29-06-2008
Ротационната смяна на Председателството на ЕС
Audio
JavaScript & Adobe Flash Player erforderlich.
JavaScript & Adobe Flash Player erforderlich.
Малко преди да изтече словенското председателство на ЕС, ирландците казаха НЕ на Лисабонския договор. Следващата страна ротационен председател на ЕС - Франция, потвърди своите 4 основни приоритета, които са климат и енергетика; имиграция; обща европейска отбрана и подкрепа за селското стопанство... “Както се вижда, те не са повлияни от ирландското НЕ - каза за Радио България Тоон Стрепъл , директор на Информационния офис на Европейския парламент в България. - Така че животът продължава, а изводите от ирландското НЕ трябва да бъдат направени и анализирани до края на годината.” В днешното ни предаване по проекта „Сега – взаимодействаме с Европейския парламент” ще говорим за ротационното председателство на ЕС, за това какво една държава-членка прави в рамките на 6-месечния период, в който оглавява Съюза. Повод ни дава и смяната на словенското с френското председателство на 1юли т.г.
Ротационното председателство - равнопоставеността на всички държави, е една от най-големите ценности на ЕС.
Това каза за Радио България доц. д-р Юлия Захариева, преподавател по право на ЕС в СУ “Св. Климент Охридски”, и обясни:
“Това, което може да звучи като ново, са тройките председателстващи страни в рамките на общо 18 месеца. Но на практика нищо не е променено, тъй като всяка държава си поема 6-месечното председателство. Само гарантира по-голяма приемственост и синхрон в работата им. Редът на председателството се определя от Съвета на министрите и всяка държава знае кога е нейният ред. За България се споменава 2018 г. Когато страните-членки на ЕС са били 6, ротацията е била по азбучен ред. Сега има негласно споразумение, че ще се редуват малки и големи държави, за да не се получи могъща тройка от най-големите държави, а след това да има друга неподходяща комбинация. Що се отнася до приоритетите на председателството, това е отговорност на държавата-председател, която трябва да е готова с програмата си 6 месеца преди да поеме поста - кои въпроси са с най-голяма тежест, на кои теми трябва да се отдели повече внимание. Председателството е доста натоварваща функция. Досега не са се появявали критики към председателстваща държава. Напротив – отбелязват се заслугите. Например – подготовката и подписването на Лисабонския договор за 100 дни, което е рекорден срок. По този повод се изтъква заслугата първо на германското, а след това на португалското председателство.”
“Словения работи в тясно сътрудничество с Германия и Португалия в т.н. първо трио – казва посланикът на България в Любляна Владимир Атанасов. - Словения беше съзнателно подпомогната от тези страни с много голям опит в председателството. Очевидно начинът, по който Словения политически и икономически се развива, даде възможност тя да бъде включена в тяхната силна компания. Приоритетите на тройката бяха представени от трите страни и нарушения в ритъма на тяхното осъществяване не е имало. Словения изпълни всички свои приоритети, а именно – засилване на диалога относно възможностите за продължаване на процеса на разширяване с акцент върху Западните Балкани и статута на Косово. На второ място - енергийната политика на ЕС, съгласуване на енергийните политики, избягване на възможните зависимости от по-големи производители и вносители. И не на последно място – климатичните промени и въздействието им върху условията на работа, на живот и пр. Сериозен акцент в председателството на Словения беше и диалогът между културите и религиите. Той съвпадна с първата половина от Европейската година на междукултурния диалог. Но може би най-важното е, че всяка страна със собствената си организация на отношенията и диалога между гражданите и институциите вече може да даде пример за добри и полезни практики, които да се възприемат от целия ЕС. А в Словения този диалог е на изключително високо равнище. Няма малоценни проблеми. След като те са издигнати от граждани, институциите им отговарят. „Глухотата” на институциите от близкото минало тук е непознат феномен. Това е един от добрите примери, които Словения даде, още повече като страна, председателстваща ЕС”.
