИСПА.

Цялата (средносрочна) сума за България вече е отпусната. Размерът е 210.8 млн. евро (104 млн. евро за 2000 г. и 106.8 млн. за 2001 г.). За 2002 г. размерът на отпуснатите средства ще бъде между 87.1 млн. евро и 130.7 млн. евро.

Побратимяване (туининг)
Едно от основните предизвикателства, които продължават да стоят пред страните-кандидатки е необходимостта от укрепване на административния и съдебен капацитет за въвеждане и прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis). През 1998 г. Европейската комисия започна да мобилизира значителни човешки и финансови ресурси, с цел подпомагане на страните-кандидатки в това отношение посредством побратимяване между администрации и агенции. През 2001 г. Комисията обърна още по-голямо внимание на институционалното изграждане чрез Плановете за действие за укрепване на административния и съдебен капацитет.

С помощта на побратимяването (туининг) богатият опит на държавите-членки се предоставя на страните-кандидатки чрез дългосрочно прикрепяне на държавни служители в комбинация с краткосрочно командироване на мисии от експерти и организиране на обучение.

За периода 1998-2001 г. Общността финансира общо 503 проекта за побратимяване (туининг). За периода 1998-2000 г. проектите бяха насочени към приоритетните области, определени в Партньорствата за присъединяване: селското стопанство, околната среда, държавните финанси, правосъдие и вътрешни работи и подготовката за управление на структурните фондове. Но от 2000 г. чрез побратимяване (туининг) е работено и по други важни области от достиженията на правото на ЕС (acquis), т. напр. социална политика, борба срещу наркотрафика, транспорт и регулации в сферата на телекомуникациите. Побратимяването (туининг) вече обхваща всички сектори, свързани с достиженията на правото на ЕС (acquis).

Благодарение на сериозната подкрепа и готовност за сътрудничество на държавите-членки на ЕС по ФАР 1998 г. бяха финансирани 103 Партньорства за побратимяване, които включваха всички страни-кандидатки и почти всички държави-членки. Тези първи проекти вече са приключили. Още 123 проекта се реализират по ФАР 1999, а в програмирането по ФАР 2000 са залегнали още 146 проекта по побратимяването (туининг). Програмирането по ФАР 2001 предвижда 131 проекта по побратимяването (туининг) във всички страни-бенефициенти по ФАР, плюс Кипър и Малта. Програмирането за 2002 г. предвижда 119 проекта за побратимяване, които вече са разработени и одобрени за изпълнение. Планират се още много проекти, които следва да бъдат одобрени и изпълнението им следва да започне до края на 2002 г. Тук се включват проектите за побратимяване (туининг), посочени в Плановете за действие за укрепване на административния и съдебен капацитет в преговарящите страни. Според оценките във всеки момент се изпълняват около 300 проекта за побратимяване в страните-кандидатки като цяло. Освен това страните-кандидатки имат допълнителната възможност да черпят от опита на държавите-членки чрез т.нар. “мини-побратимяване” (туининг лайт) – механизъм за изпълнение на внимателно подготвени проекти с ограничен обхват, които възникват в хода на преговорите, когато се налага адаптиране.

България има 11 проекта по ФАР 1998, 15 по ФАР 1999, 14 по ФАР 2000 и 12 по ФАР 2001, които са свързани изцяло или частично с побратимяване (туининг). Побратимяването ще продължи да бъде съществен елемент в програмирането на ФАР 2002, като броят на проектите може да достигне около 15. Те покриват широк спектър от сектори, включително подобряване (туининг ) на стопанската среда, селско стопанство, развитие на селските райони, ветеринарен контрол, дружествено право, политика на конкуренцията, защита на потребителите и тяхното здраве, екотуризъм, укрепване на съдебната власт и администрацията, борба срещу корупцията и граничен контрол.

Преговори
България постигна целите, залегнали в заключенията на Европейския съвет в Лаакен, да бъдат отворени всички преговорни глави през 2002 г. Това се осъществи по време на испанското председателство през първата половина на 2002 г.

Към края на септември 2002 г. бяха временно затворени следните 22 глави: Свободно движение на стоки, Свободно движение на хора, Свободно предоставяне на услуги, Свободно движение на капитали, Дружествено право, Рибарство, Данъчна политика, Финансов контрол, Икономически и валутен съюз, Статистика, Социална политика и заетост, Индустриална политика, Малки и средни предприятия, Наука и изследвания, Образование и обучение, Телекомуникации и информационни технологии, Култура и аудиовизия, Защита на потребителите и тяхното здраве, Митнически съюз, Външни отношения, Обща външна политика и политика на сигурност, Институции.