03-03-2009
Европа отвъд бучките захар и на прага на избори 2009
Audio
JavaScript & Adobe Flash Player erforderlich.
JavaScript & Adobe Flash Player erforderlich.
В днешната ни разяснителна рубрика от инициативата „Сега – взаимодействаме с Европейския парламент”, Радио България, Портал Е вропа и Европейският институт ще ви разкажат за обявения общоевропейски конкурс за есе на тема „Изборите за Европарламент 2009 – отвъд захарните бучки” (EP 2009 Vote – Beyond the Sugar Cubes). Всеки слушател на Радио България от всяка държава-член на ЕС може да участва в него.
Конкурсът е обявен от екипа на проекта „Сега – взаимодействаме с Европейския парламент!” и Голямата награда за победителя е пътуване до Париж и Версай в началото на април. Мария Николова е журналист в Портал Е вропа , един от организаторите на конкурса за есе. Ето какво разказа тя:
“Аз мисля, че по-черните краски – казва 36-годишната Александра Илиева, преподавател. – Хората определено имаха нагласа, че след като влезем в ЕС, едва ли не ще потекат реки от мед и масло. Обаче нещата не се получават така. Докато в ЕС от 50 години се работи и то усилено, България за няколко години успя да покаже, че не може да използва парите, които й се предоставят. Може би трябва да помислим за това кои хора управляват тези пари, достатъчно компетентни ли са? В този смисъл горчилката е повече.
“Сладостите” може би са в това, че се отвориха границите и всички ние или част от нас имат възможност да пътуват в Европа, да опознаят другите страни, народи, тяхната култура. За мен лично “сладката” страна е, че ние принадлежим към това голямо европейско семейство. А когато човек е част от едно семейство, има права, но има и задължения. Когато се играе по правилата, може би всичко ще тръгне в една по-добра насока.”
“Лично според мен българите изпитват в по-голяма степен “сладостта” от членството в Европа – смята 43-годишния Слави Боянов, търговец. – От гледна точка на това, че движението на хора към Европа и от Европа към нас е много по-свободно. Същото се отнася и за стоките. Факт е, че творци от България – литератори, артисти, могат свободно да творят например в Берлин, както и гостуването на все повече музиканти и въобще хора на изкуството у нас”.
А за кои страни Европа е “по-сладка” – за старите или новите членки?
“Не бих могъл да определя с точност, но нормално е старите страни-членки да се чувстват по-добре, отколкото всички други страни-членки – казва Слави Боянов. – И не мисля, че някой трябва да се сърди за това. Новите страни-членки, включително и България, трябва да положат доста усилия, за да постигнат резултатите и успехите, които старите страни-членки имат”.
Предстоят избори за ЕП. За първи път България ще избира евродепутати за пълен петгодишен мандат. Каква бихте искали да направим Европа след изборите?
“Може би по-чиста от екологична гледна точка – казва Слави Боянов. – Може би по-толерантна не само към страните-членки в ЕС, но и към всички наши съседи и страните, които са от европейския континент, а и не само. Също така по-бързо реагираща Европа на проблемите, които се случват в България и останалите страни”.
“Сладка или горчива”, европейската тема занимава вниманието на творците в България. Пъстра картина на българската интерпретация на събитията в ЕС предлага проектът “Евросапиенс”. Той има конкурсен характер и е организиран от Дома на хумора и сатирата в Габрово с подкрепата от българския евродепутат Николай Младенов. Експозицията ще гостува на Европейския парламент в Брюксел по повод Деня на шегата – 1 април. “Карикатурата е живо изкуство, което се движи по гребена на вълната, отразявайки актуалните проблеми на делника”, казва Татяна Цанкова, директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово.
“Искахме карикатуристите да погледнат критично на прилаганите европейски политики в страните-членки, включително и България – допълва тя. – И ето какво отразиха те: на първо място – корупцията, присвояването на пари от еврофондове, накърняването на потребителските интереси, продажността на политиците. Разбира се, в карикатурите намериха място също газовата криза и инсталацията на чеха Черни и по този начин се получи пъстра картина на българската интерпретация на случващото се у нас и в Европа. Тези обществени недъзи не се случват само в България. Само че ние отговаряме за България и ни се иска тук да се случват по-рядко.”
В проекта участваха 18 от най-изявените български карикатуристи. В една от рисунките виждаме Европа в ролята на лечител, който дава живителна глътка въздух на България. В унисон с желанието действителността в България да е по-различна е карикатурата, отличена с трета награда в конкурса “Евросапиенс”. Иван Котузов е представил България като джудже, което бленува за красивата блондинка Европа, но си седи на пейката в мечешката прегръдка на Русия.