Нашите колеги и съавтори по проекта от „Ивлин Радио” – Франция направиха импровизирана анкета по улиците на град Версай. Минувачите са основно млади хора. Френските колеги им зададоха въпроса дали познават своите евродепутати, дали са достатъчно запознати с институциите на ЕС и в частност с Европейския парламент?
„Това не ме засяга особено, тъй като съм чужденец – казва млад мъж. - Аз съм от Доминиканската република и съм студент във Франция, но не гласувам в политически избори.”
„И аз не съм много ориентиран в политическите въпроси - обяснява друг млад човек. - Дори изобщо не се интересувам от това, макар че са ме агитирали да ходя да гласувам. Както разбрах, датата на следващите избори за евродепутати приближава. Казаха ми, че изборите са догодина.”
„Мисля, че има множество закони, гласувани на ниво Европа, които имат пряко отражение върху нас във Франция – закони, за които ние не знаем почти нищо – разсъждава трети жител на Версай. - Конкретно какъв е делът на тези закони не зная, но пък зная, че европейското законодателство като цяло е с приоритет върху френското. Това е глобалната тенденция. Но пък съществуват и детайли, върху които юриспруденцията на държавите-членки е с приоритет над европейското законодателство.”
“Живеем във време, когато хората очакват резултати, така че да си кажат: „Европа прави нещо за нас”.
Това каза пред широка аудитория в София бившият френски президент и бивш председател на Европейския конвент за бъдещето на Европа Валери Жискар Д’ Естен, който бе на посещение в България в навечерието на френското председателство. Ето какво той още заяви в унисон с приоритетите на своята страна:
“Някои страни-членки, които усвоиха правилно помощите, оказани им по време на периода на преход, като например Испания и Португалия, изградиха една ефективна транспортна мрежа. Подобно на тях Европа би могла да създаде една бърза транспортна мрежа, която да е икономична по отношение на енергийните източници и да улесни предвижването в рамките на целия Съюз. Европа би могла също така да изгради едно общо виждане и подход по отношение на енергетиката. Истината е, че ние сме 500 милиона, а всъщност не разполагаме с местни енергийни източници. Ние трябва да потърсим решение на този проблем, така че да постигнем енергийна независимост, сигурност по отношение на доставките, както и диверсификация на източниците ни на производство, включително, ако се наложи, да прибегнем до ядрената енергетика. Ще трябва също така да се впуснем заедно в голямото научно приключение на нашата епоха. В Лисабонския договор е предвиден член, според който Европа трябва да обърне поглед към Космоса. Вярно е, че на пръв поглед тази задача не е свързана с ежедневието ни. Но става дума за необходимостта от една обща подкрепа на тази идея с цел постигане на мащабно технологично и научно развитие на Съюза. Шо се отнася до Европейската харта на миграцията и политическо убежище, в момента ние сме 13 държави, които съставяме Шенгенското пространство, разпростиращо се в Централна и Западна Европа. Правилата за влизане в това пространство обаче трябва да бъдат хармонизирани спрямо законодателствата на всички съставящи го страни. За целта трябва да създадем една Европейска харта на миграцията и на убежището. От друга страна ние трябва да насочим усилията си към изграждането на една европейска политическа общност. Мерките за постигането на тази цел са заложени в Лисабонския договор, който ясно определя Съюза като обединението на отделни държави, които обаче съхраняват своята идентичност, но които упражняват заедно определени правомощия на федеративен принцип. И би трябвало заедно да се стремим към постигането на тази европейска политическа общност. Защото светът, в който живеем, ще става все по-променлив и изпълнен с превратности, а развитието на големите населени територии няма да мине без сътресения по отношение на икономическото, демографското развитие и пр. И в този свят на превратности Европа трябва да наложи своя глас, своите ценности и да защити своите интереси. Трябва постепенно да изградим външната политика на обща сигурност. И накрая - трябва да създадем условия за създаването на едно европейско гражданство. Защото, когато ви питат какви сте, вие отговаряте аз съм българин, без да ви мине и през ум да кажете, че сте европейци. А в действителност вие сте толкова европейци, колкото и българи. Но все още европейското гражданство и самосъзнание са в зародиш. Надявам се да продължат да набират сила в Европа”.
