България и Европейския съюз

Съдържание
	Резюме
	1998
	1999
	2000
	2001
	2002
	2003

Неотдавнашно развитие на отношенията по Европейското споразумение за асоцииране (включително двустранни търговски отношения )

България продължи да изпълнява коректно Европейското споразумение и да допринася за гладкото функциониране на различни съвместни институции.

Съветът по асоциирането проведе заседание на 16 ноември 1999 г. и 10 октомври 2000 г. На 20 юли 2000 г. се състоя заседание на Комитета по асоцииране. Системата от подкомитети продължава да функционира като форум за технически дискусии.
Съвместният парламентарен комитет, състоящ се от представители на българския и европейския парламенти, проведе две заседания - през м. октомври 1999 г. и м. юли 2000 г. Второто заседание на Съвместния консултативен икономически и социален комитет се състоя през м. ноември 1999 г., а третото - през м. март 2000 г.

Делът на Европейския съюз в общия външно-търговски обмен на България нарасна от 49.6% от целия износ за 1998 г. на 52.6% през 1999 г. Делът на Европейския съюз във вноса нарасна от 44.9 % на 48.6% през 1999 г. Главните износни стоки на България за ЕС през 1999 г. бяха текстилни произведения и черни метали, а главният внос от ЕС - машини.

През м.март 1999 г. Съветът възложи на Комисията да започне преговори с асоциираните страни с оглед на нови реципрочни отстъпки за селскостопански произведения. Преговорите, къито съставляват част от обция присъединителен процес, бяха проведени на реципрочна основа и с цел да доведат до справедливо равновесие между интересите на Европейската общност, държавите-членки на ЕС и на България. Преговорите бяха основани върху принципа на неутралността по отношение на функционирането на CAP.

Преговорите с България бяха приключени между преговарящите през м. май 2000 г. В резултат от новото споразумение, приблизително две трети от двустранната търговия със селскостопански произведения ще спечели от преференции. Режимът влезе в сила на 1 юли 2000 г. на независима основа в очакване на сключването на Допълнителен протокол към Европейското споразумение. Все още се водят преговори за преработени селскостопански произведения. Тъй като текущото споразумение за търговия с вина изтича в края на 2000 г., в ход са преговори за ново споразумение.

През м. юли 2000 г. Съветът възложи на Комисията да започне преговори с асоциираните страни с оглед нови реципрочни отстъпки в областта на риболова и рибните продукти.

При антидъмпинговата процедура срещу България в стоманодобивния сектор (между други такива), свързана с вноса на горещо валцувани рулони и открита през м. декември 1998 г., разследването беше приключено и в началото на тази година беше постигната договореност за цена.

През м. юни 1999 г. България и Комисията подписаха Съвместна оценка на приоритетите на средносрочната икономическа политика на България. Съвместната оценка представя главните цели на макроикономическата политика за следващите три години и е в тясна връзка с цялостната средносрочна икономическа програма на страната; тя е обвързана с по-големи средства, предоставени по линия на Международния валутен фонд. България успешно завърши предприетите действия по средносрочната икономическа програма въпреки наличието на някои нерешени по-маловажни въпроси.

През м. ноември 1999 г. беше постигната договореност за ранното затваряне на блокове 1-4 в Атомната електрическа централа "Козлодуй". Съгласно Споразумението, подписано между българското правителство и Европейската комисия, относно окончателното затваряне на блокове 1 и 2 до 2003 г. и ранното затваряне на блокове 3 и 4, точната дата на затваряне на последните два блока, които, по разбиране на Комисията, следва да бъде през 2006 г. най-късно, ще бъде определена през 2002 г. по договореност с Комисията. Комисията, от своя страна, предложи пакет от значителна многогодишна помощ за енергийния сектор на България, включително субсидии и заем на "Евратом". Съвместната работна група, сформирана през 1999 г., провежда заседания от м. ноември с оглед осигуряване на своевременно изпълнение на Споразумението. Заемът от "Евратом" за модернизиране на блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй" беше подписан през м. май, а Международният фонд за подкрепа на затварянето под управлението на Европейската банка за възстановяване и развитие беше създаден през м. юни.

