Местоположението може да бъде златна мина

Анализ на Илиян Василев, Файненшъл таймс. След година и половина еврочленство България преминава през проверка на действителността. Макар страната да се радва на висок икономически растеж, расте и общественото разочарование от широката пропаст между стандарта на живот и социална защита в „старата" Европа и тукашния.

Протестите на потребителите в България срещу високите цени на горивата досега биваха заглушавани. Но планираните увеличения на цените на основните обществени услуги и обществения транспорт могат да запалят фитила на широкото обществено недоволство.

Все пак глобалният кредитен трус даде само ограничено отражение тук.

Икономическият растеж, планиран на 5% за 2008 г., остава между най-високите в Европейския съюз. Фондовата борса беше ударена най-сериозно - макар резкият спад на цените на акциите да накара най-големите български компании да обмислят оферти на водещи международни стокови борси.

Високият кредитен ръст, от около 55 % за миналата година, говори за явното възстановяване от икономическия колапс през 90-те. Умереното забавяне на растежа би могло да има дори здравословен ефект и да предотврати прегряването в определени сектори.

Но тук цари усещане за изгубена посока в началото на европейското ни членство.

Макар съотношението на държавния външен дълг спрямо брутния вътрешен продукт да се стопи до 15%, частният външен дълг пое рязко нагоре заедно с повишаващата се задлъжнялост на домакинствата. Макар съотношението дълг-БВП да е доста под средните за ЕС нива, непостоянните глобални пазари не оставят място за самодоволство, като се има предвид високият дефицит по текущата сметка на България и предвижданият допълнителен дългов растеж.

Строгата фискална политика донесе безпрецедентни бюджетни излишъци от цели 5 % от БВП. Но има растяща нужда от дългосрочно бюджетно планиране, прозрачни процедури за разпределение на бюджета и пълното сближаване на паричната и фискалната политика.

Приемането на еврото беше отложено за 2014-2015 г. - макар че, технически погледнато, инфлацията е единственият Маастрихтски критерий, който България не е изпълнила. Но новите страни-членки като България, в режим на валутен борд, се нуждаят от ясните напътствия от страна на Европейската централна банка. Различният темп на сближаване на паричната, финансовата и икономическата системи затрудняват интеграцията на новите страни-членки.

Строгият тон на Брюксел би трябвало да стимулира реформаторите в София да сложат край на старите зависимости и корупционни практики. Това би направило възможно намаляването на трансферите по европейските кохезионни и структурни фондове - които се предвижда да достигнат около 6 % от годишните обществени разходи до 2013 г.

Плащанията по европейските фондове биха дали начален тласък на ключови инфраструктурни проекти, докато мониторингът отблизо ще има ефект върху процеса на реформи. Настоящото забавяне на плащанията обаче означава, че България вероятно ще остане нетен финансов вносител в бюджета на ЕС през 2008 г.

Запълването на пропастта между страната и останалата част от ЕС се оказва доста изплъзваща се цел. Технологично-интензивните, продоволствено осигурени и с високa добавена стойност икономики на практика увеличават конкурентноспособността си вследствие на растежа на цените на ключови стратегически стоки. Но българската верига на добавената стойност е прекалено къса за момента, за да понесе глобален шок.

Традиционните източници, генериращи растеж, показват признаци на умора. Туризмът все още запълва търговския дефицит, но разходите от туризма зад граница бързо подкопават ефекта му. Недвижимите имоти продължават да привличат мнозинството чуждестранни инвестиции в страната.

Липсата на високотехнични и разнообразни продуктови и пазари на услугите, недостига, както на квалифицирана, така и на неквалифицирана работна ръка, и все по-изискващия дългов пазар затъмниха донякъде първоначалния блясък на България като инвестиционна дестинация. Въпреки това привлекателността на българския пазар на имоти и строителство ще се запази в средносрочен и дългосрочен план.

Негативната демографска тенденция очертава нерадостна картина: прогнозите са работната ръка да се свие с 50 % до 2050 г. Липсата на ефективна имиграционна политика, ниските заплати, влошената мобилност на работната ръка и тромавата администрация намаляват привлекателността на България като дестинация за търсещите работа. Правителството трябва да предприеме спешни мерки за решаване на тези проблеми.

Дефицитът на квалифицирани служители засяга най-вече публичната администрация със задълбочаването на разликата в заплащането в публичния и частния сектор, като изграждането на административен капацитет за справяне с претоварения интеграционен график става почти невъзможно. Подизпълнителските и публично-частните партньорства могат да предложат разрешение в тази насока.

България е конкурентноспособна в сектори, които са от жизненоважно значение за глобалната икономика - енергийния пренос, производството на храни и земеделието.

Още повече че най-големите надежди на Европа за диверсификация на доставките от природен газ са насочени към маршрутите, идващи от Каспийския регион и Близкия Изток. Няма логика да се разглежда възможността за доставки на газ от Ямал в Сибир, който е проблематичен за достъп, като се пренебрегва богатият на газ Катар, който е на същото разстояние. България, и в по-общ план Югоизточна Европа, със сигурност ще играят ключова роля в плановете на ЕС за енергийна сигурност.

България има едно от най-ниските нива на данъчно облагане на активите и доходите. Това представлява стимул за повече местни компании да излязат „на светло".

Друг показател за нормални икономически условия е, че динамиката на икономиката е до голяма степен независима от политическата обстановка. Но са необходими действителни усилия за реформи и ясно ръководство, за да донесе еврочленството позитивния ефект, на който повечето българи се надяват.

Илиян Василев е председател на Deloitte Bulgaria и бивш посланик на България в Русия.