Бъдещото разширяване на ЕС е тема, която силно вълнува Балканския регион.
Преговори се водят с Хърватия и Турция. В предверието на ЕС чакат и други балкански страни. Мурат Билхан е член на УС на TASAM – Турски Азиатски център за стратегически науки. Попитахме го, готова ли е според него Турция за членство в ЕС?
“От икономическа гледна точка, имайки предвид пазарната икономика, потенциала на страната и конкурентноспособността на повечето отрасли, е готова, отговори той, но от политическа гледна точка някои страни използват политическото положение в страната като претекст за забавяне на членството на страната. Турция е готова да се присъедини към ЕС толкова колкото някои други държави, които искат да се присъединят, или дори са членки на ЕС. Пред Турция се поставят изкуствени спънки, каквито не се поставят пред други страни, които желаят да се присъединят. Проблемът с Кипър по принцип не би трябвало да е критерий за присъединяването ни. Франция твърди, че по време на нейното председателство по отношение на присъединяването на Турция ще следва нормалния път, без да създава пречки. Надяваме се Франция да промени отношението си към Турция и да покаже уважение към международния правeн принцип “Пакта сун серванта” и моралните принципи, защото включително и френският президент има обещания към Турция и се надяваме да ги изпълни. Знаем, че 12 страни-членки на ЕС от последните 2 присъединявания не са против присъединяването на Турция към ЕС. Турция има много специални отношения с България. Имаме приятелски отношения в много сфери и взаимно се подкрепяме в много области. Турция от самото начало подкрепяше членството на България в НАТО. Съседи сме и нямаме различни интереси. Мисля, че българското председателство на ЕС ще се отрази много положително нa Турция”.
Ще бъде ли разширяването на ЕС акцент по време на френското председателство?
“Трябва добре да разграничим понятията, когато става дума за разширение – казва посланикът на Франция в България Етиен дьо Понсен. - Днес ЕС провежда преговори за разширяване с две страни – Хърватия и Турция. И тези преговори, които текат в момента, протичат нормално. Ясно подчертахме, че по време на нашето председателство ще осъществим задълженията си, свързани с председателството. Процесът на преговори за присъединяването се осъществява чрез договаряне на съответните глави, така че ако се наложи по време на нашето председателство, ще откриваме и закриваме преговорни глави, както е редът. Същевременно президентът Никола Саркози ясно подчерта, че едно от условията за бъдещето разширение на Европа е влизането в сила на Лисабонския договор. Защото именно Лисабонският договор ще ни позволи да работим по-добре съвместно. Така че става дума за две неща. От една страна това са рутинните процедури, свързани с преговорите по присъединяването на Хърватия и Турция, а от друга страна - да се изясни при какви условия можем да приемем нова страна-членка. За целта ни е необходимо влизането в сила на Лисабонския договор. Най-напреднала в процеса на присъединяване е Хърватия. Експертите обаче не предвиждат тя да се присъедини по-рано от 2010 г.”
Строга ли ще бъде Франция по отношение на Турция?
“Не, Франция няма да е по-строга – отговаря Етиен дьо Понсен. - Поемането на председателството на ЕС означава да работиш в името на общия интерес. Така че френското председателството ще съдейства за това ЕС да функционира по-ефикасно. Както споменах, текат преговори и ако Комисията и партньорите ни кажат, че трябва да се открие тази или онази глава, защото преговорите са напреднали в тази област, тогава, разбира се, че ще осъществим задълженията си, свързани с председателството, и ще открием съответните преговорни глави с Турция”.
Каква е европейската перспектива на Балканския регион?
