България и Европейския съюз

Актуално развитие на отношенията по Европейското споразумение за асоцииране (включително двустранни търговски отношения)

Съветът за асоцииране проведе своето заседание на 10. Октомври 2000 г. Заседанието на Комитета за асоцииране бе проведено на 4. Октомври 2001 г. Различните подкомитети продължиха да функционират като форуми за дискусии на експертно равнище.

Съвместният парламентарен комитет, съставен от представители на българския и на Европейския парламент, проведе три заседания - през ноември 2000, и през март и октомври 2001 г. Съвместният икономически и социален консултативен комитет проведе заседания през ноември 2000г. и през март и ноември 2001 г.

Делът на Европейската общност в общия външнотърговски обмен на България спадна от 52,1 % от общия износ през 1999 г. на 51,1 % през 2000. Делът на Европейската общност от общия внос спадна от 48,4 % на 44,0 %. Основните експортни стоки на България за Общността бяха необлагородени метали, текстилни изделия и машини, а основният внос от ЕС включваше машини, текстилни изделия и химически продукти.

По отношение на селскостопанските стоки, през юли 2000 г. в предварителен порядък, до сключването на Допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране, влезе в сила ново споразумение с България за реципрочни концесии. В резултат на това споразумение около 66 % от традиционния селскостопански внос на ЕС от България става безмитен, докато 51 % от селскостопанския износ на ЕС за България е освободен от мита. В момента се подготвя втори кръг от двустранни преговори за търговска либерализация, която да обхване по-чувствителни стоки, търговията с които в момента е в ниски обеми, особено поради високата степен на митническа защита.

Предходното двустранно споразумение между Общността и България за търговията с вина изтече на 31 декември 2000 г. През ноември 2000 г. се постигна договореност по споразумение за търговията с вина и спиртни напитки, включващо търговски преференции и взаимна защита на наименованията на вината и запазените марки на спиртни напитки. До приемане на новите договорености като Допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране търговските преференции по споразумението се прилагат в предварителен порядък, считано от 1 януари 2001г.

Преговорите по преработените селскостопански продукти са приключени на техническо ниво и се обсъждат в Съвета.

Преговорите по Споразумение за свободна търговия с риба и рибни продукти продължават.

През октомври 2000 г. по отношение на България (наред с няколко други страни) бе заявена жалба във връзка с антидъмпингов внос на уреа. Разследването приключи и през юли 2001 г. бе постигната договореност за временно приемане на гаранции по отношение на цената. През септември 2001 г. бе въведено окончателно антидъмпингово мито за внос от България (наред с други страни) на талашит.

Партньорство за присъединяване/ Национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕО (acquis)
През декември 1999 г, бе приет актуализиран вариант на “Партньорство за присъединяване”. Неговото изпълнение се разглежда в раздел Г на настоящия доклад. В приложение към настоящия Редовен доклад е включено предложение на Европейската комисия за ново актуализиране на Партньорство за присъединяване.

През юни 2001 г. България представи актуализираната си Национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕС (acquis), в която се излага стратегията за присъединяване, включително мерките за изпълнение на приоритетите по “Партньорство за присъединяване” (вж. по-долу раздел Г).

Помощ от Общността
За подпомагане на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа съществуват три предприсъединителни инструмента, финансирани от Общността: програмата “Фар”; програмата”САПАРД”, която подпомага развитието на селското стопанство и на селските райони и програмата “ИСПА”, която финансира инфраструктурни проекти в областта на околната среда и транспорта. Тези програми концентрират подкрепата си за постигане на приоритетите от Партньорствата за присъединяване, които целят да помогнат на страните-кандидатки да изпълнят критериите за членство.

За периода 2000-2002 г. общите финансови суми, отпуснати за България възлизат годишно на 100 милиона евро по Фар, 53 милиона по САПАРД и между 83 и 125 милиона евро по ИСПА.