Преди Чехия да поеме ротационното председателство на ЕС на 1 януари 2009 г., мотото, което чехите замисляха, беше “Ще подсладим Европа”. То бе илюстрирано шеговито с топящи се бучки захар в чаша кафе. Идеята се основаваше на факта, че захарта на бучки е чешко изобретение. В последствие се оказа, че изразът може да бъде тълкуван по двусмислен начин, което накара Прага да се откаже от него и да го замени с далеч по-традиционен.
“Мотото е „Европа без бариери” – казва Мартин Клепетко, посланик на Чехия в България. – “Ще подсладим Европа” е лозунг, който се появи като предложение преди началото на председателството. Той беше замислен като нещо, което е шеговито и има двузначност. Но не е правилно. Тази двузначност на чешки език не е точна и повечето хора го смятат като нещо не положително”.
Какво прави Прага в качеството си на ротационен председател?
“Работим по програмата, която беше приета още преди началото и в съгласие с нашите приоритети – обяснява Мартин Клепетко. – Основните са три или т. нар. трите „Е-та”: икономиката, енергетиката и “Европа и светът”. Във всяко от тези заглавия има и други подзаглавия. Трябва да се работи по програмата на нашето председателство, но и по въпроси, които се оказаха важни. Знаете, че в началото на годината се появиха две кризи, които бяха много важни за чешкото председателство да се справи с тях. Това беше кризата с доставките на газа и кризата в Близкия Изток. Те бяха в продължение на един месец най-важните приоритети на председателството. Сега се върнахме към първоначалната програма. Работим по разписание на срещи. Работи се и по институционални въпроси. Преди няколко дни в Долната камара на чешкия парламент беше приет Лисабонският договор. Сега още чакаме решението на Горната камара. Разбира се един от най-важните приоритети е икономиката, заради икономическата криза, която днес владее света. Ние трябва да модерираме дискусия в ЕС, да се опитаме да намерим решение, което ще бъде прието от всички страни.”
Трябва ли държавите от ЕС, които са с по-слаби икономики, да получат по-силна подкрепа?
“Това е един голям въпрос, каква подкрепа да получат страните-членки – казва чешкият посланик. – Има разни идеи. Ние като председателстваща страна мислим, че трябва да се работи в посока развиване на т.нар. свободен пазар, т. е. да не се предприемат защитни мерки, които ще доведат до прекален протекционизъм на определени местни пазари. Според нас излизане от кризата е повишаването на конкурентноспособността на Европа. А тази конкурентност не може да бъде постигната чрез ограничаването на свободния пазар чрез защитни мерки на отделни пазари”.
Споменахме за първите два приоритета, бихте ли се спрели на третия приоритет на чешкото председателство?
“Третият приоритет е “Европа и светът”, това са външните отношения на ЕС. В рамките на този приоритет имаме още няколко подточки. На първо място чешката инициатива да се институционализира т.нар. източно партньорство. Това означава въвеждане на някакви преференциални отношения със страните, които са източни съседи на ЕС. За тази цел ще се състои среща на върха в Прага на 7 май т.г. Втора точка е процесът на разширяването на ЕС, който не бихме искали да спре в условията на настоящата криза. Става дума както за институционалната криза на ЕС, така и за икономическата криза, тъй като и двете упражняват влияние върху този процес. Преди всичко това се отнася за страните отЗападните Балкани, които са най-близо до членството в ЕС. И третата точка – това са отношенията с нашите партньори отвъд океана и най-вече със САЩ и Канада. За нас те са много важни партньори, не само икономически и политически, но също така и в областта на отбраната в рамките на НАТО”.
И накрая, да се върнем към нашия конкурс. Какво бихте пожелали на участниците в него, посланик Клепетко?
“Аз бих искал да пожелая на всички състезатели в конкурса много късмет и много хубави моменти при слушането на предаването на вашето радио”.
Тази рубрика се излъчва от Радио България, РФИ-Румъния и Ивлин радио – Франция по проект: „Сега – взаимодействаме с Европейския парламент”, изпълняван от Европейския институт с финансовата подкрепа на Генерална дирекция „Комуникация” на Европейския парламент.