“Винаги сме казвали, че бъдещето на Балканите е в рамките на ЕС, подчертава Етиен дьо Понсен . - Няма съмнение, че всички тези страни принадлежат на Европа и един ден ще се присъединят към ЕС. Но трябва просто да изпълнят условията, свързани с изграждането на демократично общество, провеждането на икономически реформи и пр. Европейската принадлежност на тези страни е извън всякакво съмнение. Положението е малко по-различно по отношение на Турция. Знаете, води се дебат сред страните-членки и гражданите на Европа за това до колко Турция всъщност е европейска страна. Но това е друга тема!”
Французите отхвърлиха Европейската конституция. Как са настроени спрямо Лисабонския договор след отрицателния вот на ирландците?
“Не, отношението им не се е променило, категоричен е Етиен дьо Понсен. - Ние подкрепяме Лисабонския договор, който беше ратифициран от френския парламент с много голямо мнозинство. Става дума за договор, който е насочен към функционирането на Съюза и позволява на 27-те страни-членки да осъществяваме по-ефикасно ежедневните ни функции в рамките на Съюза.”
Какви са поуките от ирландския референдум за Европейския парламент? Как трябва да се променят неговите послания в изборната 2009 г.?
Въпросът ни е към г-н Тоон Стрепъл, директор на Информационния офис на Европейския парламент в България.
“Онова, което трябва да научим, е как да провокираме интерес към изборите за Европейския парламент – казва той. - Спомням си речта на немския президент Хорст Кьолер, в която той говори за хората, уморени от политиката и политиците. Тогава той каза много силни думи: „Това е вашата демокрация и ви моля: “Възползвайте се от нея! Вие, хората имате много възможности за това. За нашата страна ще бъде добре, ако повече жени и мъже от всички слоеве на обществото влеят сили в нашите политически партии със своите знания и идеи”. И аз от своя страна мисля, че точно това трябва да кажем на нашите избиратели, подготвяйки изборите за Европейски парламент. Бъдете демократи, възползвайте се от правото си на глас. Със своята по-висока избирателна активност вие ще изпратите в парламента подходящите хора, които да формират собственото ви бъдеще.”
Тази рубрика се подготвя и излъчва от Радио България, РФИ-Румъния и Ивлин радио – Франция по проект „Сега – взаимодействаме с Европейския парламент”, изпълняван от Европейския институт с финансовата подкрепа на Генерална дирекция „Комуникация” на Европейския парламент. Вашите въпроси, коментари и предложения са добре дошли в нашата редакция, както и на електронния адрес info@europe.bg. За повече подробности вижте уебсайта http://.parliament.europe.bg
Мая Пеловска, Румяна Цветкова, Билге Мехмед, Венета Николова, Даниела Константинова
Ротационното председателство - равнопоставеността на всички държави, е една от най-големите ценности на ЕС.
Това каза за Радио България доц. д-р Юлия Захариева, преподавател по право на ЕС в СУ “Св. Климент Охридски”, и обясни:
“Това, което може да звучи като ново, са тройките председателстващи страни в рамките на общо 18 месеца. Но на практика нищо не е променено, тъй като всяка държава си поема 6-месечното председателство. Само гарантира по-голяма приемственост и синхрон в работата им. Редът на председателството се определя от Съвета на министрите и всяка държава знае кога е нейният ред. За България се споменава 2018 г. Когато страните-членки на ЕС са били 6, ротацията е била по азбучен ред. Сега има негласно споразумение, че ще се редуват малки и големи държави, за да не се получи могъща тройка от най-големите държави, а след това да има друга неподходяща комбинация. Що се отнася до приоритетите на председателството, това е отговорност на държавата-председател, която трябва да е готова с програмата си 6 месеца преди да поеме поста - кои въпроси са с най-голяма тежест, на кои теми трябва да се отдели повече внимание. Председателството е доста натоварваща функция. Досега не са се появявали критики към председателстваща държава. Напротив – отбелязват се заслугите. Например – подготовката и подписването на Лисабонския договор за 100 дни, което е рекорден срок. По този повод се изтъква заслугата първо на германското, а след това на португалското председателство.”