Извън отпуснатите годишно по ФАР суми България получава по ФАР допълнително финансиране в контекста на постигнатата през ноември 1999 г. договореност за закриване на блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй преди изтичане на експлоатационния им срок. Споразумението предвижда допълнително финансиране по ФАР в размер на 200 милиона евро за периода 2000 - 2007 г. при условие на спазване на определени условия. Фондовете, управлявани в голяма степен от ЕБВР, са за извеждане от експлоатация и свързаните с това мерки в енергийния сектор.

От 1989 г. насам програмата ФАР предоставя помощ на страните от Централна и Източна Европа за преодоляването на периода на дълбок икономически и социален преход и на политически промени. Настоящата “предприсъединителна” ориентация на ФАР бе въведена през 1997 г. в отговор на решението на Европейския съвет от Люксембург за стартиране на процеса на разширяване.

ФАР предоставя на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа подкрепа в области като институционално изграждане (около една трета, от отпусканите по ФАР средства), инвестиции за укрепване на регулаторната инфраструктура, необходима за подсигуряване на прилагането на правото на ЕС (също така около една трета от отпусканите средства) и инвестиции за преодоляване на икономическото и социално неравенство (останалата една трета от средствата по ФАР). Подкрепата обхваща съфинансиране на техническа помощ, “побратимяване” и проекти за инвестиционна подкрепа и цели да подпомогне страните-кандидатки в усилията им за приемане на достиженията на правото на ЕС (acquis) и за укрепване на институциите, необходими за неговото прилагане и съблюдаване. По тази начин се помага на страните-кандидатки и за изграждането на механизми и институции, задължителни за усвояването на Структурните фондове след присъединяването; така оказваната помощ е съпътствана от ограничен брой мерки (инвестиции или на основата на безвъзмездно отпускани помощи) с регионална или тематична насоченост.

За периода 1990-1999 по програмата ФАР за България са били отпуснати около 1 000 милиона евро, а за 2000 г. - 151 милиона евро.[1] По програмата ФАР 2001 за България са отпуснати 82, 8 милиона евро по Националната програма, съсредоточени за постигането на следните приоритети:

• Икономическа реформа и приемане и прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis): проекти за укрепване на централната банка, насърчаване на ликвидните инвестиции в средноголеми предприятия от частния сектор, подобряване на фитосанитарния и ветеринарен контрол, повишаване на риболовните стандарти, прилагане в областта на околната среда на директивата SEVESO и повишаване на безопасността на корабоплаването (11 милиона евро);
• Икономическо и социално сближаване: инвестиционни проекти с акцент върху развитието на малките и средни предприятия и на туристическия сектор, мерки, свързани с пазара на труда и социалната политика, инфраструктури, свързани с бизнеса, и проект за институционално изграждане, свързано с укрепване на капацитета за разработване на ESF проекти (37 милиона евро)
• Укрепване на държавната администрация: проекти за стратегическо планиране и координация, прилагане на реформата на държавната администрация, разработване на стратегия за набиране и обучаване на кадри за съдебната система, борба с прането на пари, облекчаване на процедурите по фалита, укрепване на националната агенция “Митници” и агенцията за бежанците, подобряване на селскостопанската статистика и укрепване на управлението на фондовете на ЕС (15 милиона евро)
• Етническа интеграция и гражданско общество: проекти за интегрирането на ромското население, гарантиране на етническите малцинства достъп до здравно обслужване, борба със социалната дезинтеграция, развитие на самоиздържащо се и динамично гражданско общество и повишаване на професионалните стандарти в журналистиката (7 милиона евро).

Допълнителни 28 милиона евро са отпуснати по програми за трансгранично сътрудничество, основно свързани с инфраструктурни проекти на границите на България с Гърция и Румъния. Още 70 милиона евро са отпуснати за извеждане от експлоатация на атомни мощности и свързаните с това мерки в рамките на специално учредените фондове в контекста на разбирателството за затваряне на блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй преди изтичане на експлоатационния им срок, плюс 7 милиона евро по хоризонталната програма за ядрена безопасност.