Румяна Цветкова
Елена Каркаланова
Венета Николова
Конкурсът е обявен от екипа на проекта „Сега – взаимодействаме с Европейския парламент!” и Голямата награда за победителя е пътуване до Париж и Версай в началото на април. Мария Николова е журналист в Портал Е вропа , един от организаторите на конкурса за есе. Ето какво разказа тя:
| |
“Още преди една година беше ясно, че ще направим конкурс за есе на тема европейските избори. Не бяхме формулирали само заглавието, но чехите, които в момента председателстват ЕС, ни улесниха много. “ЕP 2009 Vote: BeyondtheSugarCubes” – това е игра с неофициалното мото на чешкото председателство “Ще подсладим Европа”. Нашата идея е да видим какво мислят гражданите не само на България, а на всички страни – членки на ЕС, дали гласуването ще направи “по-сладка” или не Европа, да намерим стимул гражданите на ЕС да разберат, че този парламент е техен, че трябва да гласуваме. Текстът не трябва да е много дълъг, между страница и половина – две. Желателно е да го получим на английски език, но ако се получат есета на френски, немски или български, ние ще ги преведем на английски и ще ги представим на нашето жури, което се състои от представители на нашите партньорски организации, включително и на Радио България. Едно от условията е гражданите да са навършили 18 години до 31 март 2009 г., защото те ще имат право да гласуват. Наградата е пътуване до Франция, участие във Версай в публични дискусии, които се организират от нашите партньори Ивлин радио.”
Какви са критериите за оценяване на есетата и тъй като има заиграване в самото заглавие, ще бъдат ли насърчавани хора с по-нестандартно мислене, с чувство за хумор?
“Едно от основните изисквания е да има оригиналност в текстовете – казва Мария. – Първият основен критерий обаче е фокусирането на текста върху европейските избори, върху основната тема. Второто много важно изискване за нас е познаване на правомощията на ЕП и на останалите институции. Другото изискване е текстовете да не са били публикувани до момента и да са авторски, т.е. да не са препечатвани или преписвани от някъде. Текстовете не е необходимо да са научни, това е все пак есе, наистина е заигравка, не ни трябва цитиране на източници и позоваване на авторитети. Целта ни е да видим мнението на гражданите. Нямаме ограничения в горната възрастова граница, т.е. ако някой 80-годишен човек реши да ни изпрати есе, ние ще го приветстваме с голямо удоволствие. Първите пет есета ще бъдат публикувани на сайта на проекта”.
Първата награда, както вече съобщихме, е пътуване до Франция.
“Награждаването ще се състои във Франция – във Версай в началото на пролетта, най-вероятно в първите дни на април, където нашият победител заедно с Ивлин радио и нашите партньорски организации от България ще направят няколко публични дискусии на тема европейските избори, настроението на младите хора, готовността да гласуваме. Предвидени са обиколки на културно-исторически забележителности. Ще бъде хубава екскурзия с работен елемент”.
Сроковете, в които трябва да бъдат предадени есетата?
“Есетата трябва да бъдат изпратени на електронната поща на нашия проект parliament@europe.bg. Желателно е заглавието на имейла да бъде “EssayCompetition” – уточнява Мария. – Есетата ще приемаме най-късно до 10 март 2009 г. Победителите ще бъдат обявени на 18 март в Брюксел в ЕП, където ще се състои още едно събитие по проекта – дискусия на тема какво направи парламентът и какво предстои с представители на всички политически групи в ЕП”. Подробностите за конкурса за есе на ключовите европейски езици можете да прочетете ТУК.
Какви са критериите за оценяване на есетата и тъй като има заиграване в самото заглавие, ще бъдат ли насърчавани хора с по-нестандартно мислене, с чувство за хумор?
“Едно от основните изисквания е да има оригиналност в текстовете – казва Мария. – Първият основен критерий обаче е фокусирането на текста върху европейските избори, върху основната тема. Второто много важно изискване за нас е познаване на правомощията на ЕП и на останалите институции. Другото изискване е текстовете да не са били публикувани до момента и да са авторски, т.е. да не са препечатвани или преписвани от някъде. Текстовете не е необходимо да са научни, това е все пак есе, наистина е заигравка, не ни трябва цитиране на източници и позоваване на авторитети. Целта ни е да видим мнението на гражданите. Нямаме ограничения в горната възрастова граница, т.е. ако някой 80-годишен човек реши да ни изпрати есе, ние ще го приветстваме с голямо удоволствие. Първите пет есета ще бъдат публикувани на сайта на проекта”.
Първата награда, както вече съобщихме, е пътуване до Франция.