Партньорство за присъединяване / Национална програма за приемане на законодателството на ЕС
Документът "Партньорство за присъединяване", приет през м. март 1998 г., беше окончателно оформен през м. февруари 2000 г. Неговото изпълнение се разглежда в раздел Г на настоящия доклад.
През м. май 2000 г. България представи актуализираната си Национална програма за приемане на законодателството на ЕС (НППЗЕС), в която се очертава нейната стратегия за присъединяване, включително това как възнамерява да постигне изпълнение на приоритетите от "Партньорство за присъединяване" (вж. раздел Г по-долу).

Пред-присъединителна помощ
От м. януари 2000 г. съществуват три пред-присъединителни инструмента, финансирани от Европейската общност за подпомагане на кандидатствуващите страни от Централна Европа в тяхната пред-присъединителна подготовка: Програмата "ФАР"; "ИСПА" финансира едромащабни инфраструктурни проекти в областта на околната среда и транспорта; "САПАРД" подпомага развитието на земеделието.

През 2000-20002 г. индикативните финансови постъпления за България са 100 МЕВРО от ФАР, 52 МЕВРО от САПАРД и между 83-125 МЕВРО от ИСПА.

Програмата ФАР предоставя помощ на страните от Централна Европа от 1989 г. насам, като ги подпомага през периода на мащабно икономическо преустройство и политически промени. Сегашната "пред-присъединителна" насоченост влезе в действие през 1997 г. в отговор на решението на Европейския съвет от Люксембурт за разгръщане на настоящия процес на разширяване.

ФАР предоставя подкрепа на кандидатствуващите страни от Централна Европа за "институционално изграждане", инвестиции за укрепване на институционалната инфраструктура, необходима за осигуряване на прилагане на законодателството на ЕС и инвестиции за засилване на икономическото и социалното сближаване. Тази подкрепа включва съвместно финансиране на техническа помощ, "побратимяване" и съпътствуващи проекти за инвестиционна подкрепа, за да подпомогне тези страни в усилията им да приемат законодателството на ЕС и укрепи или създаде институциите, необходими за изпълнение и прилагане на законодателството на ЕС. Това помага също така на страните-кандидатки да развият механизми и институции, които ще бъдат необходими за усвояване на "Структурните фондове" след присъединяването и се подкрепя от ограничен брой мерки (инвестиции или програми за безвъзмездно отпуснати суми) с регионална или тематична насоченост.

Около 30% от средствата по линия на ФАР се използват за "институционално изграждане", а останалите 70% се използват за финансови инвестиции за осигуряване на съответствие със законодателството на ЕС и засилване на икономическото и социалното сближаване. През периода 1990-1999 г. по Програмата ФАР на България са отпуснати 1000 МЕВРО.

През 2000 г. отпуснатите средства по линия на ФАР за България възлизат на 118 МЕВРО (включително отпуснати по изключение от резерва) , които са насочени към изпълнение на следните приоритети:

• Икономическа реформа (6 МЕВРО): проекти за преустройство на държавните железници, институционално изграждане в Министерството на икономиката и след-приватизационна подкрепа за предприятия.
• Приемане на законодателството на ЕС и укрепване на нормативната рамка (15 МЕВРО): проекти в областта на оценяване на съответствието с това законодателство, държавните поръчки, околната среда, безопасността по море, както и регламентиращите органи в сферата на енергетиката, енергийната ефективност и далекосъобщенията.
• Икономическо и социално сближаване (15 МЕВРО): проекти за развитие на малките и средните предприятия и професионално обучение в двата района, определени за целта н Плана за национално развитие.
• Укрепване на правовия ред и защита на уязвимите групи от населението (22 МЕВРО): проекти в прокуратурата, контрола над границите по суша и море, борбата срещу наркотиците и благосъстоянието на децата, настанени в заведения.
• Държавни финанси и управление на средствата по линия на ЕС (13 МЕВРО): проекти в сферата на публичния вътрешен финансов контрол и независими външни одиторски проверки, данъчна администрация, национална и селскостопанска статистика, , органите за изпълнение CFCU и САПАРД и структура за подготовка на проекти на ФАР.
• Участие в програми на ЕС (19 МЕВРО): финансиране, което да помогне на България да посрещне разходите по участието в избрани програми на ЕС през 2000 и 2001 г.

