Europe.bg
  Hauptseite - Nachrichten - Analysen
  NAVIGATION
Nachrichten
Bewerbungen
Europäische Union
Bulgarien - EU
Beitrittsverhandlungen
Programme und Projekte
Fragen und Antworten
Bibliothek
Portal EUROPA - Über uns; Ethisches Kodex
Europäisches Parlament 2007
Aktuelles
Analysen
Interviews
Geschichte der Europäischen Union
Institutionen der Europäischen Union
Mitgliedsstaaten
Beitrittsländer
Assoziierte Staaten
Tätigkeiten
Chronologie
Schlüsseldokumente
Institutionen der Europäischen Union
Finanz- und Finanzierungsinstitutionen
Beratende Organe
Interinstitutionelle Einrichtungen
Autonome Einrichtungen (Agenturen)
Präsidentschaft des Rates der EU
Regelmäßige Berichte der Europäischen Kommission
Geschichte
Tätigkeiten
Verhandlungskapitel
Nationale Positionen
Gemeinsame Verhandlungsstandpunkte der Mitgliedsstaaten
Erfüllung der Verpflichtungen
Kapitel 1. Freier Warenverkehr
Kapitel 2. Freizügigkeit
Kapitel 3. Freier Dienstleistungsverkehr
Kapitel 4. Freier Kapitalverkehr
Kapitel 5. Gesellschaftsrecht
Kapitel 6. Wettbewerb
Kapitel 7. Landwirtschaft
Kapitel 8. Fischerei
Kapitel 9. Verkehr
Kapitel 10. Steuern
Kapitel 11. Wirtschafts- und Währungsunion
Kapitel 12. Statistik
Kapitel 13. Beschäftigung und Soziales
Kapitel 14. Energie
Kapitel 15. Industriepolitik
Kapitel 16. Kleine und mittlere Unternehmen
Kapitel 17. Wissenschaft und Forschung
Kapitel 18. Bildung und Ausbildung
Kapitel 19. Telekommunikation und Informationstechnologien
Kapitel 20. Kultur und audiovisuelle Medien
Kapitel 21. Regionalpolitik und Koordinierung der strukturpolitischen Instrumente
Kapitel 22. Umweltschutz
Kapitel 23. Verbraucherschutz und Gesundheitsschutz
Kapitel 24. Zusammenarbeit im Kapitel Justiz und Inneres
Kapitel 25. Zollunion
Kapitel 26. Auswärtige Beziehungen
Kapitel 27. Gemeinsame Außen- und Sicherheitspolitik
Kapitel 28. Finanzkontrolle
Kapitel 29. Finanz- und Haushaltsbestimmungen
Kapitel 30. Institutionen
Kapitel 31. Sonstige
Regelmäßige Berichte der Europäischen Kommission
Finanzielle Heranführungsinstrumente
Gemeinschaftsprogramme
Strukturpolitisches Instrument zur Vorbereitung auf den Beitritt ISPA
Sonderprogramm für die Landwirtschaft und die Entwicklung des ländlichen Raums SAPARD
PHARE Hilfsprogramm der Gemeinschaft für die mittel- und osteuropäischen Länder
Maßnahmen der SAPARD-Programme
Die EU-Fonds für Bulgarien
Strategien
Gesetze
Pläne und Programme
Publikationen
Europa von A bis Z
Nationale Strategien
Regionale Strategien
Gemeindestrategien
Bulgarische Gesetze und Rechtsverordnungen
Internationale Rechtsakte
Berichte
Regelmäßige Berichte der Europäischen Kommission
  My.Europe.bg
  Benutzername:
  
  Kennwort:
  
  
Registrierung
vergessenes Kennwort
Was ist my.Europe.bg
 
  Information
Sitemap
Kontakt
Partner
Partner Medien
herunterladen
This version of Europe Gateway is outdated since April 25, 2014.

Nachrichten / Analysen

RSS
  • A+
  • A-
28-04-2006

ПРОБЛЕМЪТ С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ БЕ ПРЕКАЛЕНО ОСВЕТЕН, СМЯТА ЕКСПЕРТ ОТ ЦЕНТЪРА ЗА ЛИБЕРАЛНИ СТРАТЕГИИ

* "ЕС трябва да избере на коя оценка да вярва: на експертната или на обществената."
* "Толкова много се заговори за корупция, че тя в края на краищата се банализира. Хората свикнаха с нея."
* "Доверието в съдебната система сред хората, които действително са имали съприкосновение с нея, е два или три пъти по-високо."

Рашко Доросиев – програмен директор политически изследвания в Центъра за либерални стратегии пред Портал ЕВРОПА, в коментар на изводите на доклада на ЦЛС за съдебната власт.

“Съдебната власт: независима и отговорна: Индикатори за ефективност на съдебната система” е пълното заглавие на 37-страничния документ, чийто основен автор е Даниел Смилов от ЦЛС.

