«Брюксел си затваря и двете очи» - коментари за доклада на ЕК

„Брюксел си затваря и двете очи", коментира „Фокус Онлайн" годишния доклад на ЕК за напредъка на България и Румъния. Резултатът бил малко задоволитен, реформите били в застой, правосъдието функционирало посредствено, затова пък корупцията все по-добре. Две години и половина след присъединяването си към ЕС двете страни все още се намирали много далеч от европейските стандарти. С тях обаче Брюксел се отнасял изключително меко. И този път незадоволителният напредък на реформите в най-новите членки оставал без тежки последици. Вместо санкции Брюксел раздавал домашни, пише немското издание. Така например новото правителство на бившия бодигард и кмет на София Бойко Борисов има да разработи каталог от 21 точки, а румънското получи 16 препоръки.

Явно ЕС предпочита да мотивира, отколкото да наказва, продължава изданието. Може би това е и причина за това Брюксел да се откаже съзнателно от експертен съвет. „Прави впечатление например, че за втори път независимите следователи на европейската антикорупционна служба ОЛАФ остават вън от доклада".

Две средства за натиск обаче Брюксел все още си е запазил. През есента централата на ЕС ще публикува доклад за усвояването на средствата от фондовете в България и Румъния. Ако задръстването на реформите продължи, докладът може да е значително по-остър от сегашния. Освен това новите в ЕС се надяват през 2011 г. да могат да влязат в Шенген. Премахването на контролите на границите в една по-стара версия на докладите за напредък беше обвързано с повече усилия за реформи. После този пасаж отпадна, но авторите едва ли са забравили идеята.

Още веднъж новите страни-членки България и Румъния дават на ЕК повод за притеснение, що се отнася до борбата с корупцията, организираната престъпност и независимостта на правосъдието, коментира „Меркише Одерцайтунг". „Всичко това е една тргедия и разрушава имиджа на двете страни, както и на самия Европейски съюз. Това е плод на твърде ранното приемане на България и Румъния през 2007 г., въпреки че те тогавата не бяха готови за присъединяване. Както не са готови и днес. Но Брюксел не искаше да се отметне от предишни одобрителни изказвания за процеса по разширяване на изток. Остава интересният въпрос колко дълго ЕС ще продължи да пише унизителни доклади и при това ще спира пари. Натискът би могъл да отслабне, защото Брюксел има нужда от двете страни за консенсуса между 27-те страни-членки. Всичко това е лош знак за предстоящите други присъединявания на страни от Балканите".

Кой прави втората крачка преди първата, пита реторично немският вестник „Нойе Оснабрюкер Цайтунг". „ЕС се опита да направи това, като прие Румъния и България, въпреки че и при двете имаше съществени съмнения поради огромната корупция и организираната престъпност. Критиците бяха успокоявани с това, че годишно ще се търси сметка за напредъка в борбата с тези злини. Досега резултатите са отрезвяващи. Очевидно обаче заплашителни жестове и средства за натиск не са много ефективни. Годишният доклад за напредък изглежда е станал формалност. Как иначе да се обясни фактът, че все още липсват цифри за усвояването на парите на общността, без веднага след това да последват санкции? Изводите са още по-спешни, за да се спре разпространението на тази епидемия корупцията. Това са последиците, че ЕС с политически мотиви снижи летвата за присъединяването на двете държави. Грешка, която след това трудно се коригира. Това трябва да е поука с оглед на следващите претенденти за кандидати".

„България и Румъния са възпрепятствени в тяхното развитие, защото всъщност все още не пасват в системата на Европейския съюз", коментира австрийският „Ди Пресе". „Със своя твърде амбициозен стремеж да влезат в ЕС, те сами се наказаха. Присъединяването не се отплати на нито една страна. Дори не на самите две държави, които искаха с помощ от ЕС да се присъединят към запада колкото може по-бързо. Не и на партньорите на ЕС, които с това искаха да гарантират, че техните предприятия могат да правят бизнес в Румъния и България без голям риск. И също не и на целия регион, чиито държави днес са дискредитирани като възможни страни-членки", завършва изданието..

В материал на "Файненшъл таймс" се казва, че Брюксел критикува България заради корупционните практики. Европейската комисия даде ясно да се разбере, че прогресът в опитите на страната да се справи с корупцията по високите етажи на съдебната система и проблемите с организирана престъпност е бавен. Все пак докладът на комисията разсея опасенията на София, че може да бъдат стартирани незабавни санкции спрямо България.

Днешното издание на Ел Паис гласи: "При всички случаи, влизането в европейското шенгенско пространство изисква да се отговори на „определени конкретни критерии" за осигуряване на безопасността и контрола на външните граници на ЕС."

ЕК заяви, че двете страни не успяват да покрият стандартите за добро управление, но реши, че няма да отправи съвет към другите страни-членки да прекратят сътрудничеството по съдебните въпроси с тях, пише „Юропиън войс". Това е една от възможностите, известна като предпазна клауза.

Източници на EurActiv твърдят, че европейската комисия е обмисляла вариант, при който прекратяването на мониторинга да бъде обвързано с влизането на България в шенгенското пространство. Подобна идея обаче е била отхвърлена, понеже еврокомисарите не знаели дали София ще приеме като поощрение или наказание едно подобно решение.

Според „Либр Белжик" Букурещ и София напредват с твърде малки крачки.

В изявление по темата за доклада председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу изтъкна, че „гражданите на двете страни, а и на цяла Европа, трябва да си дадат сметка, че никой не е над закона". "Необходимо е да бъдат постигнати осезаеми резултати в сферата на разследването, съдебното производство и завеждането на дела срещу корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност", добави още той.

Експертен прочит на Доклад’2009