Допълнителна сума от 28 МЕВРО беше отпусната за програмите за трансгранично сътрудничество, свързано главно с инфраструктурни проекти по границите на България с Гърция и Румъния.

България също така участвува в и извлича ползи от многонационални и хоризонтални програми финансирани от Фар като например ТАИКС (TAIEX) и програмата за малки и средни предприятия.

В рамките на разширената пред-присъединителна стратегия и в изпълнение на съответните решения на Съвета по присъединяване България участва в следните програми на Общността: предотвратяване на СПИН, борба с рака, ФИСКАЛИС, Леонардо да Винчи ІІ, Сейв ІІ, малки и средни предприятия, Сократ ІІ. Младежта на България също е включена в Петата рамкова програма за изследователска дейност, технологично развитие и демонстриране и Петата рамкова програма на Евроатом за изследователска дейност, технологично развитие и демонстриране. Въз основата на предложение на Комисията, Съветът е в процедура на приемане на решение за участие в програмата Медиа ІІ. Освен това България е заявила намерението си да участва в програмата на Общността Култура 2000. След началото на преговорите за участие на България в Европейската агенция за околна среда беше постигнато споразумение. След ратификацията на това споразумение и влизането му в сила, предвидено за началото на 2001 г., България ще стане член на Агенцията.

В допълнение на годишната сума по Фар Комисията предложи на България допълнително финансиране по Фар, свръх и извън нормалната сума, в контекста на споразумението , постигнато през м. ноември 1999 г. за датите на предсрочно закриване на реактори от № 1 до № 4 на АЕЦ «Козлодуй». Споразумението предвижда при изпълнението на определени условия допълнително финансиране по Фар от 100 милиона Евро за периода 2001-2002 г.г. и други 100 милиона Евро за периода 2003-2007 г.г. Средствата ще бъдат използвани за преструктуриране и реформа на енергийния сектор и ще бъдат управлявани до голяма степен от ЕБВР. Първият транш от 27 милиона Евро е предоставен на разположение през 2000 г.

Като цяло въздействието на Фар в България е положително. В редица важни области като икономическата трансформация и структурната реформа, модернизирането на държавните институции и съдебната власт, приемането и прилагането на законодателството на Европейския съюз (aquis communautaire), и важни въпроси, свързани с социалната еднородност и защитата на човешките права беше осъществен ефективен трансфер на ноу-хау и нестандартно оборудване и на финансови средства.

Три примера на успешни проекти по Фар са:

• Програмата за подпомагане на структурната реформа (20 милиона Евро) подкрепя от 1997 г. програмата за икономическа реформа и развитие на частния сектор в България. Програмата допринесе за съществен напредък в приватизацията и ликвидацията на държавните предприятия и банки, привличането на чужди инвестиции и засилване на ролята на ключови институции. Тя помогна на България да изпълни задълженията си по последователни заемни споразумения с МВФ и Световната банка.
• Проектът «Красива България» (3 милиона Евро) съдейства да се облекчи бедността в редица райони на България като съдейства за създаване на нови работни места, обучение на безработни и подобряване на градската инфраструктура. В схемите за създаване на временна трудова заетост бяха включени 3 500 души и бяха обновени над 200 сгради. Проектът беше осъществен в сътрудничество с ПРООН и засили видимото присъствие на програмата Фар в България.
• Проектът за Професионално образование и обучение (VET) (3 милиона Евро) подпомогна развитието на нови програми за подбрани професии в професионалните училища, изградени въз основа на програмния модел за след средно образование, разработен при предишна програма на Фар. Беше предоставено също така обучение на преподавателите за да се прилагат нови технологии, както и ново технологично и образователно оборудване.