България участва със съответните ползи от това в многонационални и хоризонтални програми, финансирани по ФАР, като например TAIEX (Бюрото за техническа помощ и информационен обмен) и програмата за малки и средни предприятия.

България участва или възнамерява да се присъедини към следните програми и агенции на Общността: Алтенер, Борба срещу рака, Митници 2000, Ида II, e-content, Предприятия и предприемачество, Фискалис, Равенство на половете, Здравен мониторинг, Леонардо да Винчи II, Медиа плюс, Заболявания, свързани със замърсяването на околната среда, Предотвратяване на СПИН, Сейф, Сократ II и Младеж. България участва и в Пета рамкова програма за изследвания, технологическо развитие и демонстрационни дейности. ФАР оказва съдействие за поемане на част от разходите по участието в тези програми и агенции. С цел да се облекчат юридическите процедури на Общността и по този начин да се подсигури бъдещето участие на България в програмите на Общността в процес на приемане е решение на Съвета за асоцииране ЕС - България, в което се определят основните принципи за подобно участие.

След ратифицирането и влизането в сила на съответното споразумение, формалното участие на България в Европейската агенция по околната среда ще започне през януари 2002 г.

Като цяло резултатите от приложението на ФАР в България са положителни. В редица важни области като икономическата и структурната реформа, модернизацията на обществените институции, укрепването на съдебната система и засилването на граничния контрол, приемането и прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis), важни въпроси, свързани със социалното сближаване и закрилата на уязвимите групи, е осъществен ефективен трансфер на ноу-хау, оборудване и на финансови средства. Подкрепата по ФАР за развитието на селското стопанство и малките и средни и предприятия подпомогна разработването на секторни стратегии и създаването на институционални и финансови механизми за предприятията в тези сектори.

Примерите за успешни проекти по ФАР включват:

• Институционалното укрепване на граничната полиция бе подкрепено с проект по ФАР 1999 (3 милиона евро). Използвайки комбинация от помощ по линия на “побратимяването” и инвестиции в ново оборудване, проектът допринесе съществено за укрепване на способността на полицията за контрол и охрана на границите на България.
• Хармонизацията на митническото законодателство бе подкрепена с проект по ФАР 1998 (1 милион евро). С помощта на партньор по “побратимяването” повечето митнически директиви и регламенти на ЕС са успешно интегрирани в българското законодателство.
• Създаването и оборудването на агенция САПАРД в България бе подкрепено от поредица интервенции по ФАР, осъществени от консултанти и експерти по СИГМА. България бе първата страна- кандидатка, която през май 2001 г. получи частична акредитация за своята агенция САПАРД, което позволи да започне прилагането на програмата.

Докладът-преглед на ФАР от 2000 г. утвърждава предприсъединителната насоченост на програмата и подчертава необходимостта от подпомагане на страните-кандидатки в подготовката им за усвояване на структурните фондове. Докладът предвижда на първо място възможност за пълно децентрализиране на управлението на средствата по ФАР от 2002 г. нататък, ако са изпълнени строгите предпоставки, определени в Координационния регламент 1266/99. На второ място, предвижда се възможност за преминаване към програмиране по ФАР на многогодишна основа, ако са налице съответните подкрепящи стратегии. На трето място, новият подход, въведен към ФАР през 1997 г. продължава при нарастване на ролята на Делегациите, по-нататъшно опростяване на процедурите и повишаване на значението, което се отдава на постигане на достоверен и измерим ефект от ФАР проектите по институционално изграждане, инвестиции в съответствие с достиженията на правото на ЕО (acquis) и икономическо и социално сближаване.