“Словения работи в тясно сътрудничество с Германия и Португалия в т.н. първо трио – казва посланикът на България в Любляна Владимир Атанасов. - Словения беше съзнателно подпомогната от тези страни с много голям опит в председателството. Очевидно начинът, по който Словения политически и икономически се развива, даде възможност тя да бъде включена в тяхната силна компания. Приоритетите на тройката бяха представени от трите страни и нарушения в ритъма на тяхното осъществяване не е имало. Словения изпълни всички свои приоритети, а именно – засилване на диалога относно възможностите за продължаване на процеса на разширяване с акцент върху Западните Балкани и статута на Косово. На второ място - енергийната политика на ЕС, съгласуване на енергийните политики, избягване на възможните зависимости от по-големи производители и вносители. И не на последно място – климатичните промени и въздействието им върху условията на работа, на живот и пр. Сериозен акцент в председателството на Словения беше и диалогът между културите и религиите. Той съвпадна с първата половина от Европейската година на междукултурния диалог. Но може би най-важното е, че всяка страна със собствената си организация на отношенията и диалога между гражданите и институциите вече може да даде пример за добри и полезни практики, които да се възприемат от целия ЕС. А в Словения този диалог е на изключително високо равнище. Няма малоценни проблеми. След като те са издигнати от граждани, институциите им отговарят. „Глухотата” на институциите от близкото минало тук е непознат феномен. Това е един от добрите примери, които Словения даде, още повече като страна, председателстваща ЕС”.
Нашите колеги и съавтори по проекта от „Ивлин Радио” – Франция направиха импровизирана анкета по улиците на град Версай. Минувачите са основно млади хора. Френските колеги им зададоха въпроса дали познават своите евродепутати, дали са достатъчно запознати с институциите на ЕС и в частност с Европейския парламент?
„Това не ме засяга особено, тъй като съм чужденец – казва млад мъж. - Аз съм от Доминиканската република и съм студент във Франция, но не гласувам в политически избори.”
„И аз не съм много ориентиран в политическите въпроси - обяснява друг млад човек. - Дори изобщо не се интересувам от това, макар че са ме агитирали да ходя да гласувам. Както разбрах, датата на следващите избори за евродепутати приближава. Казаха ми, че изборите са догодина.”
„Мисля, че има множество закони, гласувани на ниво Европа, които имат пряко отражение върху нас във Франция – закони, за които ние не знаем почти нищо – разсъждава трети жител на Версай. - Конкретно какъв е делът на тези закони не зная, но пък зная, че европейското законодателство като цяло е с приоритет върху френското. Това е глобалната тенденция. Но пък съществуват и детайли, върху които юриспруденцията на държавите-членки е с приоритет над европейското законодателство.”
“Живеем във време, когато хората очакват резултати, така че да си кажат: „Европа прави нещо за нас”.
Това каза пред широка аудитория в София бившият френски президент и бивш председател на Европейския конвент за бъдещето на Европа Валери Жискар Д’ Естен, който бе на посещение в България в навечерието на френското председателство. Ето какво той още заяви в унисон с приоритетите на своята страна:
“Някои страни-членки, които усвоиха правилно помощите, оказани им по време на периода на преход, като например Испания и Португалия, изградиха една ефективна транспортна мрежа. Подобно на тях Европа би могла да създаде една бърза транспортна мрежа, която да е икономична по отношение на енергийните източници и да улесни предвижването в рамките на целия Съюз. Европа би могла също така да изгради едно общо виждане и подход по отношение на енергетиката. Истината е, че ние сме 500 милиона, а всъщност не разполагаме с местни енергийни източници. Ние трябва да потърсим решение на този проблем, така че да постигнем енергийна независимост, сигурност по отношение на доставките, както и