ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПАРАЛЕЛИ ПОКАЗВАТ, ЧЕ ПОЛИТИКАТА НА ЕС ЗА КОСОВО Е БЕЗУМНА

Коментар на известния чешки политически анализатор и коментатор Иржи Ханак за изданието "Czech business weekly".

Новата година започва под знака на позорното деяние, което САЩ и Европейския съюз извършват срещу Сърбия като подкрепят независимостта за сръбската провинция Косово. В тази връзка не мога да не направя историческо сравнение. Когато през октомври 1938г. британският министър-председател Невил Чембърлейн защитава споразумението от Мюнхен с Хитлер като предлагане на „мир за нашето време", Уинстън Чърчил заяви: „Нацията трябваше да избере между срама и войната. Ние избрахме срама. Ние ще получим и войната". Да перефразираме - Вашингтон и ЕС избраха между неспокойни Балкани и безчестие. Те избраха безчестието и ще имат проблеми с нещо повече от Балканите.

Но нека да оставим Сърбия настрани, наранена и принизена. В сегашното и състояние на духа е нормално да си представим, че Сърбия ще обърне гръб на ЕС и Запада и ще потърси убежище при Москва. Идеята, че Сърбия може да позволи на Русия да създаде база на нейна територия не е толкова фантастична, колкото може да изглежда. Отчаяните държави могат да направят отчаяни неща.

При обсъждането на независимостта на Косово, ние не можем да приложим правото на самоопределение на нациите. Албанската нация вече си има държава. Така косовските албанци са само малцинство в Сърбия, както чешките германци бяха малцинство в предвоенна Чехословакия. Има обаче и други въпроси. Ако Евро-Атлантическия съюз даде независимост на албанците в Косово, ще може ли състоятелно да я отрече на албанците в Република Македония, където те представляват голямо малцинство? А как стои въпроса за Република Сръбска в Босна и Херцеговина? Няма ли да има правото да се отдели от (нефункциониращата) босненска двойна държава и също да обяви независимост? Аз съм почти сигурен, че независимо Косово и независима Република Сръбска в Босна ще слеят с техните държави „майки" в предвидимото бъдеще, което ще доведе до една напълно нова карта на региона.

Тези въпроси обаче са дреболия в сравнение с пълния размер, на това което може да излезе от кутията на Пандора на косовската независимост. Ако албанското малцинство в Сърбия може да стане независимо, защо не и унгарското малцинство в Словакия? И в Румъния? А какво ще кажем за Чечения? И за турците в Кипър? А 40-милионната кюрдска нация със собствен език и култура? Само защото съдбата ги е изпратила в дяволски чувствителен район, който между другото има милиарди барели петрол?

Нека да погледнем и към черешката на тортата - АОК, приеманата за Армия за освобождение на Косово, до 1998г. беше в американския списък на терористичните организации. Само благодарение на вълшебната пръчка на американския Държавен департамент, оглавяван тогава от Маделин Олбрайт, терористите и нарко-бароните се превърнаха в уважавани борци за свобода. Не мога да преценя каква роля е изиграл чара на политическия лидер на АОК Хашим Тачи (известен и като „змията"). Едно е сигурно обаче - ще бъдем свидетели на уникално събитие - с обявяването на независимо Косово, нарко-мафията ще получи собствена държава.

Държавите от ЕС вероятно ще признаят независимостта на Косово, само Кипър все още се държи. В случаите на Словакия и Румъния, признаването ще бъде или лицемерно или самоубийствено. За Чехия то ще бъде жив пример за забравяне на собствената история. Съжалявам, че аз като убеден поддръжник на ЕС трябва да заявя, че в случая с Косово, съюзът очевидно е полудял.