По отношение на САПАРД, Комисията одобри през октомври 2000 г. българският Национален план за развитие на земеделието и селските райони. Оперативната програма, възлизаща на около 808,3 милиона евро общо, от които 371,2 милиона евро ще се финансират по САПАРД, има четири основни насоки: подобряване на производството, преработката и маркетинга на селскостопански и горски продукти, както и на преработката и маркетинга на рибни продукти в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis); насърчаване на екологичното земеделие и опазване на околната среда; хармонично развитие на селските райони с цел закрила и укрепване на икономиката и общностите от тези райони; и инвестиции в човешки ресурси и техническа помощ.

Многогодишното финансово споразумение между Комисията и България, с което се определят правилата за прилагане на САПАРД, бе подписано през декември 2000 г., а Годишното финансово споразумение, в което са заложени финансовите ангажименти на Общността за 2000 г. бе подписано през февруари 2001 г. и влезе в сила през април 2001 г.

Държавният фонд “Земеделие” бе определен като агенция по САПАРД и носи отговорността за организиране на съфинансирането на проектите на ЕС, както и за управляването на краткосрочни и средносрочни национални кредити за земеделските стопани.През май 2001 г. България стана първата страна, която получи от Комисията частична акредитация за своите структури по САПАРД за прилагане на три от мерките по програмата (инвестиции в селскостопански холдинги, преработка и маркетинг и разнообразяване на икономическите дейности), а скоро след това бяха извършени и първите плащания. Средствата по САПАРД за България за 2000 г. възлизат на 53 милиона евро.

По отношение на ИСПА през 2000 г. бяха приети национални стратегии за развитие на транспорта и на околната среда, които послужиха като основа за определяне на приоритетни проекти. Във връзка с транспортната инфраструктура ударението пада върху изграждане на основните трансевропейски коридори, развиване на граничните връзки, включително новия мост над река Дунав, електрификация на железниците и реконструкция на летището в София. В областта на околната среда основните приоритети са свързани с качеството на водите (подсигуряване на питейна вода и пречистване на отпадъчните води), преработката на отпадъци и замърсяването на въздуха. За прилагането на проектите по ИСПА вече са създадени административни структури и процедури от страна на българските власти. Отпуснатата за България сума по ИСПА (104 милиона евро) бе одобрена през 2000 г. в подкрепа на следните проекти: реконструкция и разширяване на летище София, рехабилитация на транзитни пътища (отсечки от основни трансевропейски коридори), градски водопречиствателни станции в Стара Загора и Димитровград и шест регионални депа за битови отпадъци в Монтана, Русе, Перник, Севлиево, Силистра и Созопол.

България получава сега около 300 милиона евро годишно като безвъзмездна помощ от Общността, което съответства на над 2 % от БВП на страната. Програмирането, усвояването, мониторингът и оценяването на толкова мащабна помощ, отпускана главно въз основа на проекти, както и подсигуряването на стабилни системи за финансово управление и контрол е истинско предизвикателство за българската държавна администрация. Като следва да се отчете значителен напредък в това отношение, включително ранното акредитиране на агенцията по САПАРД, следва да се каже, че са необходими сериозни по-нататъшни усилия за подсигуряване на административен капацитет, адекватен за ефективното управляване на помощта от Общността. На етапа на програмиране българските власти демонстрират нарастващо проактивен подход при идентифицирането на стратегически приоритети. Но има какво да се желае за подсигуряването на това, така идентифицираните приоритети да прерастват в зрели проекти, министерствата да сътрудничат повече помежду си, както и с външни участници по проектите, и донорските помощи да се координират по-ефективно. На етапа на усвояване на помощта в много области има нужда от укрепване на системите за финансово управление и контрол и на капацитета за управление на проектите. Необходими са усилия за намаляване на текучеството на кадрите и за подсигуряване на адекватно обезпечаване на контрактуването, на техническите и финансови аспекти по реализирането на проектите. На етапите на мониторинг и оценка, новосъздадените механизми трябва да заработят по-ефективно, така че все по-голям процент от проекти да се извежда до успешен край и да се вадят систематично поуки от успеха и грешките в миналото. Разрешаването на тези проблеми ще изисква значителни и трайни инвестиции в ключови части от държавната администрация.