диверсификация на източниците ни на производство, включително, ако се наложи, да прибегнем до ядрената енергетика. Ще трябва също така да се впуснем заедно в голямото научно приключение на нашата епоха. В Лисабонския договор е предвиден член, според който Европа трябва да обърне поглед към Космоса. Вярно е, че на пръв поглед тази задача не е свързана с ежедневието ни. Но става дума за необходимостта от една обща подкрепа на тази идея с цел постигане на мащабно технологично и научно развитие на Съюза. Шо се отнася до Европейската харта на миграцията и политическо убежище, в момента ние сме 13 държави, които съставяме Шенгенското пространство, разпростиращо се в Централна и Западна Европа. Правилата за влизане в това пространство обаче трябва да бъдат хармонизирани спрямо законодателствата на всички съставящи го страни. За целта трябва да създадем една Европейска харта на миграцията и на убежището. От друга страна ние трябва да насочим усилията си към изграждането на една европейска политическа общност. Мерките за постигането на тази цел са заложени в Лисабонския договор, който ясно определя Съюза като обединението на отделни държави, които обаче съхраняват своята идентичност, но които упражняват заедно определени правомощия на федеративен принцип. И би трябвало заедно да се стремим към постигането на тази европейска политическа общност. Защото светът, в който живеем, ще става все по-променлив и изпълнен с превратности, а развитието на големите населени територии няма да мине без сътресения по отношение на икономическото, демографското развитие и пр. И в този свят на превратности Европа трябва да наложи своя глас, своите ценности и да защити своите интереси. Трябва постепенно да изградим външната политика на обща сигурност. И накрая - трябва да създадем условия за създаването на едно европейско гражданство. Защото, когато ви питат какви сте, вие отговаряте аз съм българин, без да ви мине и през ум да кажете, че сте европейци. А в действителност вие сте толкова европейци, колкото и българи. Но все още европейското гражданство и самосъзнание са в зародиш. Надявам се да продължат да набират сила в Европа”.
Бъдещото разширяване на ЕС е тема, която силно вълнува Балканския регион.
Преговори се водят с Хърватия и Турция. В предверието на ЕС чакат и други балкански страни. Мурат Билхан е член на УС на TASAM – Турски Азиатски център за стратегически науки. Попитахме го, готова ли е според него Турция за членство в ЕС?
“От икономическа гледна точка, имайки предвид пазарната икономика, потенциала на страната и конкурентноспособността на повечето отрасли, е готова, отговори той, но от политическа гледна точка някои страни използват политическото положение в страната като претекст за забавяне на членството на страната. Турция е готова да се присъедини към ЕС толкова колкото някои други държави, които искат да се присъединят, или дори са членки на ЕС. Пред Турция се поставят изкуствени спънки, каквито не се поставят пред други страни, които желаят да се присъединят. Проблемът с Кипър по принцип не би трябвало да е критерий за присъединяването ни. Франция твърди, че по време на нейното председателство по отношение на присъединяването на Турция ще следва нормалния път, без да създава пречки. Надяваме се Франция да промени отношението си към Турция и да покаже уважение към международния правeн принцип “Пакта сун серванта” и моралните принципи, защото включително и френският президент има обещания към Турция и се надяваме да ги изпълни. Знаем, че 12 страни-членки на ЕС от последните 2 присъединявания не са против присъединяването на Турция към ЕС. Турция има много специални отношения с България. Имаме приятелски отношения в много сфери и взаимно се подкрепяме в много области. Турция от самото начало подкрепяше членството на България в НАТО. Съседи сме и нямаме различни интереси. Мисля, че българското председателство на ЕС ще се отрази много положително нa Турция”.
Ще бъде ли разширяването на ЕС акцент по време на френското председателство?
