Анализатори, граждани и политици коментират разширяването на ЕС
В ефир е вече новото тематично радиопредаване от инициативата „Взаимодействаме с Европейския парламент”.
„Разширяване? Европейските граждани имат думата” – това е темата на септемврийското издание на специализираната рубрика на „Радио България”, Портал ЕВРОПА, Европейския институт и Центъра за модернизиране на политики, посветена на диалога между гражданите на ЕС и тези, които вземат решенията за бъдещето на Съюза.
Няколко са информационните поводи за това издание на предаването, изготвено от екипа на „Радио България” – Дарина Григорова, Венета Николова и Татяна Обретенова.
Първо, получаването от Исландия на въпросник за членството на страната в ЕС, който правителството в Рейкявик трябва да върне на ЕК с попълнени отговори до 16 ноември 2009 г. Второ, благоприятното решаване на граничния спор между Хърватия и Словения, който приближи Загреб до членство в Европейския съюз. И трето, предупреждението на Независимата комисия за Турция, че с изказванията си някои европейски политици накърняват доверието на турските граждани в ЕС – те остават с впечатлението, че Брюксел може да се спази обещанията си, отнасящи се до преговорния процес.
По тези теми в предаването на „Радио България” ще чуете мнения на европейски граждани „за” и „против” присъединяването на Турция, Хърватия и Исландия към ЕС.
В рубриката са включени мненията на исландския анализатор Биргир Петерсон, на хърватската журналистка от „Радио 101” Морана Петричич и на турския дипломат Мурат Билхан.
По въпроса за разширяването коментар специално за рубриката „Взаимодействаме с Европейския парламент” на „Радио България” и Портал ЕВРОПА прави и българският външен министър Румяна Желева. Напредъкът на всяка държава-кандидат трябва да бъде оценяван индивидуално, а разширяването би било възможно единствено с влизането в сила на Лисабонския договор, казва министър Желева и заключава, че всички ние имаме нужда от този договор.
Цялото радиопредаване можете да прочетете и да чуете ТУК – в рубриката „Интерактивно” на проекта, при това на четири езика – български, английски, френски и немски.