Побратимяване
Едно от основните предизвикателства, което продължава да стои пред страните-кандидатки е необходимостта да укрепят административния си капацитет за прилагане и съблюдаване на достиженията на правото на ЕО (acquis). През 1998 г. Европейската комисия излезе с предложение да бъдат мобилизирани значителни човешки и финансови ресурси, за да се помогне на страните-кандидатки в това отношение посредством побратимяване между администрации и агенции. Богатият опит на държавите-членки се предоставя сега на страните-кандидатки по линия на дългосрочно прикрепяне на държавни служители от държаните-членки в комбинация с краткосрочно командироване на мисии от експерти и организиране на обучение.

В началото процесът на побратимяване бе концентриран в приоритетни сектори като селско стопанство, околна среда, държавни финанси, правосъдие и вътрешни работи и подготвителни мерки за структурните фондове. Сега той покрива всички сектори по достиженията на правото на ЕС (acquis).

В периода 1998-2000 г. Общността финансира общо 372 проекта по побратимяване, основно в сферата на селското стопанство, околната среда, държавните финанси, правосъдието и вътрешните работи и подготовката за управление на структурните фондове. Това са основните приоритетни сектори, идентифицирани в Партньорствата за присъединяване. Но чрез побратимяване е работено и по други важни области от достиженията на правото на ЕО (acquis), т. напр. социална политика, борба срещу наркотрафика, транспорт и регулации в сферата на телекомуникациите.

Благодарение на сериозната подкрепа и готовност за сътрудничество на държавите-членки на ЕС 103 партньорства за побратимяване, финансирани по ФАР 1998 г. и включващи всички страни-кандидатки и почти всички държави-членки, са на етап на приключване или вече са завършили. Още 124 проекта се реализират по ФАР 1999, а в програмирането по ФАР 2000 са залегнали още 145 проекта по побратимяването. Програмирането по ФАР 2001 предвижда 131 проекта по побратимяването във всички страни-бенефициенти по ФАР, плюс Кипър и Малта. В допълнение на страните-кандидатки бе предоставена възможност да черпят от опита на държавите- членки в рамките на “мини-побратимяването”, когато се налага да решават конкретно дефинирани и строго определени проблеми, възникващи в хода на преговорите и налагащи определена адаптация. Съвкупният брой на действащите проекти във всички страни-кандидатки към всеки един момент се оценява на около 250.

България има 11 проекта по ФАР 1998, 15 по ФАР 1999 и 14 по ФАР 2000, които са свързани изцяло или частично с побратимяване. Побратимяването ще продължи да бъде съществен елемент в програмирането на ФАР 2001, като броят на проектите може да достигне десет. Те покриват широк спектър от сектори, включително ветеринарен контрол и контрол по риболова, прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на околната среда, укрепване на централната банка и на агенция “Митници”, опростяване на процедурите по банкрута, борба с прането на пари и подобряване на безопасността на корабоплаването.

Преговори/аналитичен преглед на законодателството
Аналитичният преглед (скрининг) на достиженията на правото на ЕС (acquis) се провеждаше в рамките на заседанията на Комитета за асоцииране и на подкомитетите.

След откриването на преговорите започнаха дискусиите по същество по отделни глави от достиженията на правото на ЕО (acquis) и към октомври 2001 г. са открити преговори по 21 глави.

До края на септември 2001 година бяха временно затворени следните 11 глави: Свободно движение на капитали, Дружествено право, Риболов, Статистика, Малки и средни предприятия, Наука и изследвания, Образование и обучение, Култура и аудиовизуална политика, Защита на потребителите и тяхното здраве, Външни отношения, Обща външна политика и политика на сигурност.