“Трябва добре да разграничим понятията, когато става дума за разширение – казва посланикът на Франция в България Етиен дьо Понсен. - Днес ЕС провежда преговори за разширяване с две страни – Хърватия и Турция. И тези преговори, които текат в момента, протичат нормално. Ясно подчертахме, че по време на нашето председателство ще осъществим задълженията си, свързани с председателството. Процесът на преговори за присъединяването се осъществява чрез договаряне на съответните глави, така че ако се наложи по време на нашето председателство, ще откриваме и закриваме преговорни глави, както е редът. Същевременно президентът Никола Саркози ясно подчерта, че едно от условията за бъдещето разширение на Европа е влизането в сила на Лисабонския договор. Защото именно Лисабонският договор ще ни позволи да работим по-добре съвместно. Така че става дума за две неща. От една страна това са рутинните процедури, свързани с преговорите по присъединяването на Хърватия и Турция, а от друга страна - да се изясни при какви условия можем да приемем нова страна-членка. За целта ни е необходимо влизането в сила на Лисабонския договор. Най-напреднала в процеса на присъединяване е Хърватия. Експертите обаче не предвиждат тя да се присъедини по-рано от 2010 г.”
Строга ли ще бъде Франция по отношение на Турция?
“Не, Франция няма да е по-строга – отговаря Етиен дьо Понсен. - Поемането на председателството на ЕС означава да работиш в името на общия интерес. Така че френското председателството ще съдейства за това ЕС да функционира по-ефикасно. Както споменах, текат преговори и ако Комисията и партньорите ни кажат, че трябва да се открие тази или онази глава, защото преговорите са напреднали в тази област, тогава, разбира се, че ще осъществим задълженията си, свързани с председателството, и ще открием съответните преговорни глави с Турция”.
Каква е европейската перспектива на Балканския регион?
“Винаги сме казвали, че бъдещето на Балканите е в рамките на ЕС, подчертава Етиен дьо Понсен . - Няма съмнение, че всички тези страни принадлежат на Европа и един ден ще се присъединят към ЕС. Но трябва просто да изпълнят условията, свързани с изграждането на демократично общество, провеждането на икономически реформи и пр. Европейската принадлежност на тези страни е извън всякакво съмнение. Положението е малко по-различно по отношение на Турция. Знаете, води се дебат сред страните-членки и гражданите на Европа за това до колко Турция всъщност е европейска страна. Но това е друга тема!”
Французите отхвърлиха Европейската конституция. Как са настроени спрямо Лисабонския договор след отрицателния вот на ирландците?
“Не, отношението им не се е променило, категоричен е Етиен дьо Понсен. - Ние подкрепяме Лисабонския договор, който беше ратифициран от френския парламент с много голямо мнозинство. Става дума за договор, който е насочен към функционирането на Съюза и позволява на 27-те страни-членки да осъществяваме по-ефикасно ежедневните ни функции в рамките на Съюза.”
Какви са поуките от ирландския референдум за Европейския парламент? Как трябва да се променят неговите послания в изборната 2009 г.?
Въпросът ни е към г-н Тоон Стрепъл, директор на Информационния офис на Европейския парламент в България.
“Онова, което трябва да научим, е как да провокираме интерес към изборите за Европейския парламент – казва той. - Спомням си речта на немския президент Хорст Кьолер, в която той говори за хората, уморени от политиката и политиците. Тогава той каза много силни думи: „Това е вашата демокрация и ви моля: “Възползвайте се от нея! Вие, хората имате много възможности за това. За нашата страна ще бъде добре, ако повече жени и мъже от всички слоеве на обществото влеят сили в нашите политически партии със своите знания и идеи”. И аз от своя страна мисля, че точно това трябва да кажем на нашите избиратели, подготвяйки изборите за Европейски парламент. Бъдете демократи, възползвайте се от правото си на глас. Със своята по-висока избирателна активност вие ще изпратите в парламента подходящите хора, които да формират собственото ви бъдеще.”
Тази рубрика се подготвя и излъчва от Радио България, РФИ-Румъния и Ивлин радио – Франция по проект „Сега – взаимодействаме с Европейския парламент”, изпълняван от Европейския институт с финансовата подкрепа на Генерална дирекция „Комуникация” на Европейския парламент. Вашите въпроси, коментари и предложения са добре дошли в нашата редакция, както и на електронния адрес info@europe.bg. За повече подробности вижте уебсайта http://.parliament.europe.bg
Мая Пеловска, Румяна Цветкова, Билге Мехмед, Венета Николова, Даниела Константинова