“Награждаването ще се състои във Франция – във Версай в началото на пролетта, най-вероятно в първите дни на април, където нашият победител заедно с Ивлин радио и нашите партньорски организации от България ще направят няколко публични дискусии на тема европейските избори, настроението на младите хора, готовността да гласуваме. Предвидени са обиколки на културно-исторически забележителности. Ще бъде хубава екскурзия с работен елемент”.
Сроковете, в които трябва да бъдат предадени есетата?
“Есетата трябва да бъдат изпратени на електронната поща на нашия проект parliament@europe.bg. Желателно е заглавието на имейла да бъде “EssayCompetition” – уточнява Мария. – Есетата ще приемаме най-късно до 10 март 2009 г. Победителите ще бъдат обявени на 18 март в Брюксел в ЕП, където ще се състои още едно събитие по проекта – дискусия на тема какво направи парламентът и какво предстои с представители на всички политически групи в ЕП”. Подробностите за конкурса за есе на ключовите европейски езици можете да прочетете ТУК.
Подсладена или вгорчена е темата за ЕС? Какво излиза на преден план: по-хубавите неща или по-черните краски?
ЧУЙТЕ: Аудиоспот за конкурса за есе на френски език на Yvelines Radio!
“Аз мисля, че по-черните краски – казва 36-годишната Александра Илиева, преподавател. – Хората определено имаха нагласа, че след като влезем в ЕС, едва ли не ще потекат реки от мед и масло. Обаче нещата не се получават така. Докато в ЕС от 50 години се работи и то усилено, България за няколко години успя да покаже, че не може да използва парите, които й се предоставят. Може би трябва да помислим за това кои хора управляват тези пари, достатъчно компетентни ли са? В този смисъл горчилката е повече.
“Сладостите” може би са в това, че се отвориха границите и всички ние или част от нас имат възможност да пътуват в Европа, да опознаят другите страни, народи, тяхната култура. За мен лично “сладката” страна е, че ние принадлежим към това голямо европейско семейство. А когато човек е част от едно семейство, има права, но има и задължения. Когато се играе по правилата, може би всичко ще тръгне в една по-добра насока.”
“Лично според мен българите изпитват в по-голяма степен “сладостта” от членството в Европа – смята 43-годишния Слави Боянов, търговец. – От гледна точка на това, че движението на хора към Европа и от Европа към нас е много по-свободно. Същото се отнася и за стоките. Факт е, че творци от България – литератори, артисти, могат свободно да творят например в Берлин, както и гостуването на все повече музиканти и въобще хора на изкуството у нас”.
А за кои страни Европа е “по-сладка” – за старите или новите членки?
“Не бих могъл да определя с точност, но нормално е старите страни-членки да се чувстват по-добре, отколкото всички други страни-членки – казва Слави Боянов. – И не мисля, че някой трябва да се сърди за това. Новите страни-членки, включително и България, трябва да положат доста усилия, за да постигнат резултатите и успехите, които старите страни-членки имат”.
Предстоят избори за ЕП. За първи път България ще избира евродепутати за пълен петгодишен мандат. Каква бихте искали да направим Европа след изборите?
“Може би по-чиста от екологична гледна точка – казва Слави Боянов. – Може би по-толерантна не само към страните-членки в ЕС, но и към всички наши съседи и страните, които са от европейския континент, а и не само. Също така по-бързо реагираща Европа на проблемите, които се случват в България и останалите страни”.
“Сладка или горчива”, европейската тема занимава вниманието на творците в България. Пъстра картина на българската интерпретация на събитията в ЕС предлага проектът “Евросапиенс”. Той има конкурсен характер и е организиран от Дома на хумора и сатирата в Габрово с подкрепата от българския евродепутат Николай Младенов. Експозицията ще гостува на Европейския парламент в Брюксел по повод Деня на шегата – 1 април. “Карикатурата е живо изкуство, което се движи по гребена на вълната, отразявайки актуалните проблеми на делника”, казва Татяна Цанкова, директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово.
“Искахме карикатуристите да погледнат критично на прилаганите европейски политики в страните-членки, включително и България – допълва тя. – И ето какво отразиха те: на първо място – корупцията, присвояването на пари от еврофондове, накърняването на потребителските интереси, продажността на политиците. Разбира се, в карикатурите намериха място също газовата криза и инсталацията на чеха Черни и по този начин се получи пъстра картина на българската интерпретация на случващото се у нас и в Европа. Тези обществени недъзи не се случват само в България. Само че ние отговаряме за България и ни се иска тук да се случват по-рядко.”