По основни показатели за ефективност българската съдебна система е съпоставима с тези на страните членки от ЕС. Това се твърди в доклад на Центъра за либерални стратегии за съдебната власт, изготвен по проект, финансиран от Британското посолство.

България не изостава от страните-членки на ЕС по продължителност на съдебните и досъдебните процедури, сочат още изводите на ЦЛС. 

Финансирането на съдебната система е адекватно спрямо бюджета, даже нараства, а новите промени в Конституцията въвеждат форми на отчетност за висшите магистрати, заключават експертите на ЦЛС. 

Те са категорични, че липсата на достатъчно присъди за организирана престъпност, поръчкови убийства, корупция – включително политическа и пране на пари, не недостатък на цялата съдебна система. Според ЦЛС, това са “съществени проблеми в отделни специфични области”.

Портал ЕВРОПА констатира, че изводите в доклада на Центъра за либерални стратегии се различават от заключенията на експертите на Европейската комисия от последната партньорска проверка “Правосъдие и вътрешен ред”.

По този повод ви предлагаме интервю с Рашко Доросиев от ЦЛС – той е съавтор на доклада заедно с Даниел Смилов, и е участвал в изследователския проект “Укрепване на потенциала на българската съдебна система”.

Защо съдебната система е проблем повече на обществените нагласи, отколкото на обществото?

За пръв път с този проект се направи опит за измерване с обективни критерии на това, как работи съдебната ни система. Поставихме си за цел да създадем обективни индикатори, чрез които рационално да може да се проследява в каква степен тя оперира добре, или зле. Изследвахме продължителността на делата в българската съдебна система, прилагайки методология, отчитаща гражданската гледна точка. Това е “сурова” методология, но въпреки това резултатите се оказаха не толкова отчайващи – особено ако ги съотнесем към средната продължителност на делата в страните от ЕС. 

Защо толкова хора смятат, че има проблеми?

Най-вероятно това е и медиен проблем. През последните години проблемът за лошата съдебна система беше преекспониран в медиите. Много често забелязваме, как някой журналист или гражданин си позволява да прави изводи за цялата система на базата на свои лични впечатления, на личен опит. Не цялата съдебна система е проблемна, а определени нейни части. Всички знаем кои са те – борбата с организираната престъпност, с корупцията... Да се набеждава цялата съдебна система не е правилно, понеже делът на наказателните дела е много малък. 70-80% от делата са граждански. Негативната оценка на медиите, българското общество, а и на европейските експерти, се пренася върху цялата съдебна система. Това, от своя страна, пречи на системата да се оправи. За да си вършат институциите добре работата, е необходимо гражданите да имат доверие в тях.

Т.е. критиките пречат на системата да се оправи?

Неоснователните критики – да, те пречат. Свръхконцентрацията на медиите върху проблема със съдебната система, върху негативните примери; липсата на индикатор и единна информационна система – това също създава вакуум.

Тогава критиките на европейските експерти от последната партньорска проверка се базират на общественото мнение и на медийните публикации, така ли излиза?

Не мога да твърдя с категорична сигурност, че е точно така. В България действително липсва надеждна статистика. Посланието на конференцията, която Центърът за либерални стратегии проведе по темата, оповестявайки този доклад, е – полицията и съдебната система не трябва да се страхуват от създаването на една истинска, единна статистика, защото тя е инструмент, който ще помогне и на тях да получат доверието на гражданите. Когато европейските експерти дойдат в България и се сблъскат с липсата на качествена статистика и надеждна информация за работата на институции, те най-често се обръщат към медии и използват лични впечатления, цитират отказа от достъп до статистика. Така формират докладите си. Негативните оценки са естествени.

Споделяте ли мнението, че ако се задейства защитната клауза за правосъдие, това не е беда?

Това има две измерения: чисто политическо (имиджово) и рационално (конкретно). Големият проблем за България идва от първото измерение – политическото. В практически план, това не би трябвало да е голям проблем за пълноценното членство на България в ЕС. Едва ли ще ни бъдат спрени някакви пари или отказан достъпът до програми. От имиджова гледна точка обаче няма да е добър знак, защото нагласите на хората се формират не само от реалностите, а и от привидностите. България влиза със, а Румъния без предпазна клауза – това ще има имиджово-политически измерения...

Организираната престъпност, поръчковите убийства и прането на пари във вашия доклад са наречени “отделна специфична област” на съдебната система. Каква е тежестта на тази област – тя по-маловажен дял ли е от съдебната система като цяло?

