ПОВЕЧЕ КОРУПЦИЯ В ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ У НАС ОТЧИТА СВЕТОВНАТА БАНКА

Все повече български компании твърдят, че се налага да се плащат подкупи, за да спечелят обществени поръчки.

Корупцията в България е намаляла в периода между 2002 и 2005 г. Това става ясно от доклад на Световната банка, озаглавен "Антикорупционната реформа в страните в преход – кой успява и защо?".

• Вижте таблиците и графиките за България ТУК!
• Вижте таблиците и графиките за Румъния ТУК! 

  Econ.bg обобщава:

  Документът се основава на данни, получени чрез анкетиране на фирмено ниво и основният извод в него е, че съществува безспорен напредък в намаляването на корупцията в страните в преход. Въпреки това, разпространението на корупцията в Източна Европа и в страните от бившия Съветски съюз остава по-голямо в сравнение с много страни от Западна Европа. Налице е и тенденцията големите фирми да съобщават за по-голямо намаляване на исканията за подкупи, отколкото малките фирми, които често стимулират растежа и създаването на работни места.

  "Антикорупционната реформа в страните в преход – кой успява и защо?" е третият от поредица доклади на Световната банка, проследяващи нивото на корупция във взаимоотношенията между бизнеса и държавата след 1999 г.  По подобие на предходните два документа, настоящата трета част на изследването черпи данни от проучването за бизнес-средата и финансовата ефективност на предприятията (BEEPS),  което е съвместна инициатива на Европейската банка за възстановяване и развитие и на Световната банка. За последен път BEEPS-проучване беше проведено през 2005 г. То се прави на всеки три години, обхваща 26 бивши социалистически страни и Турция, а използваните за сравнение европейски страни са Германия, Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. От началото на провеждането на проучването BEEPS досега са били анкетирани повече от 20 000 фирми.

  "След 2002 г. фирмите в повечето посочени страни дават подкупи по-рядко и в сравнително по-малки размери. Компаниите съобщават също така, че корупцията представлява по-малък проблем за тях, отколкото е била в миналото", обяснява Джеймс Андерсън, съавтор на доклада и старши икономист в отдела на Световната банка за страните от Европа и Централна Азия. "Всеобщото схващане, че корупцията непрекъснато се задълбочава се оказва несъстоятелно след един внимателен прочит на доклада", допълва Андерсън. 

  Желанието да се присъедини към Европейския съюз помогна на България по-добре да мотивира реформите и в резултат от провеждането им в страната беше намалена корупцията. Анкетираните фирми съобщават за намаляване на подкупите в много области, включително митници, данъчна администрация и различни инспекции. Обединяването на функциите по събиране на данъчни и осигурителни вноски в България повишава събираемостта и намалява възможностите за корупция.

  Освен че проследява корупционните тенденции, докладът разглежда и причините за напредъка на някои страни. Изследването дава конкретни доказателства за работещите икономически и институционални реформи -  намаляването на корупцията е по-видимо там, където са били проведени енергични реформи, докато страните с по-малко реформи видимо изостават.

  От доклада става ясно, че най-забележим напредък е постигнат в данъчната и митническата администрации. Страните в преход - като се започне с Естония от средата на 90-те години - са на водещо място в света при въвеждането на опростени ниски или плоски данъчни ставки с широка основа и малък брой изключения. Тези страни също така положиха големи усилия за усъвършенстване на данъчната администрация. В Словакия например въвеждането на плосък данък подобри в положителна посока възприемането на данъчното бреме от страна на фирмите. Намали се избягването на данъци, а искането на подкупи стана по-рядко.

  Според изводите в доклада подкупите в митническата администрация също са намалели в много от страните в преход благодарение на промените в законодателството, най-често хармонизиращо се с това на ЕС. Няколко страни направиха и инвестиции в нови информационни технологии, въведоха системи за оценяване на риска и намалиха възможностите за произвол при подбора на обектите за физическа проверка, се казва в изследването. В него се твърди още, че забележими подобрения се извършват в Югоизточна Европа, като до известна степен това се дължи на програмата "Улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа", в която участва и България. Тази многостранна програма, която съчетава модернизиране на митническата администрация с институционални реформи и повишаване на прозрачността, намали както времето за преминаване на границите и обмитяването на стоките, така и подкупите на митническите служители.

  За разлика от всичко казано дотук, съдебната реформа често беше пренебрегвана в годините на прехода и изглежда, че корупцията в съдилищата като цяло не е намаляла. Страните започват да се обръщат към решаването на този проблем, чрез повишаване на заплатите на съдиите (както стана в Русия), чрез въвеждане на системи за автоматично управление на разпределението на делата целящо повишаване на ефективността и прозрачността (Хърватия), въвеждане на квалификационни изпити за съдиите (Грузия) и възбуждане на наказателни производства срещу корупцията в съдебната система (Словакия).

  Напредъкът в областта на обществените поръчки също е ограничен. Много страни реформираха законодателството, регулиращо обществените поръчки, което в крайна сметка доведе само до въвеждането на изключения в основното законодателство.

  Страните в преход повишават степента на политическата отговорност чрез възприемане на законодателство за конфликт на интереси, за финансов одит и контрол, и за деклариране на приходите и имуществото. Декларациите за приходите и имуществото в Румъния например станаха много по-подробни и по-лесно достъпни за гражданското общество, като в момента страната полага усилия за укрепване на правоприлагането. Много страни постигнаха напредък в разработването на ефективни закони за свобода на информацията. За жалост прекомерно големият имунитет на народните представители, който ги прави почти недосегаеми, остава широко разпространен проблем.

  "Борбата с корупцията се нуждае от силни лидери. Във всяка страна, постигнала измерим напредък в намаляване на корупцията, е имало изявен лидер, който е превърнал прозрачността и отчетността в първостепенни приоритети", подчертава Черил Грей, съавтор на проучването и директор на сектор в отдела на Световната банка за страните от Европа и Централна Азия. Като пример тя посочва Грузия, където новите ръководни кадри са дошли на власт благодарение на антикорупционната си програма и са поставили държавното управление на първо място в дневния ред на реформите.

  Какво е положението с Румъния - вижте на англоезичната версия на тази новина на Портал ЕВРОПА - това е оригиналното прес-съобщение, което Портал ЕВРОПА получи от Световната банка.