В проекта участваха 18 от най-изявените български карикатуристи. В една от рисунките виждаме Европа в ролята на лечител, който дава живителна глътка въздух на България. В унисон с желанието действителността в България да е по-различна е карикатурата, отличена с трета награда в конкурса “Евросапиенс”. Иван Котузов е представил България като джудже, което бленува за красивата блондинка Европа, но си седи на пейката в мечешката прегръдка на Русия.
Преди Чехия да поеме ротационното председателство на ЕС на 1 януари 2009 г., мотото, което чехите замисляха, беше “Ще подсладим Европа”. То бе илюстрирано шеговито с топящи се бучки захар в чаша кафе. Идеята се основаваше на факта, че захарта на бучки е чешко изобретение. В последствие се оказа, че изразът може да бъде тълкуван по двусмислен начин, което накара Прага да се откаже от него и да го замени с далеч по-традиционен.
“Мотото е „Европа без бариери” – казва Мартин Клепетко, посланик на Чехия в България. – “Ще подсладим Европа” е лозунг, който се появи като предложение преди началото на председателството. Той беше замислен като нещо, което е шеговито и има двузначност. Но не е правилно. Тази двузначност на чешки език не е точна и повечето хора го смятат като нещо не положително”.
Какво прави Прага в качеството си на ротационен председател?
“Работим по програмата, която беше приета още преди началото и в съгласие с нашите приоритети – обяснява Мартин Клепетко. – Основните са три или т. нар. трите „Е-та”: икономиката, енергетиката и “Европа и светът”. Във всяко от тези заглавия има и други подзаглавия. Трябва да се работи по програмата на нашето председателство, но и по въпроси, които се оказаха важни. Знаете, че в началото на годината се появиха две кризи, които бяха много важни за чешкото председателство да се справи с тях. Това беше кризата с доставките на газа и кризата в Близкия Изток. Те бяха в продължение на един месец най-важните приоритети на председателството. Сега се върнахме към първоначалната програма. Работим по разписание на срещи. Работи се и по институционални въпроси. Преди няколко дни в Долната камара на чешкия парламент беше приет Лисабонският договор. Сега още чакаме решението на Горната камара. Разбира се един от най-важните приоритети е икономиката, заради икономическата криза, която днес владее света. Ние трябва да модерираме дискусия в ЕС, да се опитаме да намерим решение, което ще бъде прието от всички страни.”
Трябва ли държавите от ЕС, които са с по-слаби икономики, да получат по-силна подкрепа?
“Това е един голям въпрос, каква подкрепа да получат страните-членки – казва чешкият посланик. – Има разни идеи. Ние като председателстваща страна мислим, че трябва да се работи в посока развиване на т.нар. свободен пазар, т. е. да не се предприемат защитни мерки, които ще доведат до прекален протекционизъм на определени местни пазари. Според нас излизане от кризата е повишаването на конкурентноспособността на Европа. А тази конкурентност не може да бъде постигната чрез ограничаването на свободния пазар чрез защитни мерки на отделни пазари”.
Споменахме за първите два приоритета, бихте ли се спрели на третия приоритет на чешкото председателство?
“Третият приоритет е “Европа и светът”, това са външните отношения на ЕС. В рамките на този приоритет имаме още няколко подточки. На първо място чешката инициатива да се институционализира т.нар. източно партньорство. Това означава въвеждане на някакви преференциални отношения със страните, които са източни съседи на ЕС. За тази цел ще се състои среща на върха в Прага на 7 май т.г. Втора точка е процесът на разширяването на ЕС, който не бихме искали да спре в условията на настоящата криза. Става дума както за институционалната криза на ЕС, така и за икономическата криза, тъй като и двете упражняват влияние върху този процес. Преди всичко това се отнася за страните отЗападните Балкани, които са най-близо до членството в ЕС. И третата точка – това са отношенията с нашите партньори отвъд океана и най-вече със САЩ и Канада. За нас те са много важни партньори, не само икономически и политически, но също така и в областта на отбраната в рамките на НАТО”.
| |
“Аз бих искал да пожелая на всички състезатели в конкурса много късмет и много хубави моменти при слушането на предаването на вашето радио”.
Тази рубрика се излъчва от Радио България, РФИ-Румъния и Ивлин радио – Франция по проект: „Сега – взаимодействаме с Европейския парламент”, изпълняван от Европейския институт с финансовата подкрепа на Генерална дирекция „Комуникация” на Европейския парламент.
Румяна Цветкова
Елена Каркаланова
Венета Николова