Чисто процентно, престъпленията, свързани с организирана престъпност, са пренебрежимо малобройни статистически. Осъдените за организирана престъпност се броят на пръсти, защото у нас много трудно се осъждат хора по определението за организирана престъпна група. От тази гледна точка, организираната престъпност не е толкова важна. Смятам, че проблемът с организираната престъпност бе прекалено осветен в последните няколко години, не без помощта на ЕС и евроекспертите: те непрекъснато настояваха, че трябва да има осъдени по висшите етажи на властта за корупция. Това се прави много трудно не само в България, а и навсякъде по света. Действително, не отричам, че организираната престъпност нанася огромни финансови вреди на обществото, но от друга страна – от обществена перспектива – обществото някак си не го касае директно как влияят организираните престъпни групи на бюджета. Това, което дразни хората в сферата “организирана престъпност”, са лъскавите коли и ненаказуемото арогантно поведение на ежедневно ниво. Хората са склонни да обясняват почти всеки бизнес-успех с някаква криминална дейност. Личното ми мнение е, че организираната престъпност не е важен фактор в изграждането на общественото доверие към институциите, което би им позволило да станат по-ефективни. Голямата част от гражданите – ако стават жертва на престъпност – са засегнати от дребната престъпност, а не от организираната.

Какво е положението с корупцията в съдебната система?

Не сме се занимавали директно с корупцията в съдебната система, много е трудно да се измери корупцията в която и да било сфера. Не мога да ви отговоря директно на този труден въпрос.

Как оценявате ролята на неправителствените организации, реализирали редица проекти за борба с корупцията?

Част от проектите са спомогнали за конкретни аспекти от борбата с корупцията, например за въвеждане на нови практики и нов софтуер. Но има доста голяма маса проекти, които се опитваха да информират гражданите за състоянието на корупцията. Те превърнаха корупцията в много гореща тема. Аз смятам, че тези проекти бяха вредни, защото толкова много се заговори за корупция, че тя в края на краищата се банализира. Хората свикнаха с нея. Никой вече не я възприема като проблем – представата на обществото за корупцията е нормализирана. 

И даже институционализирана.

За това е виновна и нагласата на хората. Когато непрестанно ви говорят, че всичко и корумпирано в цялата страна, вие започвате да вярвате на това. Давали са ни примери, че има случаи, в които граждани отиват в съдебната система или в друга институция подготвени с подкуп. Търсят връзки, търсят този, на когото да го дадат. Но виждат, че е въведена нова софтуерна програма или нова административна организация, и осъзнават, че ще си свършат работата и без да дават пари. Т.е. дори малката реформа върши работа.

В доклада си експертката на ЕК Сюзете Шустер пише за мащаба на недоверието ни в собствената ни съдебна система: “Ако самите граждани изпитват толкова силно недоверие към системата, защо трябва страните-членки да й имат доверие?” Вашият доклад съдържа ли отговор на този въпрос?

Това според мен малко не е коректно. Всеки знае, че обществената перспектива не е рационалната перспектива. От цялото население едва ли всички граждани са се сблъсквали в последната година със съдебната система, са ходили в съда или са водили дело. Центърът за либерални стратегии бе провел преди  две или три години изследване за социалния капитал, от което се оказа, че доверието в съдебната система сред хората, които действително са имали съприкосновение с нея, е два или три пъти по-високо, отколкото общото мнение в България за работата на съдебната система. Широкото обществено мнение се формира от медиите. Създава се и от оценките на евроекспертите. Подчертавам, че техните оценки формират обществено мнение в България. Широкото обществено мнение е повлияно  от слухове, мнения, предположения в по-голяма степен, отколкото от реален опит със съдебната система. Европейският съюз е административна институция, която като такава разчита на експертни доклади. ЕС би трябвало да отчита, че не може експертното мнение и общественото мнение да не се разминават. Експертната оценка за работата на една институция и обществената оценка рядко съвпадат. ЕС трябва да избере на коя оценка да вярва. Да, наистина има проблем с доверието в съдебната система – но това е съвсем друг въпрос, отделен проблем, за който всички сме виновни, не единствено самата съдебна система. В България медиите си позволяват да пишат всичко, без да си дават сметка, че говоренето не е невинно, то също има някакви последствия. В този случай това последствие е ерозията в доверието на гражданите към демократичните институции. Ето, тук се получава затворен кръг – гражданите все повече не вярват в институциите, институциите все повече нямат стимул да се отчитат на гражданите и да работят по-добре... За да бъде прекъснат порочният кръг, трябва да говорим някак си по-внимателно за съдебната система.



Nachrichten
Aktuelles
Analysen
Interviews


 
Заедно
Im voraus
 
 
 
    mehr 
Interviews
 
 
 
    mehr 
Die EU-Fonds für Bulgarien
 
 
 
    mehr 
Neueste Artikel
 
    mehr 

Ein Projekt von Europäisches Institut | Centre for policy modernisation | EUROPEUM Institute for European Policy |
| Datenschutzerklärung | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Das Informationssystem wurde verwirklicht mit finanzieller Unterstützung von OSI und OSF – Sofia




Tyxo.bg counter