Системата за управление по Фар беше реформирана през 1998 г. и 1999 г. за да се подобри скоростта, ефикасността, ефективността и прозрачността на дейностите по Фар. Последният доклад за преглед през 2000 г. прецизира още повече тези основни структури на управление и запълва празнините по пътя към присъединяване и структурните фондове. Първо, управлението може да бъде изцяло децентрализирано от 2002 г., ако бъдат изпълнени точните предварителни условия, предвидени в Правилника за Координация 1266/99. Второ, изработването на програмите по Фар може да премине на многогодишна основа, ако се осъществяват подкрепящи стратегии. Трето, направленията, включени през 1997 г. ще продължат при нарастваща роля на Делегациите, по-нататъшно канализиране на процедурите и накрая, нарастване значението на управлението за подобряване на резултатите от проектите по Фар при изграждането на институциите, инвестиции в съответстия на ЕС и в икономическа и социална еднородност.

Въпреки че изпълнението на програмите по Фар в България е задоволително като цяло, необходимо е властите да подобрят възможностите си да съдействат на Комисията за подобряване на дейността и стратегически при изработване на програмите и развитието на приоритетните проекти. Това важи в частност за области, включващи координация на междуведомствено равнище и с донори, и при сътрудничеството с деловите среди и с гражданското общество. Изработването и прилагането на програмите по Фар следва да бъде интегрирано по–тясно с политиката и административните структури на министерствата. Необходимо е да се положат усилия за намаляване на текучеството на кадрите и де се осигурят подходящи средства за сключване на договори, технически и финансови аспекти на осъществяването на проектите.

Относно САПАРД през м. септември 2000 г. Планът за развитие на земеделието и селските райони в България получи благоприятна оценка от Комитета СТАР (Управителния комитет на ЕС за земеделските структури и развитието на селските райони). Планът в момента се приема от Комисията. Основните цели на плана са да подобри ефикасността на земеделското производство и насърчаването на конкурентноспособен хранително-вкусов сектор и устойчиво развитие на селските райони в съответствие с най-добрите практики по опазване на околната среда. Постановлението за създаването на разплащателна агенция по САПАРД беше прието от Министерския съвет през м. юли 2000 г. и незабавно влезе в сила. Държавният фонд «Земеделие» (ДФЗ) беше определен като разплащателна агенция по САПАРД и е отговорен за уреждането на ко-финансирането на проектите на ЕС, както и за управлението на краткосрочните и средносрочните национални кредити за земеделските стопани. България напредва уверено към изграждането на функционираща разплащателна агенция по САПАРД. През 2000 г. индикативните средства, определени за България по САПАРД са 52 милиона Евро.

Що се отнася до програмата ИСПА, която влезе в действие през 2000 г. в подкрепа на големи проекти в областта на околната среда и транспорта, индикативните средства, определени за България са между 83 и 125 милиона Евро годишно, които ще бъдат разпределени поравно между двата сектора. Вече са разработени стратегическите документи и проект за газопровод. В резултат на обсъждане с българските власти Комисията даде съгласие през 2000 г. да се концентрира върху два проекта в транспортния сектор: реконструкция на пътищата по линията на основните транспортни коридори и новият терминал на летище София. В сектора на околната среда се извършва подготвителна работа по пречиствателни станции за отпадъчни води в София и басейна на река Марица и градски сметища. Прието е постановление, в съответствие с което Главно управление «Регионално развитие и административно и териториално устройство» в Министерството на регионалното развитие и строителството отговаря за изработването на регионалната политика, съдейства за подготовка на законодателството и на програмите и осъществяването на проектите по Фар за икономическа и социална еднородност. Все пак междуведомствената координация както на национално, така и на регионално равнище все още не е изцяло ефикасна и следва да й се отдели повече внимание.

Осъществяването на проектите от ИСПА ще следва същата институционална рамка както програмата Фар, като Националният фонд и Министерството на финансите ще следят за цялостното финансово управление и няколко изпълнителни агенции ще отговарят за техническото изпълнение. За програмното и финансово управление на САПАРД ще се прилага различна система, отразяваща правилата на ЕАГГФ (Европейския фонд за земеделско ръководство и гарантиране) и се основава на подход за пълна децентрализация чрез акредитирана изпълнителна и разплащателна агенция.

Побратимяване
Едно от основните предизвикателства, пред които са изправени страните-кандидатки е необходимостта от укрепване на техния административен капацитет за приемане и прилагане на законодателството на ЕС (aquis). През 1998 г. Европейската комисия предложи да мобилизира значителни човешки и финансови ресурси, за да им помогне в тази насока, чрез побратимяване на ведомства и агенции. Богатият опит на страните-членки е предоставен сега на страните-кандидатки, по линия на дългосрочното изпращане на държавни служители от страните членки и съпътстващи ги краткосрочни мисии на специалисти. Благодарение на силната подкрепа и ответна реакция от страните-членки на ЕС се осъществяват 107 партньорства по побратимяване, финансирани от Фар-1998 и включващи всички страни-кандидатки и почти всички страни-членки. По Фар-1999 се осъществяват допълнителни 107 проекта и програмния бюджет за Фар-2000 включва други 148 проекта за побратимяване. По предварителни оценки около 250 проекта по побратимяване ще бъдат осъществени във всички страни-кандидатки за целия период.

В началото побратимяването основно беше фокусирано в приоритетните сектори като земеделие, околна среда, обществени финанси, правосъдие и вътрешни работи и подготвителни мерки за структурните фондове. Сега то покрива всички сектори в изпълнение на законодателството на ЕС (aquis).

За България, изцяло или частично чрез побратимяване, са осъществени единадесет проекта по програмата Фар-1998 и осем по програмата Фар-1999. Побратимяването отново ще бъде важна съставно част от програмата Фар-2000, като ще допринесе за осъществяването на единадесет проекта. Те се разпростират в широк кръг от сектори, включващи икономическата реформа, приемането и прилагането на законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар и околната среда, укрепване на правовия ред, защита на уязвимите групи, и засилването на финансовия контрол в обществения сектор.

Преговори/скрининг
Аналитичният преглед на законодателството на ЕС (aquis) – (скрининг) беше завършен за България до началото на 2000 г. за законодателството на ЕС за земеделието и тези части от правосъдието и вътрешните работи, които не бяха обхванати преди това. През първата половина на 2000 г. скринингът беше актуализиран за 23 глави за да бъдат отчетени най-новите развития в законодателството на ЕС и прогресът в последно време. Преговорите бяха официално започнати на двустранната междуправителствена конференция, която се състоя на 15 февруари 2000 г. През м. март 2000 г. започнаха преговори по същество по шест глави от законодателството на ЕС: наука и изследователска дейност, образование и обучение, малки и средни предприятия, култура и политика в аудио-визуалната област, външни отношения, и обща външна политика и политика за сигурност. Конференцията по присъединяването през м. юни 2000 г. реши временно да бъдат закрити 4 от тези глави (наука и изследователска дейност, образование и обучение, малки и средни предприятия, и обща външна политика и политика за сигурност).

В съответствие с препоръката на Комисията Председателството предложи през втората половина на 2000 г. да започнат преговори за други пет глави: свободно движение на капитали, корпоративно право, статистика, далекосъобщения, защита на потребителите и здравеопазване.